№ 494
гр. Варна, 12.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900158 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове
срещу Г. П. Г. и АТ. П. Г., двамата с настоящ адрес в гр. Варна, за осъждането
им да заплатят солидарно на банката следните суми по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 45643-597/02.10.2008 г., както следва:
главница в размер на 88 645.60 швейцарски франка, представляваща частичен
иск от общо 107 814.10 швейцарски франка - сбор от вноските за непогасена
главница за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. и остатъка от падежиралата
главница след предсрочно обявяване на кредита за изискуем, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; такси в размер на 1 013.20
швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г.; застраховки в
размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.;
както и разноски по кредита в размер на 974.70 лева за периода 18.09.2018 г. –
02.12.2020 г.
В исковата си молба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД твърди, че
по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 45643-597
от 02.10.2008 г. е предоставил на ответниците, в качеството им на
кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро, по курс купува за
швейцарски франк към евро на кредитора в деня на усвояване на кредита, от
които равностойността в швейцарски франкове на 60 800 евро - за покупка на
недвижим имот по чл. 1, ал. 1 от договора, както и равностойността в
швейцарски франкове на 16 200 евро – за други разплащания, а
кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Сочи, че в деня
1
на усвояване на кредита страните подписват и Приложение № 1 от договора,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към
същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на кредитора, както и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове. Датата на усвояване на кредита също се удостоверява чрез
подписване на приложение и в случая е 10.10.2008г. Приложимият към тази
дата курс купува за швейцарски франк на кредитора към евро - 1,*********,
поради което и ищецът твърди, че предоставеният и усвоен от
кредитополучателите кредитен лимит е 120 072 швейцарски франка.
Усвоеният кредит в шв. франкове по сметка на кредитополучателите,
посочена в чл.2, ал.1, се превалутира служебно от кредитора в евро по курс
„купува“ за шв. франк към евро на кредитора.
Сочи се, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката
годишна лихва в уговорения размер, а към момента на сключване на договора
БЛП на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове е 5%. Лихва
се дължи, считано от датата на усвояване на кредита, а при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Освен това,
кредитополучателите дължат на банката и такси. Крайният срок за погасяване
на кредита, включително дължимите лихви е 324 месеца, считано от датата на
усвояване на кредита (10.10.2008 г.), т.е. 10.10.2035 г., а погасяването следва
да се извърши във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. Излага, че падежът на всяка отделна вноска е всяко 10
- то число на месеца.
Освен изброените задължения, ищецът сочи, че кредитополучателите се
задължават да направят застраховка на предоставения като обезпечение
недвижим имот, която следва да бъде прехвърлена на кредитора, както и да се
подновява ежегодно до окончателното издължаване на кредита. Съгласно
постигнатите уговорки, непогасяването на която и да е вноска по кредита,
както и неизпълнението на което и да е задължение по договора от страна на
кредитополучателите е основание за обявяване на предсрочната изискуемост
на целия остатък от кредита или на негова част по реда на чл. 18 от договора.
Изложено е, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 14.11.2008 г., сключен между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД, ЕИК ********* и ищеца, вземанията му по процесния
договор за кредит, са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“
АД, който ги е прехвърлил обратно на ищеца с Договор за цесия от 12.06.2017
г. Твърди се, че с покани, връчени на 02.07.2019 г. чрез ЧСИ Г.С., per. № 761 в
КЧСИ, съответно лично на длъжника Г. П. Г., както и чрез друго лице – на
АТ. П. Г., ответниците са уведомени, че вземанията по процесния договор за
кредит са обратно прехвърлени на ищеца, както и че поради непогасяване на
формираните просрочия, последният обявява кредита за изцяло предсрочно
изискуем.
Ищецът твърди, че към момента не са постъпили никакви плащания,
както и не е осъществен контакт с длъжниците, а считано от 10.02.2015 г. са
просрочени общо 70 вноски за главница и лихва. Претендира да се присъдят
сумите в заявения размер, като отправя изявление за предсрочната им
2
изискуемост чрез исковата молба, поради преизчисляване на размера на
задълженията по повод, постановени по спор между страните, съдебни
решения.
С уточняващи молби по делото ищецът конкретизира отделните си
претенции по период и основание, като сочи, че след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, считано от 02.12.2020 г. (датата на подаване на
исковата молба) главницата не се дължи на отделни вноски до 2035 г., а като
едно цяло, като от непогасена по давност главница общо в размер на 107
814.10 швейцарски франка за периода 10.12.2015 г. – 02.12.2020 г. ищецът
предявява частична претенция за сумата от 88 645.60 швейцарски франка.
Претендираните непогасени по давност такси по договора в размер на 1
013.20 швейцарски франка за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г. ищецът
сочи, че представляват такси/комисионни за управление на кредита в размер
на 0.03 % върху размера на непогасената главница към датата на
начисляването им (чл.4, т.2 от договора). Неизтеклите по давност застраховки
в размер на 218.59 швейцарски франка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.
се начисляват на основание чл.14 от договора. Претендират се и разноски по
кредита в размер на 974.70 лева за периода 18.09.2018 г. – 02.12.2020 г.,
представляващи нотариална такса за подновяване на договорна ипотека, такса
към АВ, такси за изготвяне и връчване на нотариални покани до длъжниците.
Правна квалификация на правата: чл. 430 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД.
Становището на ответниците, изразено чрез общия им пълномощник в
депозирания отговор е за неоснователност на претенцията. Сочи се, че
клаузите, даващи право на първоначалния кредитор да увеличава
приложимия лихвен процент, както и да преизчислява размера на дължимите
погасителни вноски през курса на швейцарски франк са неравноправни и като
такива съответно са нищожни по ЗЗП предвид качеството потребител на
кредитополучателите. Ответниците твърдят, че отпуснатият кредит,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, е в размер на 77 000 евро, а при
погасяването му кредитора преизчислява размера на отпуснатия кредит и
месечните вноски в швейцарски франкове, като прилага определен от него
курс на шв. франк, който от сключването на договора до момента се е
увеличил значително.
Сочи, че банката събира под формата на месечни вноски сума
многократно по-голяма от дължимата – договорена и усвоена в евро, в
резултат на което главницата се е увеличила, вместо да намалява, а
договорения лихвен процент е бил многократно едностранно увеличаван. В
тази връзка са посочени конкретни клаузи от договора, свързани с предмета
му, ползването и издължаването на кредита, превалутирането и дължимата
лихва (чл.6.1-чл.6.8; чл.6.16-чл.6.18), за които ответниците твърдят, че са
нищожни и не следва да се прилагат в отношенията между страните.
Претендират, че в качеството им на потребители в отношенията им с банката
приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗЗП, като
изброяват конкретните си основания за неравноправност на договорните
условия, свързани основно с липсата на предоставена информация преди
сключване на договора относно икономическите последици и риска, свързан с
обменния курс. Сочи се също липса на съгласие за сключването на договора
3
относно размера на кредита в шв. франкове, тъй като на кредитополучателите
и до момента е известна единствено отпуснатата сума в евро. Претендират, че
е нищожно и съгласието за поемане на валутния риск, тъй като е получено
вследствие въвеждане на потребителя в заблуда. Ответниците излагат, че
банката им е предложила значително по-ниска лихва за кредит в шв.
франкове без да им разясни очакваните курсови разлики и последствията от
тях. Претендират, че следва да се приложи лихвен процент в размер на БЛП
на кредитора за евро, а не за шв. франк, след като кредитът е отпуснат и
усвоен в евро. Сочи се, че липсва предварително оповестяване на риска от
курсовите разлики, респективно договарянето на валутно обвързано
кредитиране не може да се приеме за индивидуално. В клаузата на чл. 23 от
договора, представляваща предварително изготвена декларация за съгласие за
носене на риска от повишаване на обявения от банката курс не са посочени
факторите, от които зависи това увеличение. Относно неравноправния
характер на клаузите, предвиждащи правото на банката едностранно, без
договаряне с потребителя да променя лихвата на непредвидено в договора
основание, ответниците сочат конкретно чл. 3, т.1 и чл. 3, т.5. Останалите
клаузи, чиято нищожност се претендира, уреждат превалутирането на кредита
и риска от промяната на приложимия курс – чл. 1, т.3; чл. 2, т.1; чл. 2, т.3; чл.
