Присъда по дело №2107/2018 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 87 от 19.03.2019 г. по н.ч.х.д.№ 2107 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, ХХ н.с.

 

 

 

Подадена е в съда тъжба от И.А.С. *** против Д.И.Н. ***  за това, че на 30.03.2018 г. в гр. С., ул. „****” № ** Д.И.Н. е причинил на И.А.С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по лицето, както и кръвонасядане в областта на гръдния кош – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

С тъжбата от страна на И.С.А. срещу подсъдимия Д.И.Н. е предявен и граждански иск за сумата от 800, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.130,ал.1 от НК, извършено подсъдимия Н. на 30.03.2018 г., неимуществени вреди.

Пред съда частният тъжител се явява лично и представляван от своя повереник адв. Д.З. ***, поддържа тъжбата и предявения граждански иск.

Подсъдимият Д.И.Н. се явява лично и представляван от своя упълномощен защитник адв. Т. К. ***. Подсъдимият не се признава за виновен. От страна на подсъдимия чрез упълномощения му защитник е депозиран писмен отговор по повод подадената тъжба и е предявен насрещен граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 800,00 лв., в резултат на осъществено от страна на частния тъжител С. спрямо подсъдимия Н. противоправно поведение на 30.03.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявения от страна на И.С.Н. срещу подсъдимия Д.Н. граждански иск.

Предявеният от страна на подсъдимия Д.Н. насрещен граждански иск, обективиран в отговора  на тъжбата, не е приет за съвместно разглеждане по същото дело. Съгласно чл. 86 от НПК гражданският иск в съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от престъплението. В този смисъл е и ППВС 9/1961 г. в което се посочва, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на престъплението. Предвид цитираната разпоредба и съдебна практика гражданският иск в наказателния процес е допустим и възможен при наличие на повдигнато обвинение. Защитата на двете правоотношения - наказателното и гражданското по реда на НПК е възможна в едно производство, в един съдебен наказателен процес, който обаче в теорията се определя като адхезионен, като разглеждането на гражданския иск е възможно едва след  насрещно своевременно и редовно повдигнато обвинение. Такова не е повдигнато от страна на подсъдимия, налице е единствено подаден писмен отговор на тъжбата. Едва при насрещно повдигнато обвинение съдът следва да прецени дали двамата подсъдими ще отговарят за повдигнатите им обвинения, съответно следва да се прецени  дали да бъде приложен институтът на реторсията, както и следва да бъдат разгледани предявените граждански искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното.

Частният тъжител И.А.С. е роден на *** г., б. б.г., неосъждан, живущ ***     

Подсъдимият  Д.И.Н. е роден на *** г. в гр. С., б., б.г., неосъждан, с *** образование, ЕГН **********.

Частният тъжител И.А.С. се познавал с Е.С. от дълги години. По настояване на близките на Е.С.,  частният тъжител и граждански ищец С. заживял в дома на С., която живеела сама и била вдовица, за да й помага.

 Домът на С. се помещавал в къща, находяща се в гр.С., на ул. „***”. Къщата се  състояла от два етажа със самостоятелни входове всеки един от тях. Единият вход бил предназначен за дома на С., а другия за този, обитаван от подсъдимия Н..*** къщата, а С. заедно с частния тъжител на ул. „****” № **, на първия етаж в същата къща.

Докато С. живеел в дома на Е.С., двамата били подложени на музикален и шумов тормоз, причиняван от страна на подсъдимия Н.. Подсъдимият Н. непрекъснато тропал, вдигал  шум, понякога и в късните часове на деня, което  пречело  на С. и частния тъжител да живеят спокойно.  Въпреки  многократно отправяните от страна на С. към подсъдимия забележки, че двамата със С. са  възрастни хора и имат нужда от спокойствие и тишина поне във времето, докато трябва да спят, подсъдимият не преустановявал това свое поведение.

Подсъдимият Н. не обръщал никакво внимание на живущите възрастни хора на долня етаж от къщата  и поведението му продължавало. Във връзка с горното С. и С. често се обръщали  за съдействие към органите на МВР в гр.Стамболийски. Независимо от отправените предупреждения, вкючително от органите на реда, подсъдимият  продължавал да вдига шум и да ги безпокои. Това довело до обтягане на отношенията между С. и Н..

На 30.11.2018 год. И.А.С. се намирал в дома на Е.С.. На същия ден той имал намерение да отиде до магазина, за  да купи храна. До магазина частният тъжител се придвижвал, като често използвал колело. На този ден колелото му се намирало на стьлбището. Той  взел колелото и тръгнал да излиза от двора. На пътната врата, която се намирала непосредствено след стълбището и водела към улицата С. излязъл  и оставил колелото, за да затвори пътната врата. В това време подсъдимият Н. изскочил от неговия вход и без да каже каквото и да е на С.,  се нахвърлил срещу него, като го ударил с юмрук два три пъти в лицето и го блъснал в стената. Вследствие на нанесените удари С. се облегнал на оградата и докато  все още бил наведен подсъдимият  Н. започнал да го рита по тялото - корема и гърдите. След около няколко минути, след като С. се  опомнил, той станал и посегнал към колелото. Тогава подсъдимият Н. отново дошъл при С., блъснал го и С., държейки колелото, паднал на земята заедно с колелото. С. се опитал да се защити, но безуспешно, подсъдимият бил млад и сравнително по-висок от него Докато го нападал Н. продължавал да отправя упреци към С.,  че последният няма работа в дома на С.. След това  подсъдимият  се прибрал в къщи.

За случилото се С. се обърнал за съдействие към полицията. Било образувано досъдебно производство № 134/ 2018 г. по описа на РУП-Стамболийски. С постановление на РП-Пловдив от 29.08.2018 г. досъдебното производство било прекратено,  като след събиране на всички относими доказателства по случая доказателства наблюдаващия прокурор приел, че осъщественото от страна на Н. разкривало белезите на престъпление от частен характер, което се преследвало по тъжба на пострадалия. След изтичане на законоустановените срокове за обжалване Постановлението на РП-Пловдив   влязло в законна сила.

Във връзка с причинените телесни увреждания се наложило С. да отиде на лекар, който след като извършил преглед издал съдебномедицинско удостоверение, съгласно което по отношение на С.  били констатирани контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузване и кръвонасядане по лицето, кръвонасядане по гръдния кош.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни доказателства - показания на св. Е.Я. С., П.М.С., П.М.Д., частично от показанията на св. Р.П.З., А.М.П., С. Г. П., частично от обясненията на подсъдимия, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – съдебномедицинско удостоверение № 325/2018 г. ;  удостоверение за настоящ адрес на името на И.С. ;  епикриза на името на Е.С., издадена от ЦПЗ Пловдив ЕООД;  писмо от ЦПЗ-Пловдив ЕООД относно продължителността на лечението на И. С. и Е.С. в ЦПЗ Пловдив ЕООД; справка за съдимост на името на подсъдимия, а също и от изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза.

Установява се от показанията на св. Е.С., а също и от приобщеното по делото удостоверение за настоящ адрес на името на И.С., че С. започнал да идва ежедневно в дома на С., която познавал отдавна, тъй като живеела сама и била вдовица, за да й помага – чисти, готви, пазарува, като впоследствие  окончателно заживял в дома на С..

Не се спори по делото, а и се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Я. С., П.М.С., Р.П.З., А.М.П., С. Г. П.,  че отношенията между Д.Н. от една страна и частния тъжител и Е.С. от друга били силно  влошени, за което често викали полиция, като всеки от двамата сочел, че другият го провокирал.

От показанията на св. Е.С. се установява, че причината за честите конфликти, които възниквали между нея и С. от една страна, и  подсъдимия Н. от друга, била, че Н. често канел свои приятели на гости,  при което вдигал силна музика, водел силни разговори, което пречело на живеещите на долния етаж да спят спокойно. 

Установява се от показанията на св.Е.С., че на процесната дата частният тъжител възнамерявал да излезе навън с колелото да пазарува. Колелото било поставено в близост до стълбището, което се намирало до входната врата на дома на С.. Тогава свидетелката видяла подсъдимия, който се насочил към С.  и без всякаква причина го блъснал, в резултат на което С. политнал и паднал, а колелото се счупило. Според св. С. Н. нанесъл многократно удари на по тялото на С. в областта на гърдите и главата, като след това нямало видими белези по тялото на С. вследствие на ударите, с изключение на областта на главата, на която имало странично червено петно. Свидетелката заявява също, че във връзка със случилото се С. потърсил съдействие от полицията.

В съответствие с показанията на св. С. са тези, дадени от св. П.С.. Същият заявява, че по повод възникналия инцидент С. подал оплакване срещу Н. в полицията. По случая било образувано досъдебно производство, което приключило с Постановление за прекратяване. Във връзка със случая св. С. заяви пред съда, че били разпитани множество свидетели, като на  името на Н. бил съставен предупредителен протокол. Свидетелят заяви, че след подадения сигнал от страна на органите на полицията бил посетен дома на Н., но проверяващите не констатирали какъвто и да е шум или висока музика, за които се оплаквал С.. Свидетелят заяви, че по повод случая С. бил раздразнен и афектиран от поведението на Н.. Впоследствие, според свидетеля било образувано друго досъдебно производство, като този път оплакването било подадено от  Н. срещу С..

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели Е.С. и П.С., доколкото същите са последователни, логични, взаимнодопълващи се и подкрепят  от приобщените по делото писмени доказателства. Макар показанията на св. С. да са хаотични, повтарящи се на места, съдът кредитира същите изцяло, доколкото същите кореспондират с показанията на св. С., както и с материалите  от приобщената по делото прокурорска преписка.

От материалите по приобщената по делото прокурорска пр. № 3331/2018 г. по описа на РП-Пловдив се установява,  че по повод подадения сигнал от страна на И.С. за случилото се на същата дата е имало образувано досъдебно производство, приключило с постановление за прекратяване. От приетото по делото като писмено доказателство постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. 8165/ 2018 по описа на РП-Пловдив е видно, че след инцидента на 30.03.2018 г. отношенията между подсъдимия и пострадалия отново ескалирали, за което отново била сигнализирана полицията, като при втория случай сигналът бил подаден от Н. срещу С..

Независимо че в показанията си св. С. заявява, че след инцидента адреса, на който живеел тъжителят и подсъдимия бил посетен и  не било констатирано вдигане на висок шум и всичко в къщата изглеждало спокойно, това обстоятелство не може да разколебае изводите на съда, че причината за случилото се, не се е дължала на противоправното поведение на Н..

За изясняваване на спорните по делото обстоятелства бяха допуснати до разпит и св. Р.П.З., А.М.П., С. Г. П..

Пред съда св. З. не отрече, че отношенията между С. и Н. били влошени, както и че причината за това била, че Н. канел в дома си приятели, които според живеещите на долния етаж в къщата - частния тъжител и С.,  вдигали шум и им пречели да спят. Нейните показания в коментираната част са в съответствие с тези на останалите свидетели – Е.С. и П.С.,  а също и  с писмените доказателства по делото, поради което съдът дава вяра на същите. Въпреки че свидетелката заяви, че живее в съседство с подсъдимия и не била чула същият да вдига висок шум, съдът не дава вяра на нейните показания в тази им част. Свидетелката, макар и да е съседка на подсъдимия, не живее в същата къща и няма как да възприеме всичко, което се случва в нея и то в късните часове на деня.  Въпреки че св. З. заяви, че е чула С. и Н. да си разменят обидни думи на процесната дата, същата в показанията си не посочи кой е бил провокаторът на скандала. По тези съображения видяното от свидетелката хвърляне на тухла в посока към Н. не може да доведе до извод, че подсъдимият е бил нападнат от С., напротив,  потвърждава  изводите на съда, че същото е било израз на самоотбрана и опит от страна на С. да се самозащити.

Пред съда показания даде и св. А.М.П., баба на подсъдимия. Същата  заяви пред съда, че не живее в къщата на внук й , но често идвала в дома на Н. да му помага и да се грижи за баба му, тъй като родителите на Н. били в чужбина. На процесната дата свидетелката заяви, че се намирала в дома на Н. и лично видяла как С. го удря  по гърба, а след това С. взел тухла, за да го замери с нея. В показанията си свидетелката заяви, че видяла случилото се съвсем за кратко, след като чула вдигането на висок шум, идващ откъм улицата  и отваряйки прозореца. Свидетелката макар и да твърди , че е пряк очевидец на случилото се, не се явява очевидец на разправата между двамата  непосредствено преди този момент, такъв очевидец се явява единствено св. С.,  поради което и няма как да се приеме въз основа на  показанията на П., че внукът й е бил нападнат от С..

В показанията, дадени от св. С. П. се потвърдиха изводите за влошените отношения между С. и Н., което обстоятелство се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, не се спори и от страните по делото, поради което съдът дава вяра на същите в коментираната част. Въпреки че свидетелката в показанията си заяви, че С. се славел в града и сред съседите  с буйния си нрав, нейните показания по никакъв начин не допринесоха за изясняване на случилото се на процесната дата, нито успяха да докажат защитната версия на подсъдимия за осъществено нападение от страна на С..

Въпреки че в обясненията си подсъдимият заяви пред съда, че на процесната дата е бил нападнат от С., неговите показания се опровергават от показанията на св. Е.С., П. С., от материалите по приобщената по делото прокурорска преписка. Същите не могат да бъдат възприети и като годен източник на доказателства, независимо от показанията на св. Р.П.З., А.М.П., С. Г. П., доколкото последните съдържат информация за случилото след като С. е бил нападнат, а не преди това. Св. З. заяви, че не е видяла началото на скандала, св. П. заяви пред съда, че е възприела случилото се едва след като чула силен шум на улицата, а св. П. въобще не даде показания във връзка с възникналия инцидент на процесната дата.  По тези съображения съдът намира, че обясненията на подсъдимия представляват единствено защитна версия.

Приетата  по делото съдебно-медицинска експертиза съдът счита за обективно и компетентно изготвена. Същата се основава на приобщеното  по делото медицинско заключение по писмени данни, съставено от П.Д., разпитана пред съда в качеството й на свидетел, а също и на всички събрани устни и писмени доказателства.

Св.Д. е категорична, че медицинското удостоверение е изготвено и подписано от нея, след извършен преглед на пациента, който й бил представил и изготвената преди това медицинска документация от колегите й от спешно отделение.

Основавайки се на изготвеното медицинско удостоверение, вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото заяви, че по описание травматичните увреждания -  контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по лицето, както и кръвонасядане в областта на гръдния кош,  по начин и време напълно съответстват на оплакванията, съобщени в тъжбата. Описаните травматични увреждания по медико-биологичните си белези съответстват на престъплението лека телесна повреда по смисъла на  чл.130, ал.1 от НК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

На 30.03.2018 г. в гр.С., ул.**** № *** подсъдимият Д.И.Н. е причинил на И.А.С. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, контузия на гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по лицето, както и кръвонасядане в областта на гръдния кош – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице.

Обект на защита са обществените отношения, свързани със здравето и  телесния интегритет на гражданите.

Деянието е осъществено от подсъдимия умишлено, с ясно съзнание за неговата обществена опасност, предвид че същият е бил предупреждаван многократно както от частния тъжител, така и от органите на реда, както и при ясно и категорично желание от негова страна за настъпване на общественоопасните последици от него.

Като причини за извършване на деянието следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната законов ред.

По отношение въпроса за това приложим ли е  в конкретния случай института на реторсията следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК реторсията може да бъде приложена ако пострадалият е отвърнал веднага на телесната повреда със същата по вид телесна повреда.  По делото не се събраха доказателства, които да доведат до извод, че пострадалият е отвърнал на нападението на Н. със същото такова противоправно нападение. От събраните по делото доказателства се установява, че поведението на Н. е било провокативно, агресивно, на което С. е следвало да реагира, за да се защити, т.е. С. е действал в условията на самоотбрана. Няма доказателства, които да сочат, че едва след преустановяване на нападението от страна на Н., С. се е опитал да го нападне. Дори и в показанията си св. З. и П. да са видели С. да замерва подсъдимия с тухла, то това е станало по време и докато С. все още е правел опити да се отбранява на отправените удари. В тази връзка са показанията на С., която заявява, че през цялото време С. се отбранявал, опитвал се е да посяга на Н., но така и не е успявал да достигне подсъдимия предвид високия му ръст и това че подсъдимия е по-млад и пъргав.

При определяне на наказанието, съответстващо на извършеното престъпление,  съдът взе предвид разпоредбата на  чл.78 а от  НК, съгласно която  пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и му се налага административно наказание – „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия : 1. за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до три години, когато е умишлено или до пет години, когато е непредпазливо, или съответно други по - леки наказания; 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред; 3. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

За престъплението по горепосочената квалификация законът предвижда наказание „лишаване от свобода”  до две години или „пробация”, следователно налице е първата предпоставка за приложение на нормата на чл.78а от НК. По делото беше безспорно установено предвид справката за съдимост, че подсъдимият не е осъждан  за извършено от него престъпление от общ характер и не е освобождаван  от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК, което е втората, предвидена в закона предпоставка. Към датата на извършване на деянието, причинени преки и съставомерни имуществени вреди не са налице, поради което съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и наложи на същия административно наказание „глоба”.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид, че подсъдимият е в сравнително млада възраст, няма доходи, което същият доказа с представеното по делото удостоверение от Агенция по заетостта, поради което му наложи наказание „глоба” в минималния, предвиден в закона размер, а именно хиляда лева.

Съдът прие, че предявеният граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, доколкото настъпилите за пострадалия неимуществени вреди имат за източник деянието на подсъдимия, същите  са предмет на обвинението и същото е извършено виновно, налице е и причинна връзка между извършеното деяние и настъпилия противоправен резултат. Съдът прие, че гражданският иск се явява доказан по основание, предвид обстоятелството, че съдът прие, че обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен начин. По отношение на неговия размер съдът прецени, че в хода на производството бяха събрани доказателства установяващи претърпените болки и страдания от страна на пострадалия, както и тяхната продължителност във времето – в тази връзка са показанията на св. Е. С., според която С. около две седмици усещал болки вследствие на ударите, а също и изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, според която нормалната продължителност на оздравителния процес е до около две седмици, след което не би следвало да има остатъчни явления. Според вещото лице болките са били силни през първите дни след травмата, след което постепенно са намалявали по интензитет, до пълното им изчезване. С оглед изложеното и предвид правомощието си по чл.52 от ЗЗД съдът прецени, че предявеният граждански иск в размер на 800, 00 лв. следва да бъде уважен в пълния му размер и че гражданският иск в така предявения му размер се явява справедлив еквивалент на извършеното.

С оглед изхода на делото  и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски – заплатено от частния тъжител адвокатско възнаграждение, държавни такси за образуване на делото, депозит за призоваване на свидетел, депозит за изготвена по делото експертиза, а също и дължимата  държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По изложените мотиви  съдът постанови присъдата си.

 

 

                              Районен съдия : ....................................

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.