РЕШЕНИЕ
№ 675
гр. Перник, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20221720200819 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „МОНТАЖИ“ ЕАД, с ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** , представлявано от Д.У., депозирана чрез адвокат К.
М. Д.- САК срещу: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ПК - 29 - ДНСК
- 66 от 27.04.2022 г., издадено от арх. Д.А.П., на длъжност заместник
началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, със
седалище: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 47, с което за осъществен
състав на административно нарушение, както следва по за това, че
Дружеството е нарушило законовите разпоредби на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във
вр. чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и е осъществило
състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ поради което и на основание чл.237, ал.1,
т.1 от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет
хиляди/ лева.
Жалбоподателят чрез своя упълномощен представител-адв. К. М. Д.-
САК, атакува издаденото срещу Дружеството наказателното постановление в
1
законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнала
доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се
явява лично, като не се представлява и от своя упълномощен представител,
който е депозирал становище, с което поддържа и доразвива доводите,
изложени в жалбата. Моли съда, да го отмени Наказателното постановление и
на основание чл. 63г, ал.1 от ЗАНН да му присъди направените разноски в
настоящото производство, съгласно приложения по делото договор за правна
защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща
представител за съдебното заседание- юк И., с пълномощно по делото.
Същата, моли съда, да потвърди Наказателното постановление , издадено от
компетентен административно-наказващ орган при спазване на
процесуалните правила и материалния закон. Счита, че същото е издадено в
предвидената от законова норма при спазване на всички необходими
реквизити. В заключение пледира съдът да потвърди Наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14
и чл. 18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съответно издаване на
наказателното постановление, както и поради недоказаност на вмененото
обвинение.
От фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение №Пк-
29/21.12.2021 г., съставен от инж. Р. Л. С., на длъжност главен инспектор в
Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ Перник
срещу „МОНТАЖИ“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, представляван от Т.Б.Д. - изпълнителен директор, чието
съдържание впоследствие е почти дословно привнесено и в издаденото на
2
база същия и атакувано понастоящем НП, е посочено, че :„МОНТАЖИ“
ЕАД, в качеството си на строител, съгласно договор от 16.01.2019 г.-стр.43
от делото с „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД, изпълнявало
строителни и монтажни работи /СМР/ на строеж: „Ремонт и възстановяване
на язовирната стена на язовир „Мещица“ и съоръженията към нея“, находящ
се в поземлен имот /ПИ/ № 68037.91.3, с. Мещица, община Перник, без
одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж, в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/,
във вр. чл. 137, ал. 3 от ЗУТ - незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ.В изпълнение на заповед № РД-13-300/09.11.2021 г. на
началника на ДНСК за извършване на проверки на място и по документи на
строежи, финансирани от държавата в териториалния обхват на РДНСК
Перник, на 18.11.2021 г. и на 29.11.2021 г. от служители на РДНСК Перник
е извършена проверка на място и по документи, при която се установило
следното:Съгласно Акт за публична държавна собственост №
4287/13.12.2019г. ПИ с идентификатор 48037.91.3 по КК и КР на с. Мещица,
община Перник, област Перник, с площ 101188 кв. м, е с трайно
предназначение на територията - територия, заета от води и водни обекти.С
Решение № 495/13.07.2018г. на Министерски съвет на Република България е
одобрен списък на язовирните стени и съоръжения към тях, на които следва
да се извърши основен ремонт или реконструкция и е предоставено право на
„Държавна консолидационна компания“ /ДКК/ ЕАД, гр. София да възлага
ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска
собственост, в който списък е включен и яз. Мещица. Язовир „Мещица е
хидротехническо съоръжение, непопадащо в групата на големите язовири и
язовиоите от пъпва степен на потенциална опасност и се категоризира като
строеж трета категория,При проверката на място е установено, че е
изпълнена земно-насипна язовирна стена с воден откос с едър трошен камък
и сух земно-насипен откос с насип от камък в петата на сухия откос. В
северната част на язовирната стена е ситуиран стоманобетонов преливник с
оформена стоманобетонова входна част, енергогасител и стоманобетонов
канал. Поставена е лата на входа на преливника откъм водния откос.
Язовирната стена има стоманобетонов основен изпускател с една тръба
(вижда се 1 тръба), с входна шахта с монтирана предпазна решетка и
изходна шахта-стоманобетонова с две камери и след нея успокоително легло
(енергогасител) със стоманобетонови крила и заскаляване след
енергогасителя. На входа и изхода на изпускателя има водомерни лати.
Короната на стената е оформена със стоманобетонова настилка с широчина
4м. По дължината на короната има пиезометри. В чашката на язовира се
наблюдава голямо количество вода.През м. юни 2019г. е изготвен
инвестиционен проект за: „Ремонт и възстановяване на язовирната стена на
язовир „Мещица“ и съоръженията към нея“ в ПИ № 68037.91.3, с Мещица,
община Перник по части: Геодезия, ПУСО, ПБЗ, Пожарна безопасност,
Геология, Хидрогеология и Хидравлика, ХТС.От ДКК ЕАД е подадено
3
заявление вх.№ 21/СЛУ-7150/03.11.2021 г. в община Перник за одобряване
на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за
горепосочения строеж.Изработения през юни 2019г. инвестиционен проект,
не е одобрен от главния архитект на община Перник.По време на
строителството са съставяни актове, отговарящи на образец 6, образец 7,
образец 12 от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, а след завършване на СМР е подписан
Констативен протокол за приемане на ремонтно-възстановителни работи на
различни части от строежа, съгласно одобрен проект от Експертен съвет
към ДКК ЕАД.От предвидените с проекта за „Ремонт и възстановяване на
язовирна стена и съоръженията към нея на язовир “Мещица” СМР и
установените на място като видимо нови изпълнени такива, може да се
направи извод, че извършеният ремонт засяга конструкцията на язовира и
подобрява техническите му характеристики. По тези съображения строежът
не може да се определи като „текущ ремонт” по смисъла на §5, т. 43 от ДР
на ЗУТ, а представлява основен ремонт и/или реконструкция, по смисъла на
§5, т.42 и т.44 от ДР на ЗУТ за изпълнението на които е необходимо одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.За гореописания
строеж не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано
разрешение за строеж, поради което същият се квалифицира като незаконен
строеж по смисъла на чл225, 2, т.2 от ЗУТ.Резултатите от проверката са
отразени в съставен от длъжностни лица в РДНСК Перник констативен
протокол № П 816/21-2/29.11.2021 г.