22, т.1 и т.2.
Предявяват и възражение за прихващане в случай, че съдът приеме
дължимост на суми в полза на ищеца с надплатени суми по анюитетни вноски
за главница и лихви следствие неправомерното превалутиране.
В съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуален представител
поддържа собствените си аргументи по същество на спора.
Писмени защити в дадения от съда срок не са постъпили.
След съвкупен анализ на доводите на страните, очертаващи
предметните предели на производството и доказателствения материал по
делото, съдът по вътрешно убеждение приема за установено следното:
1. По валидността на договора и отделни негови клаузи.
Безспорно и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството, че
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, понастоящем „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството на кредитор и Г.Г. и А.Г., в качеството на
кредитополучатели, са сключили помежду си Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 45643-597 от 02.10.2008 г., по силата на чл. 1 от който
ищецът се задължава да предостави на ответниците кредитен лимит в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 77 000 евро, по курс купува за
швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Страните са подписали Приложение № 1 към Договора, в което
удостоверяват датата на усвояване на кредита, а именно 10.10.2008 г., както и
приложимия курс „купува“ за швейцарски франк към евро - 1, *********,
като общата стойност на предоставения кредит се равнява на 120 072
швейцарски франка.
Според чл. 2 на сключения между страните договор, разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Г. в швейцарски
франкове, като усвоеният кредит се превалутира служебно в евро по
4
търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро в деня на усвояването,
като сумата се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в
евро. Уговореният лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 5 % плюс договорна надбавка 1 пункт, а срокът на
издължаване е 324 месеца. Кредитът се погасява на месечни вноски,
включващи главница и лихва, във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен, а именно швейцарски франкове.
Според представеното заключение по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните, на 10.10.2008 г. по блокирана разплащателна сметка
в швейцарски франка с титуляр Г.Г. е постъпила главницата по кредита в
размер на 120 072.00 швейцарски франка, с левова равностойност 151 882.67
лева. Според вещото лице заемната сума по блокираната сметка е
превалутирана служебно от банката в евро в деня на усвояването и е
преведена по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро.
Съгласно Б.о бордеро от 10.10.2008 г. и вальор от същата дата, в евровата
сметка на ответника Г.Г. са прехвърлени 120 071.26 швейцарски франка в
равностойност на 77 000 евро, която сума служи за заплащане на имота,
предмет на финансиране с кредита. Блокираната разплащателна сметка в
швейцарски франка служи само за постъпване на парични средства и
погасяване на задълженията по кредита.
Според чл. 6 ал.2 от договора погасяването е в разрешената валута, а
при отсъствие на средства по специалната погасителна сметка, но налични
такива по други сметки в евро или лева, банката може да извърши погасяване
на дължими суми чрез служебно превалутиране на средствата в швейцарски
франкове по курс продава, за което според клаузата кредитополучателите са
дали неотменимо съгласие.
Накрая в чл. 23 ал.1 и 2 от договора е посочено, че потребителят
/каквото качество по см. на §31 т.1 от ЗЗП безспорно имат ответниците по
спора, тъй като кредитът е за жилищни нужди на физически лица/ е
декларирал да е запознат с обстоятелствата около промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския
лев/евро както и че превалутирането може да има за последица повишаване
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, приема да носи риска
за своя сметка и освен това е запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на чл. 6 ал.2 и чл 21-23 от договора.
Съдът, при преценка на горепосочените клаузи намира, че тези по чл. 1
ал.1 и ал.3, и по чл.2 ал.1 и ал.3 от договора не са неравноправни,
респективно нищожни по смисъла на ЗЗП с оглед и задължителната практика
на СЕС по въпроса за тълкуване на неравноправния характер на клаузите по
договори, сключени с потребител и последиците от тях. В редица решения,
включително по дело С-186/16 СЕС е коментирал критериите, които
националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за Б.
кредит в чуждестранна валута от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1
и чл.4, пар.2 от Директива 93/1, транспонирани в чл.143 и чл.145, ал.2 от ЗЗП.
В светлината на постановения съдебен акт трябва да се упомене, че относно
предмета на договора, горепосочените текстове не могат да се приемат за
неясни и неразбираеми, доколкото е очевидна волята на страните за
5
предоставяне на кредита в швейцарски франкове, равностойни на определено
количество евро, с превалутиране на така получения ресурс от
швейцарски франкове в евро в деня на усвояването му по приложим и при
двете превалутирания един и същ курс, определен в приложението към
договора, и дължима цена /лихва/ за ползване на паричния ресурс в същата
валута – швейцарски франкове. Въз основа на договорките, за средния
потребител не само е известен еднаквия курс на двойното превалутиране, но
той може да прецени, че независимо, че кредитът се предоставя в
швейцарски франкове (в която валута кредитът е договорен и се дължи и
възнаградителната лихва), той реално ще използва паричен ресурс в
резервната валута на страната (евро). Затова съдът приема, че валутата на
договорената по кредита сума е швейцарски франкове, като се дължи
връщане именно в тази валута, а противоположното твърдение на
ответниците за дължимост в евро, не се споделя.
По отношение клаузите на чл. 6 ал.2 и чл. 23 ал.1 и 2 от договора,
същите са неравноправни. По дело № С-119/17 на СЕС е постановено, че чл.
3 до чл. 5 от Директива 93/13 следва да се тълкуват в смисъл, че може да бъде
преценена от националната юрисдикция като неравноправна, клауза от
кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора и когато
при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки
изискванията за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, нищожна
като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.
Ищецът се отказа от ангажираните от него доказателства за
установяване на индивидуално уговаряне, поради което и съдът приема
клаузите за типови. Всъщност, самото им съдържание също налага подобен
извод. Не се доказва потребителят да е могъл да изрази становище по
съдържанието на договора, вкл. по клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от него, както
да е имал възможност да повлияе върху нея. На кредитополучателя като по–
слаба страна следва да му бъде разяснен рискът от усвояване на кредит в
чуждестранна валута именно поради обстоятелството, че погасяването на
задълженията следва да се извършва в същата чуждестранна валута, която
няма фиксиран курс спрямо българския лев. Курсът, по който са се
превалутирали вноските по кредита, е бил определян от банката към деня на
съответното плащане, като към момента на сключване на договора той е бил
неизвестен за кредитополучателите. В цитираните по горе дела на СЕС е
прието, че по отношение на кредитите в чуждестранна валута финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчно
информация, която да им позволи да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум
влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно
6
средство на държавата членка, в което се намира местожителството на
кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен
процент. Б.ата институция трябва да предостави възможните промени в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредита в
чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят – кредитополучател
не получава доходите си в тази валута. Правото на информация за цената на
услугите е основно право на потребителя (чл.1 ЗЗП), респ. задължение на
добросъвестния търговец е да даде на потребителя информацията,
позволяваща му да направи своя избор (чл.4 ЗЗП). Законово задължение на
банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, е да посочи като част
от съдържанието на договора ясни и разбираеми критерии, при които цената
на заетите парични средства може да бъде променена.
Изводът за неравноправност на клаузите по чл. 6 ал.2 и чл. 23 ал.1 и 2 от
договора води до неприложимостта им при разрешаване на настоящия спор.
Доколко поради превалутирането на вноските ответниците са надплатили
главници и лихви и надвнесеното следва да се прихване, е въпрос по размера.
В контекста на казаното до тук налице е валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит с потребител, което обвързва
последния с изключение на неравноправните клаузи.
2. Относно цедирането.
Не е спорен факта на двукратно цедиране на вземането на банката. С
договор за цесия от 14.11.2008 г. банката – ищец е прехвърлила вземането си
по процесния договор за кредит на „БЪЛГЕРИАН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД,
като на 12.06.2017 г. го е придобила отново чрез договор за прехвърляне на
вземания, по който се явява цесионер. Валидността на цесиите също не
предмет на възражение от ответната страна, а доказателствата по делото –
връчените покани чрез ЧСИ удостоверяват и завършен фактически състав по
чл. 99 ал.4 от ЗЗД.
3. По изпълнението на задълженията от двете страни.
Това, че банката е предоставила заемните средства в отворената еврова
сметка с цел закупуване на жилището и поемане на други разходи, описани в
договора за кредит не се оспорва и се доказва от заключението по ССЕ. Както
бе посочено по-горе, на 10.10.2008 г. в евровата сметка на ответника Г.Г. са
прехвърлени 120 071.26 швейцарски франка в равностойност на 77 000 евро.
Доказателствата по делото налагат извод за очевидно преустановяване
от страна на длъжниците на изпълнението на насрещното задължение за
връщане на кредита.
От представеното по делото заключение се установява, че ответниците
са погасявали задълженията си по кредита до месец януари 2015 г., като
последното постъпление по разплащателната сметка за погасяване на
задълженията е от 12.01.2015 г. С посоченото плащане са погасени месечна
вноска за главница с падеж 10.01.2015 г., месечна вноска за редовна лихва с
падеж 10.01.2015 г., както и такса за управление на кредита – 0,03% върху
непогасената част от главницата, с падеж 10.01.2015 г. и частично с падеж
10.02.2015 г.
7
Горното налага извод за осъществен фактически състав по чл. 18 от
договора, даващ право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което е факт с депозиране на исковата молба и връчването й за отговор на
ответника.
4. По размера на задължението:
Според т. 2 от заключението по назначената съдебно–счетоводна
експертиза (л. 97 по делото) ответниците са погасявали задълженията си чрез
превалутиране на левове в швейцарски франкове по курса „продава“ за
швейцарски франк на банката към лева, изчислени към деня на всяко
плащане. Съгласно изготвена от вещото лице Таблица № 1 (л. 97-99)
ответниците са извършили общо погасителни вноски в размер на 112 149,79
лева, равняващи се на 73 111,94 швейцарски франка, като всяка вноска е
превалутирана от лева в швейцарски франкове по курса на банката към деня
на съответното плащане. Постъпленията се отнасяли за погасяване на
задълженията в следната последователност – такси, наказателни лихви,
редовни лихви и главници. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем
считано от 02.12.2020 г., като претендираните суми включват падежирали и
непогасени по давност вноски по кредита, както и остатъка от задълженията с
оглед обявената предсрочна изискуемост. Според заключението плащанията
на ответниците не отговарят на първоначалния погасителен план, именно
заради извършеното увеличение на месечните погасителни вноски, като е
посочено, че датите на плащанията отговарят на датите по първоначалния
погасителен план.
На извода на съда, че не следва да се зачитат неравноправните клаузи
относно превалутирането на дълга и като се съобрази отправеното
възражение за прихващане, кореспондира част от заключението на вещото
лице.
Видно от вариант 1 на експертизата при прилагане единствено на
първоначалния лихвен процент по договора в швейцарски франкове, а именно
6%, размерът на главницата е 102 969.99 швейцарски франка, в това число
редовна главница 88 481.30 франка и просрочената главница за периода от
10.06.2016 г. до 10.11.2020 г. в размер на 14 488.69 лева. Съответно размера
на дължимите такси за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г. е 1013.20 франка,
а размерът на вземането за застраховка за периода 10.04.2018 г. – 02.12.2020 г.
е 218.59 франка. Експертизата категорично установява надвнесени от
кредитополучателите суми поради извършеното превалутиране и прилагане
на неравноправните клаузи по чл. 23 от договора, поради което и отправеното
изявление за прихващане с надвзети суми е основателно до размера, посочен
в ССЕ, а именно 13 903.46 франка.
По отношение на търсените от кредитора такси, разбити по пера в молба
/л. 10 по настоящото дело/ следва да се съобрази, че искът е заявен в размер
на 974.70 лева.
Част от сумата, а именно в размер на 264.00 лева с ДДС, съставляваща
разход за връчване на нотариални покани – за съобщаване на цесията и
обявяване на предсрочна изискуемост не следва да се присъжда, защото
изборът на банката да цедира вземането си, респективно в последващ момент
обратно да го придобие не е провокирано от поведението на потребителя, че
8
последният да поема и разходите за съобщаване на цесиите, а по отношение
разходите за обявяване на предсрочна изискуемост - банката се е отказала
сама от правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита към него
момент – 02.07.2019 г. и плащането е на нейн риск.
Следователно съдът признава разходи в общ размер на 710.70 лева,
свързани с подновяване на договорната ипотека в полза на банката, до която
сума е основателна претенцията.
В последователността по чл. 76 ал.2 от ЗЗД съдът прихваща
задължението за такси в размер на 710.70 лева с част от надвнесената сума в
размер на 551.42 швейцарски франка /по фиксинг в деня на усвояване на
кредита 1.2885 лева/шв.шранк, съответно в цялост претенциите за
застраховка и такси по кредита, т.е. с още 1231.79 шв. франка и част от
претендираната главница до размера от 12 120.25 шв. Франка.
В контекста на изложеното, на банката следва да се присъди част от
претендираната главница от 88 645.60 шв.франка, а именно 76 525.35
шв.франка като за горницата до заявената частична претенция искът ще бъде
отхвърлен по размер.
5.По разноските:
При този изход на спора разноски се следват на двете страни по спора.
На ищеца на база общ материален интерес по исковете в размер на
163 407.41 лева /курс на шв.фр. към датата на завеждане на ИМ –
04.12.2020г./, на ищеца се определят върху сумата от 138 301.97 лева.
Представени са доказателства за общо извършени разходи 6 983.29 лева
за държавна такса и експертизи, а се присъждат 5 910.40 лева. От
доказателства за заплащане на сумата от 5752.75 лева за процесуално
представителство, се присъжда 4 868.90 лева, а възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението съдът не възприема предвид минималния
по Наредба № 1/2004 г. по чл. 7 ал.2 т.5, а именно 4798.15 лева без ДДС,
съответно 5757.78 лева с косвен данък.
На ответника база за определяне на дължимите възнаграждения се явява
сума от 25 127.30 лева. Направени са разходи от 150 лева за ССЕ, от които се
присъждат 23.10 лева, а от заплатените 4 000 лева за процесуално
представителство се присъждат 615.10 лева.
След съдебна компенсация ответниците дължат на ищеца общо
10141.10 лева.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** и АТ. П. Г., ЕГН **********, гр.
Варна, да заплатят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, следните суми: сумата от 76 525.35 /седемдесет и
шест хиляди петстотин двадесет и пет и 0.35/ шв.франка, частичен иск от
107 814.10 шв.франка по Договор за кредит № HL 45643-597/02.10.2008 г. на
9
осн. чл. 430 ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
завеждане на иска 04.12.2020 г. до окончателното й изплащане като отхвърля
иска за главницата за горницата над присъдения размер до претендирания
частичен от 88 645.60 шв.франка; отхвърля иска за сумата от 218,59
шв.франка, представляваща застраховки за периода 10.04.2018 – 02.12.2020
г. на осн. чл. 14 от договора; отхвърля иска за сумата от 1 013,20 шв.франка
- такси за управление на кредита за периода 10.12.2017 г. – 02.12.2020 г. на
осн. чл. 4, т. 2 от договора за кредит и отхвърля иска за сумата от 974,70 лева,
представляваща разходи за нотариални такси и разноски по кредита, на осн.
чл. 13, ал. 2 от договора, поради погасяването им чрез прихващане със сума
от 13 903.46 /тринадесет хиляди деветстотин и три и 0.46/ шв.франка,
съставляваща надвнесена от ответниците сума при погасяване на анюитетни
вноски за главница и лихви, следствие превалутиране на суми лев към
шв.франк при прилагане на неравноправни клаузи по чл. 6 ал.2 и чл. 23 ал.1 и
2 от Договора за кредит, а по отношение на сумата от 264 лева, част от
претнецията за разноски и поради неоснователност.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** и АТ. П. Г., ЕГН **********, гр.
Варна, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, гр.
София сумата от 10141.10 /десет хиляди сто четиридесет и един и 0.10/
лева разноски за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след служебна компенсация.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10