Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …..07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Х състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2152 по описа за 2019 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда
на чл. 238 ГПК.
Производството е образувано по предявен от Ш.Р.Ш., ЕГН **********, иск срещу „М.Т.1.“
ЕООД, ЕИК ***, да бъде постановено решение, по силата на което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5292,00
лв., представляваща получена сума на отпаднало основание и дължима по
развален договор за търговска продажба на стоки, за които е издадена фактура с
номер 7847 от 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се в исковата молба следното:
Ищецът упражнява дейност като земеделски производител. За целта е необходимо
снабдяването му с амониев нитрат ЕО ТОР. Страните постигнали договорка за
доставка на 20,4 т. амониев нитрат ео тор. Ответното
дружество се задължило да достави продукта след 15 януари 2018г., но не по –
късно от обичайния срок, в който започват агро-техническите
мероприятия по торене. На ищеца е изпратена фактура с начислено ДДС за сумата
от 9792,00 лв. На 22.12.2017г. Ш. извършил плащането по банков път. След
заплащането на сумата обаче ответникът не изпълнил задължението си и не
доставил уговореното количество препарат. След разговор между страните, в който
дружеството обяснило, че няма как да изпълни задължението си на ищеца била
възстановена сума от 4500,00 лв. С оглед развалянето на договора между страните
се претендира и процесната сума, като платена на
отпаднало основание.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника.
Първото по делото заседание е проведено на 27.06.2019
год., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно
от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията, ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на
твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
извода за вероятна основателност на иска.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се
уважи по този ред.
Съобразно
изхода на спора, направените своевременни искания и представените
доказателства, ответникът следва да заплати разноски на ищцовата
страна в размер на 1211,68 лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.Т.1.“
ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Ш.Р.Ш., ЕГН **********, сумата от 5292,00 лв. /пет хиляди двеста деветдесет и
два лева/, представляваща получена от „М.Т.1.“ ЕООД и заплатена от Ш.Р.Ш.
сума на отпаднало основание, дължима по развален договор за търговска продажба
на стоки – 20,4 т. амониев нитрат ЕО ТОР, сключен между страните, въз основа на
който е издадена фактура с номер ********** от 22.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
„М.Т.1.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Ш.Р.Ш., ЕГН **********, сумата от
общо 1211,68 лв., представляваща сбор от сторените разноски в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: