№ 726
гр. Благоевград, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500498 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№8009/23.05.2022г., подадена от „****“
ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1527,
ул.“****“ №29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я., против Разпореждане
№1194/30.04.2022г. по ч.гр.д.№1025/2022г. по описа на Районен съд-
Благоевград в частта, в която е отхвърлено подаденото от заявителя „****“
ООД срещу длъжника Г. Б. М., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“****
заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 133.94 лв.,
представляваща договорна лихва по договор за заем за периода 26.04.2021г.-
26.01.2022г.
В частната жалба съдебния акт в обжалваната част се атакува като
незаконосъобразен. Оспорват се изводите на първостепенния съд за
противоречие на уговорената договорна лихва с добрите нрави. Сочи се, че с
оглед принципа на свобода на договаряне, страните са се съгласили да
сключат договор за кредит с фиксиран лихвен процент, като размерът на
дължимата лихва за периода на издължаване на кредита не надвишавал
трикратния размер на законната лихва върху главницата. Настоява се за
отмяна на обжалвания първоинстанционен акт в оспорената част и връщане
на делото на районния съд със задължителни указания за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК и за процесното вземане за договорно
възнаграждение.
На основание чл.413, ал.2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на
длъжника.
Окръжен съд-Благоевград, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди доводите на частния жалбоподател, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от надлежна страна, поради което е редовна и
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните
1
съображения:
Производството по ч.гр.д.№1025/2022г. по описа на Районен съд-
Благоевград е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК вх.№6619/29.04.2022г., подадено от заявителя „****“ ООД,
срещу длъжника Г. Б. М., за дължими суми по Договор за заем Microcredit
№**** и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №**** и
двата от дата 19.01.2021г., както следва: сумата от 687.54 лв. – неизплатена
главница по договор за заем; 133.94 лв. – неизплатено договорно
възнаграждение по договор за заем за периода от 26.04.2021г. до 26.01.2022г.;
629.20 лв. – сума по пакет за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 26.04.2021г. до 26.01.2022г.; 62.31 лв. –
обезщетение за забава върху дължимите суми по договора за заем за периода
от 27.04.2021г. до 26.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, какво
и за сторените разноски в производството. Съдът е уважил частично
заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №559/30.04.2022г. по ч.гр.д.№1025/2022г. по описа на Районен
съд-Благоевград за претендираната главница от 687.54 лв., лихва за забава за
периода от 27.04.2021г. до 26.04.2022г. в размер на 62.31 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 29.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, какво и
за сторените разноски в производството съразмерно с уважената част от
заявените вземания. С обжалваното Разпореждане №1194/30.04.2022г. съдът е
отхвърлил заявлението за сумата от 133.94 лв., представляваща неизплатено
договорно възнаграждение по договор за заем за периода от 26.04.2021г. до
26.01.2022г., с мотива, че уговореният между страните годишен лихвен
процент от 40.47% не съответства на изискванията на добрите нрави,
доколкото надвишавал трикратния размер на законната лихва.
Видно от съдържанието на приложения към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение Договор за заем Microcredit №**** от 19.01.2021г.,
сключен между „****“ АД и Г. Б. М., на длъжника е предоставен заем в
размер на 800 лв. за срок от 12 месеца, при размер на погасителната вноска от
82.17 лв., при уговорен годишен процент на разходите от 48.90% и фиксиран
лихвен процент от 40.47 %.
Настоящата съдебна инстанция не споделя изводите на заповедния съд, че
клаузата от договора за кредит, определяща размера на годишния лихвен
процент, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
надвишавала трикратния размер на законната лихва.
Лихвата представлява цената за временното ползване на определена
парична или вещна стойност. Няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на
договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. По
действащото право максималният размер на договорната лихва
/възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК /в сила към датата на
сключване на договора/ определя максималния размер на възнаграждението
на кредитора по сключен договор за потребителски паричен заем, изразено
2
чрез т.нар. годишен процент на разходите. Законодателят допуска завишен
размер за печалбата на професионален търговец, който предоставя кредити
като оборотна сделка, извършвана по занятие с цел печалба, в сравнение с
изискванията към отношенията между граждани при извличане на печалба от
свободни финансови активи. В чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено,
че годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С Постановление №426/18.12.2014г. на Министерския съвет е
определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Законната
лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ /който е 0.00 % към
19.01.2021г. – датата на сключване на договора/, плюс 10 пункта, или 10%.
Страните по процесния договор са договорили фиксирана годишна лихва от
40.47%, представляваща компонент от ГПР в размер на 48.90%, който не
надвиша петкратния размер на законна лихва /50% към момента на сключване
на договора/. Законът не въвежда ограничение на договорната лихва до
трикратния размер на законната лихва, а е установил максимален размер на
ГПР. Щом като лихвеният процент, ведно с всички останали разходи,
включени в ГПР, не надвишава максимално допустимия такъв /петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения/, то той сам по себе си
не е нищожна клауза. Видно от договора и погасителния план,
възнаградителната лихва е фиксирана, като ясно е посочен общият размер на
дължимото на кредитора възнаграждение за целия период на издължаване на
кредита, както и разпределянето му по 12-те погасителни вноски. Самата
договорна надбавка, представляваща печалба на кредитора, е уговорена в
размер на 186.04 лв., което представлява 10.57 % от размера на дълга, т.е.
уговореното възнаграждение за кредитора е дори под трикратния размер на
законната лихва и е значително по-ниско от допустимата надбавка върху
заетата сума от 800 лв., съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което в тази част
договорът не противоречи на закона и добрите нрави. Ето защо претенцията
на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата
от 133.94 лв., представляваща дължимото и неплатено договорно
възнаграждение по кредита за периода от 26.04.2021г. до 26.01.2022г., по
погасителни вноски от номер 3 до номер 12 по погасителния план, се явява
основателна.
Предвид гореизложеното, разпореждането в атакуваната част следва да се
отмени, като се постанови издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за дължимата по договора за кредит договорна
лихва.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ Разпореждане №1194/30.04.2022г. по ч.гр.д.№1025/2022г. по
описа на Районен съд-Благоевград в частта, в която е отхвърлено подаденото
от заявителя „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.София, п.к.1527, ул.“****“ №29, ет.3, представлявано от Я.Б.Я. срещу
длъжника Г. Б. М., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“**** Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 133.94 лв.
договорна лихва за периода 26.04.2021г.-26.01.2022г. по Договор за заем
Microcredit №****/19.01.2021г., сключен между „****“ АД, ЕИК **** и Г. Б.
М., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „****“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.София, п.к.1527, ул.“****“ №29, ет.3, представлявано от
Я.Б.Я., Заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Г. Б. М., ЕГН **********, гр.Благоевград, ул.“**** за
заплащане на сумата от 133.94 лв., представляваща договорна лихва за
периода 26.04.2021г.-26.01.2022г. по Договор за заем Microcredit
№****/19.01.2021г., сключен между „****“ АД, ЕИК **** и Г. Б. М..
ВРЪЩА делото на Районен съд-Благоевград за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4