РЕШЕНИЕ
№364/22.05.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова ………………………........…..........и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 284 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Д.Г.Т. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник против Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) с адрес: гр.С...
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 900 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №557/2017 г. на Районен съд – Харманли, по което с Решение №36 от 09.03.2018 г. (влязло в сила) е било отменено Наказателно постановление №1222 от 02.06.2017 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на решението на районния съд в сила, до нейното окончателно изплащане. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска - Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител в писмен отговор и в писмено становище излага съображения за неоснователност на предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на иска, моли да бъде намален размерът на претендираното увреждане, поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което да бъде съобразено с Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявената искова претенция за доказана по основание и размер и предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №557/2017г. на Районен съд-Хасково, че с НП №1222 от 02.06.2017г., издадено от Директора на ОДБХ - Хасково, на Д.Г.Т., за нарушения на чл.101 т.1 , чл.101 т.2 и чл.107 т.1 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) , и на основание чл.155, ал.1 от ЗЗР , са наложени три административни наказания „глоба“ в размер от по 1000 лв. , както и са отнети в полза на държавата вещите – предмет на нарушенията.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд –Харманли, където е било образувано АНД №557/2017 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Харманли Д.Г.Т. е бил представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. В.А.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.01.2018 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 900 лева. С Решение №36/09.03.2018г., постановено по АНД №557/2017г., съдът е отменил НП№1222/ 02.06.2017г., издадено от Директора на ОДБХ - Хасково. Направено е отбелязване, че съдебният акт е влязъл в законна сила на 03.04.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – БАБХ, към което юридическо лице принадлежи издалият НП№1222/02.06.2017г., поради което искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – ОДМВР - Хасково.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че НП№1222 от 02.06.2017г. на Директора на ОДБХ - Хасково, е отменено с влязло в законна сила Решение №36/09.03.2018г., постановено по АНД №557/2017г. на Районен съд – Харманли. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установява също, че в резултат тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №557/2017г. по описа на Районен съд – Харманли от 22.01.2018г., че Д.Г.Т. действително е заплатил на адв. В.А. сумата от 900.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По изложените съображения, съдът
приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция
е основателна и доказана.
Съдът не споделя оплакването на ответника относно размера на исковата
претенция, обвързано с твърдения за
прекомерност на претендираното като обезщетение адвокатско възнаграждение.
Съгласно посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е обоснован и справедлив, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева, а според чл.18 ал.3 от същата наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Следва да се има предвид, че наредбата определя само минималния праг на адвокатските възнаграждения, а конкретният размер на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. В тази връзка минималният нормативноустановен размер на същото не може да бъде приравнен на визирания от чл.36 ал.2 от ЗА.
В случая с отмененото наказателно постановление на ищеца са наложени три глоби, всяка от които в размер 1000 лв. При отчитане стойността на всяка от глобите и предвид осъщественото процесуално представителство на упълномощения адвокат, съдът счита, че уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение от 900 лева, е съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – "справедлив и обоснован".
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ответника за приложение в случая на чл.5 ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно тази разпоредба, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. В случая не е установено, че вредоносният резултат е настъпил изцяло и единствено по вина на ищеца. Съдът счита, че липсват основания за приложение на посочената разпоредба. Следва да се посочи, че при преценка основателността на иска за присъждане на обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съдът не държи сметка за основанието, на което е било отменено наказателното постановление, нито изследва налице ли е административно нарушение и дали е извършено виновно. Тези обстоятелства не подлежат на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК.
По изложените
съображения исковата претенция следва
да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 900 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно НП №1222 от 02.06.2017г. на Директора на ОДБХ –
Хасково.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата, считано от 03.04.2018г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
В исковата молба, а и в допълнително
подадена писмена молба, е направено искане за присъждане на направените по
делото разноски. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
общо в размер на 310.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 300.00
лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните с адрес: гр.С.. да заплати на Д.Г.Т. ***, с посочен съдебен адрес:***, сумата от 900.00 (деветстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №1222 от 02.06.2017г., издадено от Директора на ОДБХ – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните с адрес: гр.С.. да заплати на Д.Г.Т. ***, с посочен съдебен адрес ***, разноски по делото в размер на 310.00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: