№ 46
гр. Свиленград, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200152 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по постъпила Жалба от Б. Т. Д. с
ЕГН ********** с адрес гр.************ против Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 9788042 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 700 лв.
В законоустановения срок жалбоподателя обжалва горепосочения
ЕФ,който счита за незаконосъобразен и неправилен. Твърди,че не бил
шофирал с превишена скорост в посочения участък,още повече,че камерата
била заснела няколко автомобила и не било ясно ,кой точно бил нарушил
правилата за движение. Отделно от това счита,че ЕФ бил издаден извън
1годишния срок от извършване на нарушението, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Оспорва и твърди,че не били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.,тъй като съгласно чл.7,ал.2 предвиждала поставяне на пътен
знак за мястото на контрол ,както и че незаконосъобразно било използвано
мобилно устройство вместо стационарно такова, за което също излага доводи.
Нарушена била и разпоредбата на чл.7,ал.1 от същата наредба . По
изложените доводи моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
Претендират се разноски по делото,но доказателства за сторени такива не
са ангажирани по делото.
В съдебната фаза, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява.
1
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по
жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 24.03.2022 година в 14.59 часа на АМ Марица при км.110+100, на
територията на община Свиленград, област Хасково , с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) (радар) № TFR1-М 642,
представляващо мобилна система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС), е регистрирано и заснето движещото се в посока
АМ Марица към Р.Турция, МПС марка „БМВ ”, модел „М550Д ХДрайв” с
държавен регистрационен номер СВ 1359 МС, със скорост 120 км/ч, при
разрешена такава 60 км/ч, въведена с пътен знак В26, съответно превишена
стойност на скоростта 60 км/ч./след приспадане на допустимата грешка от
4км/ч / .
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден ЕФ серия К № 6841861 на името на собственик на превозното
средство БИСТРА КИРИЛОВА НИКИФОРОВА, видно от Справка за
собствеността на автомобила към датата на деянието (това обстоятелство не
се оспорва от жалбоподателя).
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 700 лв.
Фишът е връчен на дата 26.09.2024 година, като съгласно чл. 189, ал. 5
от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, БИСТРА КИРИЛОВА НИКИФОРОВА е представила
в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП по образец и е направил
възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни) в която декларация /с дата
26.09.2024г./е посочила,че на процесната дата тя не е управлявала МПС,а е
предоставила същото на жалбоподателя, като МПС й е било върнато в
12,00часа на 01.04.2022г.
2
Налично е и копие от свидетелството за управление на МПС на посочения
за ползвател на МПС.
С оглед така постъпилата декларация ЕФ серия К №6841861 е бил
анулиран ,за което е бил уведомен собственика на МПС,видно от писмо с изх.
№125300-19411/14.10.2024г.
Въз основа на подадената декларация от собственика на лекият автомобил
е издаден на 08.10.2024г. процесния електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за
нарушител бил вписан жалбоподателят. В описателната част на електронния
фиш е вписано движение с установена скорост от 120 км./ч. – превишаване с
60 км/ч.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото
средство № TFR1-M 642, а за място на нарушението – е вписано на
Автомагистрала Марица при км.110+100 в общ.Свиленград в посока Р.
Турция/ГКПП Капитан Андреево/.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя лично срещу подпис на
дата 29.12.2024г. според отбелязването в справката за нарушител/водач и
преглед на фиш, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок
да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето,
извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на
МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR1-М 642 на
процесната дата - 24.03.2022г, когато е установено нарушението, е изготвен
Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е
приложен по делото и приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 24.03.2022г, времето (10.10 часа до 18,10часа) и
точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – на Автомагистрала Марица при км.110+100 в общ.Свиленград в
посока Р.Турция, за ограничението на скоростта въведено с пътен знак В26 -
60 км/ч разрешена скорост , режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание подадената декларация от собственика на
МПС и снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за
конкретния клип, като от 3 на които е виден автомобила. От същите се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № СВ 1359 МС
в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
3
измерена скорост на движение 124 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 64 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 4 км/ч) и
разрешена такава от 60 км.ч., като превишението е 60 км/ч. (след приспадане
на допустимата грешка 4 км/ч).
От представения Протокол № 7-53-21/07.12.2021 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 642/13, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) №10.02.4835.
Налично е и писмо на Зам.директор към МВР с което разпорежда начина
на използване и единни критерии при работа с различните технически
средства заснемащи нарушения по ЗДвП.
Приложена е и снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. Ето защо същите се
цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя в
качеството му на водач на процесното МПС през процесния ден, с оглед
установения факт на управление на това МПС със скорост над разрешената,
въведена с пътен знак В26.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
4
връчването на санкционния акт от АНО на 29.12.2024 година, а жалбата е
подадена по пощата на 11.01.2025г. и входирана в регистратурата на АНО на
03.02.2025г., като липсва плащане на процента от наложената глоба,видно от
писмо с рег.№125300-3238/19.02.2025г.,.поради което е процесуално
допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Относно възражението в жалба,че е налице незаконосъобразно
използване на мобилно устройство вместо стационарно такова,съдът намира,
следното:
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди
изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ. бр. 19 от 2015 г. Отчитайки
настъпилата законова промяна през 2015 г., настоящият съдебен състав
приема, че електронен фиш за санкциониране на извършено нарушение на
ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с
мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., което в случая е било сторено./така и Решение №
5791 от 16.12.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 850/2024 г.
Относно направеното възражение за изтекла давност,съдът намира
следното :
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от
ЗАНН. Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната
давност, но и относно обикновената давност за преследване.
В процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни
срокове по чл. 34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират
съставянето на АУАН и издаването на наказателно постановление, а
електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка в
чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив,
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по
5
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Поради това, относно институтът на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, по силата на препращащата норма
на чл. 11 от ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ,
бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
В процесния случай административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от
категорията на прекъсващите давността по чл.81, ал.2 от НК, тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е. има необходимата
предметна и персонална насоченост.
ЕФ срещу жалбоподателя е издаден на 08.10.2024 г., т.е. в срока по чл.80,
ал.1, т.5 от НК /3 години/ спрямо датата на нарушението /24.03.2022г./.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието,
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност.
След издаване на процесния електронен фиш ,АНО е предприел действия
за връчването му на административнонаказателноотговорното лице, като
същият е достигнал до адресата на 29.12.2024 г.
В този смисъл, от последното прекъсващо давността действие -
08.10.2024г., до датата на връчване на електронния фиш – 29.12.2024 г,. НЕ е
изминал срок по-дълъг от три години.
Давността спира по чл. 81, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, когато
преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила
съдебен акт.
В този смисъл докато тече разглеждането на спора относно
законосъобразността на ЕФ давност не тече.
Жалбата срещу електронния фиш е подадена на 11.01.2025 г., поради
което от тази датата е спряла да тече давността.
В този смисъл са неоснователни доводите на касатора за изтичане на
давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
На основание чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането и прекъсването
на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
/4години и 6месеца/.
Следователно, срокът на така определената давност е четири години и
половина. Абсолютната давност за преследване е приложима само, когато не е
изтекла обикновената давност, а последната не е изтекла поради спирането .
Предвид датата на извършване на административното нарушение -
24.03.2022г., срокът, след изтичането, на който е изтекла абсолютната давност
в случая е 24.09.2026г., следователно към настоящия момент не са налице
основанията за погасяване на административно наказателната отговорност на
жалобоподателая за процесното административно нарушение.
6
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически
изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите
доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на
чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се
съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта,
както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1
от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по
чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин е установено нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване
на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков материал
на нарушителя, който се прилага към АНП.
Неоснователно се поддържа, че в случая не е спазено изискването на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно да е направена
снимка на разположението на АТС. В тази връзка следва да се отбележи, че в
конкретния казус изобщо не е било необходимо изготвянето на снимка на
разположението на уреда. Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на
уреда, но това изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които
са временно разположени на участък от пътя. По делото се установява от
приложения по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство, че процесното нарушение е установено с техническо средство
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 642, която е била прикрепена
към превозно средство (служебен автомобил с рег. № Х 0882 ВК), а не е било
временно разположено на пътя.
По отношение на възражението във връзка с използваното техническо
средство следва да бъде отбелязано следното:
Законът за измерванията (ЗИ) предвижда две самостоятелни процедури
в тази връзка. Първата е по чл. 29-37, при която се одобрява тип средство на
измерване (а не конкретен уред), преди въвеждането му в експлоатация. При
тази проверка на контрол подлежи технологията, инкорпорирана в
техническото средство, като чрез изпитване и оценяване по реда на чл. 32, ал.
1 от ЗИ се цели да се установи дали е налице съответствие на типа средство за
измерване с изискванията към него, от гледна точка на резултатите при
тестовете. Втората процедура (чл. 38-46) е по проверка на конкретното
средство за измерване и цели да установи съответствието му с действащите
технически изисквания.
7
По преписката в тази връзка са представени Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 и Протокол от проверка № 7–
53–21/07.12.2021 г. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 съдържа знак за одобрен тип относно мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М и е със
срок на валидност - 24.02.2020 г.
Данни за извършена последваща метрологична проверка се съдържат в
Протокол от проверка № 7–53–21/07.12.2021 г, приложен в преписката, който
касае мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-М. Последващата проверка е от дата – 07.12.2021г.
Нарушението, за което е издаден оспореният електронен фиш, е извършено на
24.03.2022 г.
Съгласно чл. 30, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ, срокът на валидност на одобряването
на типа на средствата за измерване е 10 години. Когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно т. 31 от Заповедта е една година.
В случая, видно от представения протокол за периодична проверка на
TFR-1M № 7–53–21/07.12.2021 г, на уреда е извършена последваща проверка
на 07.12.2021 г., тоест уредът е валиден според заповедта на Председателя на
ДАМТН до 07.12.2022г. Следователно мобилната система е била годно и
надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към
датата на нарушението и е отговаряла на изискванията на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП.
Неоснователно се намира от съда и направеното възражение,че не били
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,тъй като
съгласно чл.7,ал.2 предвиждала поставяне на пътен знак за мястото на контрол
,по следните съображения:
С последващо изменение на чл. 165 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр. 54 от
05.07.2017г., т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е отпаднало законовото изискване
контролните органи да обозначават чрез поставянето на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата
за движение чрез АТСС, съотв. да го оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР. Отмяната на чл.165, ал.2,
т.8 от ЗДвП и на регламентираното с посочената разпоредба изискване, е в
сила към датата на установяването на нарушението, за което е издаден
обжалвания ЕФ. Действително, в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., това
изискване не е било отменено към момента на установяването на
нарушението. Но настоящият състав на съда приема, че с отмяната на
законовата норма на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, е отпаднало законово
регламентираното задължение за контролните органи да сигнализират съотв.
да оповестяват местата за контрол,тъй като съгласно чл.7,ал.2 от ЗНА
-Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни
разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен,
безспорно ЗДвП е нормативен акт от по висока степен от цитираната в
жалбата Наредба. Ето защо независимо, че към датата на извършването,
установяването и заснимането на нарушението, разпоредбата на чл.7 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е била действаща, непоставянето на
пътен знак Е 24 за обозначаване на участъка от пътя, на който се осъществява
контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС, не може да бъде
квалифицирано като съществено процесуално нарушение, представляващо
8
основание за отмяна на обжалвания електронен фиш на това основание.
Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна
страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на
съдържанието и материалите от приложената АНП.
Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до отмяна на
обжалвания ЕФ.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя в качеството му водач на процесното МПС, е ангажирана за
нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с
мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 642/13 (радар) на основание
издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН).
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни
реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на
общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН,
поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи
сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за
ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен
акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това
материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в
обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената -
максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и
конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните
съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал.
2, т. 6, вр.чл. 21, ал. 2, ал. 1 от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в
отговорност на жалбоподателя.
По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа
всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това
изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
9
Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Не се установява разминаване при посочване на
мястото на извършването на нарушението и на позиционирането на АТСС.
Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на
ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в
структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
Министерството на вътрешните работи по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Посочването на дата
на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН и техническото средство
за контрол,съдът е изложил мотиви по горе в своя съдебен акт и намира,че не
е необходимо да ги преповтаря.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото
средство, приложения снимков материал (надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес), Съдът
приема, че са установени точния час на нарушението, регистрационния номер
на автомобила и скоростта на движението му, както и мястото на
нарушението.
