№ 5143
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100506572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „А.Б.“ срещу решение №
2905/25.02.2023 г. по гр.д. № 34097/2022 г. по описа на СРС, 32 състав, в частта, с която
са отхвърлени исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от
жалбоподателя срещу ЗАД „А.И.“ АД, както следва: искът с правно основание чл. 411
КЗ за разликата над 552,12 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. – частичен иск
от сумата в размер на 17498,13 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 24.06.2022 г., до погасяването, представляваща непогасена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 14.05.2020 г. на път III-108 между
МПС с рег. № ******* и МПС с рег. № *******; искът с правно основание чл. 86 ЗЗД
над сумата в размер на 90,46 лв. до пълния предявен размер от 1638,89 лв. – мораторна
лихва за периода от 02.11.2020 г. до 13.06.2022 г.
Жалбоподателят – ЗАД „А.Б.“, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
размерът на присъдената сума не отговора на непогасената част от вредите по
отношение на застрахованото по застраховка „Каско“ МПС към датата на ПТП. Ето
1
защо, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат
уважени изцяло. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата - ЗАД „А.И.“ АД, оспорва жалба, като счита, че
обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗАД „А.Б.“ АД с осъдителни искове
с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:
10000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 17498,13 лв., представляваща
непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско”
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 14.05.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
погасяването; 1638,89 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от
02.11.2020 г. до 14.06.2022 г.
Ищецът – ЗАД „А.Б.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по
договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 14.05.2020
г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 65586,02 лв. на застрахованото лице.
Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на
застрахования при ответника – ЗАД „А.И.“ АД, по застраховка „Гражданска
отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение
на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената
сума, ведно със сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, като ответникът е
погасил част от задължението, а именно – сумата в размер на 48102,88 лв. Ето защо,
претендира сумата в размер на 10000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 17498,13
лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено по застраховка
„Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
14.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до погасяването, както и сумата в размер на 1638,89 лв. – мораторна лихва
върху главницата за периода от 02.11.2020 г. до 14.06.2022 г.
С обжалваното решение искът по чл. 411 КЗ за главница е уважен до сумата в
размер на 552,12 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 10000 лв. –
частичен иск от сумата в размер на 17498,13 лв., а искът по чл. 86 ЗЗД за мораторна
лихва – до сумата в размер на 90,46 лв. за периода от 02.11.2020 г. до 13.06.2022 г.,
като е отхвърлен до пълния предявен размер от 1638,89 лв.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
2
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
Безспорни между страните са следните обстоятелства, а именно: че на
14.05.2020 г. е настъпило ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на лек
автомобил „Ленд Ровър“ с рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка
„Каско“ при ищеца, към който момент между виновния водач и ответника е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, че
ищецът е заплатил на увреденото лице, застраховано при него по застраховка „Каско“,
застрахователно обезщетение в размер на 65586,02 лв., като е поканил ответника да му
възстанови заплатената сума, вследствие на което ответникът е заплатил на ищеца
сумата в размер на 48102,88 лв.
Следователно, безспорни между страните са всички обстоятелства, включени в
предмета на предявеното от ищеца право, с изключение на размера, в който е
възникнало регресното вземане в полза на ищеца, който въпрос е спорен и пред
настоящата инстанция.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към
момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователната сума. Съгласно заключението по съдебно-автотехническата
експертиза, приета в първоинстанционното производство, средната пазарна стойност
на процесния автомобил към датата на ПТП е в размер на 64873 лв. Видно от
заключението, за определяне на средната пазарна цена на автомобила вещото лице е
използвало пазарни аналози, като са изследвани обяви за продажба на автомобили с
характеристики, сходни на характеристиките на процесния автомобил. Съгласно
3
представените писмени доказателства, процесният автомобил е с първа регистрация –
04.01.2017 г., ниво на оборудване „HSE“, а към датата на ПТП е бил с пробег от около
110000 км. Посочените в експертизата обяви касаят идентични автомобили – с
приблизителен пробег от около 100000 км., с ниво на оборудване, идентично на това на
процесния. Следователно, не възниква съмнения относно правилността на
експертизата в частта, касаеща определената средна пазарна цена на автомобила.
Потвърждение за това е и определената застрахователна сума за автомобила по
договора за застраховка „Каско“, която е в размер на 34979 евро (68412,98 лв.) към
30.12.2019 г., т.е. близък до определената от вещото лице стойност към 14.05.2020 г.,
предвид овехтяването на МПС за периода от сключване на договора за застраховка до
настъпване на застрахователното събитие. Не се спори по делото, че в резултат на
процесното ПТП е налице тотална щета по отношение на застрахования автомобил,
поради което и за определяне на застрахователното обезщетение следва да се извади
стойността на запазените части в размер на 25 %, т.е. сумата в размер на 16218 лв.
Вещото лице е посочило, че е определил размера на запазените части на базата на
описа на застрахователя, като в експертната практика същите се определят като
процент от стойността на автомобила. Въз основана на посоченото настоящата съдебна
инстанция кредитира заключението на САТЕ за определяне на дължимото
застрахователно обезщетение, като след приспадане на запазените части същото е в
размер на 48655 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил в полза на ищеца сумата
от 48102,88 лв., поради което размерът на непогасената част от задължението е 552,12
лв., до която сума искът за главница е уважен от районния съд.
Към посочената сума следва да се добави и сумата в размер на 15 лв. – обичайни
разходи за определяне на застрахователното обезщетение, което обаче не е съобразено
от първостепенния съд. Във въззивната жалба обаче няма твърдения за неправилност
на решението относно неприсъждането на обичайните разходи за определяне на
застрахователното обезщетение и доколкото посоченият въпрос не касае
приложението на императивна материалноправна норма, то въззивният съд няма
правомощия служебно да се произнася по правилността на решението в тази част.
Следователно, обжалваното решение е правилно по доводите, наведени във
въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора ЗАД „А.Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на ЗАД „А.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2905/25.02.2023 г. по гр.д. № 34097/2022 г. по
описа на СРС, 32 състав, в обжалватата част, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от ЗАД „А.Б.“ АД срещу ЗАД „А.И.“ АД,
както следва: искът с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над 552,12 лв. до
пълния предявен размер от 10000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 17498,13 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2022 г., до
погасяването, представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за застрахователно събитие –
ПТП, реализирано на 14.05.2020 г. на път III-108 между МПС с рег. № ******* и МПС
с рег. № *******; искът с правно основание чл. 86 ЗЗД над сумата в размер на 90,46 лв.
до пълния предявен размер от 1638,89 лв. – мораторна лихва за периода от 02.11.2020
г. до 13.06.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати в полза на ЗАД „А.И.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5