Решение по адм. дело №640/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на В. Б. В. от гр. Левски, обл. Плевен, [улица]чрез адв. Р. Р. – АК Плевен, със съдебен адрес гр. Левски, [улица]срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0293-000043/25.07.2025г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Левски, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер].

В жалбата се посочва, че счита обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, като са изложени съображения, че на 24.07.2025г. оспорващият е дал лекия си автомобил с рeг. № [рег. номер] на внука си В. Г. Н., който е правоспособен водач на МПС, като на същата дата в следобедните часове разбрал, че е прекратена регистрацията на автомобила, затова, че същият е управляван от неправоспособен водач.

Оспорващият попитал внука си какво точно се е случило и той му разказал, че заедно с брат си Джовани спрели в гр. Левски, на кръстовище, за да се разправят с един човек, на име И., който им дължал пари, като автомобилът бил управляван от В., а Джовани се возел на предната седалка до брат си. И. като видял спрелия автомобил блъснал с вратата шофьора В., Джовани слязъл от автомобила и започнал скандал. Тъй като имало получени телесни увреждания било образувано досъдебно производство със ЗМ № 112/2025г. по описа на РУ-Левски. Посочено е, че случката е записана от видеокамера, като видеозаписът е приобщен по досъдебното производство и от него ясно се вижда, че автомобилът е управляван от правоспособния В.. Посочва се още, че след разправията между И., В. и Джовани, внуците на оспорващия се прибрали у дома си и тогава дошли полицейски служители и питали кой е карал автомобила и тъй като В. отричал от страх, Джовани решил да излъже, че той е управлявал, поради което предвид изложеното се счита че ЗППАМ е неправилна, тъй като посоченият в същата автомобил не е бил спиран за проверка от полицейски служители, както е посочено в нея, а на следващо място автомобилът е управляван от правоспособен водач - В. Н. и именно на него е предоставен от оспорващия.

Иска се от съда да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25- 0293-000043/25.07.2025г. на Началник РУ-Левски, като неправилна и законосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият - В. Б. В. не се явява, представлява се от адв. Р. Р. – АК Плевен, като заявява, че поддържа жалбата, а обжалваната заповед счита за неправилна и незаконосъобразна. Посочва, че внукът е взел МПС на дядо си без неговото знание и без неговото съгласие и се установява, че е управлявал В., а не брат му Джовани, а В. е правоспособен водач, поради което не са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед. Посочва, че в показанията на разпитания свидетел, причината да заявят това е, че са уплашени, тъй като са задържани в следствие на побоя, който се е случил между тях двамата и друго лице, а действително от видеозаписи се вижда кой е управлявал МПС, като в никакъв случай това не е Джовани, а В.. Посочва също, че по делото е приложена докладва записка от младши инспектор М. А., но пък в АУАН е вписан един единствен свидетел и той е само свидетел по съставяне на АУАН, т.е. не е доказано по категоричен начин, че процесният автомобил е управляван от неправоспособен водач. Моли да се отмени обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна, както и на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание ответникът – Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Левски, не се явява, не се представлява.

С изпращане на административната преписка е изразено становище по жалбата, като е посочено, че жалбата е неоснователна, като се иска да бъде оставена без уважение.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Приложен е АУАН серия GA №3850815/24.07.2025 година (лист 17), в който е посочено, на 24.07.2025г. около 13,30 часа в гр. Левски на [улица]кръстовище с [улица]е спрян за проверка лек автомобил "БМВ модел 1 ЕР РЕЙХЕ" с рег. №[рег. номер], собственост на В. Б. В., управляван от Д. И. В. с [ЕГН], който не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, като е съставен АУАН №3850815/24.07.2025г. по чл.150 от ЗДвП.

По делото е приложена и заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 22) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност има Началник на РУ към ОД на МВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ към ОД на МВР Плевен.

На 25.07.2025г. година е постановена заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0293-000043/25.07.2025г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Левски, с която на В. Б. В. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер], за това, че на 24.07.2025г. около 13,30 часа в гр. Левски на [улица]кръстовище с [улица]е спрян за проверка лек автомобил "БМВ модел 1 ЕР РЕЙХЕ" с рег. № [рег. номер], собственост на В. Б. В., управляван от Д. И. В. с [ЕГН], който не притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен и е наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2 А б.А от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер].

Представени са като доказателства по делото още: Сведение от Д. И. В. от 24.07.2025г. /л.18/, Възражение вх. №293000-2216/28.07.25г. по АУАН №3850815/25г. /л.20/, Докладна записка вх. №293р-6040/30.07.25г. /л.21/, Справка нарушител/водач за В. Б. В. /л.л.23-25/, Справка нарушител/водач за Д. И. В. /л.26/.

По делото, с цел установяване от страна на оспорващия, кой е управлявал автомобила е разпитан свидетеля В. Г. Н., който в показанията си заявява, че с брат си Джовани излезли и взели на дядо си колата, без той да знае, като свидетелят има книжка, за да кара кола. Заявява, че са засекли някакво момче и са имали пререкания с него, сбили са се и понеже за първи път влиза в съд, а и от камерите се вижда, че са се сбили, както и какво се е случило, Н. много се е уплашил и е казал, че брат му Джовани е карал колата. Заявява, че на камерите се вижда, че е карал свидетеля Н..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, като по делото е приложена заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР Плевен (лист 22) за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.3 такава компетентност има Началник на РУ към ОД на МВР Плевен – за територията, обслужвана от съответното РУ към ОД на МВР Плевен.

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.

Съгласно чл. 171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство", без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая по делото е безспорно установено, че Д. И. В. управлява МПС без да притежава СУМПС и автомобилът е собственост именно на оспорващия – В. Б. В..

В. оспорва факта, че Д. И. В. е управлявал автомобила, като това се подкрепя единствено от свидетелските показания на внука му В. Г. Н., който при разпита пред съда заявява, че именно той е управлявал автомобила, а не брат му Джовани, но съдът не кредитира свидетелските показания на В. Г. Н., тъй като свидетелят, като внук на оспорващия, има интерес да свидетелства в негова полза, а освен това свидетелските му показания противоречат на посоченото в писмени доказателства по делото - съставения АУАН, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН. Свидетелските показания са в противоречие и с посоченото в Докладна записка вх. № 293р-6040/30.07.25г. /л.21/, както и в Сведение от Д. И. В. от 24.07.2025г. /л.18/, от които писмени документи категорично се установява, че автомобилът е бил управляван именно от Д. И. В., който е неправоспособен водач.

Свидетелските показания на Н. противоречат и на посоченото в жалбата на В. до съда, тъй като свидетелят в показанията си заявява, че с брат си Джовани излезли и взели колата на дядо си, без дядо му да знае, а в жалбата до съда В. е посочил, че е дал лекия си автомобил на внука си В. Г. Н..

Поради изложеното, съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля Н..

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, тъй като са налице предпоставките на сочената норма на чл. 171, т.2 А, б.А от ЗДвП - управление на МПС от неправоспособен водач /лице което не притежава СУМПС/ и собственост на автомобила на лицето, спрямо което е наложена мярката.

Оспорващият, като собственик на МПС носи отговорност, кой управлява собственото му МПС, тъй като разпоредбата на чл. 171, т.2 А, б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от неправоспособен водач, то отговорност носи и собственикът на МПС, каквато е настоящата хипотеза.

Обстоятелството, дали оспорващият е разрешил или не да се управлява собственото му МПС не води до отпадане на отговорността на собственика, тъй като, както бе посочено по- горе разпоредбата на чл. 171, т.2 А, б.А от ЗДвП не предполага да се доказва този факт и при управление на МПС от неправоспособен водач същият носи административно- наказателна отговорност, като отделно от това отговорност носи и собственикът на МПС.

Настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Прекратяването на регистрация на МПС препятства възможността МПС да се управлява по пътищата от водачи, които не притежават СУМПС, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС от неправоспособни водачи, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на В. Б. В. от гр. Левски, обл. Плевен, [улица]чрез адв. Р. Р. – АК Плевен, със съдебен адрес гр. Левски, [улица]срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0293-000043/25.07.2025г. на Началник РУ към ОД на МВР Плевен, РУ Левски, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2А, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „БМВ“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №********* и 2 бр. рег. табели [рег. номер].

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.