Р Е Ш Е
Н И Е
№ 30.11.2020
г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2051
по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:
Ищецът „**”
ЕАД твърди, че е образувало ч.гр.дело
№ 1106/2019г., по описа на Районен съд - гр. Димитровград, по реда на чл. 417
от ГПК срещу Н.Г.К., ЕГН; **********. Въз основа на издадените заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист сме образували
изпълнително дело № 2020/2019г. по описа на ***. Със свое разпореждане,
получено от дружеството на 18.11.2019 г., съдът им е предоставил едномесечен
срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането
ни. На 26.04.2017 г. „**" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит №
**********(Приложение № 2) с ответника Н.Г.К., ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от
Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 468,27лв, като към същия
размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 28,10
лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация
(Приложение 4). Съгласно ЧЛ.7, ал.2 от Договора, съответна част от средствата
по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката, избрана от
Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел конкретната
част от средствата по кредита, в размер на 439лв. на Продавача на стоката на
основание фактура № **********/26.04.2017г. Чрез декларацията намираща се на
стр. 7 от договора, потребителят е потвърдил, че е получил, от продавача,
стоката посочена в чл. 8 от процесното съглашение. Когато Потребителят е
пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни
програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да
сключи застраховка живот в размер на 14,49 лв., както и застраховка защита на
уреда в размер на 14,78 лв. Общото
крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 552,59 лв., която
сума е разсрочена на 7 погасителни месечни вноски, 6 от които в размер на 55,26
лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 55,25 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, е който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 24% (чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил
да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва.Длъжникът е преустановил предвидените в Договора плащания, като
е пропуснал да заплати част от уговорените в погасителния план вноски. Видно от
чл. 6 на процесното съглашение е настъпил крайният срок на договора. а с него и
падежът на всяка една от просрочените вноски, което обосновава тяхната
изискуемост.Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (24.06.2019 г.), задължението на Н.Г.К.,
ЕГН: ********** към „**" ЕАД, по Договора, е било в размер на 120,59 лв.
(117,56,26 лв. главница и 3,27 лв. договорна лихва). Отделно от това, съгласно
чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължала и
обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.01.2018 г. до
12.06.2019 г. в размер на 56,26 лв.
Моли да
се постанови решение, с което съдът да признае за установено, че лицето на Н.Г.К.,
ЕГН: **********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № **********/26.04.2017г., дължи изпълнение на парично
задължение към „**" ЕАД, в качеството му на „Кредитор” по същия договор, в
общ размер на 176,85 лв., от който неизплатена главница в размер на 117,32 лв.,
договорна лихва в размер на 7,55 лв. за периода от 05.01.2018г. до 05.03.2018
г„ обезщетение за забава в размер на 56,26лв. за периода 05.01.2018г. до
12.06.2019г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
Заявлението по 417 от ГПК (24.06.2019 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да
се разпредели отговорността за разноските в заповедното производство съобразно
изхода от спора. В случай, че искът бъде уважен изцяло, моли да им бъдат
присъдени разноските в заповедното производство в общ размер на 175 лв. (25
лв,- държавна такса за образуване на заповедното производство и 150 лв. -
юриск. възнаграждение).
В срока по чл.131 от ГПК отговор от
ответника е постъпил, като същият оспорва изцяло исковата претенция по
основание и размер, като неоснователна и недоказана. Оспорва иска по основание
и размер.В исковата молба липсвало уточнение за кои уговорени вноски се касае
неизпълнението. Отделно от това в договора за кредит имало некоректно поднесени
клаузи, които създават условия за неравнопоставеност между страните , а именно:
При формиране цената на погасителната вноска липсва уточнение за каква част от
вноската представлява главница,лихва и др.плащания. В чл.10 от Договора е
изписана само общата сума за връщане в размер на 552.59 лв. без да е
прецизирано как е формирана тази сума. В подкрепа на твърденията и за нищожност
на клаузи в договора е и чл.11 т.2 от същия договор , в който е изложен
погасителният план. Сумата по него отново била определена сумарно , без да
става ясно каква част е главница,лихви и евентуално разноски. Така представен
договорът противоречал на закона и нищожността на тези две клаузи
в него,тъй като са съществени , водят до нищожност на договора , а от тука до
липса на основание от предявената претенция.Това е основанието , поради което
прави искане договора за потребителски кредит да бъде провъзгласен за
нищожен/чл.10 и чл.11 от него/ като противоречащ на закона и моли съдът да се
произнесе по това искане.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 656/25.6.2019 г., издадена по частно гр. дело № 1106/2019
г. на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца процесните суми в
размер на 117,32лв. главница, 3,27 лв. договорна лихва за периода от 5.1.18г. до
5.3.18г., 56.26 лв.-обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от
05.01.2018 г. до 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.6.19г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото-25
лева ДТ и 50 лева-юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтичало от следните обстоятелства: извлечение от
счетоводните сметки на заявителя от 12.06.19г. по Договор за потребитески кредит от
26.4.17г , сключен между заявителя и
длъжника. Срещу заповедта в законоустановения срок е постъпило
възражение, поради което за ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящите установителни искове, срещу длъжника, като исковата молба е била
подадена в предвидения едномесечен срок.
Страната
се позовава на същите обстоятелства в подадената искова молба и поради това
следва да се приеме, че е налице идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело по предявените
установителни искове.
По
същество на спора:
Ищецът
твърди да има непогасени вземания към ответника с оглед сключен помежду им
договор за потребителски кредит, задълженията по който са изискуеми на основание
чл. 6 от договора, поради настъпване крайния срок на договора, а и с него
падежът на всяка от просрочените вноски-две пълни погасителни вноски от
договорения между страните план, както и част от трета, с престации на 5.2.18г.
, 5.3.18г. и част от вноска с падеж на 5.1.18г.в размер на 55.26 лева всяка.
По делото
се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по
силата на договор за потребителски кредит от 26.4.2017г., съгласно, който
ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от в чл. 7 ал.1 от
Договора, където е посочен размерът на предоставения кредит - 468,27лв, като
към същия размер е прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на
28,10 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се
финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в
искането-декларация (Приложение 4). Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, съответна
част от средствата по кредита се превежда по сметка на продавача на стоката,
избрана от Потребителя, за заплащане на продажната й цена. Кредиторът е превел
конкретната част от средствата по кредита, в размер на 439лв. на Продавача на
стоката на основание фактура № **********/26.04.2017г. Чрез декларацията
намираща се на стр. 7 от договора, потребителят е потвърдил, че е получил, от
продавача, стоката посочена в чл. 8 от процесното съглашение. Когато
Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай, видно от чл. 7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 14,49 лв., както и застраховка
защита на уреда в размер на 14,78 лв. Общото
крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 552,59 лв., която
сума е разсрочена на 7 погасителни месечни вноски, 6 от които в размер на 55,26
лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 55,25 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, е който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 24% (чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил
да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва.
От
приетата по делото ССЕ се установява, че кредитът е бил усвоен на 27.4.17г.,
като на 15.5.2017г. била заплатена и застрахователната премия на
застрахователя.Видно от погасителния план платените суми по
компоненти са :главница
- 379,05 лв. - с тази сума са платени главниците до м. 12.2017 г.
включително и частично главницата за м. 01.2018 г. — 42,03 лв., като остава
дължима главница за м. 01.2018 г. в размер на 10.04 лв., договорна
лихва - 52,99 лв. — с тази сума са
платени лихвите до м.01.18г. включително, обезщетение за забава - 10,04 лв.Неплатените суми по компоненти са :дължима главница - 117,32 лв. / 496,37 —
379,05/,дължима договорна лихва —
3,23 лв. -за 05.02.2018
г. и за 05.03. 2018
г.,дължимо обезщетение за забава — 56,19 лв. / 66,23 — 10.04 /.Обезщетението за
забавено плащане, съгласно чл. 9.4 от Договора в размер на 66,23 лв. е
начислено за периода от 03.07.2017 г. до 12.06.2019 г. с лихвен процент 34,00 % /24,00 %
+ 10,00 % наказателна лихва /.Върху
дължимата главница в размер на 117,32 лв. за периода от 16.03.2018 г. до
12.06.2019 г. Банката е начислила обезщетение за забава в размер на 49,41 лв. / влизащо във сумата от 66.23 лв./ с лихвен
процент 34,00 % .Тъй като от 16.03.2018 г. кредитът е падежирал, би
трябвало в случая да се начисли обезщетение за забава в размер на законната
лихва - 10,00 %, т. е.
за периода от 16.03.2018 г. до 12.06.2019 г. обезщетението за забава върху
дължимата главница от 117,32 лв. е в
размер 14,53 лв. Начисленото в повече обезщетение е в размер на 34,88 лв.
/ 49,41 - 14,53 /.Тогава дължимото обезщетение за забава ще бъде - 21,31
лв. / 56,19 -34,88/.
В този смисъл, предвид представените
писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената и приета
като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира за
безспорно също, че ответницата към момента има непогасено задължение по така
отпуснатия й потребителски кредит в размер на
дължима главница - 117,32 лв., дължима договорна лихва — 3,23 лв. за
периода 05.01.2018 г. до
05.03. 2018 г., като до
претендирания размер от 7.55 лева за тази част на исковата претенция, същата е
неоснователна и недоказана; дължимо обезщетение за забава — 21.31 лв. за
периода от 5.1.18г. до 12.6.19г, като до претендирания размер от 56.26 лв. за тази част на исковата
претенция, същата е неоснователна и недоказана; ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (24.6.2019г.) до
окончателното изплащане на задължението, предвид и приетото като доказателство
по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза.
Следва да се посочи, че
ответницата не оспорва сключения договор за потребителски кредит, заплатила е осем
вноски по този кредит, видно от заключението на вещото лице, което обоснова
извод за дължимост на исковата сума. Това е така, тъй като ответницата не е
упражнила правото си на отказ от кредита съгласно чл.20.1 от договора в
предвидения 14-дневен срок, нито пък е прекратила договора по реда и условията,
предвидени в чл.22 от същия. Или, казано с други думи, липсват доказателства за
волеизявление от нейна страна в насока прекратяване на договора, което да е
стигнало до знанието на кредитора, а от друга страна – липсва плащане по
договора.
В изложения
смисъл съдът намира, че ищецът в настоящото производство доказа по несъмнен начин вземането си
срещу ответницата по пътя на пълното и главно
доказване и установи основателността на своя иск, поради което същия ще следва да се уважи, съгласно заключението на вещото лице по дължимите по
кредита главница и лихви относно редукцията на размера на претендираната
договорна лихва и обезщетение за забава.
С оглед на така събраните доказателства съдът приема,
че безспорно между страните е сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Предвид на това
за него важат всички императивни изисквания на този
нормативен акт заедно с правилата на Закона за защита на
потребителите, тъй като кредитополучателят е физическо лице. Тъй като съдът е
длъжен служебно да провери действителността на договора,
доколкото се касае за нищожност, която се извежда от
неговия вид и съдържание, то и без позоваване на такива от страна
на потребителя ще следва да бъде поверено дали не са нарушени тези
норми. В този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г. постановено по т.д. №
3686/2014 г. на ВКС, І т.о..Със същото е даден отговор именно на въпроса дали
съдът следи служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор,
чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе в тази връзка само
по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата
молба. Прието е че първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Обуславящият изхода на това производство
въпрос е дали клаузите на договора, така като са уговорени нарушават
императивните изисквания на ЗПК относно минимално необходимото
съдържание на всеки договор за потребителски кредит. Настоящата инстанция
намира, че процесният договор съдържа всички реквизити, уредени в
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Същият е сключен в писмена форма, посочени са
индивидуализиращите данни на страните, размерът на получената сума,
общият размер, който потребителят трябва да върне, годишният процент на
разходите, годишният лихвен процент, който е фиксиран. Освен
това в договора е инкорпориран погасителен план, в който са отразени
размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.
Договорът отговаря на изискванията на
чл.11,ал.1, т.11 от ЗПК, защто така както е формулиран законовият
текст, същият изисква последователността и разпределението на вноските между
различните неплатени суми да бъде посочено тогава, когато вноските
са дължими при различни лихвени проценти или е предвидена
възможност за променлив лихвен процент. В конкретния
случай е уговорен фиксиран лихвен процент за целия срок, поради което е достатъчно
да бъде посочен размерът на същия, което направено в чл. 9.1. Ето
защо договорът не е недействителен на това основание.
Не е налице и противоречие с чл.19,ал.4
от ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и
валута, определен с постановление на МС.
Настоящата инстанция не констатира да е налице друго
нарушение на императивна материалноправна норма, което на основание чл.22 от ЗПК да води до недействителност на договора.
Следователно между страните по делото съществува
валидна облигационна връзка с правно основание чл.9 ЗПК
вр.чл.430,ал.1 и ал.2 от ТЗ, по силата на която ответникът дължи заплащане
както на пълния размер на погасителните вноски, така и лихва за просрочие върху
просрочената такава вноска съгласно чл.9.4 от договора.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В заповедното производство
ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 50 лв.,
общо 75 лв. От тях
съразмерно на уважената част от исковата претенция по чл.422 ГПК следва да се
присъдят 73.23 лв. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо
с оглед поведението на ответницата.Ответникът не претендира и не е направил
разноски в заповедното производство, за това и такива не му се следват.
С оглед изхода на делото съдът намира, че
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените по
настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част на исковите претенции.Ищецът
претендира, съгласно представен списък с разноски такива в размер на 473.80 лева, от които 125 лева за държавна
такса, 180 лева – разноски за възнаграждение на вещо лице и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.К., ЕГН ********** ***, че дължи на “**” ЕАД -
СОФИЯ със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от
изпълнителните директори ***, ЕИК **, сумата 117,32/сто и седемнадесет лева и
32 ст./-главница по договор за тотребителски кредит
от 26.4.2017г., договорна лихва —
3,23/три лева и 23 ст./ за периода 05.01.2018 г. до 05.03. 2018 г., като до претендирания размер от 7.55
лева, като неоснователна и недоказана ОТХВЪРЛЯ; обезщетение за забава в размер
на 21.31 /двадесет и един лева и 31 ст./
за периода от 5.1.18г. до 12.6.19г, като до претендирания размер от 56.26 лв., като неоснователна и недоказана
ОТХВЪРЛЯ; ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението
по 417 от ГПК (24.6.2019г.) до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********
***, да заплати на “**” ЕАД - СОФИЯ със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителните директори ***, ЕИК
**, сумата 73.23/седемдесет
и три лева и 23 ст./, направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1106/2019г. по описа на Районен съд-Димитровград, съразмерно с уважената част
на претенцията.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН **********
***, да заплати на “**” ЕАД - СОФИЯ със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от изпълнителните директори ***, ЕИК
**, сумата 473.80/четиристотин седемдесет и три лева и
80 ст./, направени разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: