Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260576
гр.Бургас,
14.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 4553
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д.М.Д. с
ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. П.Д.-БАК, с посочен съдебен адрес:***,
против Наказателно постановление № 02-168/07.10.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол-
Черно море“ гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури“, с
което за нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗРА и на основание чл. 70, ал.1 ЗРА, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500
лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети три броя въдици с по една
кука.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Твърди се, че са допуснати нарушения на
административнонаказателната процедура, както и че жалбоподателят не е
извършвал вмененото му нарушение.В тази връзка се изтъква, че Петров
действително е извършвал любителски
риболов, но на щука, която не е била забранена за улов в процесния период.
В откритото
съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с представител
– адв. П.Д. – БАК, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
доводи, като ги доразвива.
За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Ч.,
която оспорва жалбата. Посочва, че административното нарушение е безспорно
установенo, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения, поради което и пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 7
– гръб НП е връчено на 20.10.2020г., а жалбата е депозирана на 27.10.2020 г.
видно от съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 21.04.2020г. св. С.П.-
служител на ИАРА, извършвал проверка за спазване на забраните за риболов на
територията на гр. Бургас. Между
бензиностанция „Лукойл“ и Атанасовско езеро, на канала, той видял жалбоподателя
Д., който извършвал любителски риболов с 3 броя въдици поставени във водата (в
т.нар. „работно положение“). При извършената проверка уловена риба не била
констатирана, но въпреки това служителите на ИАРА преценили, че с поведението
си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА доколкото извършва
риболов в период на забрана за риболов съгласно Заповед № РД 09-350 от
15.04.2020г. на МЗХГ. С оглед горното св. П. съставил на място срещу
жалбоподателя АУАН с № В 0008325, описвайки горните факти и квалифицирайки ги
като нарушение по чл. 32, ал.1 ЗРА. Актът бил предявен на жалбоподателя, който
се запознал с него, като записал, че по погрешка е дошъл на това място за
риболов.
На база съставения АУАН, на 07.10.2020г.
административнонаказващият орган издал и обжалваното НП, в което пресъздал
фактическата обстановка описана в акта. АНО квалифицирал поведението на
жалбоподателя, като нарушение по чл. 32, ал.1 ЗРА, поради което и на основание чл. 70, ал.1 ЗРА, му наложил
административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети три
броя въдици с по една кука.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателствени материали по АНП.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган,
съгласно чл. 91, ал.2 ЗРА. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки това съдът счита, че в хода на
производството са допуснати нарушения на закона, довели до опорочаване на
производството до степен, налагаща отмяна на санкционния акт. Това е така по
следните причини.
На първо място, не е
ясно коя забрана е нарушена, тъй като в НП е посочено единствено разпоредбата
на чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗРА, във водните обекти по
чл. 3, ал.1, т.1 и т.2 ЗРА се забранява улова на риба и други водни организми
през периода на тяхното размножаване, съгласно приложение № 1 от закона. Иначе
казано, цитираната разпоредба препраща към забрана (включваща видове риба и
различни срокове), регламентирана в закона. Същевременно, в НП е посочено, че е
нарушена забрана съгласно заповед № РД-09-350/15.04.2020 г. на министъра на
земеделието и храните, която обаче е приета въз основа на други разпоредби от
чл. 32 от ЗРА. Тази неяснота става още по-очевидна, тъй като текстово е
записано, че се касае за улов в „размножителен период“ без обаче да е посочено
за кой вид риба става въпрос. Получава се така, че АНО е посочил квалификация
на нарушението, която обаче препраща към друга правна норма (Приложение 1 от
закона), а не към заповедта, която се сочи за нарушена, при което за
жалбоподателя остава неясно кои срокове се твърди да е нарушил с поведението си.
Съобразно
съдържанието на приложение № 1 от закона, сроковете за забрана на улов на риба
не са точно определени, а са поставени в зависимост от надморската височина и
сроковете определение в точка "Г" от приложението. Така във водни
обекти, намиращи се до 500 м надморска височина срокът на забрана е от 15 април
до 31 май, в рибностопански обекти, намиращи се от 500 до 1500 м надморска
височина - от 1 май до 15 юни, и в рибностопански обекти, намиращи се над 1500
м надморска височина - от 1 октомври до 31 януари. В следващите алинеи на чл.
32 от ЗРА са предвидени възможностите със заповед на министъра на земеделието и
храните да се извършват промени в сроковете по приложението, както и обектите
за които тази забрана да не важи. Именно такава е цитираната в наказателното
постановление заповед № РД-09-350/15.04.2020 г. на министъра на земеделието и
храните. От съдържанието й става ясно, че е забранен уловът на пролетно-лятно
размножаващи се риби в рибностопански обекти в зависимост от надморската
височина, както следва: в рибностопански обекти, намиращи се до 500 м надморска
височина от 15.04.2020 г. до 31.05.2020 г. и в рибностопански обекти, намиращи
се от 500 м до 1500 м надморска височина от 01.05.2020 г. до 15.06.2020 г. В
тази заповед изрично са упоменати водните обекти на територията на всяка от
областите, в т.ч. и Бургаска, в които е разрешен любителски риболов през
визираните периоди на забрана и процесното място не попада сред тях. Тук следва да се поясни, че със
заповедта на министъра не се забранява улова на риба извън местата, които са
изрично позволени за любителски риболов. На практика на всички останали обекти
риболовът е разрешен, но при спазване на забраните за съответните видове риба и
за съответните срокове.
В конкретния случай, независимо
дали се приеме, че става въпрос за нарушение на заповедта или на закона, при
описанието на нарушението е допусната непълнота, обуславяща съществен порок в
НП. Нито в АУАН нито в НП е посочена надморската височина на процесното място,
а именно тя е определящата и по Приложение № 1, и по заповедта при установяване
на периода, който се обхваща от забраната, съответно – при преценката е или не
е извършено нарушението. Доколкото това не е сторено, описанието на нарушението
е непълно и е основание за отмяна на НП /Решение
№ 2238 от 20.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2393/2017 г.; Решение № 2107 от 7.12.2017 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2354/2017 г/.
Най-същественото
обаче е, че в конкретния случай не е описано какъв вид риба се е ловил,
доколкото забраните в заповедта, на която се позовава АНО не касаят всички
видове риба. В АУАН
следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението,
следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се
посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като
нарушението, за което се твърди, че е извършено от лицето, е предмет на
доказване по делото. В случая, щом АНО е решил да санкционира жалбоподателя, за
това, че лови риба в период на забрана, то обезателно същият е следвало да
посочи каква точно риба е била обект на риболова, за да може да се направи
преценка дали ловът й попада под забраната на т. I, т. 4, предл. първо от
Заповед № РД 09-350 от 15.04.2020г. на МЗХГ, или не. В случая такива факти в
АУАН и НП не са въведени, като по мнение на съда - тяхната липса или неточност
не може и не следва да се изяснява едва в производството по обжалване на НП,
съответно тези факти и обстоятелства не следва да се извличат по тълкувателен
път от данните по делото. Изрично в този смисъл е Решение № 2153 от 13.12.2017г. на АдмС-Бургас по к.н.а.х.д. № 3114/2017г.
Тук следва да се
отбележи, че действително съгласно пар. 26 от закона "риболов" е
поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други
водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.
Т.е. принципно не е задължително да има улов, за да се приеме, че е налице
риболов по смисъла на закона. Това положение обаче не може да бъде отнесено към
всяко нарушение. Безспорно например за налагане наказание за използване на
забранени уреди е достатъчно те да са поставени в работно положение. В
конкретния случай обаче, за да се установи, че е налице риболов на риба в
период на забрана, трябва да се установи каква риба е уловена. Възможно е да се
установи и че с оглед използваните уреди или пък с оглед мястото е било
възможно да се улови единствено и само риба, която в момента е забранена, но
такива твърдения и още по-малко- доказателства, липсват по преписката.
Поради горните причини, съдът
счита, че в случая извършването на нарушението и авторството в лицето на
жалбоподателя не се доказва по несъмнен начин, като в хода на
административнонаказателното производство са допуснати нарушения на закона
поради което и наказателното постановление следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в
разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в
производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на
страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща
към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
случая, с оглед изхода на правния спор разноски принципно се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е направил искане за присъждането им, поради
което и съдът не може служебно да се произнесе в тази насока.
Така мотивиран, на основание
чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-168/07.10.2020г., издадено
от Началник отдел „Рибарство и контрол- Черно море“ гр. Бургас към Изпълнителна
агенция „Рибарство и аквакултури“, с което за нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗРА и
на основание чл. 70, ал.1 ЗРА, на Д.М.Д. с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***,
чрез адв. П.Д.- БАК, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1500 лева и на основание чл. 90, ал.
1 от ЗРА са отнети три броя въдици с по една кука.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.