№ 51073
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20241110156460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по искане за спиране изпълнението на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.10.2024 г., подадено от длъжницата
Д. В. Х. чрез адв. М. К.. Процесуалният представител моли съда на основание чл. 420, ал. 1
ГПК да спре принудителното изпълнение на издадената заповед, тъй като представя
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Към искането е
приложен документ за учредяване на залог на парична сума в размер на една трета от
претенцията на заявителя, чрез влагането й в банка по депозитната сметка на Софийски
районен съд. Моли също така при спиране на изпълнителното дело, на съдебния изпълнител
да бъде указано да вдигне наложените запори върху посочените в молбата банкови сметки,
тъй като същите възпрепятствали обслужването на задължение по друга кредитна карта на
длъжницата и създавали реална опасност от изпадане в просрочие по нея. Ето защо моли
съда да уважи подадената молба.
Препис от молбата на длъжницата е изпратен на заявителя „Уникредит Булбанк“ АД за
отговор, като в указания едноседмичен срок е депозирано становище по същата чрез адв. А..
Процесуалният представител не възразява срещу искането на длъжницата за спиране на
принудителното изпълнение, доколкото били спазени всички законови изисквания. Оспорва
обаче като неоснователно и незаконосъобразно искането за вдигане на наложените запори,
тъй като налагането на запор представлявало обезпечително, а не изпълнително действие и
вече наложените към момента на спирането обезпечителни мерки не следвало да бъдат
вдигани.
Съдът, след като се запозна с депозираната молба и материалите по делото и
обсъди доводите и становищата на страните, намира от фактическа страна следното.
Производството е започнало по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, подадено от „Уникредит Булбанк“ АД срещу длъжника
1
Д. В. Х.. Заявлението било уважено и били издадени заповед за незабавно изпълнение от
01.10.2024 г. и изпълнителен лист от същата дата, с които длъжницата била осъдена да
заплати на кредитора претендираните суми в общ размер на 6134,34 лева.
Заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжника на 31.10.2024 г., като
възражението по чл. 414 ГПК и искането по чл. 420 ГПК били подадени в законовия
едномесечен срок – съответно на 12.11.2024 г. и на 18.11.2024 г.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Искането е подадено от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото се явява основателно по следните
съображения.
Съгласно чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре по искане на длъжника, когато той представи надлежно обезпечение за кредитора по
реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД или когато искането за спиране е подкрепено с писмени
доказателства. Следователно, основанията за спиране по чл. 420 ГПК са разделени в две
групи: основания за спиране по силата на закона (ex lege) и основания за спиране по
разпореждане на съда. Длъжникът се е позовал на първата хипотеза, като към искането за
спиране е приложил доказателства за учредяване на залог на парична сума, адекватна на
една трета от материалния интерес от осъществяване на изпълнението, чрез влагането й в
банка по депозитната сметка на Софийски районен съд. Подаването в срок на възражение
срещу заповедта за изпълнение и учредяването на обезпечение на кредитора пред съд по чл.
180 и 181 ЗЗД (без да съществува никакъв срок) спира изпълнението по силата на закона и в
определението си съдът само констатира и прогласява настъпилото спиране – по всяко време
на процеса (вж. Определение № 163 от 01.03.2010 г. по ч. т. д. № 504/2009 г., II Т. О., ВКС ).
С оглед изложеното и предвид предоставеното от длъжника надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
420, ал. 1 ГПК и следва да констатира настъпилото с подаване на възражението по чл. 414
ГПК спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК от 01.10.2024 г., постановена по настоящото дело. Направеното
в тази насока искане на длъжника Д. В. Х. е основателно и като такова следва да бъде
уважено.
По отношение на допълнително заявеното искане – при спиране на изпълнителното
дело на съдебния изпълнител да бъде указано да вдигне наложените запори върху
посочените в молбата банкови сметки, съдът намира следното. Преди всичко следва да бъде
посочено, че съдът в заповедното производство не е компетентен да дава подобни указания
на съдебния изпълнител. Освен това спирането на производството по изпълнително дело не
е свързано с отмяна на наложените обезпечителни мерки, тъй като спирането на
производството не води до отмяна на извършените до този момент изпълнителни действия.
Установената съдебна практика е категорична, че спирането на изпълнителното
2
производство представлява забрана за съдебния изпълнител да предприема действия по
принудително изпълнение на вземането, предмет на изпълнителното основание, но не
заличава вече извършените такива. То не го задължава да вдигне наложените запори и
възбрани върху имуществото на длъжника, доколкото те имат и обезпечителен характер.
Такова задължение възниква едва след прекратяване на изпълнителното производство – чл.
433, ал. 3 ГПК. При спряно съдебно производство съдебният изпълнител може да извършва
действия, които не са насочени към принудително изпълнение върху имуществото на
длъжника, включително и да предприема действия, свързани с обезпечаването на вземането,
по аргумент от чл. 391, ал. 5 ГПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира,
че допълнително направеното от длъжницата искане за указване на съдебния изпълнител да
вдигне наложените вече запори е неоснователно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 420, ал. 1 ГПК, настъпилото с подаване на
възражението по чл. 414 ГПК с вх. № 362559/12.11.2024 г. СПИРАНЕ на принудителното
изпълнение на заповед № 31038 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 01.10.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 56460 по описа за 2024 г.
на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, и на издадения на
01.10.2024 г. въз основа на нея изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3