РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1307
гр. Пловдив, 04 юли 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на седемнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 1313 по описа за 2022 г. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е във връзка
с Решение № 876/17.05.2022 г., постановено по касационно административно дело №
355/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХХI състав, с което е отменено съдебно решение №
2354/29.11.2021 г., постановено по административно дело № 2596/2020 г. по описа
на Административен съд Пловдив, ХIII състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда,
съобразно дадените указания.
При новото разглеждане
на делото, съобразно указанията на касационния състав, изложени в отменителното
решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на
разглеждане в настоящото съдебно производството са предявените от М.И.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, понастоящем в
Затвора Пловдив, чрез
пълномощник адвокат В.С., искове срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в общ размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от
01.02.2019 г. до 13.10.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба, в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност,
в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода и по-конкретно: липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна
площ на човек“); без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно
течаща топла и студена вода; лоша хигиена - наличие на гризачи и дървеници;
ищецът е искал да му дадат работа, но не го назначавали; болен е от
инсулинозависим диабет с множество усложнения: невропатия, ретинопатия,
ентропатия, нефропатия, малмукрация, албинумия, но не му осигуряват
необходимото лечение, поради което ТЕЛК е намалил 10 % ТНР; в продължение на
един месец не са му осигурявали протокол за инсулин и той две седмици е бил без
инсулин, негови близки му го закупили отвън; заболял от хипергликемия,
постоянно разстройство и обезводняване, както и от гастроентропатия, което се
твърди, че се дължи на лошата храна, тъй като му давали по един морков, една
глава лук, един картоф и половин черен хляб; здравословното му състояние се
влошавало и е каран два пъти в инфекциозна болница в Пловдив, защото изпадал в
тежка хипогликемия, но там само временно го стабилизират; на всеки шест месеца
трябвало да му правят, но не са му правени пълни изследвания; не му е правен
грекиран хемоглобин, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск, алтернативно предлага присъждане на справедливо обезщетение,
като се приеме, че претендираното е прекомерно завишено.
ІІ. За фактите:
5. От приетите при първоначалното разглеждане на делото
Становище към рег. № 109/15.12.2020 г. от 16.12.2020 г., изготвено от П. Х.,
Справка към рег. № 10952/15.12.2020 г. от 17.12.2020 г., изготвена от В.Т. –
мл. експерт и Становище рег. № 10952 от 21.12.2020 г., изготвено от ИСДВР Е. К.(л. 51 - 53 и л. 57 – 59 от адм. дело № 2596/2020 г. на ПАС), се установява следното:
5.1. М.И.Т. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, където е постъпил на
12.08.2019 г. и е бил настанен, както следва:
- от 12.08.2019 г. до 15.08.2019 г. вкл.
- в Приемно отделение, ОП 3, с площ от 11,63 кв. м., с един прозорец с размери
1,19 м. х 0,99 м., санитарен възел с площ от 3 кв. м. с един отдушник с
диаметър 1,00 м. В това спално помещение са били настанени 3 л.св.;
- от 16.08.2019
г. до 22.08.2019 г. вкл. - на Пост № 3, в стая № 56, с площ от 27,89 кв. м., с
два прозореца с размери 0,40 м. х 1,15 м. и 0,97 м. х 1,15 м., санитарен възел
с площ от 2,33 кв. м., с един прозорец с размери 0,30 м. х 1,15 м. В това
спално помещение са били настанени 6 л.св.;
- от 23.08.2019
г. до 16.12.2019 г. вкл. – на Пост № 2, стая № 81, с площ от 28,98 кв. м., с
два прозореца с размери 0,97 м. х 1,17 м. и 0,67 м. х 1,17 м., санитарен възел
с площ от 2,73 кв. м. с един прозорец с размери 0,15 м. х 1,20 м. В това спално
помещение са били настанени, както следва:
От 23.08.2019 г. до 29.08.2019 г. вкл. – 8 л.св.
От 30.08.2019 г. до 02.09.2019 г. вкл. – 9 л.св.
От 03.09.2019 г. до 23.09.2019 г. вкл. – 8 л.св.
От 24.09.2019 г.
до 26.09.2019 г. вкл. – 7 л.св.
От 27.09.2019 г. до 02.10.2019 г. вкл. – 8 л.св.
На 03.10.2019 г. –
7 л.св.
От 04.10.2019 г. до 04.11.2019 г. вкл. – 8 л.св.
От 05.11.2019 г. до 18.11.2019 г. вкл. – 9 л.св.
От 19.11.2019 г.
до 21.11.2019 г. вкл. – 7 л.св.
От 22.11.2019 г. до 26.11.2019 г. вкл. – 9 л.св.
От 27.11.2019 г. до 16.12.2019 г. вкл. – 8 л.св.;
- от 17.12.2019
г. до 13.10.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба – на Пост № 2,
стая № 80, с площ от 27,69 кв. м., с един прозорец с размери 0,97 м. х 1,17 м.,
санитарен възел с площ от 5,17 кв. м. с един прозорец с размери 0,95 м. х 1,17
м. В това спално помещение са били настанени, както следва:
От 17.12.2019 г. до 19.12.2019 г. вкл. – 7 л.св.
От 20.12.2019 г. до 13.01.2020 г. вкл. – 8 л.св.
От 14.01.2020 г. до 06.02.2020 г. вкл. – 7 л.св.
От 07.02.2020 г. до 13.02.2020 г. вкл. – 8 л.св.
От 14.02.2020 г. до 20.02.2020 г. вкл. – 7 л.св.
От 21.02.2020 г. до 26.03.2020 г. вкл. – 8 л.св.
От 27.03.2020 г. до 14.05.2020 г. вкл. – 9 л.св.
От 15.05.2020 г. до 18.05.2020 г. вкл. – 8 л.св.
От 19.05.2020 г. до 02.06.2020 г. вкл. – 9 л.св.
От 03.06.2020 г. до 05.07.2020 г. вкл. – 8 л.св.
От 06.07.2020 г. до 10.07.2020 г. вкл. – 7 л.св.
От 11.07.2020 г. до 22.07.2020 г. вкл. – 8 л.св.
От 23.07.2020 г. до 23.08.2020 г. вкл. – 7 л.св.
От 24.08.2020 г. до 13.09.2020 г. вкл. – 8 л.св.
От 14.09.2020 г. до 27.09.2020 г. вкл. – 7 л.св.
От 28.09.2020 г. до 13.10.2020 г. вкл. – 8 л.св.
5.2. От цитираните по-горе
справки и становища, се установява, че през периодите на изтърпяване на
наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив, не са правени основни ремонти на
килиите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти – извършвана е
своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни се
осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите
се подменят своевременно. Със собствени сили лишени от свобода, назначени като
строители по щата на домакинците и строителни материали, предоставени по
централно сключени договори от ГДИН се извършват ремонти и базата се поддържа в
сравнително добро състояние.
Всяко спално
помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените
л.св., които са с размери – леглата 90 см. х 180 см., а шкафовете – 45 см. х 50
см., като във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото л.св. са настанени
в помещението и следователно варират според броя л.св. в стаята. Във всяко
помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до
тях, случаи, в които няма такъв, е единствено при отстраняване на ВиК повреди.
Затворът гр.
Пловдив се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от
лишените от свобода, настанени в стаята, като се посочва, че никога не е имало
проблем стаята да бъде проветрявана.
По отношение на
банята се установява, че същата е обща, подът на която е с мозайка, а стените –
с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за л.св., като е осигурена
топла вода от котел, който работи на въглища и е на територията на затвора,
същият е новозакупен през януари 2017 г., като въглищата се осигуряват редовно
от централна доставка от ГДИН. За поддържането на хигиената в затворническата
баня е разкрит работен обект на основание чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС, на който
обект е назначен л.св. При извършваните проверки от длъжностни лица е
установено, че хигиената в затворническата баня е задоволителна.
Затворническата
администрация разполага с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки,
дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички л.св. в
корпуса и двете ЗО. Всеки л.св. при постъпването си получава спално бельо и
постелен инвентар, за което се води отчетност. Грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на л.св., като в утвърден график от Началника на Затвора, два
пъти седмично – в понеделник и четвъртък всеки л.св. има право да занесе
спалното си бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото
по преценка на л.св., същият има право бельото му да бъде заменено, като оформи
молба, адресирана до Началника на Затвора. Посочва се, че няма данни л.св. да е
подал молба, в която да изявява воля за получаване на допълнителен постелен
инвентар или изпиране на зачисления му, която молба да е с отрицателен отговор.
Няма данни и
л.св. Т. да е подавал молби, касаещи подобряване на битовите условия в спалните
помещения.
Участието в
специализирани групи и включването в общогрупови дейности става само по желание
на л.св. и с негова молба, като ищецът е проявил интерес към провеждане
специализирана групова работа „Истина за наркотиците“, като към общогруповите
мероприятия не е проявявал интерес.
5.3. Във връзка с твърденията,
че ищецът е искал да бъде назначен на работа, но не е бил назначен, от
Становище от 26.05.2022 г., изготвено от ИСДВР Владимир И., се установява, че
л.св. М.И.Т. през исковия период е подал молби за работа, както следва: №
4872/05.09.2019 г. за работа като чистач на столова; № 7562/30.10.2019 г. за
работа в „Обособено производство“; № 8155/09.12.2019 г. за работа като
магазинер „Магазин лишени от свобода“; № 8157/11.12.2019 г. за работа като
чистач следствен арест; № 608/02.10.2020 г. за работа в „Обособено
производство“. Посочва се в становището, че назначаването на работа на л.св. е
след писмено заявено желание от тяхна страна, здравословно състояние,
притежание на квалификация или умения за конкретния вид работа и поведението в затвора,
като комисия, определена със заповед на Началника на Затвора разглежда
постъпилите молби на л.св. и предлага най-подходящия кандидат, след което
Началникът на Затвора взема крайното решение. За л.св. Т. работната среда
трябва да е съобразена с негово здравословно състояние. Всяка молба или жалба
на л.св. до Началника на Затвора се завежда от ИСДВР в дневник, копие от което
е представен, като молбите на неодобрените л.св. за работа, не се съхраняват.
Същият е наказван със Заповед № Л-216/28.01.2020 г. за притежание на мобилен
телефон с лишаване от хранителна пратка за срок от три месеца, както и със
Заповед № Л-2278/02.10.2020 г. за притежание на мобилен телефон с пет денонощия
изолиране в наказателна килия условно за срок от три месеца (л. 26 и сл.).
5.4. По отношение
оплакванията, свързани с диетичното хранене, от Становище към рег. №
3834/23.05.2022 г. от 26.05.2022 г., изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. К., се
установява, че включването на л.св. за диетично хранене става след становище от
лекар, който преценя в каква диета да бъде включен и каква допълнително храна
да се дава и издава медицинска бележка, която да предава в кухнята. Л.св. М.Т.
е включен в списъка за диетично хранене, издават му се медицински бележки за
отпускане на допълнително зеленчуци и включване във вегетарианска диета, в
подкрепа на което са приложени медицинските бележки за 2022 г. Освен храната,
която получава от затвора, л.св. М.Т. пише молби за закупуване на диетичен хляб
и други продукти, които не се доставят в магазина за л.св., като са приложени 6
бр. молби от л.св. М.Т. за закупуване на продукти за негова сметка (л. 14 и сл.).
5.5. Представени и приети като писмени доказателства са 4 бр. протокола за
извършени ДДД дейности от 03.09.2019 г., 10.03.2020 г., 30.08.2020 г. и
18.09.2020 г. (л. 17 – 19 от адм. дело № 2596/2020 г. на ПАС); План на присъдата /първоначален/ на л.св. М.И.Т. от 23.08.2019 г. и
Препланиране на присъдата от 24.08.2020 г. (л. 54 – 55 от адм. дело
№ 2596/2020 г. на ПАС); График за разпределение
на времето на лишените от свобода от пост № 2 (л. 56 от адм.
дело № 2596/2020 г. на ПАС); Първоначален доклад за
л.св. М.И.Т. от 22.08.2019 г. (л. 60 от адм. дело № 2596/2020 г.
на ПАС); амбулаторни листове, епикризи, решения на ТЕЛК и НЕЛК,
Медицинско становище от д-р Р.Д.лекар – ординатор при Затвора гр. Пловдив (л. 23 – 31, л. 48 – 50 и л. 61 - 69 от адм. дело № 2596/2020 г. на ПАС).
6. Като свидетел в хода на първоначалното разглеждане на делото е
разпитан Т.Д.Т.. Същият заявява, че познава ищеца от две години, още от
постъпването му в Затвора гр. Пловдив, като в момента (т.е. към 03.02.2021 г.) не са в една килия,
защото свидетелят са го преместили преди две седмици, но около година са били
заедно. Твърди, че в килията има около 7, 9 или 10 легла, има дървеници и
хлебарки, като мишки няма, топла вода няма изобщо, течаща топла вода по стаите
няма, два пъти седмично могат да ползват банята. Доколкото свидетелят е
запознат, ищецът е болен от Диабет – тип 1 и всеки ден си бие инсулин по 5
пъти, знае за указана му медицинска помощ на 14.12., когато е вдигнал над 30
захар и са го хоспитализирали, доколкото е разбрал, там е бил заразен с Корона
вирус и са запечатали цялата стая, но докторката никакво внимание не им е
обърнала. За храната посочва, че според него не е подходяща за ищеца, като му
дават кисело мляко и 20 – 30 грама кашкавал. За една година, докато са били
заедно, храната не е била добре за ищеца и от тогава нищо не се е променило,
дават му само едно кисело мляко и кашкавал. Свидетелят заявява, че говори за
килия № 80, в която има само шкафове – 5 или 6, но не е много сигурен, има две
маси и два стола, а леглата са 7 и всички са заети в момента. Посочва, че
против хлебарки и дървеници скоро не са пръскали, предполага, че е заради
Корона вируса, преди са пръскали, но е нямало ефект, пръскали 3 или 4 пъти,
най-много 5 пъти. Не е сигурен, но заявява, че ищецът не е участвал в никакви
курсове. В момента раздават сапун и по един пакет прах, но това е от една
година, преди това са раздавали само по един сапун. В спалното помещение имат
метла и лопата за чистене, които използват.
7. По искане на ищеца при
първоначалното разглеждане на делото е прието заключение по съдебно-медицинска
експертиза, прието без заявени резерви от страните, което съдът кредитира като
изчерпателно и компетентно изготвено. След запознаване с наличната по делото
медицинска документация, вещото лице д-р М.И.И.-Г.– специалист по
ендокринология е установило следното:
Захарен диабет е
хронично метаболитно заболяване. Лечението на Захарен диабет тип 1 се провежда
с инсулин, в интензифициран режим – трикратно подкожно приложение на
бързодействащ човешки или аналогов инсулин преди всяко хранене и вечер в 22
часа подкожно приложение на интермедиерен/базален инсулинов аналог. При М.И.Т.
се провежда интензифицирано лечение с аналогови инсулини НовоРапид и Тресиба,
назначени от ендокринолог. Аналоговите инсулини имат предимства пред човешките
– по-добър постпрандиален /след нахранване/ гликемичен контрол, по-добър
дългосрочен метаболитен контрол, по-нисък риск от хипогликемии /ниска кръвна
захар/, вкл. нощни такива, по-голяма гъвкавост в ежедневието. Дозите при всеки
диабетик са строго индивидуални, зависят от ежедневните нужди – хранене,
двигателна активност, съпътстващи заболявания. Захарният диабет е метаболитно
заболяване – нарушена е обмяната на въглехидрати, мазнини, белтъци,
характеризира се с прогресивен ход, води до ангажиране на съдовете от различен
калибър в организма на човек и уреда на редица органи и системи. По
представените медицински документи, според вещото лице, може да се заключи, че
при пациента са налице късните усложнения на заболяването – диабетна
полиневропатия и диабетна ретинопатия. Обсервирана е и диабетна ентеропатия във
връзка с изразен диариен синдром, датиращ от около две години и поради който са
проведени ВКС и ФГС 11.2020 г. – без данни за патологични находки. Хранителният
режим е част от комплексното лечение на Захарния диабет. Предвид това,
хранителният режим при М.И.Т. е необходимо да включва адекватно количество
белтъци – месо – нетлъсто телешко или говеждо, пилешко, свинско, пуешко, млечни
продукти – не се препоръчва консумация на много солени сирена и кашкавал, риба
– не е уместна консумация на тлъстите риби, както и рибни консерви, пушена
риба, да се избират плодове с нисък гликемичен индекс, да присъстват. Приемът
на въглехидрати при пациенти със Захарен диабет тип 1 се базира на изчисляване
на ХЕ /липсва информация за обучение на М.И.Т. в тази насока, както и
въглехидратен прием спрямо ХЕ/. Необходимо е избягване на пържени, подправени,
консервирани храни, предпочитаната термична обработка на храната е варена,
печена, на пара. Необходим е чест самоконтрол на заболяването – КЗ – преди
хранене или закуса, при съмнение за хипогликемия, при инфекции, гликиран
хемоглобин, периодичен преглед от ендокринолог, офталмолог, нефролог. От
последното пролежаване в Клиника по Ендокринология и болест на обмяната се
презентира с лош кликемичен контрол – гликиран хемоглобин 10,59 %, анемичен
синдром, хипопротеинемия и хипоалбуминемия. Като причина за това биха могли да
бъдат неадекватните инсулинови дози, липсата на стриктен метаболитен контрол –
измерване на КЗ неколкократно дневно, съпътстващата патология, лош ХДР. Предвид
липсата на информация от така представените документи за ежедневния хранителен
прием на М.И.Т. – калориен, съотношение въглехидрати: мазнини: белтъци, грамаж,
не може да се заключи за целесъобразността на диетолечението, за двигателната
активност, както и за комплайънса на пациента и придържането към терапията.
Прилаганото инсулинолечение, което е животоподдържащо предвид диагнозата
Захарен диабет тип 1 отговаря на критериите за провеждане на лечение при тази
група пациенти.
На следващо
място, експертът е установил, че М.И.Т. е диагностициран със Захарен диабет тип
1 на 12 годишна възраст – 2008 г. Предвид факта, че постъпва в затвора през
2019 г., няма как това да е причина за неговото заболяване.
От представените
становища от П.И.Х., справка от В.Т., както и от графика за разпределение на
времето на л.св. няма данни за по-тежки условия спрямо М.И.Т., отколкото останалите
затворници.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията
за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Т. не е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив в периода от 01.02.2019 г., която е началната
дата на този исков период, до 11.08.2019 г. вкл., доколкото от данните по
делото се установява, че същият е постъпил в Затвора гр. Пловдив на 12.08.2019
г. Само това е достатъчно да се приеме, че исковата претенция, досежно престоя на Т. *** за периода от 01.02.2019 г. до 11.08.2019 г. вкл., е
частично неоснователна.
При това
положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, ще бъдат
разгледани само за престоя на ищеца в
Затвора гр. Пловдив през периода от
12.08.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл. (датата на депозиране на исковата молба) така, както са
предявени исковете, доколкото в настоящото исково производство ищецът е този,
който определя предмета на правния спор.
В тази връзка
следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на
фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
10. На следващо
място, е необходимо да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до
санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните
помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал.
2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и
арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
11. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме следното:
11.1.
Помещенията,
в които е пребивавал ищецът през периода от 12.08.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл.
в Затвора гр. Пловдив са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща
вода. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитания по делото
свидетел. Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира
нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на Т. са били осигурени
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Ползването на баня се
осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с
изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е
осигурен и достъп до топла вода. Бил е осигурен пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е
осъществявало посредством централно парно в Затвора гр. Пловдив.
Що се отнася до хигиената в Затвора гр. Пловдив, от
приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните
помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как
отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в
спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.
11.2.
Във връзка
с твърденията, че на ищеца не е предоставена работа, е необходимо да се посочи,
че съгласно чл. 41, ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, но
целите на този труд са свързани с превъзпитанието и образованието /професионална
квалификация/ на лишените от свобода лица. По смисъла на чл. 41, ал. 3 от НК
последица от положения труд е намаляването на срока на наказанието. Подобна
правна уредба е предмет на регламентация в нормите на чл. 77, ал. 3 и чл. 172,
ал. 1 от ЗИНЗС - преследваната цел от полагането на труда е ресоциализацията на
осъдените лица, тяхното поправяне и превъзпитание. Именно тези цели на
полагания от осъдените лица труд го определят като тяхно право по чл. 77, ал. 1
от ЗИНЗС, но не и като задължение на затворническата администрация. Съгласно
чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС включването в трудова дейност се осъществява при възможност
от страна на затворническата администрация и то след установяване на посочените
в чл. 164, ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки относно личността на осъдените лица,
между които е оценката за риска и изискванията на режима и охраната. Изложеното
води до извод, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните
лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща
работа, поради което и няма как да се твърди бездействие на затворническата
администрация да осигури на ищеца работа. Още по-малко може да се твърди в
случая нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, след като не е налице задължение за
затворническата администрация да осигури на лишения от свобода работа. До извод
в обратната насока не водят и представените по делото данни за подавани от
страна на ищеца молби за назначаването му на работа, доколкото осигуряването на
подходяща работа е обусловено от конкретните условия и възможностите в мястото
за лишаване от свобода и е предоставено с нормата на чл. 164, ал. 1 от ППЗИНЗС
на преценката на началника на затвора, за която не е предвиден съдебен контрол (в този смисъл Определение № 14027 от 15.11.2018 г. по адм. дело №
13169/2018 г. по описа на Върховния административен съд).
11.3.
От фактите, изложени в исковата молба и допълнени от ищеца в о.с.з., съдът
е препятстван да разбере какво точно е неговото твърдение и каква медицинска
помощ твърди, че не е получил.
Независимо от гореизложеното е необходимо да се посочи,
че между страните не е спорно, че ищецът е диагностициран със Захарен диабет
тип 1 през 2008 г., т.е. доста преди да постъпи в Затвора гр. Пловдив,
придружаващите заболявания също не се установява да са настъпили по време на
пребиваването му в това затворническо заведение, поради което и наведените в
тази връзка възражения, следва да се приемат като недоказани.
По отношение твърдението, че като не му е осигурено
необходимото лечение, ТЕЛК е намалил с 10 % ТНР, следва да се посочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че с ЕР № 3093 от зас. № 115
от 29.06.2017 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД, М.И.Т. е
преосвидетелстван, като са му определени 72 % ТНР, а с ЕР № 2380 от зас. № 098
от 04.06.2020 г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ Пловдив“ АД – 71 % ТНР,
т.е. не се установява да е налице твърдяното намаление на ТНР с 10 %. Отделно
от това, в случай, че освителстваното лице не е било съгласно с така
определения % ТНР е разполагало с възможността да оспори ЕР на ТЕЛК, каквото в
случая не се установява да е било сторено. Друг е въпросът, че намаляването на
% ТНР означава не влошаване, а подобряване състоянието на лицето, поради което
и наведените в тази връзка възражения, настоящият съдебен състав също за приема
за недоказани.
Като недоказани следва да се приемат и твърденията, че в
продължение на един месец на ищеца не са осигурявани протоколи за инсулин и той
две седмици е бил без инсулин, както и че негови близки му го закупували отвън.
Това е така, защото на първо място, ищецът не ангажирани никакви доказателства
в подкрепа на тези си твърдения, в т.ч. и разпитаният по делото свидетел не
твърди, че на ищеца не е бил осигурен необходимият му инсулин, напротив, същият
заявява, че по 5 пъти на ден си бие инсулин. Все в тази насока и следва да се
посочи, че дори и да се е наложило близките на ищеца да закупуват инсулин, то
това обстоятелство би довело до претърпяване на имуществени вреди, каквито в
случая не се претендират.
Във връзка с наведените твърдения в исковата молба, както
и в уточняващата я такава от 15.03.2021 г., касаещи неспазването на диетата и
неразрешаване на близки на ищеца да му внасят храна, съобразена с диетата, е
достатъчно да се посочи, че в последното по делото о.с.з. сам ищецът заявява,
че не е недоволен от храната, сам е отказал да приема вегетарианска храна, но
всички молби за закупуване на храна от вън, са били уважавани, поради което и
няма претенции в тази връзка.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които Т. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, не могат да се квалифицират като неблагоприятни по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива, подлагащи го на жестоко,
нечовешко или унизително отношение.
11.4. Независимо от
изложеното обаче, следва да се констатира, че през част от исковия период, а
именно от 12.08.2019 г. до 15.08.2019 г. вкл., от 23.08.2019 г. до 23.09.2019
г. вкл., от 27.09.2019 г. до 02.10.2019 г. вкл., от 04.10.2019 г. до 18.11.2019
г. вкл. и от 22.11.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл. - общо 415 дни, ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив,
където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тези факти (на обитаване на пренаселени килии) са достатъчни,
за да се приеме, че в посочените по-горе периоди от време, администрацията е
поставила изтърпяващия наказание Т. в неблагоприятни условия по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС.
11.5.
Съдът счита за основателни и твърденията досежно наличието на дървеници и
хлебарки в Затвора гр. Пловдив през исковия период. Това е така, защото за
период от близо 14 месеца, са представени само четири протоколи за извършени
ДДД услуги – един протокол за 2019 г. и то за третирана площ от 2000 кв. м. и
три протокола за 2020 г. – от 10.03.2020 г., от 30.08.2020 г. и от 18.09.2020
г., като само този от 30.08.2020 г. е за цялостно третиране, докато останалите
два са за третирани 900 кв. м. площ. Според настоящия съдебен състав,
представянето само на четири протокола за извършени услуги, от които не всеки
обхваща цялата територия на Затвора гр. Пловдив, за близо 14 месеца, не могат
да обосноват извод, че от страна на администрацията на ответника са предприети
необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което следва да се
квалифицира като нарушение, поставящо ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по смисъл на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Наличието на дървеници и хлебарки категорично се установява от
показанията на свидетеля Тотев.
12. Приетото за
установено в т. 11.4 и т. 11.5 от настоящото решение налага да се приеме, че в
рамките на исковия период администрацията е поставила изтърпяващия наказание Т.
в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с
ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението от страна на администрацията на Затвора гр. Пловдив
на нормативно установени задължения да осигурят на изтърпяващия наказание лишаване
от свобода Т. минимално необходима жилищна площ, както и обезпаразитени спални
помещения. Неосигуряването на съответната жилищна площ, както впрочем и на
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, както и продължителна изолация без възможност
за общуване, са квалифицирани в чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС като поставянето на
лицето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража. Казано с други думи, лишаването на едно лице
от основните жизнени потребности е равнозначно на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на
наложеното му наказание. Аргумент за това съждение е дефиницията, съдържаща се
в § 1, т. 1 от ДР на Закона за социално подпомагане (ЗСП), според която,
„Основни жизнени потребности“ са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно
социално-икономическото развитие на страната.
В тази насока,
според чл. 2, ал. 2 от ЗСП, социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне
на социални помощи в пари и/или в натура за задоволяване на основни жизнени
потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и
притежаваното от тях имущество. Тоест, държавата компенсира посредством
предоставяне на социални помощи, тези граждани, които не могат да си осигурят
сами основните жизнени потребности. Несъмнено е в този контекст, че граждани,
които живеят в условията на липса в по-голяма или в по-малка степен на
задоволяване на основните жизнени потребности, изпитват не само чисто физическо
неудобство, но и негативни психически състояния, подобни на тези, описани от Т.
в обстоятелствената част на исковата молба. Казано с други думи, физическото и
психическото състояние на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, на
които от страна на администрацията не е осигурено задоволяване на основните
жизнени потребности и гражданите, които не могат да си осигурят сами основните
жизнени потребности, се намират в едно и също социално положение, доколкото
изпитват подобни физически и психически притеснения. Въпросното обстоятелство,
разгледано в контекста на конституционно установения принцип за това, че всички
хора са равни по достойнство и права, налага съждението, че лишените от
свобода, изтърпяващи наказанието си в условия на неосигурени основни жизнени
потребности, следва да бъдат третирани подобно на гражданите, които също живеят
в условията на незадоволени основни жизнени потребности. Това пък позволява да
се формира извод, че лишените от свобода, които търпят вреди от това, че не са
им осигурени основните жизнени потребности в пълен обем, следва да бъдат
компенсирани за конкретната липса на нормативно установени условия за
обитаване, по начин, подобен на този, по който се компенсират гражданите, които
не могат да си осигурят сами основните жизнени потребности. В този смисъл,
според чл. 11, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в
натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени
потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите
лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя
месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за
определяне на социалните помощи по ал. 1. Според чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Правилника
за приложение на ЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто
доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход.
Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният
минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.
Доколкото в конкретния казус става реч за лице,
ненавършило 65 години, живеещо само (в смисъл неживеещо в семейство), като
отношенията въз основа на които се иска присъждане на обезщетение за претърпени
вреди, са свързани с обитаване на жилищно помещение, следва да се съобразят
най-близките до тези факти хипотези на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 5 от
ППЗСП (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) според която, диференцираният минимален
доход се определя, както следва: за лице до 65 години, живеещо само - 73 на сто
от ГМД и на чл. 14, ал. 1 от ППЗСП според която, право на месечна целева помощ
за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната
заповед е на тяхно име и чийто доход от предходния месец е до 250 на сто от
диференцирания минимален доход.
За исковия период, касаещ 2019 г. и 2020 г., с ПМС № 305 на МС от 19.12.2017 г. (Обн., ДВ, бр.
102 от 22.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) е определен месечен гарантиран
минимален доход в размер на 75 лв. При това положение диференцираният минимален
доход по чл. 9, ал. 3, т. 5 (редакция ДВ, бр. 63 от 2011 г.) от ППЗСП е в
размер на 54,75 лв., а доходът по чл. 14, ал. 1 от ППЗСП е в размер до 187,50
лв. Тоест дневният доход, който следва да бъде приет като необходим за
задоволяване на основните жизнени потребности е 6,25 лв. В случая, доколкото Т.
в периода от 12.08.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл. – общо 428 дни, е бил лишен
само от част от необходимото за задоволяване на основните му жизнени
потребности, то размерът на компенсиращото обезщетение, също следва да бъде
определен като ¾ от последно посочената сума (6,25 лв.), тоест 4,69 лв. на ден. Следователно, обезщетението възлиза на сумата от 2 007,32
лв. Конкретният размер на следващото
се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е определен от съда при
съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството
по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодите на увреждането,
характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на
ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост именно в размер на 2 007,32
лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди.
Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва
да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 13.10.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
13. В останалата си част, исковите претенции останаха
недоказани, поради което ще следва да бъдат отхвърлени.
ІV. За разноските:
14.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС,
на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Те
се констатираха в размер на 10 лв. - заплатената държавна
такса.
15. Разноските, сторени
в производството като възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв., се
дължат от ответника, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, които следва да се
заплатят по сметка на Административен съд - Пловдив.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на
правосъдието, гр. София, да заплати на М.И.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, понастоящем в
Затвора Пловдив, сумата от 2 007,32
лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение,
възмущение, внушаване на чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 12.08.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл., при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.
Пловдив, както и обезщетение за
забавено плащане на това парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 13.10.2020 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
до пълния й размер от 50 000 лева и за останалите периоди в обхвата на
претендирания от 01.02.2019 г. до 13.10.2020 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на М.И.Т., с ЕГН **********, с посочен адрес ***, сумата от 10 лв., представляваща заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати по сметка на Административен съд -
Пловдив за държавни такси направените по делото разноски за съдебно-медицинска
експертиза в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: