В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод на депозирана искова молба от ищците А. М. Т., В. И. Т. и С. И. Е. срещу ответника О. Н.. В исковата си молба ищците твърдят, че са законни наследници на И.А.Т. (М.Х.Т.), бивш жител на гр. Н., починал през 1986г., който чрез неформална сделка-дарение от неговия баща - Х.И.Т., през 1962 г. е придобил правото на собственост по давностно владение на недвижим имот, който по плана на гр. Н. от 1987 г. съставлява ПИ № * с обща площ от 522,37 кв.м., който участва в образуването на УПИ * , кв. 66 с площ 457,5 кв.м., а част от него с площ 80 кв.м. попадат в УПИ * , при граници: на североизток улична регулация, на югоизток с поземлен имот * на С.С.М., на юг с поземлен имот * на Л.М.Т., а на север и северозапад граничи с дере. Ищците твърдят, че същият имот по плана на гр. Н. от 1950 г. е бил част от имот с по-голяма площ, от който са образувани парцели * , * и * , кв. * , като частта от имота, който участва в образуването на парцел * е идентичен с ПИ пл. № * , от който е образуван УПИ * , кв. 66 по ПУП на гр. Н. от сега действащия регулационен план от 1987 г. Твърдят, че от 1967 г., първата ищца и съпругът й - И.А.Т. (М.Х.Т.), до смъртта му през 1986 г. упражнявали съвместно, непрекъсната фактическа власт върху дворното място, която продължава и до настоящия момент от ищците. Поради това сочат, че процесният имот е придобит по силата на давностно владение, съгласно чл. 79 ЗС. Сочат, че през 2014г. предприели действия за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по наследство и давностно владение. По повод на това от страна на О. Н. било издадено удостоверение изх. № * /20.01.2015 г., от което ищците узнали, че за собствения им УПИ * , кв. * по ПУП на гр. Н. от 1987 г. е бил съставен Акт за държавна собственост № * /09.03.1987 г. От същото ставало ясно, че със Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., УПИ * , кв. 66 по ПУП на гр. Н. е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е предаден на О. Н.. С оглед на това се прави искане да се да признае за установено по отношение на ответната О., че ищците са собственици по давностно владение на 457,5 кв.м. от ПИ пл. № * , който участва в образуването на УПИ * , кв. 66 по ПУП на гр. Н.. В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения установителен иск. Сочи, че от АДС, се установявало, че в полза на наследодателя на ищците има отстъпено право на строеж върху държавен имот, като съгласно чл. 57 от ЗС ползвателят е бил длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси. На следващо място се сочи, че за периода, за които се претендира придобивна давност, е действал Закон за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, който отричал възможността за придобиване на имотите от този вид по твърдения в исковата молба способ. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 4 от Закона за собствеността на гражданите не допускал придобиването по давност на недвижими имоти и на вещни права, за които се изисква разпореждане, чреобщинския народен съвет по местонахождението на имота, ако давността не е изтекла до влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите. Ответникът сочи, че при действието на посочения закон придобивна давност не тече, доколкото същият изрично изключва действието на този придобивен способ по отношение на посочените в него имоти, извадени от свободния граждански оборот. Сочи, че придобиването на имота по давност на основание чл. 79 ЗС не е настъпило, тъй като давност по отношение на имотите в регулация не е текла с оглед цитираната правна регламентация. Ответникът навежда доводи, че за периода на осъществяване на владение от страна на ищците е била налице законова забрана за придобиването му, освен в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., но този период е с един ден по-малко от необходимия 10-годишен давностен срок за придобиване на имота по давност. Отделно от това се сочи, че е налице забрана за придобиване на реална част от имот, посредством давностно владение. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищците, редовно и своевременно призовани, се представляват от А. А. Х., който поддържа изцяло предявения иск и моли същият да бъде уважен. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: От представено Удостоверение за наследници, изх. № * /28.05.2014 г. се установява, че ищците: А. Т. (съпруга), В. Т. (син) и С. Е. (дъщеря), са законни наследници на И.А.Т. (М.Х.Т., видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № * /28.05.2014 г.), починал на 10.02.1986г. Видно от приложеното ксерокопие от Удостоверение за граждански брак № 60, М. Т. и А.З. (ищцата) са сключили граждански брак на 30.12.1965 г. Като доказателство е представено Удост¯верение по обстоятелствена проверка, изх. № * /20.01.2015 г., в което е посочено, че за УПИ * , кв. * от ПУП на гр. Н., утвърден със Заповед № * /12.01.1987 г. е съставен Акт за държавна собственост № * /09.03.1987 г. Посочено е, че със Заповед № * /27.02.2001 г. на Областения управител на област С., УПИ * , кв. 66 по ПУП на гр. Н. е отписан от актовите книги на недвижими имоти държавна собственост и е предаден в собственост на О. Н.. Посочено е също така, че за имота няма съставен акт за общинска собственост и предстои неговото актуване като такъв. Видно от Удостоверение № * /05.06.2014 г., кадастралното положение на ПИ, пл. № 557, кв. 66 е: на североизток – улична регулация с ос.т. 406-406; на югоизток –ПИ, пл. № 559 (записан в разписния лист към плана на С.С.М.). В графа 6 (№ и дата на документ за собственост) няма отразяване на документ за собственост; на юг – ПИ, пл. № 558 (записан в разписния лист към плана на Л.М.Т.) в графа 6 (№ и дата на документ за собственост) няма отразяване на документ за собственост и на север, северозапад – дере. Представено е и Удостоверение за идентичност, изх. № */05.06.2014 г., видно от което по отменения план на гр. Н. одобрен със Заповед № * и * от 24.07.1950 г. е отразен Урегулиран поземлен имот УПИ VII-331 от кв.19 отразен в Строително разрешение № 79 за строеж на нова жилищна сграда и в Протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 20 май 1967 г. В разписния лист към този отменен план, имот пл. № 331 е записан на братя Т. По отменения план на гр. Н., одобрен със Заповед № * /29.04.1974 г., имот УПИ VII-331 от кв. 19 е идентичен с частта от ПИ 511, участваща в образуването на УПИ І-511 от кв. 46. Поземлен имот пл. № 511 е записан в разписния лист към отменения план от 1974 г. на И.А.Т. - срещу лицето - няма отразяване на документ за собственост. По сега действащия план на гр. Н., утвърден със Заповед * /12.01.1987 г. със същото местоположение на частта от ПИ № 511, участваща в образуването на УПИ I-511, кв. 46, но с различна площ, е Поземлен имот пл. № 557 кв.66. Последният е с обща площ от 522,37 м2, от които застроена 2МЖ - с площ от 66,53 м2 и МС - с площ от 38,32 м2. Посочено е, че ПИ пл. № 557, кв. 66 по сега действащия план на гр. Н. е идентичен по местоположение, но не по площ на описаната по-горе част от имот с пл. № 511, образуваща УПИ І-511 от кв. 46 по отменения план на града от 1974 г., респективно - идентичен по местоположение, но не по площ на частта от имот № 331, участваща в образуването на УПИ VII-331 от кв. 19 описан в Строително разрешение № 79 за строеж на нова жилищна сграда и в Протокол за дадена строителна линия и определено ниво от 20 май 1967 г. Приложени са копия от Строително разрешение за строеж на нова жилищна сграда и Протокол за дадена строителна линия на името на М.Х.Т. от 20.05.1967 г. В Акт за държавна собственост на недвижим имот № 275/18.08.1987 г., е посочено, че на основание Заповед № * /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост. Като бивш собственик е записан – АПК Н.. Представена и приложена е по делото преписка по актуване на парцел V-557, кв. 66 по ПУП на гр. Н. от 1987 г. По делото бяха разпитани като свидетели Л.М.Т. ( * г., * ), С.С.М. ( * г., без родство със страните) и Д.Б.К. ( * г., също без родство със страните). Същите поясниха, че знаят имота, за който се води делото като наследствен на родителите на ищците. Не са чували някой да им оспорва собствеността. Сочат, че родителите на наследодателя на ищците са поделили имотите си между децата им, като процесният е останал на бащата на ищците Иван, като след неговата смърт те ползвали имота без някой да им пречи По делото се назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза. В заключението си вещото лице сочи, че имот пл. 557 по плана на гр. Н. от 1987 г. е частично идентичен с имот пл. № 511 по плана на гр. Н. от 1974 г. и е част от имот пл. № 331 по плана на гр. Н. от 1950 г. Отреденият за имот пл. № 557 УПИ V-557, кв. 66 по плана на гр. Н. от 1987 год. е идентичен (непълна идентичност) с отреденият за имот пл. № 511 УПИ 1-511 по плана на гр. Н. от 1974 г. и е идентичен (непълна идентичност) с отредения за имот пл. № парцел VII -331, кв. 19 по плана на гр. Н. от 1950 г. Вещото лице е посочило, че по плана от 1950 г. имотът е много голям и е записан на братя Т. По плана от 1974 год. на Т. са заснети няколко съседни имота, а имотът, записан на И.А.Т. - пл. № 511 обхваща и площи по-на изток (там е края на регулацията), или през 1950 год. не е бил заснет целият имот. Експертът сочи, че имотът е записан на братя Т. по плана от 1950 г. и на И.А.Т. по плановете от 1974 г. и 1987 г., като основание не е записвано нищо, но такава е била практиката за повечето недвижими имоти. В заключението си вещото лице сочи още, че ТКЗС в гр. Н. е образувано през 1958 г., като няма данни имотът да е внасян в ТКЗС. Към момента на образуване на ТКЗС имотът е бил в регулация. Сочи, че е налице обединяване на ТКЗС, ДЗС и МТС в АПК Н. през 1972 г., като това е по устни сведения. В съдебно заседание, вещото лице поясни, че и по трите плана на гр. Н. – от 1950 г., 1974 г. и 1987 г., имотът попада в чертите на регулацията. Нямало данни по време на ТКЗС, да има някакво отчуждаване на този имот. Посочи, че в акта за държавна собственост в графата „основание”, е посочена заповед, която е за одобряване на плана и не е намерила данни имотът да внасян в АПК. При извършената проверка в О. Н., не са й предоставяли заповед или договор за отстъпено право на строеж. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по който ищците претендират, че са собственици на 457,5 кв.м. от ПИ пл. № 557, който участва в образуването на УПИ V-557, кв. 66 по ПУП на гр. Н. по силата на наследство и придобивна давност. Ответната О. оспорва собственическите права като излага съображения, че в полза на наследодателя на ищците било отстъпено право на строеж върху държавна земя и че всъщност имотът първоначално е бил държавен с оглед представения акт за държавна собственост (АДС) на недвижим имот № 875, а впоследствие със заповед № * /27.02.2001г. на Областния управител на Област С. УПИ V-577, кв. 66 по ПУП Н. е отписан от актовите книги на недвижими имоти държавна собственост и е предаден в собственост на О. Н.. Няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава. Настоящата съдебна инстанция приема за доказано, че представеният по делото акт е съставен на посочената дата и място, от съответното длъжностно лице, вида и състоянието на имота, такива каквито са описани. По принцип съдът е длъжен да приеме за установено, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание е посочена заповед, която е за одобряване на плана, а именно Заповед № * /12.01.1987 г. Същата обаче не легитимира праводателя на ответната О. (държавата) като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана, които няма вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в настоящия случай това са ищците. В посочения смисъл е решение № 33/29.07.2013г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място. Отделно от гореизложеното съдът намира, че в настоящото производство ответникът не доказа наличието на собственически права по отношение на процесния имот, както за себе си, така и за своя праводател в лицето на държавта. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост. В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план. В тежест на ответника по иска бе да установи откога и на какво основание имотът е станал държавна собственост, преди съставянето на цитирания акт за държавна собственост. Установи се, че от 1967г. първата ищца и нейният съпруг (наследодателят на ищците) са установили владение върху него, построили са къща, за което сочат свидетелите и същото е продължило до съставянето на акта за държавна собственост през 1987г. При това положение е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС давностен срок, поради което, за да се приеме, че това владение не е довело до придобиването на правото на собственост на оригинерно основание, би следвало да се установи, че през този период по отношение на него е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация. При липса на такива доказателства следва да се приеме, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на 10 години в реални граници от наследодателя на ищците и от първата ищца, е придобит от тях по давност. Изложеното опровергава констатациите в акта за държавна собственост, тъй като към момента на съставяне на същия имотът е бил собственост на наследодателя на ищците и на първата от тях. Отделно от това посоченото в акта основание, както се посочи и по-горе, не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. В посочения по-горе смисъл е решение № 269/03.08.2012г. на ВКС по гр. дело № 643/2011г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В отговора на исковата молба се прави възражение, че в полза на наследодателя на ищците е налице отстъпено право на строеж, което било отбелязано в АДС и това не легитимирало Т. като собственик на имота. Настоящата съдебна инстанция намира този довод за неоснователен. По делото е представено строително разрешение и протокол за дадена строителна линия и ниво от 1967 г. още когато в сила за гр. Н. е плана от 1950 г. и в които документи е отразено, че парцел III-331 (идентичен на процесния) е собствен на Х.Т. (наследодателя на ищците). АДС е издаден 20 години след строителното разрешение и протокола за дадена строителна линия. По делото има данни, че сградата в процесното място е построена преди издаване на АДС. Видно от приложените по делото скица по плана от 1974г. имотът вече е застроен, отделно от това в представена декларация на лист 99 от делото е посочено, че сградата е построена през 1971 г. Поради посочените обстоятелства няма как да се приеме, че през 1987г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя, доколкото строежът към този момент вече е бил реализиран. В настоящото производство ищците се справиха с възложената им доказателствена тежест и успяха да докажат, че са собственици по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот. За установяване на тези твърдения са налице гласни доказателства и писмени такива, а именно данни, че за процесния имот ищецът В. Т. е заплащал дължимите данъци и такси. Отделно от това вещото лице посочи, че и по трите плана имотът е бил записван на Т. и в частност на наследодателя на ищците, което е индиция за правото на собственост и заедно с другите ангажирани по делото доказателства води до извода, че собственици на процесния имот са именно ищците, в качеството им на законни наследници на покойния И.Т.. С оглед на всичко гореизложено предявеният установителен иск следва да се уважи като се признае за установено по отношение на О. Н., че ищците са собственици по силата на наследство и давностно владение на 457,50 кв.м. от ПИ пл. № 557, който участва в образуването на УПИ V-557, кв. 66 по ПУП на гр. Н., при граници на ПИ пл. № 557, кв. 66: на североизток улична регулация, на югоизток поземлен имот № 559 на С.С.М., на юг с поземлен имот пл. № 558 на Л.М.Т., а на север и северозапад - дере. Предвид изхода на спора ще следва ответната О. да бъде осъдена да заплати на ищците сторените по делото разноски в размер на общо: 800 лв. (държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещото лице). Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. Н., БУЛСТАТ * , с адрес гр. Н., обл. С., ул. „. С. № * ., че А. М. Т., ЕГН *, В. И. Т., ЕГН * и двамата от гр. Н., ул. “Г.С.Р. № * , обл. С. и С. И. Е., ЕГН * от ур. Н., ул. „. Г. № * , са собственици по наследство и давностно владение на 457,50 кв.м. от ПИ пл. № 557, който участва в образуването на УПИ V-557, кв. 66 по ПУП на гр. Н., при граници на ПИ пл. № 557, кв. 66: на североизток улична регулация, на югоизток поземлен имот № 559 на С.С.М., на юг с поземлен имот пл. № 558 на Л.М.Т., а на север и северозапад - дере. ОСЪЖДА О. Н., БУЛСТАТ * , с адрес гр. Н., обл. С., ул. „. С. № * . да заплати на А. М. Т., ЕГН *, В. И. Т., ЕГН * и двамата от гр. Н., ул “Г.С.Р. № * , обл.С. С. И. Е., ЕГН * от гр. Н., ул. “М.Г. № * , сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Решението подлежи на обжалване пред ОС С. в двуседмичен срок от връчването му на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Я. |