10
Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните от съдържанието на
Протокола за използване на АТСС и разпечатка от системата с регистрирани
нарушения, Съдът приема, че доказват обективните признаци на нарушението
- скоростта на движението на автомобила и превишението на максимално
разрешената скорост в пътния участък.
Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е в следствие на пътен знак, важим за мястото на нарушението. При
така попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и
визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.
21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.
Ето защо използваното АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на
ЗДвП законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и
време, технически изправно е, поради което административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по
коментирания специален правов ред.
Въз основа на същите, Съдът приема за установено, че на 24.03.2022
година на АМ Марица при км.110+100, на територията на община
Свиленград, област Хасково в посока АМ Марица към Р.Турция,
жалбоподателя в качеството си на водач на лек автомобил марка „БМВ ”,
модел „М550Д ХДрайв” с държавен регистрационен номер СВ 1359 МС
/видно от декларация на собственика на лекият автомобил,че на процесната
дата МПС е управлявано от жалбоподателя/, го е управлявал със скорост 120
км/ч, при ограничение на скоростта, регламентирано с пътен знак В26,
предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока от означената, а
именно: 60 км/ч./след приспадане на допустимата грешка от 4км/ч / .
Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния
пътен участък, регламентирана с пътен знак, са фактите, изпълващи
хипотезата на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на
санкцията на чл. 182, ал. 2, т. 6 от същия закон, съобразно констатираното
превишение от 60 км/ч, над разрешената – 60 км/ч спрямо установената на
движението на МПС - 120 км/ч, след приспадане на допустимата грешка - 4
км/ч, отразена и видно от Протокола за проверка на системата за
видеоконтрол . По делото липсват доказателства, които да опровергават факта
на извършеното нарушение, за което е издаден процесният ЕФ.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на
защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните факти по
случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какво е извършил). Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а
приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното
11
нарушение – констатираното нарушение е достатъчно точно описано в ЕФ и
не е налице неяснота, която по някакъв начин да е ограничила правото на
защита на жалбоподателя, поради което не се стига до неразбиране от страна
на последният за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
общата, установена в ЗДвП. Т.е. в случая не е налице неяснота относно вида на
знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение е изводима от
данните, съдържащи се в ЕФ.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че
извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 124 км/ч с -3%
до приетата за установена скорост от 120 км/ч е в интерес на жалбоподателя,
тъй като изключва неблагоприятни за него последици от допустима грешка на
измерване с техническото средство (радар). Освен това така извършеното
редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния
принцип в административнонаказателното право наказание да се налага само
тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния
случай обсъждането редуциране не води до промяна на правната
квалификация на нарушението или до друго основание за налагане на
различно наказание.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото е
посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи
точно определено място на извършване. От приложените доказателства, както
и от изготвения от полицейските служители Протокол, също се установява
точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на
движение, а така също датата и точният час, регистрационният номер на
автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно описание на
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС)
се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол
във време на движение с преносимо АТСС се отбелязва началото и края на
контролирания участък. Такъв Протокол по делото е представен, както вече бе
посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на началото и края
на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият
случай. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на посочената
Наредба при използването на АТСС за контрол на скоростта .
За пълнота следва да се посочи, че посочването на АМ Марица при
км.110+100, на територията на община Свиленград, област Хасково в посока
АМ Марица към Р.Турция, е достатъчно за означаване на мястото на
нарушението. Още повече, че по делото е представена и заснетата снимка, на
която освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координатите. Освен това следва да се отбележи, че при използването на
12
АТСС, контролният орган няма възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети
с преносимо АТСС. Измерването и регистрирането на скоростта, както и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично.
В този смисъл координатите на мястото, където е измерена, регистрирана и
записана скоростта на движение на МПС не се вписват, а се отпечатват
автоматично с отпечатването на снимковия материал. В този смисъл е
Решение № 198 от 29.09.2021 година по КАНД № 538/2021 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а.
От друга страна от попълнените в Протокола за използване на АТСС
данни по несъмнен начин се потвърждават данните за място за контрол,
съответно началният и крайният час на работа, посока на движение на
контролираните МПС, при което в това отношение не се констатират
непълноти в съдържанието на Протокола.
По делото е представено статично изображение, на което освен
автомобилът и неговият регистрационен номер, са отразени локацията с GPS
координати, датата и часът на заснемане, заснетата скорост, както и е посочен
идентифициращ номер за използваното АТСС. Няма разминавания и в
отбелязаната измерена скорост и ограничение на скоростта, доколкото е
отчетен и толеранс от 3 км/ч в полза на жалбоподателя, както няма
разминаване и при посоката на движение. В този смисъл е и Решение от
29.01.2021 година по КАНД № 1130/2020 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно
доказателство става ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година е въведено изискването при работа с временно
разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по
ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по
делото е представен Протокол за използване на АТСС. Приложена е и снимка
на разположението на уреда/поставен в МПС/, с който се извършва
заснемането. Но дори и при липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази
липса като несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени
с контролния уред, пропуск. Липсата на снимка на разположението на уреда за
контрол на скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното
лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се
направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на
скоростта . При установеното правилно и пълно попълване на основните
реквизити в Протокола за използване на АТСС, както и представената снимка
от клип, липсата на снимката на разположението на АТСС не е от естество да
внесе обосновано съмнение относно извършеното нарушение. В този смисъл
са и Решение № 43 от 19.02.2018 година на Административен съд - Хасково по
КАНД № 245/2017 година, докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова,
Решение № 1075 от 13.01.2020 година на Административен съд - Хасково по
КАНД № 1284/2019 година, докладчик Съдията Антоанета Митрушева,
13
Решение от 29.01.2021 година по КАНД № 1036/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, не
изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през
времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване,
физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва
влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в
автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи
е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, с която се уреждат
условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от посочената Наредба се прави разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна система. В
следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че
към процесния момент на нарушението на правилата за движение по
пътищата е било изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират
чрез издаване на ЕФ не само при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни АТСС за контрол.
В случая правилно е издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране
на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението
бъде установено и заснето с мобилно (преносимо) АТСС,както и стационарно,
при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, какъвто е и настоящия случай.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си – въпреки знанието на установеното с пътен знак В26 ограничение е
предприел управление на автомобила без да съобрази скоростта си на
движение с изискванията на този пътен знак, който е бил поставен в извън
населено място.
Тук е мястото да се отбележи,че съдът намира за неоснователно и
наведенето в жалбата възражение,че камерата /радара/ била заснела няколко
автомобила и не било ясно ,кой точно бил нарушил правилата за движение,тъй
като видно от приложената по АНПр снимка от клип№21128 не се установява
наличието на други заснети автомобили извън заснетия лек автомобил с рег.
№СВ1359 МС.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В конкретния случай скоростта е превишена с 60 км/ч (стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението е приложима санкцията
14
по т. 6 от разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Последната предвижда за
превишаване над 50 km/h ,виновинят водач да бъде наказан с глоба 600 лв.,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава
с 50 лв. /в случая 700лева ,доколкото превишаването е с 60км/ч. / във
фиксирано допустим размер, изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание - да предупреди и превъзпита жалбоподателя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива характеристиките
на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто
извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се цени характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -
административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията, ползващи се
със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните
интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата. Според Съда,
процесното нарушение, по начин на извършване, време, място и фактическа
обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с
незначителна обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
административни нарушения от този вид, поради което липсват каквито и да е
основания за квалифицирането му като „маловажен случай” по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. Липсата на изявление в ЕФ относно наличието или не на
основания за прилагането на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН не съставлява
процесуално нарушение, като отново следва да се посочи, че съдържанието на
ЕФ е лимитативно уредено в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което правилата
на ЗАНН относно съдържанието на НП са неотносими, респ. наказващият
орган няма задължението да изложи мотиви относно приложението на т.нар.
„маловажен случай” по ЗАНН (в този смисъл е и Решение от 29.12.2020
година по КАНД № 965/2020 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Антоанета Митрушева).
По разноските:
При този изход на делото не се дължат разноски на жалбоподателя.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и ал. 9 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо
средство или система , Серия К №9788042, издаден от ОД на МВР - Хасково,
с който на Б. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.************ за
15
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание –
"ГЛОБА" в размер на 700 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16