Решение по дело №88/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-541 от 28.02.2024 г., подадена от Н. П. М. от [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово, с [ЕГН], подаден чрез процесуален представител адв. И. Х. Г. от АС - Габрово, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 24-0258-000010 от 21.02.2024 г., издадена от М. К. К., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР – Габрово, РУ – Дряново.

С атакувания индивидуален административен акт /ИАА/ на основание чл. 171, т. 2А, б.А от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е разпоредено налагане на ПАМ на жалбоподателя – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ЕВ 0002631 А и един брой регистрационна табела на МПС № ЕВ 01609 за това, че на 21.02.2024 г., в 14.40 ч., в [населено място], общ. Дряново, в посока за движение [населено място], Р. Н. М. управлява колесен трактор марка KUBOTA M135GX, с рег. № ЕВ 01609, собственост на Н. П. М. от [населено място], общ. Дряново, като при направена справка с АИС – ПП и ОДЧ при РУ – Дряново се установява, че водачът не притежава СУМПС и е неправоспособен водач. С поведението си водачът е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, поради което на собственика на управляваното от него ППС е наложена горепосочената административна мярка.

В жалбата си до съда М. моли за отмяна на процесния ИАА, като излага в подкрепа на искането си следните мотиви:

Заповедта е немотивирана, липсват основания за издаването й, като единствено са преписани законовите текстове без посочване на конкретни фактически основания и не са описани неблагоприятните последици и вредите от поведението на адресата на акта. Не са налице изложени критерии, въз основа на които административният орган е преценил наличие на опасност, за да наложи мярката. В заповедта са допуснати и фактологически грешки – посочено е, че Н. М. е „водач“ на МПС; не е описано точното място, на което е извършено твърдяното нарушение; не е изписан вярно номерът на съставения АУАН; не е отразена правилно и датата на връчване на заповедта, посочено е, че тя е връчена на 24.02.2024 г. /събота/, а същата е била връчена три дни по късно, на 27.02.2024 г. /вторник/. Жалбоподателят твърди, че посоченият като водач Р. Н. М. не е управлявал колесния трактор. Н. посочената дата превозното средство било спряно в близост до пасището, на което пасат животните от фермата им, т.к. имало нужда от обслужване, профилактика и почистване на мотора и Р. М. отишъл на място да свърши това, без да въвежда в движение същото. През това време органите на МВР са го видели в трактора, разпоредили са му да тръгне с него след тях до близкото село, т.к. нямали обхват и там можели да се обадят на патрулна кола и след това му съставили АУАН.

Заповедта е връчена на адресата на 24.02.2024 г., видно от съдържаща се в нея разписка, саморъчно подписана от жалбоподателя, като подписът не е оспорен. Като подадена от заинтересовано лице в законния срок и против подлежащ на съдено оспорване пред административен съд ИАА, жалбата се явява редовна и допустима, поради което съдът я разгледа по същество с оглед нейната основателност.

В проведено по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. И. от АК – Габрово, която поддържа депозираната жалба.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна.

Двете страни молят за присъждане на деловодни разноски.

С Определение № 262 от 28.02.2024 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и е дал указания на страните в тази връзка.

От фактическа и правна страна съдът установи следното:

За описаното в процесната Заповед нарушение е издаден АУАН серия GA, № 1014579, посочен достатъчно ясно и недвусмислено в индивидуалния административен акт /ИАА/. В него деянието е описано по начин, аналогичен на описанието, направено в заповедта. Съдът не споделя становището на жалбоподателя по този повод, че не са налице изложени факти по конкретното нарушение. Напротив, същото е конкретизирано с посочени дата и час, както и място на извършване, описано е в какво се изразява – управление на посоченото ППС от неправоспособен водач, който също е индивидуализиран в достатъчна степен с три имена, ЕГН, местоживеене. За съда е несъмнено и ясно кой АУАН е визиран в процесния административен акт за налагане на ПАМ и за какво по вид деяние е реализирана тази последица. От съдържанието и на двата акта става ясно, че водач на посоченото ППС не е неговият собственик и настоящ жалбоподател – Н. М., а Р. М., за който се твърди, че е неправоспособен такъв. В случая съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че актът е немотивиран. Напротив, същият съдържа както фактически, така и правни основания за своето издаване и формата му, изисквана от законодателя, е спазена изцяло.

Датата на връчване на ИАА няма отношение към неговата действителност и законосъобразност, т.к. това е действие, следващо неговото издаване, което е от значение единствено за определяне на датата на влизането му в сила и, респективно, спазване на сроковете за обжалването му. Съдът е счел, че жалбата е подадена своевременно, с което в тази връзка не са нарушени правата на адресата му да го обжалва и да организира защитата си срещу него.

Нарушената норма е цитирана отделно от това конкретно описание на релевантните факти и нейната хипотеза съответства на последното. Същата изисква всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач.

Заповедта е издадена от полицейски инспектор М. К. при ОД на МВР– Габрово, РУ – Дряново. Със Заповед № 264з – 894 от 06.04.2022 г. на директор ОД на МВР – Габрово налагането на ПАМ, вкл. и от вида на процесната, е възложено на конкретни служители, сред които, според т. 1.9, полицейските инспектори в РУ към ОД на МВР – Габрово за нарушения на ЗДвП, извършени на територията на съответното Районно управление, какъвто се явява актосъставителят. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР са определени службите за контрол по този Закон, като според т. 1.3. това са всички ОД на МВР в рамките на обслужваната територия. Според нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, каквато е процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган при изпълнение на предоставените му със закон правомощия и поражда целения правен ефект, като действителен ИАА.

Относно законосъобразността на същата съдът взе предвид следното:

Съгласно сочената като правно основание норма на чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Процесната мярка е точно от този тип и е наложена на собственика, според нормативното предвиждане, за това, че същото МПС е управлявано от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. По делото не се спори, че соченият в ИАА като водач – Р. М., не притежава необходимото свидетелство за управление на този тип машини, въпреки че съдът е указал на жалбоподателя, че ако има подобни твърдения следва да установи тяхната вярност. По делото обаче не се съдържат нито такива твърдения, нито такива доказателства.

Съдът счита за установен и спорния факт, че процесното МПС е управлявано по пътен участък, описан в АУАН и заповедта. Самата норма не изисква дори управлението да е по конкретен вид път, достатъчно е такова да е налице, т.к. това поведение е опасно във всички случаи, когато е осъществено от неправоспособен водач и не е нужно от него да са произтекли конкретни вреди. От събраните в хода на делото свидетелски показания, подкрепени и от приложен видеоматериал, заснет по време на проверката, става ясно, че на процесната дата и час така посочения неправоспособен водач е управлявал описания трактор, като същият е спрян за проверка на посочения път между населени места: [населено място] в посока [населено място]. Н. видеозаписа е видно, че заснемането на трактора, управляван от ясно различимо физическо лице – млад мъж, е станало именно на пътен участък, преди табела за населено място. За да се приложи ПАМ не е нужно да се описва вида на пътя, съгласно чл. 3 от Закона за пътищата, т.к. това няма значение за прилагането на мярката. Дали проверката е била по сигнал или регулярна такава също няма значение. Н. този пътен участък не е имало обхват, за да могат контролните органи да проверят наличието на СУМПС на водача на място, затова и заедно с него са отишли до селото, където след направена от тях проверка в тази насока са установили наличието на процесното нарушение и са съставили АУАН, който има доказателствена сила, съгл. нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която не е оборена от жалбоподателя. За да се отчете тази доказателствена сила законодателят не изисква и влизане в сила на НП по така издадения АУАН. Настоящото производство не е такова по ЗАНН и за да се наложи мярката не е нужно изобщо НП дори да е издадено и връчено. Релевантните факти подлежат на установяване в административния процес пред съда, разглеждащ законосъобразността на мярката. В заключение настоящият съдебен състав намира, че нарушението, като предпоставка за налагане на мярката, е установено по несъмнен начин и същото изпълнява хипотезата на приложимата норма, съставляваща правно основание за налагане на процесната ПАМ.

Мярката съответства на вида на предвидената в закона, като компетентният административен орган е приложил същата в минимален размер от 6 месеца. При наличието на предвидената нормативно предпоставка той не няма право на оперативна самостоятелност дали да наложи или не ПАМ, а е задължен да го направи. Право на преценка има единствено по отношение на тежестта на мярката, като по-лека за този тип поведение не може да бъде наложена. Съдът намира, че същата е законосъобразно определена като вид и размер.

В заключение не се установяват отменителни основания, които да налагат извода за незаконосъобразност на оспорения ИАА, поради което жалбата срещу него следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото, а именно – отхвърляне на оспорването на процесния административен акт, основателно се явява своевременно заявеното искане за присъждане на направените по него деловодни разноски в полза на ответната страна, като съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в негова полза следва да се присъдят деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лв.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1, чл. 143, ал. 3 от АПК, А. съд Габрово

Р Е Ш И:

О. О. по Жалба вх. № СДА-01-541 от 28.02.2024 г., подадена от Н. П. М. от [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово, с [ЕГН] чрез адв. И. Х. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0258-000010 от 21.02.2024 г., издадена от М. К. К., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР Габрово, РУ Дряново, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на ППС № ЕВ 01609 , за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Н. П. М. от [населено място], общ. Дряново, обл. Габрово, с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.