Нарушението е описано, че е извършено в ПИ № 68037.91.3, с. Мещица,
община Перник, в периода от 20.12.2019г. — датата на започване на
строителството със съставяне на Протокол за предаване на строителната
площадка от собственик на изпълнител за започване на ремонтно-
възстановителни работи
Посочено е, че нарушението е установено на дата -18.11.2021 г. и по
документи на 29.11.2021 г. на служители на РНСК-Перник, резултатите от
която били обективирани в Констативен протокол № П 816/21-
2/29.11.2021г. Въз основа на констативен протокол №КП 816/21-
2/29.11.2021 г., съставен от служители на РДНСК- Перник, и на основание
чл.36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ е съставен акт № Пк-29/21.12.2021г.,
връчен по надлежния ред на 28.01.2022г.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН /действащ
към момента на съставяне на акт № Пк-29/21.12.2021г./ в РДНСК Перник е
постъпило възражение вх.№ П-816-21-00- 173/01.02.2022г. от „МОНТАЖИ“
ЕАД, в което се твърди, че „в конкретния случай изпълнението на строежа е
при условията на чл.148, ал.6 от ЗУТ, съгласно който при бедствени и
аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се
издават по частични работни проекти, както и, че строителни книжа могат
да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и
4
възстановителни работи или след изпълнението им ... Следователно
извършените от „Монтажи“ ЕАД спешни/аварийни ремонтни дейности по
горепосочения язовир, без издадено разрешение за строеж, не биха могли да
доведат до обявяване на строежа за незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ“.
Административнонаказващият орган след като разгледал постъпилото
възражение в съвкупност с всички събрани по преписката доказателства,
намерил същото за неоснователно по като изложил следните
съображения:Съгласно императивната регламентация на ЗУТ, строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този
закон.Разпоредбата на чл.148, ал.6 от ЗУТ гласи, че при бедствени и
аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се
издават по частични работни проекти. Строителните книжа могат да се
комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и
възстановителни работи или след изпълнението им и се предават на органа,
компетентен да издаде разрешението за строеж.
Необходимите мерки по незабавно извършване на строежи, строителни
работи, теренни преустройства или отстраняване на строежи за намаляване
или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствие, съгласно чл.52,
ал.2, т.3 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ се предприемат при обявено
бедствено положение в необходимия обем и продължителност, като под
неизбежно необходими такива, съгласно § 1, т. 8 от ЗЗБ са тези, при които в
минимална степен, в минимален период от време се засягат правата по
посочената по-горе норма на чл. 52 от ЗЗБ.
От представеното по административнонаказателната преписка Решение
№ 495/13.07.2018г. на Министерски съвет е видно, че „Държавна
консолидационна компания“ ЕАД е определено да възлага ремонтите и
реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост. Със същото
решение е одобрен списък от 03.07.2018г. на язовирните стени и
съоръженията към тях на язовирите, на които трябва да се извърши основен
ремонт и реконструкция. С подаденото възражение не са представени
доказателства за възникнала бедствена или аварийна ситуация на язовир
„Мещица“, налагаща извършването на неотложни и аварйини
възстановителни работи в хипотезата на чл. 148, ал.6 от ЗУТ. В разглеждания
казус не можело спроде АНО да се приеме, че са изправени пред
административно нарушение, което представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. И това е така, тъй
като за по-високата степен на обществена опасност съдим от факта, че за този
вид нарушения в чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ, законодателят е предвидил налагане
на значително по-висок размер на административната санкция, както на
долната, така и на горната граница /имуществена санкция от 5 000 до 50 000
лв./. Безспорно АНО е приел, че ставало въпрос за административно
нарушение с по-висока степен на обществена опасност, с осъществяването на
което се засягат в значителна степен обществените отношения, регулирани от
5
ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.От изложеното
по-горе следвало, че хипотезата на чл.28 от ЗАНН е неприложима в
конкретния случай. С тези доводи АНО е извел заключение, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство по безспорен начин е
било установено, че „МОНТАЖИ“ ЕАД, в качеството си на строител е
извършило незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С
гореописаните действия, „МОНТАЖИ“ ЕАД, представлявано от Т.Б.Д., в
качеството си на строител е нарушило законовите разпоредби на чл. 148,
ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от
ЗУТ, и е осъществило състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ.
При издаване на наказателното постановление
административнонаказващият орган е отчел разпоредбите на чл.52 и чл.53
от ЗАНН. С акт № Пк-29/21.12.2021г. по безспорен начин е установено
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. С настоящото наказателно постановление
административнонаказващият орган квалифицира точно извършеното
административно нарушение.
Въз основа на горното, на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ във
връзка с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, и правомощията,
предоставени на арх. Д.А.П., на длъжност заместник началник на Дирекция
за национален строителен контрол /ДНСК/, със седалище: гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 47, упълномощена със заповед № РД-13-
055/08.02.2022г. на началника на ДНСК, за осъществен състав на
административно нарушение, както следва по за това, че Дружеството
е описано, че е нарушило законовите разпоредби на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ,
във вр. чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и е
осъществило състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ поради което и на
основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222,
ал.1, т.15 от ЗУТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
По делото са били проведени няколко поред съдебни заседания, в
които са събрани както писмени, така и гласни доказателства, относими към
предмета на доказване, в това число е проведен разпит на
свидетелите-актосъставителят инж. Р. Л. С., и свидетелката по акта- Д. А. Т.
и св. А. Ц. К., като в разпитите си и трите свидетелки поддържат описаните
обстоятелства в акта и НП, като следва да се посочи, че актосъставителката
акценитра и на обстоятелството, че имало завършен строеж без нуобходими
документи /”…Те бяха извършили строителство и строежа беше напълно
завършен и даже язовира беше пълен с вода, когато ние отидохме. Не мога
да кажа как е станало това нещо. Явно са разчитали на това
Министерско постановление, с което дават право на „ДКК“ ЕАД да
възлага строителство. Но „ДКК“ ЕАД по ЗУТ няма такова право.
Строежите в България се изпълняват съгласно Закона за устройство на
територията, а съгласно него строежите се разрешават от Главния
6
архитект на Общината, въз основа на одобрени проекти, и разрешително
от съответните компетентни органи, което в случая го нямаше -
становища да кажем от РИОСВ, от РЗИ…”, като това се потвърждава
и от свиделеката Т., която в разпита си доразвива и други обстоятелства
относно времено и начина на извършване на проверката, като сочи, че –„…
при установяване на нарушението, което е установено след разпореждане на
Началника на ДНСК и извършена проверка от мен и от колежката на
18.11.2021 г. Проверката беше извършена на място, на язовир „Мещица“. На
проверката беше поканен управителят на „Монтажи“ ЕАД и на Държавно
предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“. На проверката се
яви само представител на Държавното предприятие, който представи
Решение на Министерски съвет, съгласно което като възложител на
въпросния строеж, рекострукция и обновяване на язовирната стена е прието
да бъде „Държавна Консолидационна Компания“ ЕАД. Впоследствие беше
представен и Акт за държавна собственост, с който са дадени права за
управеление и стопанисване на Държавното предприятие и затова те бяха
поканени на тази проверка. При проверката беше установено, че е извършен
основен ремонт на язовирната стена, изграден нов преливник,
енергогасител, изпълнен път върху короната на язовирната стена. Това е
описано в Констативен протокол от наша страна на същата дата. На самата
проверка не бяха представени строителни книжа. Впоследствие, след
представянето на Решение на Министерския съвет, от „Монтажи“ ЕАД бяха
представени неодобрени проекти за извършеното строителство. Не беше
представено разрешение за строеж. Беше изискано допълнително такова от
„ДКК“ ЕАД. И след извършената проверка по допълнителни представените
документи беше установено изпълнението на незакаконен строеж, съгласно
чл. 225 от ЗУТ. След установеното нарушение е съставен АУАН на
„Монтажи“ ЕАД. По Акта са постъпили възражения, които са препратени
заедно с цялата преписка на АНО …Субектът на нарушението е определен,
като е представен Договор за строителство, сключен между „ДКК“ ЕАД и
„Монтажи“ ЕАД за изпълнение на строителство на въпросния строеж,
приложен към преписката….”/. Съдът дава вяра на показанията на двете
свидетелки, като обективни, и ги кредитира, но намира, че същите напълно
потвърждават извади, които съдът ще опише при описанието на правната
част на спора, а именно че по делото не става ясно, нито как е определен
субекта на нарушението, дори и в разпитите на свидетелките те говорят и за
ДКК И ЗА МОНТАЖИ ЕАД, като хем са изисквани документи и са канили
ва проверката, първото Дружество, хем впоследствие пък са наложени
санкции и то в качеството на строител на Монтажи –ЕООД, с позоваване на
договора между двете дружества, като следва да се посочи, че по делото пък
от своя страна Монтажи ЕООД е наемало подизпълнители за извършване на
работата, като на следващо място хем е следвало както свидетелките сочат и
описано и в акта и в НП, задължение да представи сторителните документи
за законния строеж да има ДКК, хем санкционирано е другото дружество-
7
изпълнител по договора, произволно определено като „строител” от АНО,
като не става ясно и как е определен този субект, като същият е вменено, че
е нарушил разпоредби на закона, за книжа, които е описано, пък че не то а
ДКК е следвало да се снабди и че то не е имало такива хем към момента на
проверката, хем вопследние, като е станало и едно неколкократно посочване
на дати на уж едно нарушение, видно от цитираното по-горе-„ Нарушението
е описано, че е извършено в ПИ № 68037.91.3, с. Мещица, община Перник, в
периода от 20.12.2019г. — датата на започване на строителството със
съставяне на Протокол за предаване на строителната площадка от
собственик на изпълнител за започване на ремонтно-възстановителни
работи
Посочено е, че нарушението е установено на дата -18.11.2021 г. и по
документи на 29.11.2021 г. на служители на РНСК-Перник, резултатите от
която били обективирани в Констативен протокол № П 816/21-
2/29.11.2021г. Въз основа на констативен протокол №КП 816/21-
2/29.11.2021 г., съставен от служители на РДНСК- Перник, и на основание
чл.36 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ е съставен акт № Пк-29/21.12.2021г.,
връчен по надлежния ред на 28.01.2022г.” Дори и само тези два несанируеми
порока досежно субекта и датата са достатъчни за отмяна на атакуваното
НП на процесуално основание, за което съдът ще доразвие доводите си по-
долу.
Понастоящем обаче следва да се посочи също и, че съдът е събрал и
допълнителни писмени доказателства по делото, като е приобщил същите
към доказателствената съвкупност, така по делото са приети, както следва:
Молба рег.№ 18911/23.09.2022 г. от Община Перник, подписана от ст.ю.к.К.
Л.-пълномощник, с което уведомява съда, че с Договор за дарение на имот-
публична общинска собственост в полза на държавата от 05.09.2019 г.,
собствеността на язовир „Мещица“ е прехвърлена от Община Перник на
Областна администрация Перник. Към молбата е приложено пълномощно и
заверено копие от Договор за дарение на имот-публична общинска
собственост в полза на държавата от 05.09.2019 г.Писмо рег.
№19078/28.09.2022 г. от Областна администрация Перник, подписано от
Л.В.,Областен управител, с което информира съда, че няма издадена заповед
на Областен управител на област Перник за обявяване на бедствено
положение, свързано с язовир „Мещица“.Писмо рег.№ 19805/05.10.2022 г.
подписано от арх. Х.Ч., главен архитект на община Перник, ведно с което
изпраща заверени опия на Заявление с вх. № 21/СЛУ-7150 от 13.10.2021 г.,
Отговор с изх. № 21/СЛУ-7150 от 20.10.2021 г., Разпечатка относно
изпълнението на услугата, заявена с горепосоченото заявление и
пълномощно с изх. №91-00-017/28.10.2021 г. /тоест не са правилно описани
и тези факти в атакуваните актове, като язовирът е бил дарен от Община
Перник на област Перник, преди проверката, а заявленията към архитекта
са след проверката/, като видно и от приетото в последното по делото сз.
8
писмено доказателство, писмо от кмета на Община Перник- С.В. то със
същото, уведомяват съда, че от кмета на Общината не е издавана Заповед по
реда на чл. 49 от Закона за защита от бедствия и аварий при условията на
чл. 48, ал.3 от Закона, като от посочената по-горе дата в договора за дарение
Общината е дарила язовира на Област- Перник и не е негов собственик
поради което и не е подавано Уведомление по чл.195 ЗУТ за предприемане
на действия по възстановяване на обекта поради настъпила аварийна
ситуация. Изрично е посочено, че тази информация следва да се представи
от Областна администрация –Перник. От писмените доказателства също се
затвърждава изводът, видно от съдържанието им, че АНО е издал акта и
наказателното постановление без да изясни напълно и ясно фактическата
обстановка за факти от предмета на същото, като дори не е било установено
и кой е собственик на язовира, а това се установява едва в хода на събедното
следствие пред съда, което е неминуемо нарушение от процесуална гледна
точка при издаване на НП, като от друга страна е нарушение и на правото на
защита на жалбоподателя.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин, предвид гласните и отделно от тях и
приетите писмени доказателства по делото, а именно: акт Пк-
29/21.12.2021г./ в РДНСК Перник, постъпило възражение по чл. 44
ЗАНН- вх.№ П-816-21-00- 173/01.02.2022г. от „МОНТАЖИ“ ЕАД, Копие
на договор, сключен на 16.01.2019 г. между „МОНТАЖИ”- ЕАД и
„Държавна Консолидационна Компания”- ЕАД, Заверено копие на
констативен протокол № П 816/21 -2/29.11.2021 г., Заверено копие на акт
за установяване на административно нарушение №ПК-29/21.12.2021 г.,
Заверено копие на възражение вх. № П-816-21-00-173/01.02.2022 г. от
„МОНТАЖИ“ ЕАД срещу констативен акт № ПК-29/21.12.2021 г.,
Заверено копие на покана изх. № П-816-21-00-764 от 02.12.2021 г„
издадена от началника на РДНСК - Перник за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, Заверено копие на
доказателство за връчване на покана изх. № П-816-21-00- 764 от
02.12.2021 г„ издадена от началника на РДНСК - Перник за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, Заверено копие на
наказателно постановление № ПК-29-ДНСК- 66/27.04.2022 г. на
заместник - началника на ДНСК, придружено с доказателства за
надлежното му връчване, Заверено копие на наказателно постановление
№ Я-9-ДНСК-125/22.12.2021 г. на началника на ДНСК, Заверено копие на
наказателно постановление № Я-9-ДНСК-126/22.12.2021 г. на началника на
ДНСК /представени в преписката/ и изисканите от съда и приети по делото,
както следва: Молба рег.№ 18911/23.09.2022 г. от Община Перник, подписана
от ст.ю.к.К. Л.-пълномощник, с което уведомява съда, че с Договор за
дарение на имот-публична общинска собственост в полза на държавата от
05.09.2019 г., собствеността на язовир „Мещица“ е прехвърлена от Община
9
Перник на Областна администрация Перник. Към молбата е приложено
пълномощно и заверено копие от Договор за дарение на имот-публична
общинска собственост в полза на държавата от 05.09.2019 г.Писмо рег.
№19078/28.09.2022 г. от Областна администрация Перник, подписано от
Л.В.,Областен управител, с което информира съда, че няма издадена заповед
на Областен управител на област Перник за обявяване на бедствено
положение, свързано с язовир „Мещица“.Писмо рег.№ 19805/05.10.2022 г.
подписано от арх. Х.Ч., главен архитект на община Перник, ведно с което
изпраща заверени опия на Заявление с вх. № 21/СЛУ-7150 от 13.10.2021 г.,
Отговор с изх. № 21/СЛУ-7150 от 20.10.2021 г., Разпечатка относно
изпълнението на услугата, заявена с горепосоченото заявление и пълномощно
с изх. №91-00-017/28.10.2021 г. /тоест не са правилно описани и тези факти в
атакуваните актове, като язовирът е бил дарен от Община Перник на област
Перник, преди проверката, а заявленията към архитекта са след проверката/,
като видно и от приетото в последното по делото сз. писмено доказателство,
писмо от кмета на Община Перник- С.В. то със същото, уведомяват съда, че
от кмета на Общината не е издавана Заповед по реда на чл. 49 от Закона за
защита от бедствия и аварий при условията на чл. 48, ал.3 от Закона, като от
посочената по-горе дата в договора за дарение Общината е дарила язовира на
Област- Перник и не е негов собственик поради което и не е подавано
Уведомление по чл.195 ЗУТ за предприемане на действия по възстановяване
на обекта поради настъпила аварийна ситуация. Изрично е посочено, че тази
информация следва да се представи от Областна администрация –Перник,
представено от юк на АНО е и заверено копие на Протокол за започване на
ремонтно-възстановителни работи от 20.12.2019 г., съставен за обект „Ремонт
и възстановяване на язовирна стена „Мещица“ от изпънител „Монтажи“ ЕАД,
във връзка с времето на започване на строително- монтажните работи по този
обект. Този протокол е съставен между възложителя „ДЪРЖАВНА
КОНСОЛИДАЦИОННА КОМПАНИЯ“ ЕАД, „МОНТАЖИ“ ЕАД гр. София
и „ГЕОЕКСПЕРТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, като надзорна фирма, но се
твръди, че не носи реквизитите нито е свързан с наредбата за съставяне на
актове и протоколи, като е само документ за започване и извършването на
този строеж, но все пак е индикация за времето за извършване на този строеж.
От писмените доказателства също се затвърждава изводът, видно от
съдържанието им, че АНО е издал акта и наказателното постановление без да
изясни напълно и ясно фактическата обстановка за факти от предмета на
същото, като дори не е било установено и кой е собственик на язовира, а това
се установява едва в хода на събедното следствие пред съда, което е
неминуемо нарушение от процесуална гледна точка при издаване на НП, като
от друга страна е нарушение и на правото на защита на жалбоподателя.
ПРЕДСТАВЕНАТА В ПЪРВОТО ПО ДЕЛОТО О..ЗЗаповед № РД-17-
1015/07.07.2022 г. ОТНОСНО материалната компетентност за издаване на
Наказателното постановление от арх. Д.П. на длъжност заместник началник
на ДНСК, поради което представям Заповед № РД-13-055/08.02.2022 г., с
10
която от Началника на ДНСК са предоставени правомощията по чл. 222, ал.1,
т.15 от ЗУТ за издаването на Наказателни постановления. Същата заповед е
цитирана в оспореното наказателно постановление, но не е представена с
окомплектованата от ДНСК административно-наказателна преписка. При
тази доказателствена съвкупност, съдът намира, че следва да посочи
следното:
От правна страна:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от административно
наказателен характер при което е необходимо да се установи налице ли е
деяние, същото представлява ли административно нарушение по смисъла на
чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено
ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно наказателен
орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да
се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно
задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде
описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни
и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния
нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното, като
нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление. Не на
последно място съставеният акт за установяване на административно
нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от
ЗАНН.В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание, като в случая тези
11
изисквания са изпълнение по процедурен ред. В срока по чл. 44 ЗАНН
нарушителят е депозирал възражения.Издаденото въз основа на него
наказателно постановление е необходимо да съдържа реквизитите, посочени
в чл. 57 от ЗАНН и да бъде издадено от компетентен орган / в случая същия е
оторизиран видно от приложената Заповед, поради което възражението в
жалбата в тази насока съдът намира за неоснователно и акта, и НП са
издадени от компетентни органи, видно от приложените заповеди, едната
представена впоследствие в хода на съдебното следствие/.
Изводът на състава е, че при съставяне на процесния АУАН и издаване
на Наказателното постановление НЕ са спазени установените към
съдържанието им императивни изисквания в чл. 42 /"чл. 42. Актът за
установяване на административното нарушение трябва да съдържа: 1.
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; 2.
датата на съставяне на акта; 3. датата и мястото на извършване на
нарушението; 4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено; 5. законните разпоредби, които са нарушени; 6.
собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния
му адрес и местоработата, единен граждански номер; 7. имената и точните
адреси на свидетелите, единен граждански номер; 8. обясненията или
възраженията на нарушителя, ако е направил такива; 9. (доп. - ДВ, бр. 59 от
1992 г.) имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер; 10. опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене. "/ и съответно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /"чл. 57. (1)Наказателното
постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име
и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата
на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава, и името,
длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. собственото, бащиното
и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански
номер; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са
били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. вещите, които
се отнемат в полза на държавата; 9. размера на обезщетението и на кого
следва да се заплати; 10. дали наказателното постановление подлежи на
12
обжалване, в какъв срок и пред кой съд"/, както е че деянието е
несъставомерни и недоказано, се установява от цялата събрана по делото
доказателствена съвкупност, анализирана по-горе в настоящия акт.
Датата на извършване на нарушението е възведена като съществен елемент
от съдържанието на акта и постановлението, тъй като тя е същностното
обстоятелство, индивидуализиращо конкретното деяние. Има или не
извършено нарушение и кой е неговият автор са въпроси, които се изследват
не неопределено във времето, а винаги отнесени към конкретен момент.
Затова и липсата на яснота относно времето на извършването на деянието,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Този
недостатък е свързан с последици и в друг аспект - не позволява извършване
на проверка за допустимост на образуваното производство по чл. 34 от
ЗАНН, както и преценка за приложимия материален закон.
Непосочването, а в случая и неустановяването на датата на извършване на
нарушението е в противоречие с чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, пречка
е за разглеждането на спора по същество и води до нарушаване правото на
защита на нарушителя.
В случая, както съдът по-горе подчертае, са посочени няколко дати на
вменено едно нарушение, което е абсолютно недопустимо-„Нарушението е
описано, че е извършено в ПИ № 68037.91.3, с. Мещица, община Перник, в
периода от 20.12.2019г. — датата на започване на строителството със
съставяне на Протокол за предаване на строителната площадка от собственик
на изпълнител за започване на ремонтно-възстановителни работи. Посочено
е, че нарушението е установено на дата -18.11.2021 г. и по документи на
29.11.2021 г. на служители на РНСК-Перник, резултатите от която били
обективирани в Констативен протокол № П 816/21-2/29.11.2021г. Въз основа
на констативен протокол №КП 816/21-2/29.11.2021 г., съставен от служители
на РДНСК- Перник, и на основание чл.36 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ
е съставен акт № Пк-29/21.12.2021г., връчен по надлежния ред на
28.01.2022г.”, като нещо повече, не само е станала една амалгама от дати, но
касаят е различни субекти- възложител, изпълнител, строител не става ясно,
като дори и не може да се приеме, че безспроно е установено и правилно е
определен и субекът на нарушението. Относно датите следва да се посочи, че
законустановено е, че видно от чл. 18 от ЗАНН, съгласно която разпоредба
13
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или
едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, следва да бъдат
наложени отделни наказания за всяко едно от тях- в случая на няколко дати, е
посочено, че е вменено едно нарушение, което е в пряко противоречие с
императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН. По този начин
административно-наказващият орган е нарушил основен принцип на
административно-наказателния процес – за законоустановеност на
административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране,
следващо от императива на посочената норма. Затова съдът намира, че ако в
случая АНО е счел, че е налице едно отделно нарушение е следвало да
посочи, кога счита, че то е реализирано, като видно от горното са описани три
дат през определени периоди от време. Действително, в
административнонаказателното производство се прилагат и правилата на НК
и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично
посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН, а не във всички такива, още повече,
когато има предвиден специален текст и в случая това е този на чл. 18 от
ЗАНН, а тъй като ЗАНН не познава института на продължаваното
нарушение/престъпление, доколкото последното предвижда извършването на
няколко отделни деяния, които осъществяват поотделно един или различни
състави на едно и също престъпление, да са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината. Всяко нарушение в случая, макар и идентично като
начин на осъществяване, е следвало да бъде обосновано от фактическа и
правна страна при спазване изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН и
съответно за всяко от нарушенията да бъде наложено отделно наказание, ако
са били повече от едно, а ако е едно нарушение да се посочи кога се приема за
извършено и установено, което не е изпълнено в случая. В случая съдът
намира, че не се касае и за едно "продължено" административно нарушение,
за което се следва едно наказание, каквото е вероятно становището на
наказващият орган. В действащата нормативна уредба няма легална
дефиниция на понятието "продължено нарушение". Съдебната практика и
доктрина по наказателните дела /която може да бъде възприета и при
административно-наказателните/ е на становището, че продължено
престъпление е това престъпление, при което е налице трайно, продължаващо
и непрекъснато за определен период от време осъществяване на неговия
14
състав. Нарушението в случая не може да се приеме и че се състои в
бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението за снабдяване
със съответните строителни книжа, като санкционираното лице, видно от
цитираните разпоредби на закона, не е в правомощието си да иска и да се
снабди с тях, което е в правомощията на възложителя, а не на изпълнителя, в
случая обозначен от АНО като „строител” /като дори и в договора между
ДКК-ВЪЗЛОЖИТЕЛ и МОНТАЖИ ЕООД, е посочено, че е изпълнител, а не
строител/. Съдът счита, че в настоящия случай липсва конкретизацията на
датата на нарушението, което е в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН,
актосъставителят като дата на извършване на нарушението посочва различни
дати и впоследствие същите са пренесени и в НП, а в последствие
административнонаказващият орган преди да издаде атакуваното наказателно
постановление не се възползва от дадената му в ЗАНН възможност - чл. 52,
ал. 4 за извършване на допълнително разследване, за да бъдат установени
точните дати/а на деянията-ето, и в нарушение на чл. 57, ал. 1 пр.2 издава
процесното постановление. Горното представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, пряко рефлектиращо и на правона на защита на
жалбоподателят, като наказващият орган е допуснал процесуално нарушение
и само по себе си само то е обуславящо незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление.
Отделно от това обаче, АНО е допуснал и други нарушения при
издаване на АУАН И НП, свързани със субекта на нарушението- Не се спори,
че с оглед характера на извършената дейност, разрешение за строеж е било
необходимо. Кой субект обаче следва да понесе отговорност за иначе
безспорно установеното нарушение, не е доказано по несъмнен начин по
делото. Вмененото нарушение е по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 137, ал. 3
от ЗУТ, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и е осъществило състава на чл.237,
ал.1, т.1 от ЗУТ поради което и на основание чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ във
връзка с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Тук следва да се посочи следното: не става ясно как е определен субекът на
нарушението и още повече дали правилно и обосновано е бил
санкциониран именно правилният субект в правилното процесуално
качество. Това е така, тъй –като при преглед на нормативната уредба
/които е направен и в доклада представен по делото/, то се установява
съотнесен към фактите по казуса, че безспорно се касае за язовир-
държавна собственост- първоначално бил на Общ. Перник, видно от
АДС, и впоследствие дарен от същата на Област- ПЕРНИК, за което
доказателства са събрани по делото в хода на съдебното следствие, тоест
15
АНО преди да издаде АУАН и НП не е събрал данни за собствеността на
язовир Мещица, който още 2019 г. /преди датите на нарушението,
описани в НП/ е дарен на Област-Перник. Основната действаща
нормативна уредба на язовирите, язовирните стени и съоръженията към
тях на законово ниво се съдържа в Закона за водите (ЗВ), а на
подзаконово ниво — в Наредбата за условията и реда за осъществяване
на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на
съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото
им състояние, посл изм. (ДВ, бр. 55 от 2018 г. и ДВ, бр. 61 от 2019 г.);
Безспорно и язовир Мещица попада в легалната дефиниция на „язовир“,
като в зависимост от техните размери язовирите се категоризират на
„големи“ и „малки“ в съответствие с критериите, уредени в чл. 141а от
Закона за водите - височина на язовирната стена, обем на
водохранилището и др. Дава се възможност на общините, които не
разполагат с необходимите квалификация, капацитет и финансови
ресурси, да прехвърлят безвъзмездно на държавата собствеността върху
язовири - публична общинска собственост. В случая видно от писмо от
кмета на Община Перник- С.В. то със същото, уведомяват съда, че от
кмета на Общината не е издавана Заповед по реда на чл. 49 от Закона за
защита от бедствия и аварий при условията на чл. 48, ал.3 от Закона,
като от посочената по-горе дата в договора за дарение Общината е
дарила язовира на Област- Перник и не е негов собственик поради което
и не е подавано Уведомление по чл.195 ЗУТ за предприемане на действия
по възстановяване на обекта поради настъпила аварийна ситуация.
Изрично е посочено, че тази информация следва да се представи от
Областна администрация –Перник, като видно от изискано в хода на
съдебното следствие заверено копие от Договор за дарение на имот-
публична общинска собственост в полза на държавата от 05.09.2019
г.Писмо рег. №19078/28.09.2022 г. от Областна администрация Перник,
подписано от Л.В.,Областен управител, с което информира съда, че няма
издадена заповед на Областен управител на област Перник за обявяване
на бедствено положение, свързано с язовир „Мещица“.Писмо рег.№
19805/05.10.2022 г. подписано от арх. Х.Ч., главен архитект на община
Перник, ведно с което изпраща заверени опия на Заявление с вх. №
21/СЛУ-7150 от 13.10.2021 г., Отговор с изх. № 21/СЛУ-7150 от 20.10.2021
г. /тоест след датите на проверката/. Същевременно обаче, законът
задължава собствениците на язовири и техни съоръжения, без
необходимата професионална квалификация, да възлагат дейностите по
поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях на оператор на
язовирна стена, притежаващ съответната квалификация.Съгласно
легалната дефиниция на §1, т. 94 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗВ, язовирът представлява водно стопанска система, включваща водния
обект, язовирнага стена, съоръженията и събирателните деривации,
както и земята, върху която са изградени. Видно от дефиницията,
16
язовирът включва както водния обект по см. на §1, т. 34 от ДР на ЗВ -
постоянно или временно съсредоточаване на води, заедно с прилежащите
му земи, така и съоръженията, осигуряващи безопасната му
експлоатация - язовирната стена и съоръженията към нея, в това число:
корона, воден откос, въздушен откос, преливник.основен изпускател,
входни и шибърни шахти, бързоток, енергогасител, отводящи канали,
пасарелка, дренажни помпи и канавки, контролно-измервателиа
система.Анализът на легалното определение, сочи че язовирите по
дефиниция са хидротехнически съоръжения, криещи опасност от
наводнение, включително при разрушаване на хидротехническите
съоръжения. Съгласно чл. 141б, ал. 1 от ЗВ и чл. 10 от Наредбата по чл.
141, ал. 2 от ЗВ, язовирите се класифицират в три степени на
потенциална опасност в зависимост от възможно най-лошите последици
от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради
разрушаване или неправилна експлоатация на язовира.На база на
определената степен на потенциална опасност за възникване на бедствие,
собствениците/операторите на язовирите изготвят аварийни планове,
съгласно чл. 138а, ал. 1 от ЗВ, чл. 35 от ЗЗБ и чл. 57 от Наредбата по чл.
141, ал. 2 от ЗВ, с цел осигуряване безопасна експлоатация на язовира и
гарантиране сигурността на язовира, язовирната стена и съоръженията
към нея, така че максимално да се ограничи опасността за възникване на
бедствие (наводнение) или инцидент.Аварийно-възстановителните
работи биха могли да представляват основен ремонт по смисъла на §5, т.
42 от ДР на ЗУТ във вр. с §1, т. 16 от ДР на Наредбата по чл. 141, ал. 2 от
ЗВ или освен него, да включват и реконструкция по смисъла на §5, т. 44
от ДР на ЗУТ във вр. с §1, т. 18 от ДР на Наредбата по чл. 141, ал. 2 от ЗВ.
Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, в общия случай строителството .може да
започне само при издадени строителни книжа по смисъла на §5, т. 36 от
ДР на ЗУТ, т.е. при наличие на всички необходими одобрени
инвестиционни проекти и на влязло в сила разрешение за строеж,
каквито безспорно не са били налице в случая, видно от цялата
преписка. Но едно от изключенията от горното общо правило е
предвидено в случаите на бедствени и аварийни ситуации, които налагат
извършване на аварийни и възстановителни работи, на които се
позовава жалбоподателят и на разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ,
която от своя страна пък предвижда две основни хипотези на издаване
на строителни книжа при аварийни ситуации: Издаване на строителни
книжа по см. на §5, т. 36 от ДР на ЗУТ преди започване на
строителството. В този случай СМР се извършват на база разрешение за
строеж, издадено по частично одобрени работни проекти и Издаване
17
(комплектоване) на строителните книжа по см. на §5, т. 36 от ДР на ЗУТ
по време на изпълнението на строителството или след изпълнението му
/като в случая, се установява, че архитектът е върнал преписката за
доокоплектоване/.От анализа на разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ
следва, че при аварийни ситуации законът дава приоритет на
изпълнението на строителството, тъй като е по-важно да се предотврати или
отстрани аварията, съответно - да се избегнат човешки жертви и да се опази
имуществото, отколкото да се осигури одобряването на строителни книжа.
Това е причината при бедствени и аварийни ситуации законодателят да
разреши издаването на строителни книжа да се извърши в по-късен момент,
включително след изпълнение на строителството, в същия смисъл е и
становището на съдебната практика /като видно от описаните по-горе
доказателства такива впоследствие са били входирани, като отговорността за
това е на ДКК, а не на Монтажи ЕООД/. Спорно по делото е дали в случая е
приложима тази хипотеза, изключение, доколкото язовирните стени (заедно с
техните съоръжения) представляват сложни и комплексни хидротехнически
съоръжения, за техните аварийни и възстановителни работи е неуместно да се
изготвят частични работни проекти, които да се одобряват преди започване на
строителството и в този смисъл чл. 148, ал. 6, предл. първо от ЗУТ е като
правило неприложимо за тях. Проектирането трябва да е пълно от гледна
точка на конструктивна и технологична сигурност. Затова при аварийна
ситуация по смисъла на Приложение № 2 към Наредбата по чл. 141, ал. 2 от
ЗВ, одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешението
за строеж, може да се извърши по време на строителството или след
завършването му, като се даде приоритет на СМР пред комплектоване на
книжата. Преценката кога да се внесе проектната документация за одобрение
от главния архитект на общината следва да се извърши за всяка конкретна
ситуация в зависимост от установеното състояние на язовира и съоръженията
към него. В случая АНО, нито в акта, нито в НП, е посочил обстоятелства в
посочения смисъл, както и защо приема, че се касае за незаконен строеж,
като в този смисъл не е достатъчно сами цитираното на дефиницията на
текущ ремонт, както е сторил АНО и описани кумулативно натрупване на
описание на СМР-тата, като в НП е опосина –„С Решение №
495/13.07.2018г. на Министерски съвет на Република България е одобрен
списък на язовирните стени и съоръжения към тях, на които следва да се
18
извърши основен ремонт или реконструкция и е предоставено право на
„Държавна консолидационна компания“ /ДКК/ ЕАД, гр. София да възлага
ремонтите и реконструкциите на язовири - държавна и общинска собственост,
в който списък е включен и яз. Мещица. Язовир „Мещица е хидротехническо
съоръжение, непопадащо в групата на големите язовири и язовиоите от пъпва
степен на потенциална опасност и се категоризира като строеж трета
категория,При проверката на място е установено, че е изпълнена земно-
насипна язовирна стена с воден откос с едър трошен камък и сух земно-
насипен откос с насип от камък в петата на сухия откос. В северната част на
язовирната стена е ситуиран стоманобетонов преливник с оформена
стоманобетонова входна част, енергогасител и стоманобетонов канал.
Поставена е лата на входа на преливника откъм водния откос. Язовирната
стена има стоманобетонов основен изпускател с една тръба (вижда се 1
тръба), с входна шахта с монтирана предпазна решетка и изходна шахта-
стоманобетонова с две камери и след нея успокоително легло (енергогасител)
със стоманобетонови крила и заскаляване след енергогасителя. На входа и
изхода на изпускателя има водомерни лати. Короната на стената е оформена
със стоманобетонова настилка с широчина 4м. По дължината на короната има
пиезометри. В чашката на язовира се наблюдава голямо количество вода.През
м. юни 2019г. е изготвен инвестиционен проект за: „Ремонт и възстановяване
на язовирната стена на язовир „Мещица“ и съоръженията към нея“ в ПИ №
68037.91.3, с Мещица, община Перник по части: Геодезия, ПУСО, ПБЗ,
Пожарна безопасност, Геология, Хидрогеология и Хидравлика, ХТС.От ДКК
ЕАД е подадено заявление вх.№ 21/СЛУ-7150/03.11.2021 г. в община Перник
за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж
за горепосочения строеж.Изработения през юни 2019г. инвестиционен
проект, не е одобрен от главния архитект на община Перник.По време на
строителството са съставяни актове, отговарящи на образец 6, образец 7,
образец 12 от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството, а след завършване на СМР е подписан Констативен
протокол за приемане на ремонтно-възстановителни работи на различни
части от строежа, съгласно одобрен проект от Експертен съвет към ДКК
ЕАД.От предвидените с проекта за „Ремонт и възстановяване на язовирна
стена и съоръженията към нея на язовир “Мещица” СМР и установените на
място като видимо нови изпълнени такива, може да се направи извод, че
19
извършеният ремонт засяга конструкцията на язовира и подобрява
техническите му характеристики. По тези съображения строежът не може да
се определи като „текущ ремонт” по смисъла на §5, т. 43 от ДР на ЗУТ, а
представлява основен ремонт и/или реконструкция, по смисъла на §5, т.42 и
т.44 от ДР на ЗУТ за изпълнението на които е необходимо одобрен
инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.За гореописания
строеж не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение
за строеж, поради което същият се квалифицира като незаконен строеж по
смисъла на чл225, ал.2, т.2 от ЗУТ.Резултатите от проверката са отразени в
съставен от длъжностни лица в РДНСК Перник констативен протокол № П
816/21-2/29.11.2021 г.”. Не става ясно обаче, как точно е идентифициран
собственика на незаконния строеж, при това абсолютно объркано и
нелогично изписване на факти и задължения, ту на ДКК, ту на Монтажи
ЕООД, като даже за същите не са изписани и задължения, а само констатации.
Съдът не намира, че АНО е обосновал правно и правилно наказания субект, и
как е определил същия, като строител, като действително е цитиран и
представен договора, между двете дружества, но същият е между възложител
и изпълнител, а не строител, които да има описаните задължения по
цитираните разпоредби, вменени за нарушени. Съгласно чл. 161, ал. 1 от ЗУТ,
възложител на даден строеж, включително и в рамките на ремонтите на
язовири е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на
строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по
силата на закон- именно в последната хипотеза на база горните Решения на
МС попада ДКК и именно в това качество да строи в чужд имот е възложила
СМР-та. Приетият нов §4в от ПЗР на ЗВ (обн. в ДВ, бр. 55 от 03.07.2018 г.),
създава възможност ремонтите и реконструкциите на язовирните стени и
съоръженията към тях на язовири - държавна и общинска собственост да се
възлагат от търговско дружество със 100% държавно участие, определено от
Министерския съвет. Съгласно разпоредбата, язовирните стени и
съоръженията към тях, нуждаещи се от ремонт или реконструкция, се
определят в списък, одобрен от Министерския съвет по предложение на
ДАМТН. Конкретните ремонтни дейности, които трябва да бъдат извършени
за осигуряване на сигурност, дълготрайност и ефективност на язовирните
стени и съоръженията към тях и опазването на околната среда, се определят
от експертния съвет на държавното дружество.Въз основа на §4в от ПЗР на
20
ЗВ, е прието Решение № 495 от 18.07.2018 г. на Министерски съвет, с което е
одобрен списък-приложение на язовирните стени и съоръженията към тях,
нуждаещи се от спешен ремонт и едноличното държавно дружество
„Държавна консолидационна компания“ ЕАД (ДКК) е определено като
възложител на тези ремонти.Предвид горното, въз основа на §4в от ПЗР на ЗВ
и с Решение № 495 от 18.07.2018 г. на Министерски съвет, по отношение на
язовирите, включени в одобрения с решението списък, ДКК придобива
качеството възложител по смисъла на чл. 161, ал. 1, предложение поел. от
ЗУТ - лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, в чл
161 от ЗУТ е посочено следното:Чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр.
87 от 2010 г.) Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е
учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на закон. Възложителят или упълномощено от него лице
осигурява всичко необходимо за започване на строителството., като съгласно
посочената за нарушена разпоредба в НП –чл. Чл. 148. (1) Строежи могат да
се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. и чл. 137 (3)
Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон. и съгласно чл.225ал.2, т-2 ЗУТ (2) Строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва: т.2. (изм. - ДВ, бр. 103 от
2005 г.) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; като преди цитираната санкционна норма на чл.237, ал.1, т.1 ЗУТ
именно посочените материалноправни императивни разпоредби в
съвкупост са посочени /последните три разпоредби/, които говорят за
задължанията на възложителя или упълномощено от него лице, и
същевременно санкцията е наложена на строителя /които всъщост е
изпълнител съгласно договора с ДКК/. Действително съгласно
санкционната норма на чл. 237 ЗУТ- Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.,
изм. и доп., бр. 103 от 2005 г., доп., бр. 108 от 2006 г., в сила от 3.01.2008 г.,
изм. и доп., бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., доп., бр. 101 от 2015 г.,
изм. и доп., бр. 13 от 2017 г., бр. 1 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г, изм., бр.
25 от 2019 г.,бр. 60 от 2020 г., изм. и доп., бр. 62 от 2020 г., изм., бр. 16 от
2021 г.) (1) Началникът на Дирекцията за национален строителен
контрол или упълномощено от него длъжностно лице налага
имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец,
21
както следва: Т.1. на извършител, възложител или строител на строеж от
първа до трета категория включително, незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2 – в размер от 5000 до 50 000 лв.; тоест възможно е да се наложи
санкция на строител, но при фактите, които АНО е описвал в акта и НП
и задълженията на възложителя, неясно защо определя като субект на
нарушението изпълнителя, квалифицирин като строител от АНО, явно
заради описанието СМР-та в договора, които е следвало да извърши
/като същия видно от данните по делото пък ги е превъзлагал на
подизпълнители, което не ги прави „подстроители”/, тоест неясно е как
АНО е определи субекта на нарушениято при описаните обстоятелства и
описаните за нарушени норми, съотнесени към санкционната такава,
още повече, че задълженията за строителните книжа и инв- проект не са
дори и на строителя, а са на възложителя или в случая ДКК. Тоест
Монтажи ЕООД не е имало и задължения по цитираните разпоредби, то е
имало задължения по облигационната връзка- договора с ДКК за СМР-
та, но това не го прави субект на нарушението, което е вменено. Поради
което и съдът намира, че и по тези и съображения НП е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Поради това изводът на
актосъставителя и на АНО за субекта на нарушението не може да се приеме
за обоснован и доказан по несъмнен начин, въз основа на обективно,
всестранно и пълно изследване на фактическите обстоятелства по случая,
Изложените съображения обосновават извод за незаконосъбразност и
необоснованост на издаденото наказателно постановление и от материално-
правна страна, имащо за последица отмяната му. / в този см. виж Решение по
а. н. д. № 840/2013 г. на ПРС, Решение № 143 от 30.09.2022 г. на АдмС -
Перник по к. а. н. д. № 166/2022 г., в което изрично е посочено, че следва
да се обоснове качествето на субекта с мотиви от АНО-„..Съдът счита,
че административнонаказващия орган не е посочил, защо е приел, че
ответникът е извършил нарушението в качеството на възложител. В
АУАН и НП липсват мотиви в тази насока. Разпоредбата на чл. 237, ал.
1, т. 1 от ЗУТ въвежда административнонаказателна отговорност за
извършител, възложител или строител на строеж от първа до трета
категория включително, незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
По никакъв начин от събраните по делото доказателства – писмени и
гласни не става ясно защо на ответната страна е наложена
22
имуществена санкция в качеството на възложител, а не например на
извършител или строител на строежа. Съдът намира, че НП е издадено
в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, Решение № 415 от 25.10.2019 г.
на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 461/2019 г./.
Изложените съображения в тяхната съвкупност мотивират съда да
приеме обжалвания административнонаказателен акт за
незаконосъобразен, издаден в нарушение закона, като не следва да
навлиза в обсъждане на деянието и възраженията във връзка със същото
в дълбочина, като по изложените съображения, съдът счита, че
атакуваното НП следва да се отмени.
Само в допълнение би могло да се посочи, че предвид анализа по-
горе, може да се обобщи, че при наличие на неизправности, Възложител
на СМР за язовирите, предмет на разглеждане от работната група, е ДКК,
съгласно чл. 161, ал. 1, предложение посл. от ЗУТ. На основание
цитираната норма (чл. 161, ал. 1, предложение поел. от ЗУТ) във връзка с
чл. 148, ал. 5 от ЗУТ ДКК е държавното дружество, на което в качеството
му на възложител следва да бъде издадено разрешението за строеж за
аварийно-възстановителните работи по всеки от язовирите, както и
крайният акт за въвеждане в експлоатация - разрешението за
ползване.След приключване на аварийно-възстановителните работи,
ДКК следва да предаде строежа и документите, изготвени по време на
строителството за всеки от язовирите на съответния собственик на
язовир община - ако язовирът е публична общинска собственост, от една
страна, а, от друга страна, ако язовирът е държавна собственост - на
ведомството, на което е предоставен за управление язовирът, в случая
язовирът е на Област Перник. Същевременно съдът възприема и
изложеното в Доклада, представен по делото до Зам. министъра на
МРРБ,от работна група, назначена със Заповед № РД-02-14-141 от
02.02.2022 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-02-14-243 от
02.03.2022 г. и Заповед № РД-02-14-267 от 10.3.2022 г.,. на заместник
министър-председателя и министър на регионалното развитие и
благоустройството, че –„..че е допустимо прилагането на разпоредбата на
чл. 148, ал. 6, предл. второ от ЗУТ - инвестиционните проекти се
23
одобряват и разрешението за строеж се издава по време на изпълнение на
строителството или след неговото завършване, за СМР за отстраняване
на установените неизправности, представляващи аварийно-
възстановителни работи, като в проекта трябва да се съдържа обосновка,
както и протокол или експертиза от технически правоспособно лице за
наличието на аварийна ситуация или предаварийно техническо
състояние. Следва да се има предвид, че може да бъде извършен ремонт,
стига с ремонтните дейности да не излиза извън границите, в които
действително са разположени язовирите.Видно от информацията,
представена от „Монтажи“, налице е проектна готовност, технически
паспорти, заснемане на съществуващите язовири.Преценката кога да се
внесе проектната документация за одобрение от главния архитект на
общината следва да е конкретна и да се вземе предвид степента на
потенциална опасност, определена за конкретния язовир,
продължителността на непредприемане на аварийни и възстановителни
работи, вида СМР и етапа, на който са те.
Възложител на СМР за язовирите, предмет на разглеждане от
работната група, е ДКК, съгласно чл. 161, ал. 1, предложение поел. от
ЗУТ - лице, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, а
именно §4в от ПЗР на ЗВ и Решение № 495 от 18.07.2018 г. на
Министерски съвет. ДКК е държавното дружество, на което следва да
бъде издадено разрешението за строеж за аварийно-възстановителните
работи по всеки от язовирите, както и крайният акт за въвеждане в
експлоатация - разрешението за ползване. На основание чл. 148, ал. 5 от
ЗУТ разрешението за строеж следва да се издава на възложителя -
лицето, което има право да строи в чужд имот (ДКК) и на собственика на
имота…”, като тези обстоятелства остават неописани и недоизясни от
АНО, което прави и НП необосновано, макар и на пръв поглед солидно
по обем.
Освен всичко до съдът намира, за необходимо да отбележи, че иначе АУАН
и НП са съставени и издадени от компетентни органи съгласно и при
спазване на разпоредбите на ЗАНН.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
24
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски, но същият не е направил искане в тази насока и не е
представил доказателства за сторени такива, поради което и не следва да му
се присъждат.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПК - 29 - ДНСК - 66 от
27.04.2022 г., издадено от арх. Д.А.П., на длъжност заместник началник на
Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, със седалище: гр.
София, бул. „Христо Ботев“ № 47, с което на „МОНТАЖИ“ ЕАД, с ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Д.У., за
осъществен състав на административно нарушение, както следва по за
това, че Дружеството е нарушило законовите разпоредби на чл. 148, ал. 1 от
ЗУТ, във вр. чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, във вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и е
осъществило състава на чл.237, ал.1, т.1 от ЗУТ и на основание чл.237, ал.1,
т.1 от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1,т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на същото
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд –гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
25