Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 06.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди
и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при участието на секретаря В. Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 626 по описа на СГС за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 20217853/07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 17870/20 г. по описа на СРС,
76 състав, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР
е осъдена да заплати на П. В.В. на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от
867,01 лв. – брутно трудово възнаграждение за периода от 08.05.2017 г. до
22.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2020 г. до
окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК сумата от
212,33 лв., представляваща сторени деловодни разноски, съобразно уважената част
от иска и направена компенсация, като е отхвърлена претенцията за горницата до
пълния предявен размер от 1100 лв. С решението Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на СРС
на основание чл. 77 ГПК сумата от 230 лв., представляваща дължима държавна
такса и възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от иска.
Подадена
е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР срещу решение № 20217853/07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 17870/20 г. по описа на
СРС, 76 състав, в частта, в която предявеният иск е уважен. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че в случая не е налице
основание за прилагане по аналогия на общото трудово законодателство и на
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, а е приложима действащата през процесния период Наредба №
8121з – 776/29.07.2016 г., която не предвижда преобразуване на нощния труд на
служителите на МВР в дневен труд. Иска се от съда да постанови решение, с което
да отмени решението в обжалваната част като неправилно, и вместо него да постанови
друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски. Прави възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемият
– П.В.В. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в
който поддържа становището, че решението в обжалваната му част е правилно и
следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР /ред. до изм. ДВ бр. 60/20
г./ във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Ищецът
П. В.В. твърди, че е работил по служебно правоотношение с ответника Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, като в периода от
18.05.2017 г. до 22.05.2019 г. е полагал труд като държавен служител в Първа
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Столична
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Твърди, че съгласно чл.
187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите
на 8 -, 12 – или 24 – часови смени –
сумарно за тримесечен период, като съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Поддържа, че през
процесния период е работил на смени, като е полагал нощен труд в периода от
22,00 ч. до 6,00 ч., при сумирано отчитане на работното време на тримесечен
период. Поддържа, че след преизчисляване на положените часове нощен труд към
дневен труд с коефициент 1,143, се получава разлика от 205,92 часа, която
следва да му бъде заплатена допълнително под формата на извънреден труд. Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 1100 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 18.05.2017 г. до 22.05.2019 г., формиран като разлика между положен
от ищеца като държавен служител в Първа районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.05.2020 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че редът по ЗМВР и Наредба № 8121з –
776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи е различен от реда за
заплащане на нощния труд на работниците и служителите по трудово
правоотношение, за които се прилага Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно
и допустимо – в обжалваната част.
Във
връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съд намира следното:
Във
въззивното производство не са спорни следните обстоятелства: че през процесния
период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което ищецът е полагал труд като държавен служител на процесната длъжност в Първа
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Столична
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“; че работното му време е
било уговорено при сумарно отчитане на тримесечен период; че ищецът е
изпълнявал точно служебните си задължения, като е полагал труд на смени по
график на 24 – часови дежурства.
Спорният въпрос във въззивното
производство е дали въззивникът дължи заплащане на парично възнаграждение за
извънреден труд след превръщането на отработените часове нощен труд в дневен
труд за 24 - часовите дежурства, които въззиваемият е положил през процесния
период.
Със
задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение №
1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/20 г. на ОСГК на ВКС, е прието за правилно
становището, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните
работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Разяснено е, че в случая не са налице
предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА за прилагане по аналогия на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ относно преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен с коефициент 0.143 по отношение на служителите на Министерство
на вътрешните работи. Посочено
е, че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по - голяма
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по –
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др. Разяснено е,
че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като с решението на
Съда на Европейския съюз по дело №
С-262/20 е прието, че чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в
законодателството на държава - членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в
публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази
цел /т. 80/.
Предвид
задължителното тълкуване, дадено в посоченото Тълкувателно решение на ОСГК на
ВКС, положеният от въззивника нощен труд през процесния период, не следва да се
преобразува в дневен, респ. в извънреден труд, чрез използване на допълнителен
коефициент – 1,143, на основание чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Ето
защо, предявеният иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 /ред. до изм. ДВ
бр. 60/20 г./ във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е неоснователен.
Поради
разминаване в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд
решение № 20217853/07.10.2020 г., постановено по гр. д. №
17870/20 г. по описа на СРС, 76 състав, в
частта, в която предявеният иск е уважен, следва да бъде отменено като
неправилно, и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което
искът да бъде отхвърлен. Решението е влязло в сила като необжалвано в
отхвърлителната му част.
Като
последица от отмяната на решението в обжалваната му част следва да бъде
отменено решението и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 212,33 лв., представляваща разноски в първоинстанцинното
производство, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на
основание чл. 77 ГПК по сметка на СРС държавна такса и възнаграждение за вещо
лице, съобразно уважената част от иска, в размер на 230 лв.
Предвид
изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника на
основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното и във въззивното
производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20217853/07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 17870/20 г. по описа на
СРС, 76 състав, в частта, в която
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***********, е осъдена да
заплати на П. В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Илиянци“, ж. к. „********,
на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 във
вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР сумата от 867,01 лв. – брутно трудово
възнаграждение за периода от 08.05.2017 г. до 22.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.05.2020 г. до окончателното й плащане, и на
основание чл. 78, ал. 4 и 8 ГПК сумата от 212,33 лв., представляваща сторени
деловодни разноски, съобразно уважената част от иска и направена компенсация, както
и в частта, в която Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. *********** е осъдена да заплати по
сметка на СРС на основание чл. 77 ГПК
сумата от 230 лв., представляваща дължима държавна такса и възнаграждение за вещо лице,
съобразно уважената част от иска, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.
В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. „Илиянци“, ж. к. „********,
срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***********, иск с
правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на
сумата от 867,01 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
в периода от 08.05.2017 г. до 22.05.2019 г., формиран като разлика между
положен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден.
ОСЪЖДА П. В.В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, кв. „Илиянци“, ж. к. „********, да заплати на Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***********, на основание чл.
78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното и във въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: