Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 28.11.2016
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми октомври две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: П.В.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
665 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и се разглежда
по реда на чл. 422 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ „А.С.В.“ ЕАД град С., ЕИК *** против
Н.С. *** с ЕГН ********** твърди, че на 30.05.2013г. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, като
Кредитор и Н.С.С. като Кредитополучател бил сключен договор за потребителски
кредит с № SPEL-10194292, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно сключения договор за потребителски
кредит, кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателя под формата
на заем парична сума в размер на 3000 лева, представляваща главница и
отбелязана в договора в поле „Общ размер на кредита“. Редът и условията, при
които кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от клаузите и
условията на договора.
С полагането на подписа си на договора за
потребителски кредит, кредитополучателят, удостоверил, че получил сумата
предмет на заема. Така предоставянето на посочената в поле „размер на кредита“
сума съставлявала изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема
и създавала задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които заемателят се
задължил да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя,
като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 4950
лева. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на
1950 лева.
Кредитополучателят от своя страна се
задължил да върне сумата по кредита в срок до 27.11.2014 г., на 18 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 275 лева, съгласно погасителен
план неразделна част от договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 27.11.2014 г. с
последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно общите условия към договора за
потребителски кредит, при забава в плащането на месечна погасителна вноска,
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника било начислена лихва за забава
за периода от 31.07.2014 г. (датата на която била станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва бил 195.13 лева, като съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Длъжникът не заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в
размер на 3575 лева, с която били погасени на основание чл. 76 пр. 4 ЗЗД, както
следва: договорна лихва: 1736.55 лева, главница: 1838.45 лева.
На 21.07.2014г. бил сключен договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, ЕИК *** и „И.А.М.“ АД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № SPEL-10194292 от дата 30.05.2013г. между „Б.П.П.Ф.“
ЕАД и Н.С.С. било прехвърлено в полза на „И.А.М." АД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя
страна с допълнително споразумение от 01.04.2015 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) сключен на 28.07.2014г. между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.”
ООД, „И.А.М.“ АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *** вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № SPEL-10194292 от дата
30.05.2013г. ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. „А.з.с.н.в.”
АД, ЕИК *** била правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***. Длъжникът бил
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените продажби на вземането
от страна на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и съответно от страна на „И.А.М.“ АД по втората
цесия с Уведомителни писма, изпратени с известия за доставяне.
Ищецът продал Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано
ч.г.д. № 455/2016г. по описа на съда. По делото била издадена Заповед за
изпълнение, срещу която от страна на дружеството - длъжник било подадено
възражение в срок.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Н.С.С. дължи на „А.С.В.“ ЕАД град С. сумата 1161.55
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, прехвърлен с
договор за цесия, сумата 213.45 лева, представляваща договорна лихва и сумата
195.13 лева, представляваща обезщетение
за забава, в размер на законната лихва за периода от 31.07.2014г. до
03.05.2016г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 03.05.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена Заповед № 228 от
04.05.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 455/2016г. по описа на Районен съд К..
Претендира за разноските по заповедното производство.
ОТВЕТНИКЪТ Н.С.С. с ЕГН ********** *** признава
иска като основателен по отношение само на предявената главница и договорна
лихва. Заявява, че посочените суми за главница, договорна лихва и обезщетение
за забавено плащане в общ размер от 1570.13 лева е заплатил доброволно. Оспорва
твърдението, че е уведомен за извършената цесия с новия кредитор. Твърди, че на
20.06.2016г. е получил уведомлението за първия сключен договор за цесия, а това
е дата, следваща подаването и на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди, че нито
веднъж не е канен от новия кредитор да заплати доброволно задължението си или
да сключат някакво споразумение. Оспорва
изцяло претендираните от ищеца разноски в двете производства. Счита, че след
като кредиторът не е изпълнил задължението си по закон да го го покани да
изпълни доброволно задължението си и не го е уведомил, че започва съдебни
действия, то ответникът не е станал причина за предявяване на иска. Прави
възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и
се установява, от представения формуляр за потребителски заем, че на 30.05.2013г. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, като
Кредитор и Н.С.С. като Кредитополучател бил сключен договор за потребителски
кредит с № SPEL-10194292, по силата на който ищецът е предоставил, а ответникът
е получил в сумата от 3000 лева. Безспорно е, че ищецът се е задължил да върне
получената сума в срок до 27.11.2014 г., на 18 броя равни месечни погасителни
вноски в размер на по 175 лева всяка. Не се спори, че общото задължение по
кредита възлиза на 4950 лева, представляващо главница и договорна лихва. Не се
спори, че ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е
преустановил плащането на вноските на 31.07.2014г. Не се спори, че тогава
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забавено плащане.
Не се спори и се установява от представения
договор, че на 21.07.2014г. е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *** и „И.А.М.“ АД, ЕИК ***, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № SPEL-10194292 от
дата 30.05.2013г. между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и Н.С.С. било прехвърлено в полза на „И.А.М.“
АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че с допълнително споразумение от 01.04.2015 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен на 28.07.2014г. между „И.А.М.“
АД и „А.з.с.н.в.” ООД, „И.А.М.“ АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК
*** вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № SPEL-10194292
от дата 30.05.2013г. ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *** е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***.
Спорният въпрос в процеса е дали и кога
ответникът – длъжник е уведомен за сключените договори за цесия.
По делото са представени два броя
уведомления за извършена цесия, едното изходящо от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и носещо дата
23.04.2015г., второто – изходящо от „И.А.М.“ АД и също носещо дата 23.04.2015г.
Второто уведомление е подадено чрез пълномощник – ищеца по делото. Към него е
приложено известие за доставяне (обратна разписка), върнато в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя. Представени са два броя
пълномощни, изходящи от кредиторите, с които са делегирани права на цесионерите
да уведомяват длъжници за сключените договори за цесия.
По делото са представени други два броя
уведомления за извършена цесия, едното изходящо от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и носещо дата
07.06.2016г., второто – изходящо от „И.А.М.“ АД и също носещо дата 07.06.2016г.
В уведомлението, изпратено „И.А.М.“ АД е
посочен срок за плащане – сряда 15.06.2016г. И двете са подадени чрез
пълномощник – ищеца по делото и не се спори, че са доставени чрез куриер на
20.06.2016г., т.е. след датата, посочена като крайна дата за доброволно плащане
на сумите.
Заповедното производство е образувано на
03.05.2016г., а исковата молба по настоящото производство е подадена на 27.06.2016г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника на 11.07.2016г. На 09.08.2016г.
ответникът е заплатил по сметка на ищеца обща сума в размер на 1570.13 лева.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Не се спори,
че ответника като кредитополучател е получил от ищеца посочената в исковата
молба сума, като е преустановил плащането към първоначалния кредитор. Не са
ангажирани доказателства, ответникът да е погасил задължението си в уговорените
срокове към първоначалния кредитор. Ирелеватни са в случая възраженията му за
закрит офис поради което и съдът не обсъжда доказателствата в тази насока.
Ответникът е признал задължението по отношение на главница, договорна лихва и
лихва за забава, и заплатил обезщетението за забавено плащане на цесионера,
поради което възраженията му, че първоначалният кредитор го е поставил в забава
са ирелевантни и съдът не ги обсъжда. Отделно, в чл. 3 от договора е посочено,
че плащането ще се извършва по банковата сметка на кредитора.
Не е установено
в процеса, ответникът да е бил уведомен законно за двата сключени договора за
цесия и за последния цесионер и за него да е възникнало задължение да плати на
цесионера преди датата на образуване на заповедното производство. С извършената
цесия не се променят задълженията на ответника като размер и срокове, променя
се е само кредиторът, в чиято полза следва да се извърши плащането. За да
възникне вземане за цесионера, ответникът следва да е надлежно уведомен. Установеното
в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, то е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Съдът приема, че
уведомяването на длъжника от законово задълженото с оглед разпоредбата на чл.99
ал.4 от ЗЗД лице е абсолютно задължителна материално правна предпоставка за
уважаване на предявения иск, касаеща активната материално правна легитимация на
ищеца. В конкретния случай ответникът не е бил надлежно уведомен към 03.05.2016г.
Действително, съдебната практика, включително задължителната такава приема, че
уведомлението може да бъде връчено с исковата молба и следва да се съобрази от
съда, но в конкретния случай от значение за настоящия процес е, че същият се
предхожда от заповедно производство, а искът по чл. 422 от ГПК се счита
предявен от датата на подаване на заявлението. Следва, на основание чл. 235 от ГПК съдът да отечете при постановяване на решението си извършеното след
образуване на заповедното производство и след образуване на исковото
производство пълно погасяване на претендираните главница, лихва за забава и
такси по кредита. Така, към настоящия момент вземането на ищеца по издадената
заповед за изпълнение е изцяло погасено, поради което искът следва да се отхвърли
като неоснователен, а искът за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане,
следва да се отхвърли като неоснователен поради посочените по-горе съображения.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
ПО ДЕЛОТО:
Ищецът
претендира разноски в исковото и заповедното производство. Независимо от
направеното плащане в хода на процеса, съдът намира, че такива не му се следват
тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на иска (подаване
на заявлението). Същият не е бил надлежно уведомен че има нов кредитор, със
заявлението по чл. 410 от ГПК доказателства на длъжника не се връчват, дори да
са били представени, а в случая не са съществували, доколкото е установено, че
уведомлението за извършената цесия не е достигнало до ответника преди
03.05.2016г. Ето защо искането за присъждане на разноски и в двете производства
се явява неоснователно.
Ответникът не
е сезирал съда с надлежно искане за присъждане на разноски. Същото е направено
едва в хода на устните състезания, поради което съдът не го разглежда.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „А.С.В.“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление със седалище и адрес на управление:***,
офис-сграда ***, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., за признаване за
установено, че Н.С.С. с ЕГН **********
*** дължи на „А.С.В.“
ЕАД сумата 1161.55
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, прехвърлен с
договор за цесия, сумата 213.45 лева, представляваща договорна лихва и сумата
195.13 лева, представляваща обезщетение
за забава, в размер на законната лихва за периода от 31.07.2014г. до
03.05.2016г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 03.05.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми е
била издадена Заповед № 228 от
04.05.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 455/2016г. по описа на Районен съд К.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.