Решение по дело №1224/2020 на Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№

17.05.2021 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Добрич, гражданско отделение, IV – ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

при участието на секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 1224 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх.№ 9673 от 16.06.2020 г. на „Юробанк България”АД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК *********, срещу В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за постановяване на решение, по силата на което ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 616, 43 лева, представляваща неоснователно усвоена сума по Договор за издаване и обслужване на персонална дебитна карта от 09.08.2010 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане. Претендират се съдебни разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с договор за разплащателна сметка и ползване на дебитна карта по нея. Твърди се от страна на банката, че на 05.04.2017 г. ответникът е извършил транзакция в размер на 820 лева – плащане към търговец „…”, което е станало без парична наличност. За това е узнато по-късно и на 06.11.2017 г. банката е уведомила клиента да възстанови сумата, като на 05.04.2018 г. е внесена сумата от 200 лева. След прихващането се претендира сумата от 616, 43 лева под формата на ползван „неразрешен овърдрафт”.

След оставяне исковата молба без движение, е постъпила уточнителна молба. Сочи се размер на мораторната лихва от 102, 92 лева за периода 25.10.2018 г. до 16.06.2020 г. В тази връзка е уточнен петитумът: да се осъди ответникът да възстанови на ищеца неоснователно усвоена сума в размер на 616, 43 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и 102, 92 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.10.2018 г. до 16.06.2020 г.      

В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат В.З., която поддържа исковата молба. Счита възражението на ответника, че една транзакция е отразена два пъти и така се е формирало задължението му към банката, за неоснователно. В тази връзка сочи, че между двете транзакции има разлика от 13 часа. Това становище е развито подробно в представената писмена защита. Претендират се и разноски, направени в производството.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението е представен писмен отговор. Не се оспорва сключването на процесния договор. Оспорва се искът по основание и размер, като се твърди друга фактическа обстановка. При извършване на транзакцията е налично салдо от 830,66 лева, а впоследствие са преведени 200 лева и 90 лева, които не са отчетени от ищеца. От приложеното извлечение е видно, че се касае за два превода от по 820 лева по едно и също време, което е дублиране. Не е получавана информация от държателя на картата за липса на средства по сметката, че е превишил лимита, или месечно извлечение. Недопустимо банката е осчетоводила претендираната сума като овърдрафт – в договора такава възможност не съществува.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Процесуалният представител - адвокат М.П., изпраща молба, в която заявява, че оспорва допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Счита, че изводите на експерта са били повлияни от мнението на служител на ищцовото дружество, с когото е проведен разговор за извършване на експертизата. Иска претенциите да бъдат отхвърлени и в полза на ответника да бъдат присъдени разноски. 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 2, раздел V от Общите условия на банката за издаване и използване на дебитни карти, и с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. С първия се  иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 616, 43 лева, представляваща неоснователно усвоена сума по Договор за издаване и обслужване на персонална дебитна карта от 09.08.2010 г., ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ плащане. С втората претенция се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 102, 92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 25.10.2018г. до 16.06.2020г.

По главния иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните за издаване и обслужване на дебитна карта, формиране на дебитно салдо от 616, 43 лева по разплащателната сметка на ответника, изискуемост на вземането.

С доклада по чл. 146 от ГПК съдът е обявил за безспорно наличието на облигационно правоотношение между страните за издаване и обслужване на дебитна карта, възникнало въз основа на договор от 09.08.2010 г. Банката е открила и се е задължила да води безсрочна разплащателна сметка на В.Н.Д.. На последния е била издадена дебитна карта за отдалечен достъп до сметката. Същият се е съгласил и с Общите условия на банката за издаване и използване на дебитни карти. Впоследствие с договори за издаване и обслужване на дебитна карта, сключени на 21.08.2015 г., 13.05.2016 г. и на 14.03.2017 г., банката е преиздавала дебитна карта на ответника.

Спорен е въпросът за съществуването на дебитно салдо от 616, 43 лева по разплащателната сметка на ответника, за което последният отговаря, както и въпросът за изискуемостта на вземането.

Съгласно чл. 7, раздел VII от Общите условия на банката за издаване и използване на дебитни карти държателят се задължава да използва картата до размера на разполагаемата наличност. В чл. 2, раздел V от Общите условия изрично е уговорено, че държателят на дебитната карта отговаря за задължението по сметката, когато е формирано дебитно салдо.

Формираното дебитно салдо от 616, 43 лева по сметката на ответника се установява категорично от събраните доказателства. От представеното извлечение от процесната разплащателна сметка става ясно, че в началото на периода 03.04.2017 г. – 05.04.2018 г. наличността по сметката е била 825, 36 лева. Последователно е отразено движението по сметката посредством посочване на извършени от титуляра транзакции, получени от последния преводи и отчислени такси. Посочено е и основанието и датата на всяко отчисление и постъпление по сметката. Така лесно може да бъде проследено движението и промените в паричната наличност по сметката на ответника. Релевантен е периода след 05.04.2017 г. Към тази дата В.Н. е имал 830, 66 лева по сметката си. След като е извършил покупка на ПОС „…“, в 00, 00 часа, на стойност 820, 00 лева, за която е отчислена и такса от 4, 10 лева, по сметката е останала наличност от 6, 56 лева.

По-късно през същия ден, на 05.04.2017 г., в 13, 59 часа, е извършил покупка на ПОС „….“, на стойност 820, 00 лева, като от наличните 6, 56 лева по сметката са се запазили 3, 00 лева. По този начин, като е извършил покупка на стойност надвишаваща наличността по сметката, се е формирало дебитно салдо в размер на 816, 44 лева (820, 00 лева – 3, 56 лева), което е осчетоводено като неразрешен овърдрафт. Останала е наличност от 3, 00 лева. След този момент са отчетени извършени погасявания на неразрешения овърдрафт в размер веднъж на 0, 01 лева и веднъж в размер на 200, 00 лева. Така след приспадането им ответникът е останал задължен за сумата от 616, 43 лева, предмет на настоящото производство.

                   Този извод се подкрепя и от заключенията по изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Същите са обективни и са изготвени от лице с необходимата квалификация, поради което съдът ги възприема в цялост. Направеното във връзка с обективността на допълнителното заключение възражение на ответника е неоснователно. В самото заключение вещото лице е посочило, че е провело разговори със служител на банката за снабдяване с необходимите за изпълнение на задачата документи. От целта на разговорите не може да бъде направен извод, че заключението е опорочено и експерта е бил повлиян при извършване на работата си. Комуникацията между двамата е твърде ограничена и не дава основание обективността на вещото лице да бъде поставена под съмнение.  

Съдът не приема възражението на ответника, че е извършена една транзакция от 820, 00 лева, а не две както е отразено в извлечението. Не се касае за дублиране на информацията, а за две отделни плащания. В подкрепа на този извод следва да бъде изтъкнато, че между двете транзакции има период от четиринадесет часа. При дублиране периодът между плащанията би трябвало да бъде незначително малък, а не цели четиринадесет часа. Липсата на доказателства за установяване на тези твърдения на ответника препятстват формирането на подобен фактически извод. Поради тази причина възражението се явява неоснователно.

В отговора са направени и възражения, касаещи неизпълнение на задълженията на ищеца за уведомяване на ответника за формираното дебитно салдо. Същите касаят изискуемостта на вземането и са неоснователни. Това е така, защото по делото са приети писмени доказателствени средства, установяващи уведомяването на ответника за задължението му към банката – писмо с изх. № 6927/23.10.2018 г., известие за доставяне, писмо на „….“ ЕАД с изх. № …/29.11.2018 г. (л. 16 до 19). Установява се, че ответникът е бил уведомен за задължението си към банката на 25.10.2018 г. В случая, доколкото няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. С характер на покана е писмото, получено от ответника. Със същото му е даден четиринадесетдневен срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл на 08.11.2018 г. От следващия ден В.Н. е изпаднал в забава.

Изложеното налага извода, че претенцията на „Юробанк България”АД, с която иска В.Н.Д. да бъде осъден да заплати на дружеството сумата от 616, 43 лева, представляваща неоснователно усвоена сума по Договор за издаване и обслужване на персонална дебитна карта от 09.08.2010 г., следва да бъде уважена.       

По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД  в тежест на ищеца е да установи паричното задължение на ответника и настъпилата забава на последния за изпълнение на паричното задължение.

Обезщетението за забава се претендира за периода от 25.10.2018 г. до 16.06.2020 г. Както стана ясно по-горе, изискуемостта на вземането е настъпила след този период, на 09.11.2018 г., а исковата молба е подадена на 15.06.2020 г. Лихва обаче се дължи до 12.03.2020 г. Този извод следва  от чл. 6 от Закона за мерките и и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, където е посочено, че „До два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение“. 

Поради тази причина се дължи обезщетение за забава за периода от 09.11.2018 г. до 12.03.2020 г., в размер на 83, 91 лева. В останалата част над тази сума до пълния претендиран размер от 102, 92 лева и за периодите от 25.10.2018 г. до 08.11.2018 г., и от 13.03.2020 г. до 16.06.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенцията.

Съдът счита, че за основа при изчисляване на разноските следва да бъде взет глобалния размер на претенцията, а именно 719, 35 лева.

Ищецът е направил разноски в размер на 810, 00 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 360, 00 лева; държавна такса в размер на 100, 39 лева; депозит за вещо лице в размер на 350, 00 лева), за които е представил списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът не е представил доказателства за извършването на разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски за първоинстанционното производство в размер на 788, 59 лева.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България”АД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК *********, на основание  чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 2, раздел V от Общите условия към Договор за издаване и обслужване на персонална дебитна карта от 09.08.2010 г., сумата от 616, 43 лева, представляваща неразрешен овърдрафт, формиран въз основа на покупка от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020 г., до окончателно плащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България”АД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК *********, сумата от 83, 91 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 616, 43 лева, за периода от 09.11.2018 г. до 12.03.2020 г.

ОТХВЪРЛЯ иска на „Юробанк България”АД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК *********, срещу В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да му заплати сумата над 83, 91 лева до пълния претендиран размер от 102, 92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 616, 43 лева, както и за периода от 25.10.2018 г. до 08.11.2018 г., и за периода от 13.03.2020 г. до 16.06.2020 г.

ОСЪЖДА В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България”АД, със седалище и адрес на управление: град С., ЕИК *********, сумата от  788, 59 лева – разноски по гр.д. № 1224/2020 г. на Районен съд Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

 

                                                                                         

                                                                                           Районен съдия: