Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н
И Е №260069
гр.Оряхово, 14.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 14.05.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№36/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От Л.Н.М.,
ЕГН:********** *** против Л.В.Г., ЕГН:********** *** е предявен иск с правно
основание чл.143 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 9239.22 лева / девет хиляди двеста тридесет и девет лева /,
представляваща заплатена от ищеца в качеството му на поръчител сума по договор
за кредит за текущо потребление №16158996 от дата 17.09.2008г., сключен между „
Банка ДСК „ ЕАД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 15.01.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства:договор
за кредит за текущо потребление от дата 17.09.2008г.; погасителен план;
съгласие за директен дебит; банково удостоверение изх.№66/10.05.2018г.,
извлечение от сметка, издадено от „ Банка ДСК „ ЕАД от дата 13.10.2017г.,
пълномощно; печат на справка за IBAN ***акса.
В
исковата молба се сочи, че между „ Банка ДСК „ ЕАД и ответника на 17.09.2008г.
е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който
банката в качеството си на кредитодател е отпуснала на ответника в качеството
му на кредитополучател кредит в размер
на 10000.00 лева, който бил усвоен от ответника на същата дата.Тъй като
съгласно т.9 от договора кредита е следвало да бъде обезпечен с поръчителство,
на същата дата 17.09.2008г. ищцата сключила договор за поръчителство, с който
обезпечила изпълнението на задълженията на ответника по сключения от същия
договор за кредит.
Твърди
се, че в началото на 2010г. ищцата била уведомена по телефона от служител на
банката, че ответникът не изпълнява редовно задълженията си по кредита, а в
последствие в клон на банката в гр.Козлодуй ищцата била уведомена, че кредита
ще стане изискуем, тъй като ответникът забавял и не внасял своевременно
вноските си по кредита, като впоследствие спрял изобщо да ги плаща.Посочено е,
че ищцата се е опитала да се свърже с ответника по телефона, но същият не й вдигал.Потърсила
го и на адреса му в гр.Козлодуй, но разбрала, че вече не живее там.
Сочи
се, че след няколкократни консултации със служители на банката, двамата
поръчители по кредита – ищцата и лицето Георги Василев Божурин започнали да
изплащат кредита на вноски.По декларирано от страна на ищцата съгласие за
директен дебит, нейните вноски били удържани от разплащателната й сметка, по
която получавала трудовото си възнаграждение в същата банка.Първата направена
от страна на ищцата вноска по погасяването на кредита била на дата
18.05.2010г..
Сочи
се, че след като ищцата се пенсионирала през 2017г., същата изплатила
оставащата сума по кредита, като на 13.10.2017г. превела сума в размер на
2059.67 лева, с която сума окончателно погасила кредита на ответника.
Отразено
е, че видно от банково удостоверение изх.№66/10.05.2018г., ищцата е погасила в
качеството си на поръчител по процесния кредит сума в размер на 9239.22 лева,
представляваща главница и лихва по кредита.
Твърди
се, че към момента на депозиране на исковата молба, ответникът не е изплатил
платената от ищцата в качеството й на поръчител по сключения от ответника
договор за кредит сума.
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв.Д.Х. ***.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът
не се явява и в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 17.09.2008г. в гр.Козлодуй бил
сключен договор за кредит за текущо потребление между „ Банка ДСК „ ЕАД и
ответника, по силата на който банката в качеството си на кредитодател е
отпуснала на ответника в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 10000.00 лева, който бил
усвоен от ответника на същата дата.Съгласно т.9 от договора, кредитът е обезпечен с
поръчителство от страна на ищеца Л.Н.М., която се задължила да отговаря
солидарно с кредитополучателя, за изпълнението на всички задължения на
последния, произтичащи от сключения договор.За краен срок за погасяване на
всички суми по кредита, била договорена датата 17.09.2018г..
Тъй като ответникът като кредитополучател
не погасявал задължението си, същото било изцяло погасено от ищцата в
качеството си на поръчител, която за периода от 18.05.2010г. до окончателното
изплащане на кредита – 13.10.2017г. е погасила следните суми по кредита –
главница в размер на 5975.06 лева и лихви в размер на 3264.16 лева, или общо
сума в размер на 9239.22 лева.
С оглед изложеното, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Достатъчно
за основателността на регресния иск е да се докаже валидно възникване на поръчителство,
изпълнение на дълга от поръчителя и липса на изпълнение от длъжника.
За да е налице гражданскоправното
правоотношение между длъжника, какъвто се явява ответникът по настоящето дело и
поръчителя, следва да е бил заплатен дълга на длъжника спрямо кредитора и
поръчителят да встъпи в правата на кредитор, тъй като до този момент
облигационните отношения са се развивали между кредитора и поръчителя по силата
на договор.Според разпоредбата на чл.143,
ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е
уведомил за предявения срещу него иск.Това е т.н. регресно вземане, което
поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в гражданското
право принцип за забрана на неоснователното обогатяване.Фактическият състав на
посочената правна норма съдържа няколко елемента, чието установяване обуславя
основателността на регресния иск.На първо място, поръчителят следва да е
изпълнил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като
изпълнението трябва да бъде действително и точно, като е без значение дали поръчителят
е бил осъден или не от кредитора.По отношение на кредитора, поръчителят
отговаря за чуждо задължение и затова ако плати, той има регрес срещу длъжника
за всичко, което е платил от деня на плащането.В случая такова изпълнение е
налице, видно от цитираното по – горе удостоверение, издадено от „ Банка ДСК „
ЕАД.
Съгласно
чл.143, ал.2 от ЗЗД, поръчителят следва да уведоми длъжника за изпълнението,
като това задължение е уредено, за да се избегне риска, поръчителят да плати
недължимо или в повече, а също така, ако длъжникът не знае за извършеното
плащане от поръчителя, може да продължи да изпълнява на кредитора.Когато
поръчителят има доверие на кредитора, той плаща на свой риск и ако задължението
е съществувало, той получава регрес срещу длъжника за всичко, което е платил
със законната лихва от деня на плащането.В случай на неуведомяване, длъжникът
запазва единствено възраженията си срещу кредитора, като само тях той може да
противопостави на платилия поръчител.Длъжникът не получава никакви права срещу
поръчителя поради неуведомяването му.Съдът приема, че в настоящия случай
ответникът е знаел за изпълнението от страна на ищеца, тъй като видно от
доказателствата по делото, същият не е изплатил дълга си по кредита и е знаел,
че има поръчител, който отговаря солидарно с него.
В
случая, предпоставките по чл.143, ал.1 от ЗЗД за реализиране на отговорността
на ответника по спора са налице, тъй като безспорно се установява, че ищецът, в
качеството си на поръчител е изпълнил парично задължение на ответника, в
качеството му на длъжник по сключен договор за кредит.Ответникът, на който е
възложена тежестта на доказване факта на плащане на търсената сума, както и
другите си възражения, на които претендира отхвърляне на иска, не ангажира
каквито и да е доказателства да е погасил част или цялата от претендираната
сума до приключване на производството по делото, включително и, че дължимата
сума е в по – малък размер.
Съгласно
чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД, поръчителят може да иска от длъжника главницата,
лихвите по главния дълг, които могат да бъдат както договорни, така и законни,
разноските, както и законните лихви върху платените суми от деня на плащането.В
случая ищецът претендира само заплатената от него главница и законната лихва
върху главницата, чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗД.
Предвид
уважаването на главния иск, основателен и доказан се явява и искът по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираната главница, чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗД.
Също
така, ответникът не е подал отговор в срока по чл.131
от ГПК.В откритото
съдебно заседание за ответника, редовно призован, не се явява представител.Ответникът
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор / чл.131 от ГПК / и призовка за страна за открито
съдебно заседание / чл.142 от ГПК / са му указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице.Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е с
оглед разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК, както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.От приложените към
исковата молба писмени доказателства, може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции, поради което следва да се постанови
Решение по реда на чл.238 от ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.
С протоколно
определение в съдебно заседание, проведено на 14.05.2021г., съдът е приел,че са
налице законовите условия и е уважил направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 1369.57 лева / хиляда
триста шестдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки /, както следва – 369.57
лева / триста шестдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки / – държавна
такса и 1000.00 лева / хиляда лева и нула стотинки / - адвокатско
възнаграждение.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК, в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца в размер на 1369.57 лева / хиляда триста шестдесет и
девет лева и петдесет и седем стотинки /.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.В.Г., ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Л.Н.М., ЕГН:********** ***, сума в размер на 9239.22 лева / девет хиляди двеста
тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки /, представляваща заплатена от
ищеца в качеството му на поръчител сума по договор за кредит за текущо
потребление №16158996 от дата 17.09.2008г., сключен между „ Банка ДСК „ ЕАД и
ответника, от които 5975.06 лева / пет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева
и шест стотинки / - главница по кредита и 3264.16 лева / три хиляди двеста
шестдесет и четири лева и шестнадесет стотинки / - лихви по кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 15.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л.В.Г., ЕГН:**********
*** да заплати на Л.Н.М., ЕГН:**********
*** сума в размер на 1369.57 лева /
хиляда триста шестдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки /, представляваща сторените в производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответника може да търси защита по реда на чл.240 от ГПК пред ОС – Враца в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: