РЕШЕНИЕ
№ 2856
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330110333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
против Й. В. Г. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 262427/14.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 16613/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV
граждански състав, а именно: сумата от в размер на 4 815, 26 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект с ***,
находящ се гр. П, ********, както и обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 14.12.2018 г. до
10.12.2020 г. в размер на 557, 04 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2020 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
1
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П, ********. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение,
е разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от
4 815, 26 лв., от която сумата от 3 726, 70 лв. – топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, сумата от 712, 20 лв. – топлинна енергия за
отопление, сумата от 331, 25 лв. – топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация и сумата от 45, 11 лв. – цена за услуга „дялово разпределение“.
Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и
разпределена съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни
актове. Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради
което и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата
на пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответната страна Й. В. Г. е депозирал в законоустановения за това срок
по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения
за нейната неоснователност. Счита исковата молба за нередовна, тъй като в
последната не са изложени фактически твърдения за конкретното количество
доставена топлинна енергия по всеки един компонент. Твърди, че няма
качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като с нотариален акт №
******** на *** неговите родители В. Й. Г. и М. Й. Г.а са му прехвърлили
правото на собственост по отношение на процесния имот, като са си запазили
пожизненото и безвъзмездно право на ползване.Сочи, че партидата по
отношение на имота се е водила на баща му В. Й. Г., който е титуляр на
правото на ползване. Излага пред съда, че на 28.07.2020 г. е получил
уведомление от страна на ищцовото дружество за служебна промяна на
партидата на негово име, във връзка с което е депозирал възражение. Счита,
че неправомерно ищецът е осъществил служебна промяна на партидата на
негово име, тъй като задължен да отговаря за задълженията за начислена
топлинна енергия е ползвателя на имота, а не титулярят на голата собственост
по отношение на имота. Твърди, че няма качеството на купувач на топлинна
енергия по смисъла на Общите условия на ищцовото дружество. Освен така
изложеното, поддържа пред съда, че до процесния имот не е доставяна
топлинна енергия, тъй като отоплителните тела са изцяло премахнати. По
така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
2
По делото е представен нотариален акт № ******** по дело *** на ***,
по силата на който недвижимият имот, находящ се гр. П, ********, е дарен на
ответната страна, като с нотариалния акт е учредено вещно право на ползване
от праводателите на ответната страна – В. Й. Г. и М. Й. Г., които са запазили
правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
В разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а е установено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съгласно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. Прието е, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Прието е, че в тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с
правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от
значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се
налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право
на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото
като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на
задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване,
потребител на топлинна енергия не е собственикът на имота, а титулярят на
вещното право, който го упражнява.
По съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото
и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището
/недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на
имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на
лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др.
4
В случая се установява, че ответникът е придобил собствеността по
отношение на процесния имот по силата на договор за дарение, като с
нотариалния акт за изповядване на сделката е учредено съвместно вещно
право на ползване върху имота в полза на В. Й. Г. и М.Й. Г.а. Следователно
ответната страна е лишена от правомощието да ползва имота, доколкото това
вещно право е учредено в полза на трети лица, като за последната остава
“голата собственост” върху недвижимия имот. Поради което ответната страна
не е задължена да погасява разноските, свързани с ползването на вещта,
поради което няма качеството потребител по смисъла на чл. 153 ЗЕ.
Правото на ползване е уредено в чл. 56 и следващи ЗС като
самостоятелно ограничено вещно право, което се ползва с петиторна защита,
съгласно чл. 111 ЗС. За него законът предвижда специални правила, като
забрана за разпореждане и специални основания за погасяване - при смърт на
ползвателя - чл. 59, ал. 1 ЗС, при не ползване в продължение на пет години,
или при погиване на вещта - чл. 59, ал. 3 ЗС. В случая в производството по
делото не се установи правото на ползване, учредено в полза на трети за
правния спор лица да е погасено.
По така изложените съображения собственикът на топлоснабдения
обект не носи отговорност за разноските, свързани с ползването на вещта,
поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като не следва
да се пристъпва към изследване на останалите материално правни
предпоставки за уважаване на предявените искове и представените за
установяването им доказателства.
С оглед неоснователността на главния иск следва да се отхвърли и
акцесорната искова претенция за присъждане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответната страна и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски. С депозирания по делото
списък на сторените разноски се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Р.Н. Г. в размер на сумата от 600 лв. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за осъществено безплатно процесуално
представителство в хода на производството. По делото е представено
пълномощно в полза на адв. Г., като не е приложен договор за правна защита
и съдействие, в който да е установено, че защитата се поема по реда на чл. 38
ЗАдв., но изявление в този смисъл е налично в изложението към списъка за
сторените разноски, поради което последното подлежи на присъждане в
настоящото производство. В този смисъл е константната практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60488 от
5
22.12.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2391/2021 г., II т. о., ТК, Определение №
515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на ВКС, I т. о., и Определение №
213/31.05.2021 г. по ч. т. д. № 997/2021 г., ВКС, I т. о. В посочените
определения се приема, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде
доказано в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в
полза на адвоката на страната представителна власт за адвокатска защита ще
бъде предоставена безплатно. Прието е, че изявлението за наличие на
конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА
обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза, като достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е
правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА, заявление, че
предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да
го опровергават, отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. Дадено е разрешение, че отсъствието на
материализиран в писмен вид договор с уговорено в него безплатно
предоставяне на правна помощ не препятства упражняването на правото по
чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата
на чл. 36, ал. 2 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.
38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно в случая следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в полза на адв. Г. в размер на сумата от 600 лв. с оглед осъществените от
процесуалния представител на ответника процесуални и фактически действия
при размер на минималното възнаграждение от 598, 62 лв., определено на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37, против Й. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П,
********, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 от
ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
262427/14.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 16613/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV граждански
състав, а именно: сумата от в размер на 4 815, 26 лв. - главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от
6
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. по партидата на длъжника за обект с ***,
находящ се гр. П, ********, както и обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва за периода от 14.12.2018 г. до
10.12.2020 г. в размер на 557, 04 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2020 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на адв. Р.Н. Г., АК – П, с личен № ***, с адрес гр. П, ***,
сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 10333/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/П/___________________
7