№ 11013
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110125543 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2
ЗЕ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ШАЛЕВ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, с която иска от съда ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 1250 лв., частично от общо 25 000 лв., представляваща дължима цена за
ползване на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна
сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, УПИ II-21, кв. 1, ***, за
периода от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 02.05.2024 г., до окончателното й плащане.
Ищецът „ШАЛЕВ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД, ЕИК *********, твърди, че на
19.02.2015 г. между страните по делото бил подписан предварителен договор за
присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № ***,
съгласно който ищецът е следвало да изгради присъединителен топлопровод и абонатна
станция, с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление, и битово горещо
водоснабдяване Жилищната сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр.
София, УПИ II-21, кв. 1, м. „***“, ***. Сочи, че след изграждане на съоръжението в срок, на
ответника е предложено сключването на окончателен договор за присъединяване, но
ответникът не е изпълнил задължението си да сключи такъв. Поддържа, че ответникът
следва да му заплати обезщетение в размер на наемната цена за ползване на изграденото от
ищеца съоръжение, считано от 21.04.2019 г., тъй като не е изкупил съоръжението в 3
годишен срок, считано от 21.04.2016 г. Излага, че ответникът има законоустановено
задължение за изкупуване на енергийни обекти, които са собственост на трети лица- без
лиценз и право да извършват дейности в областта на енергетиката. Сочи, че са налице
предпоставките на чл. 137, ал. 2 ЗЕ за изплащане на цена за ползване, определена по
1
методиката на ДКЕВР съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски. С исковата молба ищецът е приложил множество писмени
доказателства, които са допуснати и приети по делото, като относими и необходими за
изясняване на релевантните за иска факти и обстоятелства. По искане на ищеца е допусната
и прието в хода на съдебното дирене и заключение по съдебно-техническа експертиза по
поставените в ИМ въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Е.И., с който оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Поддържа, че ищецът няма правен интерес за
завеждане на делото, доколкото материално легитимираните лица, които могат да
претендират дължимата цена за ползване са единствено клиентите на топлинна енергия,
какъвто ищецът не е. Счита, че от доказателствата по делото не се установява ищецът да е
собственик на изграденото съоръжение. Оспорва ищецът да е изпращал покани, съдържащи
дата, час и място на сключване на договора или неговата цена. Оспорва се да е налице
необоснован отказ на ответника за изкупуване на присъединителния топлопровод.
Възразява срещу твърдението на ищеца, че следва да му заплаща наемна цена за ползването
на процесното съоръжение. Моли за отхвърляне на исковата молба. Претендира присъждане
на разноски. Ответникът също е представил писмени доказателства, които са допуснати и
приети по делото. Възразява срещу искането на ищеца за допускане на СТЕ. Прави искане
по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи договор за строителство, сключен
между „ШАЛЕВ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД и „ТОПЛОКОНТРОЛ“ ООД, касаещ
изграждането на „топлозахранване и абонатна станция“ за жилищна сграда на адрес в гр.
София, УПИ II-21, кв. 1, м. „***“, ***.
В съдебно заседание, страните се представляват от упълномощени адвокат за ищеца и
юрисконсулт за ответника, като съответно поддържат исковата молба и отговора на исковата
молба. Въпреки приканването от съда за сключване на спогодба, такава до приключване на
съдебното дирене в производството пред тази инстанция не е постигната. По искане на
ищеца и по реда на чл.214 от ГПК съдът допусна увеличение в размер на иска до 14348,88
лв., която сума е окончателната претенция на ищеца спрямо ответника. Иска следва да се
разгледа по същество.
Съдът като взе предвид доводите на страните и при съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, на осн. чл.235,
ал.2 ГПК намира за установено следното:
Представен е договор № 423 от 21.12.2016 г. за присъединяване на битов клиент към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД, сключен между последното в
качеството му на ТОПЛОПРЕНОСНО ПРЕДПРИЯТИЕ и „Шалев инвестмънтс Груп“ ООД в
качеството на Клиент, съгласно който договор топлопреносното предприятие се е задължило
да присъедини и обект – жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м.
„***“, ***. Топлопреносното предприятие се съгласило да присъедини освен гореописания
обект, чрез присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция,
наричани общо „Енергийни обекти“
Съгласно чл.14 (1) от договора и на осн. чл. 137, ал.3 от ЗЕ Клиентът се задължил в 3-
годишен срок от подписване на договора да подаде заявление, ведно с необходимите
документи до топлопреносното предприятие за прехвърляне на „Енергийните обекти“ –
присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция, като
параметрите на прехвърлянето следва да се уговорят в отделен договор. Съгласно чл.14, ал.2
от договора, цената за прехвърлянето на енергийните обекти щяла да се определи по
действащата в Топлопреносното предприятие Методика за оценка на енергийни обекти и
ще се заплати в топлинна енергия.
До прехвърляне на собствеността на строежа на дружеството-ответник, потребителят е
2
собственик на строежа.
От ангажираните от ищеца доказателства –Констативен акт за установяване годността
за приемане на строежа от 21.04.2016 г., Техническа документация на абонатна станция,
гаранционна карта, Протокол № 218/02.11.2015 г. за 2-часова хидравлична проба на АС;
Фактура за доставка и монтаж на топлозахранване и АС на жилищната сграда, находяща се
в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м. „***“, ***, по която получател/възложител е ищцовото
дружество, а изпълнител е „Топлоконтрол“ ООД; Протокол 1, обр.19 по количествена сметка
за установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР е сметка за
разплащане на СМР по договор от 05.10.2015 г.; КСС към договора за доставка и монтаж на
топлозахранване и АС, вкл. от приетия по делото Предварителен договор за присъединяване
на енергиен обект към топлопреносната мрежа на ответника № ***/19.02.2015 г., се
установява безспорно, че изградените топлопровод и абонатна станция в сградата, са били
присъединени към топлопреносната мрежа на град София и същите отговарят на
техническите изисквания.
В представения КА за установяване годността за приемане на строеж
„топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда с подземни гаражи“, находяща се
в гр. София, УПИ II-21, кв.1, м. „*** III-*“, ***, в което като Възложители са посочени:
Столична община и ищеца по делото „Шалев Инвестмънтс груп“ ООД, а за строител –
„Топлоконтрол“ ООД, в присъствието на представител на „Топлофикация София“ ЕАД, е
удостоверено, че строежът е изпълнен в съответствие с разрешението за строеж, а
абонатната станция за сградата е изпълнена в съответствие с основните технически
изисквания към абонатни станции с топлоносител гореща вода на „Топлофикация София“
ЕАД.
По делото е прието решение № 158 от 31.01.2019 г. на Комисията за защита на
конкуренцията, от което се установява, че между страните по настоящото дело, в
проведеното пред КЗК производство по преписка № КЗК0309/2017 г. е било постигнато
споразумение, одобрено от КЗК, съгласно което „Топлофикация София“ ЕАД се задължила
по т.1.7. да плаща наем за ползване на изградените от клиента енергийни обекти, с
изключение на помещението за АС, по Методика, определена и приета от КЕВР, в
зависимост от типа и мощността на съоръжението, когато сделката по изкупуване
не е осъществена в законовия 3 –годишен срок или няма обоснован отказ, в срок от три
месеца след покана от страна на собствениците. Определен бил 6 месечен срок за
изпълнение на поетите от „Топлофикация София“ ЕАД задълженията по т.1, вкл. посоченото
по – горе в т.1.7.
По делото не се твърди от нито една от страните, че сделка по изкупуването е била
осъществена, като същевременно няма доказателства и за постановен от „Топлофикация
София“ ЕАД обоснован отказ по смисъла на пар.4, ал.4 ЗЕ. От доказателствата по делото
категорично се установява, че ищеца „Шалев Инвестмънтс Груп“ ООД се е легитимирал
като собственик на абонатната станция и присъединителния топлопровод в сградата,
изградена на горепосочения адрес и следователно има право да получава обезщетение /наем
за ползването на собствените му съоръжения и АС, изградени в жилищната сграда на
посочения адрес. В този смисъл възражението на ответника, че ищеца не е собственик на
изградените съоръжения, не се доказва.
В отговора на исковата молба, ответника изрично признава, че в неговото деловодство
е входирано заявление за прехвърляне на собствеността на енергийни обекти от страна на
„Шалев Инвестмънтс груп“ ООД с рег. № И027/20.09.2019 г. и № СГ-1515/18.09.2019 г., с
които заявления е стартирана процедура по изкупуване. Безспорно от тази дата до подаване
на исковата молба в съда са изминали повече от три месеца, в рамките на които очевидно
енергийните съоръжения не са били изкупени от ответното дружество. Следователно на
ищеца се дължи наем за ползване на изградените от клиента енергийни обекти, с
3
изключение на помещението за АС, съобразно и с одобреното от КЗК споразумение.
Прието по делото е и заключение по съдебно-техническа експертиза, изпълнено от в.л.
Н. М., съгласно което сградата, в която са изградени процесните енергийни съоръжения и
АС, е изградена от и със средства на ищцовото дружество, като е включена към
централизираното топлоподаване на гр. София още през 01.2017 г., като въвеждането в
експлоатация е извършено съгл. ЗУТ и норм. База, с участието на двете страни. Вещото лице
е установило след преглед на представените по делото документи, че процесните
съоръжения, т.нар. енергийни обекти са изградени от и със средства на ищеца, но се
използва от ответника от м. 01.2017 г. Видно от заключението е, че за да определи цената за
предоставен достъп до енергийните обекти на топлопреносното предприятие, вещото лице
си е послужило с одобрената от ДКЕВР, с протоколно решение № 49/15.07.2004 г., т.2,
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпространително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения, в която е указана и начина на определяне на цените за предоставен достъп.
След съответните изчисления, подробно изложени в заключението на експертизата, вещото
лице е заключило, че размерът на дължимата цена за ползване съоръженията за процесния
период от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г. /т.е. за 5 години/ без ДДС възлиза на 14 348, 88 лв.
Заключението на СТЕ е прието без възражения от страните, като съдът го намира
компетентно и обективно изготвено, с оглед на което го кредитира изцяло по поставените
му въпроси.
Ищецът съобразявайки определената от вещото лице цена е увеличил исковата си
претенция до размер от 14348,88 лв., претендирана за период на ползване на съоръженията
му от ответника от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.137, ал.2 ЗЕ - за
заплащане на цена за ползване на енергийни съоръжения, изградени от ищеца, което по
същество представлява обезщетение за ползите, които ответното дружество извлича за себе
си за сметка на ищеца - собственик.
Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата
на ал. 2 изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
Следователно, нормата на чл.137, ал.2 ЗЕ въвежда принципа на възмездното ползване от
топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и
абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за
битови нужди.
Разпоредбата санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в
хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на
топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за
сметка на потребител и все още не е изкупен от топлопреносното предприятие. В тези
случаи законът предвижда, че за времето до изкупуване на съоръженията (ал.3 на чл.137 ЗЕ),
топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка,
цена за ползването им. (в посочения смисъл - определение № 135 от 10.03.2020 г. по т. д. №
1264/2019 г. на ВКС, II ТО). Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е
съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.
В случая се установява безспорно от ангажираните по делото доказателства и най-вече
4
от заключението на СТЕ по делото, което съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно дадено, че съоръженията са изградени от ищеца и то при спазване на всички
технически изисквания при изграждането на обекта, вкл. тези на ответното дружество.
Предвид представените доказателства, поетото от ищцовото дружество задължение по
договора от 21.12.2016 г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за
битови нужди, е изпълнено изцяло. След като ищецът е изпълнил задълженията си, в
съответствие с чл.138, ал.1 ЗЕ, са възникнали основанията да бъде сключен писмен договор
за присъединяване към топлопреносната мрежа, респ. - ответникът да придобие правото на
собственост върху построените от ищеца съоръжения - чл.137, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.137, ал.3 ЗЕ собствеността върху съоръженията, изградени от
потребителите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора
за присъединяване по чл.138, ал.1 ЗЕ. Процесните енергийни съоръжения са включени в
топлопреносната мрежа още от началото на 2017 г., като до изтичане на посочения 3
годишен срок, ответника не ги е изкупил, макар да ги използва. По делото не е спорно, че не
е сключен договор за прехвърляне собствеността на съоръженията в полза на
топлопреносното дружество. От страна на ответника не се оспорва, че за процесния адрес
ищцовото дружество е подало заявление за изкупуване.
Неоснователно е възражението на ответника, че не се установява съоръженията да са
собствени на ищеца. Следва да се има предвид, че топлопроводните съоръжения,
включително абонатната станция (разбирана като техническо съоръжение, а не като
помещението, в което е изградена), не са обща част на сградата - етажна собственост и не
стават съсобствени между отделните етажни собственици при придобиване на индивидуални
обекти в сградата. Такава обща част е сградната инсталация, която съгласно § 1, т. 3 от ДР
към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 2007 г. представлява съвкупността от
топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, вкл. главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии - т. е. само тръбната инсталация след абонатната станция е обща
част на сградата.
Ответникът не доказа в производството възраженията си, че неподписването на
договор за прехвърляне собствеността на съоръженията се дължи на поведение на ищеца, в
частност, че същия не е представил изискани му от ответника документи. При изграден от и
за сметка на ищеца в съответствие с всички технически изисквания енергиен обект, в
изпълнение на сключения между страните Договор от 21.12.2016 г., за който е издадено
разрешение за ползване, и при изрично уговореното помежду им, че до прехвърляне на
собствеността на строежа на дружеството, потребителят е собственик на строежа, съдът
намира, че условията за сключване на договор за изкупуване са били налице още при
въвеждане на СЕС в експлоатация. Предвид изложеното не може да се направи извод за
недобросъвестно поведение на ищцовото дружество или за злоупотреба с негови права,
каквито твърдения са изложени в отговора на исковата молба.
Въпреки отправената покана от ищеца до ответника за изкупуване на съоръженията,
ответното дружество не е изпълнило договорното си задължение за сключване на договор за
прехвърляне на собствеността.
При липсата на договорна обвързаност между страните, каквато не се установява да е
налице, отношенията между тях следва да се уредят на плоскостта на неоснователното
обогатяване, тъй като в случая е налице разместване на имуществени блага, без основание.
По реда на чл. 59 ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване се присъжда ако
ползващото съответната вещ лице се е обогатило за сметка на нейния собственик без
основание (решение № 169 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 7213/2013 г. на Г. К., I ГО на ВКС).
Всички заявени от ответника възражения срещу иска останаха недоказани. В
5
производството не се установи, нито ответника да е изискал конкретни документи, които
ищеца да не му е предоставил за целите на изкупуването, нито пък ищеца да е прехвърлил
собствеността върху процесните енергийни съоръжения на трето лице, поради което
понастоящем да не се легитимира като собственик на същите, респ. правоимащ да получи
обезщетението за тяхното използване от ответното дружество, а пък и в договора изрично
страните са уговорили, че до изкупуването им от ответника, за собственик на съоръженията
се счита ищецът.
Индиция че всички изисквания са спазени и нужните документи представени е и факта,
че процесната СЕС е въведена в експлоатация, а ответникът от 2017 г. и до настоящия
момент използва съоръженията й, и доставя топлинна енергия на абонатите в сградата.
За абонатната станция и топлопровода е издадено разрешение за ползване, като от
заключението на СТЕ се установи, а не се и оспорва от ответника, че ги ползва според
тяхното предназначение за доставка на топлинна енергия на абонатите в сградата. След като
е безспорно, че ищецът е изградил съоръженията и се явява и понастоящем техен
собственик, а ответникът ги използва, по силата на чл. 137 ал. 2 изр. 2 ЗЕ, то ответникът
дължи обезщетение за ползване на съоръженията. Размерът му е определен от СТЕ на база
методиката, приета от ДКЕВР, при съобразяване на амортизационната цена на
съоръженията през всяка година и приетия от ДКЕВР коефициент на разходите.
Заключението не е оспорено от страните, обосновано е и съгласно с него съдът приема, че
дължимото обезщетение за периода от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г. възлиза на
претендираната от ищеца сума, след увеличението на иска до пълния му размер от 14 348,
88 лв., и до който размер искът като основателен и доказан, ще следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищеца. Претендират се и доказват
такива до размер от 3713,96 лв., които следва да се възложат в отговорност на ответника,
съобразно с уважената част от иска. Възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е съобразено с
материалния интерес на иска, след увеличението, близко е до минималния предвиден в
Наредбата за адвокатските възнаграждения размер и е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, и реално извършените процесуални действия от представителя по
пълномощие и в този смисъл се явява справедливо. За всички претендирани разноски,
ищеца е представил и доказателства за реалното им извършване, както и списък по чл.80 от
ГПК.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 235 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на
„ШАЛЕВ ИНВЕСТМЪНТ ГРУП“ ООД с ЕИК ********* на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ
сумата 14 348,88 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за ползване на абонатна
станция и топлопровод за присъединяване на жилищната сграда в гр. София, УПИ II-21, кв.
1, ***, дължимо за периода от 02.05.2019 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от
02.05.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и
сумата от 3713,96 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
производството пред СРС, за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7