Р
Е Ш Е
Н И Е №682
гр.Видин ,
26.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия, втори състав,
в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през
две хиляди и двадесета година , в
състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.П. , като разгледа докладваното от съдията Николова
гр.дело №3034 по описа за 2019г.,и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „ БНП
П.П.Ф. ” С.А. клон Б. , с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.П. С., сгр.14, представлявано от пълномощник Н.М.
-юрисконсулт, упълномощен от Д.Д.
–Заместник управител , срещу П.Д.В.
с ЕГН: ********** с адрес ***, за
установяване вземания на ищеца към ответника за суми,
представляващи главница от 955.81 лева, ведно със законната лихва,
45.05 лева мораторна лихва за
периода 11.04.2018г./дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение / -
11.04.2019г., /дата на завеждане на дело/
дължими на основание Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS
11463273 от 30.09.2015г., сключен между страните, по силата на който ответникът се е съгласил
да му бъде отпуснат револвиращ кредит под формата на кредитна карта MasterCard с максимален
кредитен лимит 1000.00 лева, който
ответникът усвоява посредством всякакви трансакции - теглене в брой, плащания,
чрез терминални устройства, осъществени чрез издадената му кредитна карта.
Ответникът не внасъл част от минималните месечни погасителни вноски, представляващи
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта
на 01.10.2017г., когато е последното плащане по нея , като балансът по същата е
минус 1229.49 лева.
За
вземането е образувано ч.гр.д. № 1154/2019г. на ВРС и е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК , която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Исковата молба, заедно с
приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена
на ответника, чрез назначен особен представител, който в срока по същия текст е
отговорил. Излага се в отговора, че ответникът
не е сключвал договор за револвиращ кредит,, не е посочено кога ,къде и как е предоставена сумата,твърди се, че
ответникът не е получил сумата. Представеното приложение към договора не е
подписано от ответника и е недействително. Евентуално се твърди нищожност
на клаузите , определящи лихвен процент
и ГПР, поради противоречие с разпоредбите на чл.10 и 11 от ЗПК. Оспорва се
месечното извлечение като писмено доказателство, като се твърди ,че не е годно
доказателство по смисъла на ГПК. При
признание от ищеца за плащания по договора, се твърди нищожност в останалата
част.
По
делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на вещо
лице.
Като
взе предвид становищата на страните,събраните в производството доказателства,
обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за
установено следното:
Видно
от Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на
кредитна карта PLUS 11463273 от 30.09.2015г., сключен между страните, ищецът е отпуснал на ответника кредит за
потребителски цели в размер на 850.00 лева и 55.25 лева кредит за покупка на
застраховка“Защита на плащанията“ , който ведно с дължимата договорна лихва в
размер 29.45 %, ответникът се е съгласил да върне , съгласно погасителен план
на 12 равни месечни вноски, всяка от 89.44 лева.
В т.12 от договора страните са
уговорили, че ищецът може да предостави
за ползване на ответника кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, но
не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. С приложение към договора, подписано от ищеца, е посочено в т.1 , че
ищецът отпуска на ответника револвиращ кредит в размер 1000.00 лева, а в т.2 –
че издава на ответника кредитна карта MasterCard.
Картата, и приложението са получени лично от ответника на 20.04.2016г., видно
от товарителница №919031612776211.
Видно
от заключението на вещото лице, неоспорено по делото, на 07.04.2017г. картата е
активирана, като са изтеглени 400.00 лева, трансакции са извършвани в периода 07.04.2017г.-
23.10.2017г. , като са изтеглени 1190.00 лева, а 41.80 лева са събрани такси
при теглене от АТМ суми. Подробно, вещото лице е посочило в заключението минималните месечни дължими вноски от ответника, платени ли са и
кога. Сочи още, че вноските с падежи 01.11.2017г. в размер -60 лева,
01.12.2017г., 01.01.2018г., 01.02.2018г., 01.03.2018г. и 01.04.2018г., всички в
размер от по 120.00 лева, не са платени от ответника. .Договорна лихва е начислявана до
10.04.2018г., върху усвоената и неиздължена главница в уговорения първоначален
размер. След обявената предсрочна изискуемост
на 11.04.2018г. ищецът не е начислявал договорни лихви и такси, а само
мораторна законна лихва за периода 11.04.2018г. – 11.04.2019г. в размер 101.37
лева, от които са плетани 56.32 лева и остават неплатени 45.05 лева. Към датата на заявлението неиздължените суми
по пера са 955.81 лева главница , 45. 05
лева мораторна лихва за периода 11.04.2018г. – 11.04.2019г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за револвиращ кредит/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и изпадането в забава на ответника и размера
на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на
чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост
на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да
ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Видно е, че кредитната карта и
приложението към договора са получени от ответника, картата е активирана,
правени са трансакции, като са теглени суми в различен размер и са погасявани
от ответника, поради което съдът
приема,че ответникът се е съгласил с условията на договора за револвиращ кредит
и е получил реално предоставената в заем сума.
Договорът за револвиращ кредит има
характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания, уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит не е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 10 и 11, ал. 1, ЗПК, каквито възражения са направени от ответника. В процесния договор, кредиторът
е посочил лихвения процент по заема и ГПР, както и всяка от таксите, които се
дължат при извършване на конкретна операция. Посочени са компонентите, включени като разходи в годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. Видно от
заключението на вещото лице, установява се месечната минимална погасителна
вноска по процесния кредит, която е калкулирана от ищеца при установения лимит на кредита до 1000.00
лева, като лихвения процент не е променян за срока на договора. Не се установи
размер на шрифта 8 от ответника.
Съдът намира иска за основателен за посочените
вземания за главница и мораторна лихва в установените размери и като такъв
следва да бъде уважен.
По отношение на
разноските съдът намира, че с оглед
изхода на спора ,на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство - 75.00 лева, от
които 25.00 лева ДТ и 65.00 лева юрисконсултско възнаграждение, и в исковото
производство - 125.00 лева ДТ, 300.00
лева за възнаграждение на особен представител и 120.00 лев възнаграждение на
вещо лице. Следва да се присъди и
юрисконсулско възнаграждение в размер 100.00 лева.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Д.В. с ЕГН: ********** с адрес ***, вземането на „ БНП П.П.Ф. ” С.А. клон Б. , с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.П. С., сгр.14, представлявано от пълномощник Н.М.
-юрисконсулт, упълномощен от Д.Д. – Заместник
управител, срещу П.Д.В. с ЕГН:
********** за следните суми: просрочена главница в размер на 955.81 лева,
ведно със законната лихва, считано от 23.04.2019г. до окончателното
издължаване, мораторна лихва за периода 11.04.2018г.-
11.04.2019г. в размер на 45.05 лева,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1154/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА П.Д.В. с ЕГН:
********** с адрес ***, да заплати
на „ БНП П.П.Ф. ” С.А. клон Б. , с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.П. С., сгр.14 разноски в производството по ч.гр.д.№ 1154/2019г. ВРС в общ
размер 75.00 лева, а в това по гр.д.№ 3034/2019г.ВРС - общо 645.00 лева .
На адвокат М.В. да се изплати
възнаграждение за особен представител в размер 300.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: