Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/
17.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна- ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и първа година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
при секретаря Т Чи с
участието на прокурора , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1619
по описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215 вр. чл. 140 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/.
Образувано е по две
жалби срещу виза за проучване и
проектиране на строеж „ Основен ремонт ,
реконструкция и промяна на
предназначението от бар в ресторант / вид :
атракционно-тематичен ресторант/ на сгради с идентификатори 10135.513.34.1; 10135.513.34.2 и 10135.513.34.3 по КККР на гр. Варна , находящи си в УПИ ІІІ-
34 „ за
ресторант“, кв. 8 по плана к.к. „З
п“ , община Варна, издадена от главния архитект на община Варна .
Първата жалба е на дирекция на природен парк „З п“ с адрес
гр. В , к.к. „З п“ п.к. //, подадена чрез директора Д И С. Релевира се материална
незаконосъобразност на визата поради съществуващата строителна забрана за
процесната територия , която спира прилагането на влезли в сила
общи и подробни устройствени планове за свлачищния район . Твърди се, че
визата е издадена и в нарушение на чл.31, т. 9
от Закона за защитените територии / ЗЗТ/ , който забранява дейности и строителство , неразрешени със заповедта за обявяване на парка и плана за управление
. Освен това поради факта, че описаните
във визата самостоятелни обекти не
съществуват , не се касае за техен
ремонт и реконструкция , а за ново строителство .
Като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила
се посочва отсъствието на уведомяване както на този жалбоподател, така и
на министъра на земеделието, храните и
горите за образуване на адм. производство
, въпреки че на основание чл. 52 от ЗЗТ и Закона за горите те имат
статут на заинтересовани лица .
На изложените основания
отправеното към съда искане е за отмяна на атакуваната визата поради нейната
незаконосъобразност.
Втората жалба изхожда от
министъра на земеделието, храните и горите , който счита визата за издадена в
нарушение на материалния закон поради неспазване на забраната чл. 31, т. 9 от ЗЗТ , поради действащата
строителна забрана по заповед №
РД-02-14-300821.04.1997 г. на министъра
на териториалното и селищно устройство . Твърди се, че в процесния УПИ няма налични сгради .
Искането към съда е за
отмяна на издадената виза поради
правната й характеристика на унищожаем административен акт.
В съдебно заседание
жалбоподателите , редовно призовани,
чрез процесуални представители поддържат
жалбите на изложените в тях основания като се претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски. В депозирана писмена
защита министъра на земеделието ,
храните и горите подробно обосновава своята правна теза за незаконосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт.
Ответникът по жалбата-
главен архитект на община Варна, редовно призован, не се явява , но депозира
писмено становище чрез гл. юриск. И С с
позиция за неоснователност на двете жалби
и се сезира съда с искане за присъждане на юриск. възнаграждение / л.335-336 и 348-349
от делото/ .
Заинтересованото лице Й.В. , редовно
призовано, се представлява от адв. С.С., , която излага позиция за
законосъобразност на визата за
проектиране . Твърди се недопустимост и неоснователност на жалбите .
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните , приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
С разпореждане №
9836/09.09.2202 г.; определение № 2125/07.10.2020 г. и протоколно определение от 09.12.29020 г. /
л. 55-56; 94-95 и 353-354/ съдът се е
произнесъл по допустимостта на
постъпилите две жалби.
При изследване на тяхната
основателност съдът съобрази следното :
На 26.05.2020 г. Й.В. , гражданин на република Австрия , е подал заявление до главния архитект на община Варна за издаване
на виза по чл. 140 от ЗУТ за проектиране на ремонт на съществуващи сгради в ПИ с ид. 10135.513.34 / л. 1 от преписката/. Към същото са
приложени тутил за собственост и скици , според които заявителят е вписан в
КККР на гр. Варна като собственик на
самостоятелен обект с ид. 10135.513.34 .1 , със застроена площ от 268 кв.м. и предназначение сграда
за обществено ползване ;
самостоятелен обект с ид. 10135.513.34.2
със същото предназначение и
застроена площ от 10 кв.м.; самостоятелен обект с ид. 10135.513.34.3 –
бар „Кукери“ , със същото предназначение и застроена площ
от 1655 кв .м. /л. 2-10 / .
Според действащата кад.
карта на Варна ПИ с ид. 10135.513.34 е
защитена територия , с начин на трайно ползване „ за друг вид естествен
ресурс за превантивна защита“ и с
местонахождение природен парк „ З п“,
с площ от 9113 кв.м. и с вписан
собственик държавата / л. 6 от преписката/ .
Към адм. преписката е
приложена заповед №
РД-02-14-513/25.09.2003 г. на министъра
на регионалното развитие и благоустройството
,с която е одобрен план за
регулация и застрояване на к.к. „ З п“ /
л. 24/. Негова неразделна част са Специфични
правила и нормативи , одобрени с решение № 2663-9-1 по протокол №
46 от 21.05.2003 г. от ОбС Варна / л.
280-290 от делото/.
На 03.06.2020 г. главният
архитект на община Варна е издал виза за
проучване и проектиране по чл. 140 от ЗУТ на строеж „ Основен ремонт ,
реконструкция и промяна на
предназначението от бар в ресторант / вид : атракционно-тематичен ресторант/
на сгради с идентификатори
10135.513.34.1; 10135.513.34.2 и
10135.513.34.3 по КККР , находящи си в
УПИ ІІІ- 34 „ за ресторант“, кв. 8 по плана к.к. „З п“ , община Варна. В
графичната част на визата е обективирано ситуирането на УПИ ІІІ-34 – бар „Кукери“ , кв. 8 по ПРЗ на
к.к. „З п“ с плътност на застрояване
-11% , Кинт 0.11 и минимална площ за озеленяване - 75% .
Има отбелязване , че УПИ ІІІ-34 „ за ресторант“ , кв. 8 по ПРЗ
на к.к. „З п “ е идентичен с ПИ с ид. 10135.513.34 по КККР на гр. Варна.
За издаване на визата са
изготвени съобщения до областния управител на област Варна, до директора на
дирекция на ПП „З п“ , регионална дирекция по горите – Варна и Й.В. / л. 16 от
преписката/.
На 21.04.1997 г. министърът на териториалното развитие и
строителство на основание чл. 3 и 38, ал.2 от ЗТСУ е издал заповед № РД-02-14-300, с която е наложил строителна
забрана в свлачищни райони на
територията на общини Варна, Аксаково,
Балчик и Каварна съобразно приложения
1-4 . Срокът на действие на тази забрана
е “ до осъществяването на трайни укрепителни и отводнителни мероприятия
за отделни участъци и отчитане на
положителен ефект“ / л. 12-13 от делото/.
Според неоспореното от
страните и прието от съда като обективно изготвено заключение на СТЕ ПИ с ид.
10135.513.34 попада в подотдел „144-т“ и подотдел „144-6“ на природен парк „З п“
по ЛУП от 2017 г. / л. 369-373/.
Според неоспореното страните
и прието от съда като обективно и обосновано заключение на СТЕ сградата, представляваща обект с ид.
№10135.513.34.1 по КККР на Варна е напълно съборена от активни свлачищни
процеси, сградата с ид. №10135.513.34.2 по КККР
на Варна е „силно
компрометирана“, оголена и със силно корозирали
армировки , поради което подлежи на събаряне като опасна , а сграда с
ид. №10135.513.34.3 по КККР на Варна е останала само в най-южната си част с компрометирани носещи зидове и основи , с
множество конструктивни пукнатини и
следва да се събори .
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Оспорената виза за
проектиране на обекти в поземлен имот, находящ се в община Варна изхожда от
главния архитект на община Варна . Според предписанието на чл.140, ал.7 от ЗУТ
визата за проектиране се издава от главния
архитект на общината. Съотнасянето на изложените факти към относимата
правна уредба налага съждение за издаване на визата от административен орган с
материална , териториална компетентност и такава по степен.
Обжалваното
властническо волеизявление е обективирано в изискуемата от закона писмена форма
. Същото съдържа не само текстова част с изрично посочване на правно основание
за издаване на визата за проектиране и фактически данни , индивидуализиране на
предмета на визата , информация за действащ устройствен план за процесната
територия , но съща така и графична част- извадка на ПУП с означение на налични
сгради в имота и съседните му имоти. В тази връзка съдът констатира спазена
форма на административния акт .
Неуведомяването на
двамата жалбоподатели за образуваното адм. производство се релевира като
съществено нарушение на административно производствените правила , но
производството по издаване на виза за
проектиране е особено такова и се реализира съобразно регламентацията на чл.
140 от ЗУТ, където единствено е въведено задължение за административния орган
да уведоми заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ за издаване на визата, но не
и за образуване на адм. производство. Това законодателно решение изхожда от
разбирането, че производството приключва с акт , който е извадка от действащ
ПУП . Нормотворецът в чл. 128 и 136 от ЗУТ предписва уведомяване на
заинтересовани лица само в случаите , когато се определя конкретното
предназначение и начин на устройство на
поземлените имоти или се променя същото. Този подход на правна регулация свидетелства
за степенуване важността на актовете,
финализиращи тези производства според обема на засягане на правата и законните
интереси на правните субекти .
На следващо място,
със съобщаване на визата за проектиране на заин. лица е гарантирана
възможността да се запознаят с нея и при несъгласие със същата да се проведе нейн контрол за законосъобразност чрез обжалването й пред съд, което в настоящия случай е сторено .
В контекста на
гореизложено съдът счита, че няма допуснати съществени нарушения на административната процедура.
При изследване
материалната законосъобразност съдът провери спазването на регламентацията на
чл. 140 от ЗУТ. Според правилото на алинея втора на тази правна норма визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления
имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки
в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите отклонения по чл.
36.
Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния
устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната
карта и подробния устройствен план.
Предвид
разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК, приложима по арг. на чл. 219, ал.3 от ЗУТ
, върху адм. орган и заинтересованото
лице Й.В. лежи тежестта по доказване
съществуването на фактическите основания за издаване на процесната виза
и за спазване на законовите изисквания
за нейното постановяване , което в настоящия случай означава доказване
спазването на предписанието на чл. 140 от ЗУТ .
Съдът даде на
посочените участници в процеса изрични указания / л. 393 от делото/ , но същите
не проведоха успешно главно доказване . Производството по съдебно обжалване на
индивидуални адм. актове се реализира по правилата на ГПК с оглед чл. 144 от АПК. Основен принцип
на гражданското съдопроизводство е
състезателното начало / арг. 8 от ГПК/, поради което от процесуалната
активност на страните зависи установяване на съществуването на благоприятните
за тях юридически факти.
В конкретния случай
ответникът и заин. лице не осъществиха главно, респ. пълно доказване , че
процесния поземлен имот с ид 10135.513.34 по КККР на Варна попада в обхвата на
ПУП-ПРЗ , одобрен със заповед №
РД-02-14-513/25.09.2003 г. на МРРБ. Не
се ангажираха доказателства от
посочените страни , че вписаните във визата отреждане на имота и
устройствени показатели / плътност на застрояване, Кинт, минимална озеленена
площ/ съответстват на отреждане и
показатели по действащ за конкретния поземлен имот подробен устройствен план.
На следващо място, правилото на чл. 140, ал.2 от ЗУТ
изисква във визата за проектиране да се
означат наличните сгради и постройки т.е. съществуващите сгради и постройки в
имота . Събраните по делото данни чрез различни доказателствени средства сочат,
че отразените във визата за проектиране три самостоятелни обекта с ид. №10135.513.34.1 ; №10135.513.34.2 и №10135.513.34.3 по КККР
на гр. Варна не са налични. В решение № 460/20.06.2011 г. на МС на РБ , с което е приет план за управление
на природен парк „ З п“ и по-специално в раздел 1.16.3 „ Застроени площи и сгради на територията на ПП „З п “ , е вписано, че бар „Кукери“ е разрушен до основи с опасни останки от сграда . Според неоспореното от страните заключение на СТЕ се
установи, че обект с ид. №10135.513.34.1 по КККР на Варна е напълно съборен от
активни свлачищни процеси, сградата с ид. №10135.513.34.2 по КККР на Варна е
„силно компрометирана“, оголена и със силно корозирали армировки , поради което подлежи на събаряне
като опасна , а сграда с ид. №10135.513.34.3 по КККР на Варна е останала
само в най-южната си част с компрометирани носещи зидове и основи , с
множество конструктивни пукнатини и
следва да се събори .
Посочените доказателствени
източници / цитираното писмено доказателство и заключението на допусната СТЕ /
непротиворечиво свидетелстват , че отразените в действащата кадастрална карта
три самостоятелни обекта с ид. №№ 10135.513.34.1
; 10135.513.34.2 и 10135.513.34.3 не съществуват. Вписаните данни в кадастъра
за тези обекти не съответстват на действителното положение . Данните в кадастралната карта са доказателство за обстоятелствата , за които се отнасят , но
до доказване на противното / чл. 2, ал.5 от ЗКИР/. Посочените по-горе
доказателствени средства постигат стандарта на обратното доказване на действащата оборима законна презумпция
т.е. вписаната информация в кадастъра за съществуването на три самостоятелни
обекта в имота е недостоверна. Тази недостоверност е следствие на пасивното
поведение на собственика на тези три обекта- заинтересованото лице Й.В., да
предприеме действия по събаряне на остатъците от сградите и по сезиране на
СГКК- Варна с искане за заличаване на тези обекти в кад. карта на Варна .
Неговото бездействие е довело до неактуалност на данните в кадастъра , въпреки
действието на чл. 51, ал.1 от ЗКИР за отразяване на всички настъпили изменения в данните след влизане в сила на кадастралната карта и
кадастрални регистри. Именно поради пасивността на заинтересованото лице е била
издадена в негова полза виза за проектиране на
основен ремонт и реконструкция т.е за частично възстановяване и/или замяна на конструктивни елементи на строежи по смисъла на § 5, т. 42 и 44 от ДР на ЗУТ на
сгради, които не съществуват. Издадена е виза за проектиране с невъзможен
предмет- основен ремонт и реконструкция на
неналични постройки.
Пасивността на заинтересованото лице по сезиране на
СГКК- Варна за настъпилите изменения на сградите в имота е способствала за
издаване на виза за проектиране за основен ремонт и реконструкция на сгради ,
които се намират в границите на природен парк „ З п“. Според чл. 31, т. 9 от
ЗЗТ в природните
паркове се забраняват дейности и строителство, които не са разрешени със
заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените
и технически планове и проекти, а съгласно т.4 на раздел 3.2 на плана за
управление на ПП „З п“, приет с решение
на МС на РБ № 460/20.11.2011г. се забранява строителство с изключение на ремонт и реконструкция на
съществуващите сгради.
Двамата
жалбоподатели твърдят незаконосъобразност на визата за проектиране поради
действаща строителна забрана за процесната територия и поради неспазване на чл.
198, ал. 4 от ЗУТ, според който строителната забрана спира прилагането на влезлите в сила общи и подробни устройствени планове за
частите на територията , за които се отнася. Фактическото твърдение за
действаща строителна забрана се обосновава с издадената на основание чл. 38 от
ЗТСУ заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на министъра
на териториалното развитие и строителството, с която е наложена строителна забрана в свлачищни райони на териториите на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна . Въпреки
даденото изрично указание и на двамата
жалбоподатели /л. 94 и 376 от делото/ , не бяха ангажира доказателства , че
поземлен имот с ид. 10135.513.34 по КККР на Варна попада в обхвата на цитираната министерска заповед – свлачищен
район на някоя от изброените в нея общини.
На следващо място,
оспорващите лица се позовават на чл.
198, ал.4 от ЗУТ , но тази правна норма въвежда строителната забрана като
законна пречка само за прилагане на общи и подробни устройствени планове . Прилагането на устройствените
планове е последващ тяхното създаване и изменение етап , поради което
съществуването на строителна забрана няма отношение към самото устройствено
планиране , още повече към издаване на виза за проектиране , която представлява
извадка от действащ ПУП / арг. чл. 140 , ал.2 от ЗУТ/ . Строителната забрана е
юридически факт, който следва да бъде съобразяван в производството по издаване на разрешение за строеж , а не в
процедурата по издаване на виза за проектиране.
В обобщение
съдебната проверка за законосъобразност констатира неспазване на относимите
материалноправни разпоредби в производство по издаване на
оспорената виза за проектиране , поради което този индивидуален
административен акт подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото своевременно направените
искания и от двамата жалбоподатели за присъждане на съдебно-деловодни разноски
следва да бъдат удовлетворени, като на министерство на земеделието, храните и
горите се присъди сумата от 580 лв., включваща внесен депозит за СТЕ от 400 лв.
и за ЛТЕ от 180 лв. / л. 105 и 397/, а в полза на дирекция на ПП „З п“ следва
да се присъди платен в брой адв. хонорар от 300 лв. по договор за правна защита
и съдействие от 04.12.2020 г. / л. 353/
.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл.172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ виза за
проучване и проектиране на строеж „ Основен ремонт , реконструкция и промяна на предназначението от бар
в ресторант / вид : атракционно-тематичен ресторант/
на сгради с идентификатори
10135.513.34.1; 10135.513.34.2 и
10135.513.34.3 по КККР на Варна ,
находящи си в УПИ ІІІ- 34 „ за ресторант“, кв. 8 по плана к.к. „З п“ , община Варна, издадена
от главния архитект на община Варна .
ОСЪЖДА община Варна
да заплати на дирекция на природен парк „З п“ разноски по водене на делото в размер
на 300 /триста / лева.
ОСЪЖДА община Варна
да заплати на министерство на земеделието, храните и горите съдебно-деловодни
разноски в размер на 580/ петстотин и
осемдесет/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото
съобщаване на страните.
Административен съдия: