Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 10,11,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №5416 по описа на
съда за 2020 година, и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от Ф.Л.П., ЕГН **********, със
съгласието на нейната майка и законен представител ***, ЕГН **********, двете
от гр.Плевен, чрез адв.Т.М. от ПАК. В молбата се твърди, че раждане на
молителката същата е записана с името ***/в епикризата, издадена от ***,
родилно отделение/, но при издаване на акта за раждане е допусната техническа
грешка и е записана като Ф.. Твърди се, че месец след раждането детето е
припознато от биологичния си баща, но отново в акта за раждане е посочено името
Ф.. Сочи се, че от най-ранна детска възраст всички близки се обръщали към
детето с името ***, в последствие така я наричат и приятелите и съучениците й.
Твърди се, че несъответствието в името, което използва, и името по документи
създава неудобство на детето, а често се случва и да е обект на подигравки от
недобронамерени деца. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
промени собственото й име от Ф. на ***.
Пред съда са представени
като доказателства и приети по делото следните документи: копие на ЕПИКРИЗА от 07,11,2005 г. от ***на ******, копие от удостоверение
за раждане на Ф. *** от 07,11,2005 г., копие от удостоверение за раждане на Ф.Л.П.
от 27,12,2005 г.
О.П. не е ангажирала
становище по молбата.
Р.п.П. не е
ангажирала становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото
е, че молителката е родена на 3,11,2005 г.
От представеното
копиеот Епикриза от 07,11,2005 г. е видно, че детето е заявено от майката и
записано със собственото име ***.
От приложеното копие
на удостоверение за раждане от 07,11,2005 г. се установява, че молителката
фигурира с имената Ф. ***.
От приложеното копие
на удостоверение за раждане от 27,12,2005 г. се установява, че молителката
фигурира с имената Ф.Л.П..
При изслушването на
детето Ф. в с.з., в присъствието само на социален работник, същото заявява, че
винаги се е представяла с името ***, но поради допусната грешка при издаване на
удостоверението за раждане е записана с името Ф..
В изготвен по делото социален доклад е посочено, че е в
интерес на непълнолетната да бъде допусната исканата промяна в собственото име
на детето, като се добави буквата „С“ накрая.
Предявения от молителя иск е иск за промяна на
собственото, бащиното и фамилното име, който намира правното си основание в
чл.19, ал.1 от ЗГрР и се развива в производство по чл.530 и сл. от ГПК. Предвид
обстоятелството, че физическото лице се идентифицира, обозначава, отграничава
от другите правни субекти в обществото със своето име, с което се легитимира, а
от това произтичат редица права и задължения за него, то и възможностите за
промяна са строго определени от закона и се допускат само при определени
обстоятелства. Името е призвано да обезпечи и определени обществени функции, в
това число и да индивидуализира личността при участието й социалния живот.
Юридически то е уредено с императивни правни норми. Законодателят определя
името като съставно, състоящо се от три части - собствено, бащино и фамилно,
като всяка от тези части се използва при различни условия на социално общуване.
Правото на иск, като субективно право и като средство за правна защита се
предоставя на правният субект, който реално и ефективно може да постигне
удовлетворяване, осъществяване и задоволяване на индивидуалните права, които
действително притежава и които са признати от правна норма. Няма спор, че молителят
е носител на субективното право на иск за промяна на имената по съдебен ред /в
този смисъл е и Решение №256/29,04,2004 г. по гр.д. №513/2003 г., ІІ г.о. на
ВКС/.
Самото
име е словесно наименование, чието притежаване е административно задължително
за всяко физическо лице – чл.8, л.1, т.1 от ЗГрР, като начинът на образуването
му се регламентира императивно в чл.12 и сл. от ЗГрР, като възможности за
свободен избор и промяна съществуват предимно по отношение на собственото
/личното/ име. В съдебната практика се приема, че собственото име е част от
личното самоопределяне на всяко лице, поради което субективното му желание да
носи определено собствено име съставлява „важно обстоятелство“ по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГрР и обуславя промяната на това име /в този смисъл е например
Решение №19/08,02,2012 г. по гр.д. №486/2011 г., III г.о. на ВКС/. С оглед
изложеното, молбата за промяна на собственото име на молителката от Ф. на ***се
явява основателна и следва да бъде уважена.
Законът допуска промяната на собственото име да става и
по реда на чл.19, ал.1 от ЗГрР и щом към момента молителката желае тази
промяна, а са налице и предпоставките за това, съдът приема, че депозираната
молба се явява основателна и следва да бъде уважена.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА промяна в собственото
име на Ф.Л.П., ЕГН **********, от “Ф.” на “***”.
РАЗПОРЕЖДА на длъжностното
лице по гражданско състояние при О.П. да отрази промяната в съответните актове
за гражданско състояние и регистъра на населението.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че същото е обявено, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: