Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 12.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД-ПЛЕВЕН, трети въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на седми февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛОЯН ГЕРГОВ
2.мл.съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря Ивайло Цветков, и в присъствието на прокурора Пламен Райнов, като
разгледа докладваното от мл.съдия Иванова ВЧНД № 78 по описа за 2019год. на Окръжен-съд Плевен и на основание данните
по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК вр. чл.431 НПК.
Въззивното производство е образувано
на основание протест на Районна прокуратура-Плевен срещу Определение №30 от 21.01.2019г.
по ЧНД № 154/2019г. по описа на Районен съд – П., с което е постановено на
основание чл.431, ал.1 от НПК, във вр. с чл.89, ал.1, б. „а” от НК принудително лечение спрямо В.И.В.,***, мярка предаване на близките за лекуването му под
наблюдение на Психо-неврологически диспансер – **** към ***
„******”-П. за срок от 6 (шест) месеца, при дневен стационар. Със същия съдебен
акт е постановено при неспазване на
режима, лекуващият лекар да изпрати предложение на РС-П. за промяна на режима
по реда на чл.91 от НК, както и след изтичане на шестмесечен срок от настаняването на В.И.В. на принудително лечение, делото да се докладва на съдията-докладчик за
произнасяне по реда на чл.432 от НПК.
С подадения протест определението се
оспорва като неправилно. Твърди се, че подходяща принудителна медицинска мярка по отношение на
В.В. е тази по чл. 89, б. „б“ НК, а
именно принудително лекуване в Отделение за „Остри психотични разстройства“ към **** клиника при *** „****“ ЕАД-П.. Изложени са
съображения, че по психиатричната експертиза е дадено заключение, че В.И.В.
страда от „Параноидна шизофрения“, като състоянието му се отнася към медицинския критерий за
невменяемост-продължително разстройство на съзнанието. В тази връзка се излагат
аргументи, че наложената с обжалваното определение мярка по чл.89, б. „а“ НК е неефективна. Отправено е искане към
въззивната инстанция да измени протестираното определение, като постанови принудителна
медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ НК спрямо В.В., а именно принудително лекуване в Отделение за „Остри психотични разстройства“ към ***** клиника при ***„****“ ЕАД-П. за срок от шест месеца.
В законоустановения срок е постъпило възражение от В.И.В. срещу протеста. В
него се сочи, че съжалява за стореното, което е било необмислено и в резултат от породила се
ревност у него, след като е видял Д.И. със съпруга й. В.В. излага доводи, че
страда от хемороиди. Посочва, че не одобрява проявите на агресия и насилие и се
разкайва за причинените от него неудобства и притеснения на семейство И..
Отправя искане към ОС-Плевен да потвърди първоинстанционното определение.
В открито съдебно заседание на 07.02.2019г. представителят на ОП-Плевен
поддържа протеста. Излага аргументи, че първоинстанционното определение е
необосновано.
В открито
съдебно заседание на 07.02.2019г. В.В. се явява лично и със защитник адвокат К.Д.
***. Адвокат Д. посочва, че В.В. е критичен към извършеното, което се явява
инцидентна проява в живота му. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден.
В проведеното съдебно следствие пред въззивната
инстанция В.В. заявява, че съжалява и е
допуснал огромна грешка. Твърди, че е имал чувства към Д.И., но разбрал, че е
омъжена. Посочва, че в клиниката му се подиграват заради хемороидалната болест,
поради което от десет дни е спрял да се
храни, за да не се налага да посещава тоалетна. Твърди, че няма никакво
намерение повече да притеснява семейство И., ще посещава дневен стационар под
наблюдение на родителите си, ще изпълнява указанията на лекарите и ще избягва
всякакви контакти със семейство И.. Моли първоинстанционният съдебен акт да
бъде потвърден.
Въззивният съд, като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваното определение по реда на чл. 313 НПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частният протест е подаден в законовия срок по чл. 431, ал.2 НПК, срещу
подлежащ на протестиране съдебен акт, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан. Разгледан по същество, протестът е
неоснователен, поради следните съображения:
Досъдебно производство №**/2018г. по описа на РП-Плевен е образувано с
Постановление на РП-Плевен №***/17.12.2018г.
по реда на чл.212, ал.1 НПК,
затова, че на 07.12.2018г. е отправена закана с убийство спрямо А.К.И.
от гр.П. и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 НК.
От назначената по досъдебното производство тройна съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че В.И.В. страда от „Параноидна шизофрения“ и към
момента на извършване на деянието не е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. бил е в състояние на
невменяемост, продължително разстройство на съзнанието. Вещите лица психиатри
Д-р Н.Л., Д-р И.В., Д-р П. Р. са констатирали, че протичането на психичното
заболяване е довело до дълбока и
цялостна промяна на личността с трайни разстройства на мисленето и поведението
на В.В. е откъснато от реалността.
Дадено е заключение, че при В.В. е налице умерена степен на риска от
извършване на обществено-опасни действия. В заключението е посочено, че въпреки
липсата на самосъзнание за психична болест, В.В. е постъпил на 02.01.2019г. в Отделение за „Остри психотични разстройства“ към *****клиника при **** „******“ ЕАД-П. с подписана
декларация за информирано съгласие.
В тази
връзка, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по досъдебното
производство е прекратено с Постановление на Районна прокуратура- Плевен №В
5573/11.01.2019г., като в същото е прието, че В.И.В. не е наказателноотговорно лице по смисъла на
чл.33, ал.1 от НК.
От
РП-Плевен е изготвено Предложение за
прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 от Наказателния кодекс.
Прокурорът е направил искането си на база посочения в психиатричната експертиза
тип психиатрично заведение и вида на принудителната медицинска мярка. Въз
основа на така внесеното предложение е образувано ЧНД №154/2019г. по описа на
РС-Плевен.
В производството
пред РС-Плевен са изслушани вещите лица
по тройната съдебно-психиатрична
експертиза, в чието заключение е дадено
предложение В.В. да бъде настанен за принудително лекуване в Отделение за
„Остри психотични разстройства“ към ****клиника при ****„****“ ЕАД-П. по реда на чл. 89, б. „б“ НК. Вещите лица Д-р
Н.Л., Д-р И.В., Д-р П.Р. предлагат срока на настаняването да е шест месеца. Д-р
Л. посочва, че реално освидетелстваният
е на болнично лечение, считано от 02.01.2019г., като към момента има добър отговор на терапията.
За да постанови определението си, Районният съд е приел, че с оглед на
своето психично състояние и на характера на извършеното деяние В.В. не се явява
особено опасен за обществото. Посочил е, че
целта на принудителните медицински мерки
е да предотвратят по-нататъшното извършване на общественоопасни деяния от лицата, в състояние на невменяемост, като
се положат съответни грижи за лечение в
съответствие със степента на обществена
опасност на психично болния. Предвид горните съображения, РС-Плевен е приел,
че спрямо В. В. следва да бъде
приложена мярка по чл. 89, б. „А“ НК
предаване на близките за лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер ****към „****“
ЕАД П. за срок от шест месеца.
Настоящият въззивен
състав намира, че тези изводи на РС-Плевен са правилни и не са
необосновани, въпреки по-кратката
изложена аргументация. Налице са основанията за
постановяване налагането на принудителни медицински мерки по чл. 89 от НК, тъй като В.В. несъмнено
е извършил общественоопасна проява в състояние на невменяемост, което изключва
ангажирането на наказателната му отговорност. Въззивният
съд счита, че целите на принудителните медицински мерки по чл.89 НК
са съсредоточени не върху изолирането на освидетелствания, а върху неговото
лечение. За различните степени на увреденост на здравето е предвиден различен режим, като в настоящото
производство следва да бъде преценено
кой е най-подходящият режим на лечение, който да осигури възможност за
стабилизиране на здравословното състояние на освидетелствания, като същевременно
и гарантира неговата сигурност, както и тази на останалите членове на
обществото.
Настоящият
въззивен състав намира, че по отношение на В.И.В. е налице възможност за
лекуване под грижите на близките му, тъй като от събраните по делото доказателства
става ясно, че има майка Е.Л.В., на 66 години, и баща И. В. В., на 69 години,
които са разпитани в производството пред РС-Плевен. Настоящият въззивен състав
намира, че те са състояние да полагат необходимите грижи и лечение за него и да
осигуряват В.В. за наблюдение от лекар,
да му предоставят подкрепяща семейна среда. Съдът намира, че по отношение на
освидетелствания към момента не е необходимо да се прилага някоя от мерките по
чл.89 б. „б" и б. „в” НК. Този извод се налага от характера на извършеното
общественоопасно деяние и начина му на извършване, цялостното поведение на В.В.,
както и това, че деянието е изолирана проява в живота му. Налице е критичност и изразена готовност за лечение. В.В.
се нуждае от болнични грижи и лекуване
по принудителен ред, като се предаде на майка му Е.Л. В. и баща му И.В. В., като
при настъпила промяна в състоянието или от нуждите на неговото лекуване,
мярката може да бъде изменена или прекратена от съда. В този смисъл РС-Плевен правилно
в диспозитива на протестираното определение е указал, че при неспазване на
режима, лекуващият лекар следва да
изпрати предложение в РС-Плевен
за промяна на режима по реда на чл. 91 НК. Във всички случаи, след изтичане на 6-месечен срок
от настаняването в лечебното заведение, съдът се произнася за продължаване, замяна или прекратяване на
принудителното лечение по реда на чл. 432 НПК.
Предвид изложеното по-горе, Окръжният съд счита, че протестът
е неоснователен, а постановеното от Районния съд определение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжен съд-Плевен
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №30/21.01.2019 г., постановено по ЧНД № 154/2019г. по описа на Районен съд -
Плевен, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.