Normal;Iiaiene;Body Text 2;и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на Директора На териториална данъчна дирекция гр.Кърджали против решение постановено по н.а.х.д.№ 95/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено издадено от него Наказателно постановление № 0007- А/22.01.2004 г., с което на “Тимшел” ООД, гр.Кърджали с управител Здравко Деведжиев на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.55, ал.1, 2, 4, 5 и 6 от ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 323,24 лева. Жалбодателят счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилно районният съд бил приел, че при издаване на НП не били спазени реквизитите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като административнонаказващия орган изчерпателно и точно бил описал в съответствие със изискванията на закона, констатираното от данъчния инспектор административно нарушение, а именно, че първоинстанционния жалбодател не е начислил ДДС за данъчен период 01.12.2001 г. – 31.12.2001 г. в размер на 161,62 лв. Обстойно и точно било описано извършеното нарушение, а именно: по време на данъчна ревизия било установено на 23.12.2003 г., че дружеството не е начислило ДДС за извършената от него услуга – предоставено оборудване за извършване но таксиметрова дейност и автомобили под наем на друга фирма. Като регистриран по ЗДДС данъчен субект “Тимшел” ООД следвало да начисли ДДС за полученият доход през месец 12.2001 г., когато била издадена фактура № 13/27.12.2001 г.. По този начин управителят на “Тимшел”ООД бил допуснал и извършил визираното в чл.55, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС административно нарушение – ДДС се начислявало в срок до 5 дни от възникване на данъчното събитие и за да приемело, че данъка е начислен следвало да са налице три кумулативно предвидени елемента. Това задължение не било изпълнено от дружеството до 14.01.2002 г. /когато изтичал срока за подаване на справка – декларация за данъчния период 01.12.2001 г. – 31.12.2001 г./ и в съответствие с разпоредбите на чл.135, ал.1 от ЗДДС, административнонаказващия орган наложил имуществена санкция на ЮЛ. Неправилно районният съд приел, че нарушението било извършено през месец декември 2001 г., а АУАН бил съставен на 06.01.2004 г., т.е. след изтичането на 2-годишния давностен срок по чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН. Незаконосъобразно било да се взема предвид данъчния период – м.12.2001 г. за дата на извършване на нарушението, тъй като този месец се явявал данъчен период за извършване на търговските сделки от предприятието, за които обаче ДДС се начислявало до 14-то число на следващия месец, т.е. – 14.01.2002 г., поради което не можело да се приеме, че била изтекла двугодишна давност за съставяне на АУАН. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да потвърди Наказателно постановление № 0007-А/22.01.2004 на Директора на ТДД, гр.Кърджали, както и да бъде присъдено на основание чл.64, ал.5 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в полза на ТДД-Кърджали. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалния си представител – ю.к.Димитров поддържа жалбата си. Ответника по жалбата “Тимшел” ООД, гр.Кърджалби не изпраща представител. Представителя на Окръжна прокуратура гр.Кърджали, изразява становище, че жалбата е основателна и моли да бъде отменено Решението на РС-Кърджали и да се потвърди НП на Директора на ТДД-Кърджали. Окръжният съд, след обсъждане на всички приети по делото доказателства и оплакванията изложени в жалбата констатира следното: Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС, поради което се явява процесуална допустима и следва да бъде разгледана по същество. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 102/21.03.2005 г. по н.а.х. дело № 95/2005 г. е отменил изцяло Наказателно постановление №0007-А/22.01.2004 г. на Директора на ТДД-Кърджали, с което на ”Тимшел” ООД, гр.Кърджали, представлявано от Здравко Стойков Деведжиев на основание чл.135, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.55, ал.1, 2, 4, 5 и 6 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 323,24 лева. Настоящата инстанция намира, че соченото касационно основание – неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния закон, не е налице. За да отмени издаденото НП, районният съд е приел, че в същото не било описано ясно и точно коя дата административнонаказващия орган приемал за дата на извършване на нарушението. Посочено било, че за данъчния период 01.12.2001 г. – 31.12.2001 г. не бил начислен ДДС в размер на 161,62 лв. Посочено било също, че нарушението било установено на 23.12.2003 г., както и че справка – декларация за м.януари 2002 г. с вх.№800 била подадена на 13.02.2002 г. В НП следвало да се посочи конкретно коя дата от изброените в постановлението се счита за дата на извършване на нарушението и непосочването й накърнявало правото на защита на жалбодателя. В резултат на това жалбодателят сочел, че нарушението било извършено през м.ХІІ.2001 г., а акта бил издаден на 06.01.2004 г., т.е. твърдял, че акта бил съставен след изтичане на двугодишния срок по чл.34 от ЗАНН. Налице било съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като се нарушавало правото на защита на жалбодателя и поради наличието на формални предпоставки НП следвало да бъде отменено. Крайният извод на първоинстанционният съд е правилен Þ се споделя от настоящата инстанция. В разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН са изчерпателно изброени реквизитите, които следва да съдържа всяко НП, като тази разпоредба е императивна. Съгласно т.5 от същата разпоредба в НП следва да е описано нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В НП, което е предмет на обжалване не е посочена датата на извършване на нарушението, както правилно е приел в решението си районния съд. Административнонаказващия орган е посочил, че при извършване на данъчна ревизия на “Тимшел” ООД на 23.12.2003 г. било констатирано, че за данъчен период 01.12.2001 г. – 31.12.2001 г. не е начислен ДДС в размер на 161,62 лв. Посочено е също, че ревизията установила, че била издадена фактура 12/03.01.2002 г. – наем по договор за отдаване на леки автомобили за 5 месеца на стойност 500.00 лв. и начислен ДДС 100 лв. - същата била анулирана. На нейно място била издадена фактура 13/27.12.2001 г. със същото съдържание и стойност, но била включена в Справка – декларация за месец януари 2002 г. с вх.№ 800 от 13.02.2002 г. На основание чл.109, ал.1,т.2 от ДПК и Наредба №5/26.02.1999 г. е определена от данъчния орган данъчната основа на доставката - приход от отдадените и предоставените дълготрайни активи - на стойност 808,08 лв. за м.12.2001 г., която е прието, че подлежи на облагане с ДДС в размер на 161,62 лв. С описаното бил нарушен /осъществен/ състава на чл.55, ал.1, 2 , 4, 5 и 6 от ЗДДС. Така описано нарушението не става ясно кога е извършено т.е. кога е следвало да бъде начислен въпросния данък за м.декември 2001 г. – в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДС, като не е посочено и кога е възникнало данъчното събитие; когато е станал дължим – за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен т.е. м.декември, когато е издадена фактура 13/27.12.2001 г., съгласно чл.55, ал.5 от ЗДДС или когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл.104 ЗДДС и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация, съгласно чл.55, ал.6 от ЗДДС. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение за давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. Не само, че не е посочено кога е извършено нарушението, но е налице противоречие в НП в описанието кога според данъчните органи е следвало да се начисли от проверявания субект процесния ДДС, прието е че за данъчния период 01.12.2001 г. – 31.12.2001 г. не е начислен ДДС в размер на 161,62 лв., като в същото време е прието, че е начислен с фактура 13/27.12.2001 г., ДДС в размер на 100 лв., която била включена в справка –декларация за месец януари 2002 г. с вх.№800 от 13.02.2002 г.. Или не става ясно с цитираната фактура ли е следвало да бъде начислен процесния данък т.е. на 27.12.2001 г. или за периода 01.12-31.12.2002 г. с подадената за този период справка – декларация. Описаното безспорно представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаване на НП, тъй като нарушава правото на субекта да знае кога е следвало да начисли ДДС и съответно не го е начислил т.е. кога е извършено нарушението, за да може да организира защитата си срещу вмененото му нарушение. Описаното е достатъчно основание, както правилно е приел в решението си първоинстанционният съд да бъде отменено издаденото НП на процесуално основание – при допуснато съществено нарушение при издаването му. Освен, че описаното нарушение ограничава правото на защита на нарушителя, то прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото в производството по обжалването му следва да се установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на нарушителя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Отделно от изложеното е допуснато и друго съществено нарушение. Посочено е, че е нарушен чл.55, ал.1, 2, 4, 5 и 6 от ЗДДС, а алинея 4 е отменена – ДВ, бр.117 от 2002 г. т.е. вменено е извършването на нарушение, което е към момента на установяването му е несъставомерно. А алинеи 1, 2, 5 и 6 на чл.55 от ЗДДС уреждат: ал.1 – начисляването на ДДС; ал.2 – определянето на размера на ДДС; ал.5 – данъчния период, за който е дължим данъка и ал.6 – кога се смята за начислен ДДС. В НП е описано като нарушение, че за данъчния период 01.12-31.12.2001 г. не е начислен ДДС в размер на 161,62 лева, като не става ясно състава на коя от всички изброени алинеи на чл.55 от ЗДДС осъществява описаното или ако наказващия орган счита, че всички са нарушени, то не става ясно в какво се изразява това нарушение по всяка една от тях. Или налице е несъответствие между текстовото и цифрово изписване на нарушението, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Районният съд като е достигнал до същият извод е постановил правилно решение и не е допуснал грешка при прилагане на правила от юридически характер – на съвкупността от материално-правните норми. Предвид изложеното и след като не е налице твърдяното в жалбата касационно основание, следва обжалваното решение на Районния съд като правилно да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/21.03.2005 г., постановено по н.а.х. дело № 95/2005 г. на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |