№ 23
гр. Ловеч, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20244310200973 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К № 9762277 на ОД на МВР Ловеч на Р. О. Р.,
ЕГН: ********** от с.Г. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 800.00 лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това,
че на 16.08.2024 г. в 13:04 часа в обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 65+700, землището
на с.Малиново, с АТСС тип стационарна SITRAFFIC Lynx, насочена в посока
София, снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено
ограничение на скоростта с п.з.В-26, 60 км/ч и отчетен толеранс от 3 км или
3% с МПС «Ситроен Берлинго» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за
скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
107С499А01080023. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е
установена скорост от 103 км/ч, като е налице превишаване на разрешената
скорост с 43 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в
едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/8874555 на 24.04.2024 г.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Р. О. Р., който
го обжалва чрез адв.М.Ч. в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не
са налице всички съставомерни елементи от разпоредбата, посочена като
основание за налагане на наказанието, не е посочено мястото на извършване
на нарушението, посоката на движение на автомобила, както и правното
основание за издаване на предходния ЕФ, за да са налице условия за
1
ангажиране на отговорността при условията на повторност. Сочи, че не са
налице данни автоматизираното средство за контрол на скоростта дали е било
годно и правилно експлоатирано, дали е преминало първоначална или
последваща проверка от БИМ. Поради изложеното моли съда да отмени
обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не
се явява и пълномощника му адв.Ч.. Постъпило е заявление от адв.Ч., в което
излага становище по същество и претендира присъждане на сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпращат
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от
материалите към преписката не присъстват данни за връчване на ЕФ лично на
жалбоподателя, в представената разпечатка присъства дата на връчване
21.10.2024 г., жалбата е подадена по куриер и е входирана в ОД на МВР-Ловеч
на 31.10.2024 г., като по същество е неоснователна.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено,
че автомобилът е управляван със скорост 103 км/ч при разрешена скорост от
60 км/ч, въведена с п.з.В-26, извън населено място, т.е. превишение от 43 км/ч,
като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо
средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е
60 км/ч и тя произтича от п.з. В-26, видно от представената схема на пътния
участък и съответства на зададената скорост в използваното АТСС. Посочено
е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 65+700, землището
на с.Малиново, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че
превишената скорост е 107 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 %
толеранс е 103 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш и в същия
2
изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване на ЕФ
наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е
извършено извън населено място, което е видно от представената схема.
Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено.
Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно
разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който
се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при
забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак. Тук
следва да се отбележи, че неправилно наказващият орган е добавил към
нарушената разпоредба, тази на чл.21,ал.1 от ЗДвП, тъй като същата
представлява самостоятелна хипотеза на административно нарушение, но с
оглед пълното и точно описание на нарушението в обстоятелствената част на
ел.фиш, както и изричното посочване на чл.21,ал.2 от ЗДвП като нарушена
разпоредба, съдът приема, че не е налице засягане или ограничаване правото
на защита на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му във вина
нарушение.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена
скорост от 103 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която
не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало
ограничение от 60 км/ч, видно от приложената схема, от която освен
наличието на ограничителен знак за скорост е видно и местоположението на
автоматизираното техническо средство, както и че е имало табела с
обозначение “стационарна камера”.
Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за
контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ,
одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип
3
средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год,
протокол за проверка № 113–СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за
контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ, съгласно която
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. В случая представеното удостоверение за одобрен тип
средство за измерване е със срок на валидност 06.10.2019 г., но с оглед
представения протокол за проверка на използваната АТСС, съдът приема, че
същата е от одобрен тип.
Не се споделя възражението за липса на отразяване посоката на
движение на заснетия автомобил, тъй като от представения снимков материал
е видна посоката на движение, а именно че автомобилът е отдалечаващ се и
след като техническото средство е насочено в посока София, то автомобилът
се е движил в посока гр.София
Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и
точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и
мястото на извършване на нарушението, а от приложената схема е видно, че
във въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-
камера за контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата по
издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и
заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията
за форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН
и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение №
1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на
колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в
§ 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
4
технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени
възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето,
посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид
държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата
от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението, а видно от
приложената разпечатка от информационната система ел.фиш е издаден на
06.03.2024 г. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на
ОД на МВР, в случая В.Д., което е видно от представената разпечатка от
информационната система, от която е видно кой служител и кога е прегледал
записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и
превишението на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е
извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание
на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
5
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от
справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че «Електронният фиш
по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл.
186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.» Последният, видно от събраните по
делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и
не е депозирал декларация и към настоящия момент, от която да се
установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на
процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата
отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/
гласи: "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. "
Съгласно легалната дефиниция по § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП Министърът на вътрешните
6
работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че
за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
В обстоятелствената част на обжалвания ЕФ е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ Серия К №8874555, като е отразена дата на влизането му
в сила – 24.04.2024 г. Действително не е посочено за какво нарушение е
издаден, но наказващият орган е представил към преписката ЕФ Серия К №
8874555 на ОД на МВР Силистра, както и справка от АИС АНД, от които е
видно, че с ЕФ Серия К № 8874555 жалбоподателят е бил санкциониран за
извършено от него на 16.02.2024 г., в 09:18 часа в гр.Силистра нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.1,
т.2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50 лева. От разпечатката от
автоматична информационна система на Сектор Пътна полиция, е видно, че
този електронен фиш е издаден на 26.03.2024 г., връчен е на жалбоподателя на
09.04.2024 г., влязъл в законна сила на 24.04.2024 г. и наложената глоба дори е
заплатена, поради което не приема възраженията за липса на доказателства за
повторност на нарушението.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО
законосъобразно е квалифицирал и приложил административно наказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно
извършено нарушение по чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Отразена е и привръзката със
съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП. Както беше посочено по - горе, с електронния фиш
отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
7
ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишил разрешената скорост на
движение от 60 км/., предвидена за движение извън населено място, тъй като
се е движил с 103 км/ч. За превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, вида и размера на
които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване
на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено
място /ал. 1/ или извън населено място /ал. 2/, като са предвидени и по-тежко
наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.
3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4/ и системно такова/ал. 5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.
182, ал. 4 от ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено
нарушение по ал. 1, ал. 2 и 3 на същата разпоредба, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Както се
посочи, приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 182, ал.
4 ЗДвП е обвързана със съответната хипотеза по ал. 2, като описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение
в обстоятелствената част на електронния фиш /превишаване на скоростта
извън населено място и стойността на конкретното превишение, изчислено
коректно на база измерената скорост, намалена с допустимата грешка при
измерването/, ясно сочат, че жалбоподателят е наказан за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП, наказуемо с глоба 400 лв., чийто
двоен размер съответства на наложената с ЕФ глоба в размер на 800 лв.
Описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е
наказан за повторно превишаване на разрешената скорост извън населено
място, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение – превишена
скорост с цитирания издаден и влязъл в сила електронен фиш. Съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът
придава на АУАН, респективно на ЕФ значението на доказателствено
средство, което може да бъде опровергано от събраните в хода на съдебното
или административното дирене доказателства или да бъде изключено от
8
доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на
посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за
осъществени посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат
опровергани от събраните по делото доказателства, включително
представените от АНО, като в конкретния случай описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Както е посочено и по – горе визираният в
обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ повторността
/електронен фиш Серия К № 8874555 е приет като писмено доказателство по
делото. От съдържанието му се установява, че с него на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, жалбоподателят е наказан за същото по вид
нарушение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както и че е влязъл в сила на 24.04.2024 г.
Следователно процесното нарушение, извършено на 16.08.2024 г., попада в
рамките на едногодишния срок по § 6, т. 33 от ЗДвП и е повторно извършено,
като е без значение колко време е изминало между двете нарушения, тъй като
закона обвързва повторността не с датата на извършване на предходно
нарушение, а с датата на влизане в сила на акта, с който е наложено наказание
за това нарушение.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административно наказващия орган под нормата на чл. 182, ал.
4, във връзка с ал. 2, т. 5 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от
хипотезата й, и законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана
на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение, като
изложените възражения в жалбата за липсата на повторност са неоснователни.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
9
максимална скорост извън населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 4, във връзка с ал. 2, т.5 от ЗДвП, а
именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба,
индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на
скоростта. В случая скоростта е превишена с 43 км/ч. /стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 5 от
визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на
разрешената скорост от 41 до 50 км/ч наказание, определено в абсолютен
размер – глоба 400 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е.
глоба в размер на 800 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на
основание чл. 182, ал. 4, във връзка с ал.2, т.5 от същия закон.
По изложените съображения, съдът приема, че нарушението е
безспорно доказано, в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв
следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К №9762277 на ОД на МВР
Ловеч, с който на Р. О. Р., ЕГН: ********** от с.Г. е наложена на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, във връзка с ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в
размер на 800.00 лева лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка
с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
10
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11