Определение по дело №389/2021 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 72
Дата: 27 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20213220100389
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. Г.Т., 27.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в закрито заседание на двадесет и седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20213220100389 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание искова молба с вх.
№1923/01.11.2021г. от „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. *** р-н „Витоша“, ж.к. „М.Д.“, ул. „Р.П. , чрез
пълномощника адв.Р.М. - съдебен адрес: гр. В., срещу Д. СТ. Д. с ЕГН –
********** от гр. Г.Т., ул. „Й.Й., с посочена цена на иска: 2762,00 лв. /две
хиляди седемстотин шестдесет и два лева/ - частична претенция. Претендира
се да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2762,00 лв. /две хиляди седемстотин шестдесет и два лева/ - частична
претенция, представляваща част от общо дължима сума в размер на 12623,88
лв. /дванадесет хиляди шестстотин двадесет и три и 0,88 лева/, от които
2262,00 лв. /две хиляди двеста шестдесет и два лева/ от общо дължими
12123,88 лв. /дванадесет хиляди сто двадесет и три и 0,88 лева/ - частична
главница за периода 20.07.2016 - 20.07.2017г. и 2 500,00 лв. /петстотин лева/)
- мораторна/наказателна лихва за периода: от 25.07.2018г., както и законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 до окончателно изплащане на сумата. Сумите са
дължими на основание Договор за потребителски кредит от 20.07.2007г. и
договор за цесия от 28.09.2012г. Претендират се сторените разноски.
Релевирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. СТ. Д. с ЕГН – **********, чрез
адв. Албена Пеева от АК – Д., представя отговор на исковата молба, в който
1
предявеният иск се оспорва изцяло като недопустим и неоснователен.
Исковата молба е редовна. Искът е предявен от лице, разполагащо
процесуална дееспособност и с правен интерес от предявяването му, поради
което е допустим.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе с определение
по допускане на доказателствата, да насрочи делото в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, на които да връчи препис от настоящото
си определение. Съдът следва да съобщи на страните и проекта си за доклад
по делото.
Представените от ищеца писмени доказателства са относими и
необходими и приемането им е допустимо.
Водим от гореизложеното, Районният съд

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.06.2022 г. от
09.30часа. ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като към призовките за съдебното
заседание се приложи препис от настоящото определение.
Препис от отговора да се връчи на ищеца, който най-рано в първото
заседание може да го оспори.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
1.В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че на 20.07.2007г. е сключен договор за потребителски кредит
между „СИБАНК" АД и Д. СТ. Д. с ЕГН - **********
Твърди се, че кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на
14000,00 лв. (четиринадесет хиляди лева) с годишен лихвен процент, към
датата на сключване на договора в размер на 11,7%, като ответникът се
задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, в общ размер на 198,44 лв. всяка, считано от
20.08.2007г. с крайната дата /падеж на задължението/ 20.07.2017г.
Твърди се, че ГПР е в размер на 13,01 % към датата на отпускане на
кредита, а общо дължимата сума по договора за кредит, изчислена към датата
2
на отпускане е в размер на 23842,43 лева.
Твърди се, че на 28.09.2012г. е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който „Е.М." ЕООД, с ЕИК **** е
придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе
договор.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за цедирането на дълга му с
изпращане на писмо-уведомление от дата 09.10.2020г съгласно
предоставените от първоначалния кредитор правомощия, като със
съобщаването на цесията, на длъжника е предоставен 7-дневен срок за
доброволно изпълнение.
Твърди се, че след усвояване на кредитния лимит и след прехвърляне на
вземането по силата на договора за цесия, длъжникът не е обслужвал
задължението си, поради което непогасеният размер по кредита е 12623,88 лв.
(дванадесет хиляди шестстотин двадесет и три и 0,88 лева).
Иска се да се признае за установено, че Д. СТ. Д. с ЕГН – **********
дължи на ,,Е.М." ЕООД, сумата от 2762,00 лв. (две хиляди седемстотин
шестдесет и два лева) - частична претенция, представляваща част от общо
дължима сума в размер на 12623,88 лв. (дванадесет хиляди шестстотин
двадесет и три и 0,88 лева), от които: 2262,00 лв. (две хиляди двеста
шестдесет и два лева) от общо дължими 12123,88 лв. (дванадесет хиляди сто
двадесет и три и 0,88 лева) - частична главница за периода 20.07.2016 -
20.07.2017г. и 500,00 лв. (петстотин лева) - мораторна/наказателна лихва за
периода: от 25.07.2018г. /в посочения период не е включен периодът на
извънредно положение - 13.03.2020г. - 14.05.2020г. и размерът е съобразен с
изключението/ до датата на подаване на заявлението по чл. 410, както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 до окончателно изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба, в който се излагат следните твърдения:
Твърди се, че ищецът не е активно легитимирана страна в процеса.
Цесията на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД не е връчвана на длъжника от цедента
и е невалидна по отношение на него.
3
Счита се, неоснователно да се приеме, че исковата молба има характер на
уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Твърди се, че ищецът не е безспорен кредитор в заповедното
производство,защото по отношение на ответника не е връчвано съобщение за
цесията от цедента.
Оспорва се вземането с мотив, че към момента на подаване на
заявлението и до сега не съществува, защото е погасено по давност.
Твърди се, че банката кредитор не е връчвала на ответника покана за
изпълнение, нито такава е връчвана от цесионера, като липсват доказателства
за това.

2. При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове, които черпят правното си основание от разпоредбата на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.99 във връзка с чл.240 ал. 1 и ал.2 от
Закона за задълженията и договорите и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
3. Няма права и обстоятелства, които да се признават.
4. Няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
5. Тежест на доказване:
За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че между него и ответника е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,
по който той е изпълнил задължението си да предостави парична сума в заем
на ответника
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че е извършил
плащане на исковите суми, като са допустими само писмени доказателства с
оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 отГПК и чл. 77 отЗЗД.
Така разпределената доказателствена тежест черпи своето основание от
общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК.

ПО ДОПУСКАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и
4
относими към правния спор и следва да се приемат.
С оглед на това:
ДОПУСКА писмените доказателства, представени от ищеца, а
именно:
Копие от Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство
от 20.07.2007 г. между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД/СИБАНК/ и Д.
СТ. Д. /Архив цесия СИБ, буква Д, № 200 – от лист 9 до лист 14;
Копие от Искане за отпускане на кредит № ФД07441 от 03.7.2007 г.;
Копие на Материален ордер от 20.07.2007г.;
Копие на Уведомление за извършена цесия;
Копие на Договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г.
между „СИБАНК“ ЕАД и „Е.М.“ ООД.
Указва на ищеца, че до първо заседание по делото следва да представи
да представи Договор за цесия и извлечение от Приложение 1 с отбелязване
на длъжника.
Задължава ищеца до първо по делото заседание да представи
доказателства за връчване на договора за цесия, за момента на изискуемост на
вземането и справка за лихвите.
Преценката за назначаване на съдебно – счетоводна и графологична
експертизи, следва да бъде извършена от Районен съд – Г.Т. в първото
съдебно заседание след установяване на възможността за медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора, постигане на споразумение между
страните.
Допуска стореното от ответника искане на основание чл. 192, ал.1 от
ГПК, предвид което:
Задължава ответника в едноседмичен срок от получаване на
определението и предвид разпоредбите на чл. 192, ал.1 от ГПК, да представи
нарочна молба с препис за третото неучастващо в делото лице.
След получаване на молбата, на основание на основание чл. 192 от ГПК,
да се изиска от ОББ“ - АД, като правоприемник на „Стопанска
инвестиционна банка“ АД /СИБАНК/ в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да предостави:
5
1. цялата преписка по сключения договор за кредит;
2. доказателства свързани с усвояване на кредита и посочи по чия сметка
са преведени сумите от кредита ,на какво основание;
3. кой е банковия служител обработил кредита,погасителен план и
начина на погасяване и от кого.
Препис от молбата по чл. 192 от ГПК, след получаването й, да се изпрати
на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********.
УКАЗВА на ответникът, че по отношение искането за допускане на
гласни доказателства, същият не е посочил трите имена, адрес за призоваване
на всеки един от свидетелите. Не са посочени какви точно факти и
обстоятелства ще се установяват при разпита на свидетелите извън случаите
на чл. 164, ал.1 от ГПК, като го задължава до първо по делото заседание да
предостави на съда нарочен списък с препис за ответната страна, съдържащ
трите имена, адрес за призоваване на всеки един от свидетелите и какви
точно факти и обстоятелства ще се установяват при разпита на всеки един от
свидетелите извън случаите на чл. 164, ал.1 от ГПК.
УКАЗВА на страните разпоредбата на чл. 41 от ГПК, съгласно която
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение, всички
съобщения се прилагат към делото и се считат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните разпоредбата на чл. 56 от ГПК, съгласно която
съдът призовава страните за заседанията по делото, но страните, които са
редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващо
заседание, когато датата му е обявена в заседанието.
РАЗЯСНЯВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал.2 от ГПК, ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът
предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ от ГПК.
РАЗЯСНЯВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в
6
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска.
Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си
молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в
първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие, делото се прекратява.
РАЗЯСНЯВА на страните, че спорът може да бъде разрешен чрез
постигане на съдебна спогодба, която по силата на чл. 234, ал.3 от ГПК има
значение на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд, а дължимите от страните държавни такси са в половин размер, при по-
кратка продължителност на производството пред съда.
НАСОЧВА на основание чл.11 ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
могат да бъдат подпомогнати за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено от съда.
УКАЗВА на страните, че при използван способ чрез медиация, страните
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА на страните, че при желание от тяхна страна могат да ползват
медиатор, вписан в единния регистъра на медиаторите към Министерството
на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7