№ 101
гр. Разград , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500194 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК
Постъпила е жалба от Община Исперих – длъжник по изп. дело № 570/ 2021 г. по
описа на ЧСИ № 912 за опредените от ЧСИ разноски по делото, направени от взискателя за
адвокатско възнаграждение, дължими от длъжника. В жалбата се прави възражение, че
заплатеното от взискателя и дължимо от длъжника адвокатско възнаграждение по същество
е недължимо от длъжника, тъй като с поведението си не е станал причина за завеждане на
делото и ЧСИ неправилно ги е определил за внасяне, както и алтернативно моли да бъде
намалено, тъй като е прекомерно.
Постъпило е писмено възражение от взискателя по изп. дело чрез процесуалния му
представител, в което се излагат доводи за неоснователност на жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Изпълнителното дело № 570/ 21 г. е образувано на 27. 05. 21 г. по молба на И.Г.С.
чрез пълномощник адв. Ангелов срещу Община Исперих въз основа на издаден
изпълнителен лист № 80/ 14. 05. 2021 г. с Разпореждане № 540/ 27. 04. 21 г. на
Административен съд Кюстендил по адм. дело № 422/ 2020 г. Със същите, длъжникът е
1
осъден да заплати на взискателя 83, 33 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изп. дело № 505/ 21 г. на ЧСИ Стоянов, образувано на 05. 05. 21 г. длъжникът
дължи 10 лв. на взискателя за държавна такса по производството пред адм. съд по горното
адм. дело на Адм. съд Кюстендил. Изп. дело е образувано въз основа на издаден изп. лист №
50/ 31. 03. 21 г. за същата сума въз основа на Разпореждане № 306/11. 03. 21 г.
По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, според който
взискателят е заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство по изпълнителното дело в размер на 400 лв. На длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение на дължимите по изп. лист № 80/ 14. 05. 2021 г. суми,
ведно с дължимото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. След получаването й на 31. 05. 21 г. длъжникът е подал жалбата, въз основа на която е
образувано настоящото производство. Счита, че не дължи разноски на взискателя по
изпълнителното дело, тъй като не е станал причина за образуването му. С писмо изх. № К-
1014/2/18. 03. 21 г. , връчено на 26. 03. 21 г., поканил взискателя в седемдневен срок от
получаването на писмото да представи номер на банкова сметка, за да му бъде заплатена
сумата общо в размер на 93, 33 лв. Взискателят не се възползвал от предоставената му
възможност за посочване на банкова сметка.
При тези данни, съдът приема, че жалбата срещу постановлението на ЧСИ,
инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение за определяне на разноските за
адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, е процесуално допустима, но
неоснователна.
Необосновано е възражението на жалбоподателя, че с поведението си не е станал
причина за образуване на изпълнителното дело. Ако мястото на изпълнение на
задължението не е определено, както е в настоящия случай, са приложими субсидиарните
правила на чл. 68 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 68, б.“а“ ЗЗД предвижда, че при парични
задължения местоизпълнението се определя от местожителството на кредитора, от където се
извежда и носимият характер на паричното задължение. Тогава когато дължимата престация
е парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да се освободи
длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава,
задължително следва да осъществи изпълнение на паричната престация. Пари, ценни книги
и ценности трябва да бъдат оставени в банка по местоизпълнението - арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД,
като в този случай, за да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми
кредитора. Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено
поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно - внасянето на парите в
банка по местоизпълнението. В този смисъл е налице изобилна съдебна практика, освен
сочената от въззиваемия. Жалбоподателят не е изпълнил горните условия, поради което не
може да се счита, че изпращайки поканата до взискателя да посочи банкова сметка, се е
освободил от последиците на забавата за изпълнение на задължението си. Съгл. чл. 79, ал. 1
2
от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като по делото не са налице
доказателства за изключенията от правилото, визирани в т. 1, 2 и 3 на с. алинея. Ето защо
жалбоподателят дължи разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя. Изложеният
довод в жалбата, досежно образуваните от ЧСИ отделни изпълнителни дела по двата
изпълнителни листа, не следва да се разглежда, тъй като не е от действията, подлежащи на
обжалване от длъжника, според чл. 435, ал. 2 от ГПК.
По въпроса какъв е редът за упражняване на правото на длъжника да иска намаляване
поради прекомерност на направените от взискателя разноски в изпълнителното
производство, съставляващи адвокатско възнаграждение, има постановена практика на ВКС.
Според същата практика, органа, пред който следва да се направи искането от длъжника за
намаляване на уговореното от взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство е съдебният изпълнител. Последният следва да разгледа възражението на
длъжника за прекомерност на разноските, а отказът му да се произнесе по искането за
намаляване подлежи на обжалване пред съда. Доколкото в случая по възражението на
длъжника , относно размера на уговореното от взискателя адвокатско възнаграждение
липсва произнасяне от съдебния изпълнител, настоящото производство следва да се
прекрати в тази част и делото да се изпрати на компетентния орган за произнасяне по
направеното искане. Постановеният по това искане акт вече ще подлежи на обжалване пред
съда.
Въззиваемият претендира разноски за адвокатско възнаграждения пред въззивната
инстанция в размер на 200 лв. Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноските по делото пред съда в размер
на 200 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от Община Исперих – длъжник по изп. дело № 570/
2021 г. по описа на ЧСИ № 912 Г. Стоянов за опредените от ЧСИ разноски по делото, поради
недължимост.
3
Оставя без разглеждане жалбата от Община Исперих – длъжник по изп. дело № 570/ 2021 г.
по описа на ЧСИ № 912 Г. Стоянов в частта, в която моли да бъде намалено дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. по изпълнително дело № 570/ 2021 г. на ЧСИ № 912 и
прекратява производство в тази част.
ВРЪЩА изп. дело № 570/ 2021 г. по описа на ЧСИ № 912 Г. Стоянов за произнасяне по
искането на длъжника Община Исперих, съдържащо се в жалбата, за намаляване поради
прекомерност на разноските на взискателя в изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред
Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата част
е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4