№ 26566
гр. София, 18.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110122492 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по Молба с вх. № 111299/28.03.2025 г., подадена от В. К. П. – ищца, чрез
адв. П. срещу постановеното по делото Решение № 4447/15.03.2025 г. в частта за разноските,
с което не уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на
представляващото ищцата адвокатско дружество.
В молбата е посочено, че за приложението на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/
било без значение, че Договорът за правна защита и съдействие бил сключен с адвокатското
дружество, а не с конкретен адвокат от него. За термина „близки“ липсвала дефиниция в
закона. Принадлежността към тази категория не можело да се установява с писмени
доказателства.
Въз основа на изложеното се иска изменение на постановеното по делото решение в
частта за разноските като бъде присъдено в полза на Адвокатско дружество „Г. и П.“
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие в производството
по издаване на ЕЗП, както и в исковото производство в общ размер на 960 лв.
Насрещната страна „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ редовно уведомена не
подава отговор в законоустановения срок.
Съдът намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 216190/01.07.2024 г.
подадена от В. К. П. чрез адв. Г. Г., която е подадена след проведено производство за
издаване на Европейска заповед за плащане, в рамките на което е постъпило възражение на
соченото за длъжник лице. Към заявлението е представен Договор за правна защита и
съдействие по Закона за адвокатурата с дата 26.10.2022 г., сключен между В. К. П. и
Адвокатско дружество „Г. и П.“. В чл. 2 от договора е посочено, че същият се сключва като
договор за безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗА.
В постановеното по делото Решение № 4447/15.03.2025 г. е прието, че не всички
основания за оказване на безплатна правна помощ са относими към договор за правна
защита и съдействие, сключен с адвокатско дружество. Като основанието оказване помощ на
близък човек не било относимо към него.
С оглед изложените аргументи в Молба с вх. № 111299/28.03.2025 г. съдът счита, че
същата за неоснователна. Този извод се налага от граматическото тълкуване на разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 ЗА, в която е посочено, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на близък, но не се споменава адвокатско дружество като форма на
правно образувание, което по дефиницията на чл. 57, ал. 1 ЗА е юридическо лице.
Познанството като форма на физически контакт съществува между физически лица, но не и
1
с юридическо лице, чието съществуване е с оглед правния оборот.
Предвид невъзможността да се направи връзка на познанство между физическо лице и
юридическо лице, то съдът не би могъл да присъди на адвокатското дружество-молител
търсеното на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗА възнаграждение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 111299/28.03.2025 г., подадена от адв. Д. П. от
името на В. К. П. за изменение на Решение № 4447/15.03.2025 г., постановено по гр. дело №
22492/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването на
препис от него пред Софийски градски съд с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2