Р Е Ш Е Н И Е
№
25.9.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
девети септември
две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като разгледа гражданско дело № 494 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на „И.” ООД, представлявано от А. П., срещу А.А.Х., с която се иска осъждането
на ответника за сумата от 5 134.72 лева – главница
по договор за потребителски кредит №
ГО-22/29.4.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, за
сумата от 3 868.32 лева - договорна лихва за периода от 20.1.2015 г. до
20.12.2015 г., както и за сумата от 1 830.67 лева – мораторна
лихва за периода от 21.12.2014 г. до 8.2.2019 г.
С определение от 11.3.2019 г. V-ти състав на ВТРС е
съединил настоящото гр.
д. № 494/2019 г. и гр. д. № 495/2018 г. на ВТРС, образувано по искова молба на „И.”
ООД срещу А.А.Х. за осъждането на последния за сумата от 5 983.02 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ГО-21/29.4.2014 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба, за сумата от 6 351.37 лева - договорна лихва за периода от
29.8.2014 г. до 29.12.2015 г., както и за сумата от 2 184.37 лева – мораторна лихва за периода от 30.8.2014 г. до 8.2.2019 г., като е постановил двете дела да се движат
под номера на образуваното гр. д. № 494/2019 г. на ВТРС.
Ищецът твърди, че на 29.4.2014 г. между
страните са сключени два договора за потребителски кредит, по силата на всеки
от които ищецът е предоставил на ответника сумата от 6 350.00 лева срещу
задължение на последния да върне същата в срок от 20 месеца. Заявява се, че
ответникът не е заплащал вноски по кредитите съгласно погасителните планове, с оглед на което задълженията му са
станали изискуеми на основание настъпил
падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се изразява
становище за недопустимост на предявените искове, при твърдението, че процесните договори за нищожни, тъй като не отговарят на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Отделно от това, се сочи, че нищожна се
явява и клаузата относно ГПР, който не е изчислен и формиран съгласно чл. 19 ЗПК, както и уговорената възнаградителна лихва, която
неколкократно надвишава максималната допустима.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Особеният представител на ответника оспорва
претенциите и моли за тяхното отхвърляне.
Великотърновският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представените писмени
доказателства, че на 29.4.2014 г. между „И.” ООД и А.А.Х.
са сключени Договор за потребителски кредит № ГО21/29.4.2014 г. и Договор за потребителски кредит
(ДПК) № ГО22/29.4.2014 г., съгласно
които на ответника се предоставят сумите от по 6 350.00 лева срещу
задължение на последния да върне същите, заедно с уговорената възнаградителна лихва.
Съгласно т. 3.1 на попълнените договорни
бланки, разходът на потребителя по обслужване на кредита се
формира от възнаградителната лихва, посочена в
погасителния план, както и от еднократна административна такса в размер на 2 %
от разрешената сума по кредита. В т. 3.2 е посочено, че общото задължение по
кредита възлиза на 17 089.09 лева, а в т. 4.1 – че всички задължения по
договора следва да бъдат погасени в срока, посочен в погасителния план. Към
договорите са приложени разписки, според които на датата на тяхното подписване
на ответника са предоставени сумите по кредитите.
Съгласно заключението по допуснатата счетоводна експертиза, за
погасяване задълженията си по ДПК № ГО21/29.4.2014
г. ответникът е заплатил 2 583.00 лева, а по ДПК № ГО22/29.4.2014 г. – 5 914.35 лева.
Въз основа на представените доказателства
съдът приема за установено съществуването на правоотношения по договори за
потребителски кредит, като с получаване на сумите по същите е завършен
фактическият състав на сделките, което е породило задължение за ответника да
върне заетите суми в сроковете по погасителните планове. Относно вземанията за възнаградителна лихва обаче, съдът намира, че за ответника
няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, поради нищожност на
клаузите, които ги уреждат. В този смисъл и имайки в предвид, че нормите, които
уреждат действителността на правните сделки, са такива с императивен характер,
то съдът следи служебно, дори при липсата на възражение, за нищожност и следва
да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е
налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза,
както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от
специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В случая на ответника
са предоставени суми от по 6 350.00 лева при ГПР от 213 % и ГЛП от 120 %, като
възнаградителната лихва по все от договорите е в
размер от 8 567.40 лева, т.е. повече от размерите на отпуснатите кредити. Действително,
към датата на сключване на договорите разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК
относно максималния размер на ГПР не е била приета, но доколкото възнаградителната лихва и ГПР превишават значително размера
на предоставените в заем суми, а в договорите липсва конкретна обосновка за
определянето им в такъв висок размер, съдът приема, че се касае за хипотеза на
злоупотреба с право от страна на кредитора, в резултат на която е допуснато
неравноправно третиране на по-слабата икономически страна. Предвид на това,
клаузите за възнаградителна лихва и ГПР са нищожни, тъй като не отговарят на
изискването за добросъвестност и противоречат на добрите нрави.
Преценката дали дадена клауза е нищожна
поради противоречие с добрите нрави се прави с оглед момента на сключване на
договора и при съобразяване с всички обстоятелства, относими
към нея. В действащата към момента на сключване на договорите съдебна
практиката (решение по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г.о., решение по гр. д.
№ 315/2005 г. на ВКС, II г.о. и пр.) е прието, че противоречи на добрите нрави
уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната, а когато лихвата е уговорена по обезпечено
задължение – надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Т.е. посоченото
правило следва да бъде взето за ориентир при преценката дали съответната
клауза, регламентираща размера на възнаградителната
лихва, противоречи на добрите нрави. В случая лихвеният процент на възнаградителната лихва е 120 % - дванадесет пъти над годишния
размер на законната лихва, а самата лихва значително надвишава размера на
предоставените суми. По изложените съображения и като взе в предвид, че ищецът
е икономически по-силната страна в правоотношението, извършваща дейността по
предоставяне на кредити по занятие, съдът намира, че клаузите от договорите,
предвиждащи задължение за заплащане на възнаградителна
лихва при годишен лихвен процент от 120 % са нищожни, като накърняващи добрите
нрави. В случая процентът на лихвата е прекомерно висок - до степен, че извежда
тази същата извън присъщата й функция (да бъде възнаграждение за кредитора),
което на практика води до неоснователното обогатяване. Съдът не може да приеме,
че се дължи и лихва в размер на законната от датата на сключването на договорите
до издължаване на кредитите, тъй като в действащото законодателство подобна
възможност не е предвидена.
Отделно от горното, в случая не става ясно
какви други вземания освен главницата и уговорената лихва се включват в общата
сума по договорите. Това е така, доколкото сборът на сумите по погасителните
планове (главница и лихва) се равнява на 14 917.40 лева, като събрани с
еднократните такси по чл. 3.1.2 в размер от по 127.00 лева общите задължения по
договорите се равняват на 15 044.40 лева. Т.е. не е ясно какви задължения
са включени с остатъчните суми от по 2 044.69 лева
(17 089.09-15 044.40), като съдът приема, че същите е следвало да
бъдат включени в ГПР, но това не е сторено в нарушение на закона.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че уговорките за
заплащане на възнаградителна лихва и ГПР се явяват
нищожни и не са породили целените с тях правни последици. Поради това и на
основание чл. 23 от ЗПК ответникът дължи само чистата стойност на предоставения
финансов ресурс. От заключението по счетоводната експертиза се установява, че ответникът
е погасил сумата от 2 583.00
лева - по ДПК № ГО21/29.4.2014
г. и сумата от 5 914.35 лева - по ДПК № ГО22/29.4.2014 г. Така заплатените суми следва да се
отнесат в погашение на предоставените главници, като съдът приема, че се дължи
разликата до предоставените суми от 6 350.00 лева. Т.е. 3 767.00 лева
- по ДПК № ГО21/29.4.2014 г. и 435.65
лева - по ДПК № ГО22/29.4.2014
г. С извършените плащания в общ размер от 2 583.00 лева ответникът е
погасил напълно първите осем вноски по ДПК № ГО21/29.4.2014 г. и отчасти деветата поред - до сумата от
43.00 лева. Това е така, доколкото при погасяване на задълженията по договора е
останало единствено това за дължимата главница (с оглед извода за нищожност на
клаузите, уреждащи възнаградителната лихва и ГПР),
респ. погасителната вноска от 745.87 лева е останала 317.50 лева (317.50 х 8 =
2 540.00 лева, т.е. осем пълни вноски + 43.00 лева отнесени в погашение на
деветата вноска). Върху непогасения остатък от
деветата вноска в размер на 274.50 лева (317.50 – 43.00 лева) се дължи лихва от
деня, следващ този на нейния падеж. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на
лихвата за периода от 30.1.2015 г. до 13.2.2019 г. е равен на 112.61 лева.
Върху останалите незаплатени погасителни вноски в
размер от по 317.50 лева всяка също се дължи лихва от деня, следващ този на
техния падеж. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на лихвата върху
останалите вноски за периода от 1.3.2015 г. до 13.2.2019 г. е равен на 1 256.32
лева. Или общо размерът на лихвата върху непогасените
вноски за главницата по ДПК № ГО21/29.4.2014
г. е равен на 1 368.93 лева.
С извършените плащания в общ
размер от 5 914.35 лева ответникът е погасил напълно първите осемнадесет
вноски по ДПК № ГО22/29.4.2014 г. и отчасти деветнадесетата поред - до
сумата от 199.35 лева. Това е така, доколкото при погасяване на задълженията по
договора е останало единствено това за дължимата главница, респ. погасителната
вноска от 745.87 лева е останала 317.50 лева (317.50 х 18 = 5 715.00 лева, т.е.
осемнадесет пълни вноски + 199.35 лева отнесени в погашение на деветнадесетата
вноска). Върху непогасения остатък от деветнадесетата
вноска в размер на 118.15 лева (317.50 – 199.35 лева) се дължи лихва от деня,
следващ този на нейния падеж. Изчислен по реда на чл. 162 ГПК размерът на лихвата
за периода от 21.11.2015 г. до 13.2.2019 г. е равен на 38.77 лева. Върху двадесетата
незаплатена погасителна вноска в размер от 317.50
лева също се дължи лихва от деня, следващ този на нейния падеж. Изчислен по
реда на чл. 162 ГПК размерът на лихвата върху двадесетата погасителна вноска за
периода от 21.12.2015 г. до 13.2.2019 г. е равен на 101.54 лева. Или общо
размерът на лихвата върху непогасените вноски за
главницата по ДПК № ГО22/29.4.2014
г. е равен на 140.31 лева.
С оглед извода за дължимост на претендираните главници и мораторни
лихви, основателността на претенциите е предпоставена
от тази на възражението за изтекла погасителна давност. Доколкото не се касае
за периодични плащания, исковете за главница се погасят с общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД. В случая давността на вземанията за главница е
започнала да тече от падежа на съответната вноска, като е очевидно, че същата не
е била изтекла при подаване на исковите молби. Вземанията за мораторна лихва се погасяват с 3-годишна давност, съгласно
чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради за което тези от тях, чиито падеж е настъпил преди
13.2.2016 г., е изтекла законоустановената погасителна давност. В този смисъл, размерът на законната лихва върху непогасения остатък от деветата вноска по ДПК № ГО21/29.4.2014 г. от 274.50 лева за
периода от 13.2.2016 г. до 13.2.2019 г. е равен на 83.66 лева. Размерът на
лихвата върху останалите незаплатени погасителни
вноски, всяка от които от 317.50 лева, за периода от 13.2.2016 г. до 13.2.2019
г. е равен на 1 064.47 лева. Или общо размерът на лихвата за забава върху непогасените вноски за главницата по ДПК № ГО21/29.4.2014 г. възлиза на 1 148.13
лева. Размерът на законната лихва върху непогасения
остатък от деветнадесетата вноска по ДПК № ГО22/29.4.2014 г. от 118.15 лева за периода от 13.2.2016 г.
до 13.2.2019 г. е равен на 36.01 лева. Размерът на лихвата върху двадесетата
погасителна вноска от 317.50 лева за периода от 13.2.2016 г. до 13.2.2019 г. е
равен на 96.77 лева. Или общо размерът на лихвата върху непогасените
вноски за главницата по ДПК № ГО22/29.4.2014
г. за периода от 13.2.2016 г. до 13.2.2019 г. възлиза на 132.78 лева.
Или в обобщение, исковете се явяват основателни за сумата от
3 767.00 лева – главница по договор за потребителски
кредит № ГО-21/29.4.2014 г., за сумата
от 435.65 лева - главница по договор за потребителски кредит № ГО-22/29.4.2014 г., за сумата от 1 148.13
лева – мораторна лихва върху главницата по договор за потребителски кредит № ГО-21/29.4.2014 г., както и за сумата от 132.78
лева лева - мораторна лихва
върху главницата по договор за потребителски кредит
№
ГО-22/29.4.2014 г.
По разноските:
С
оглед изхода на делото ищецът има право на част от направените разносни, а
именно сумата от 479.09 лева – част от заплатените държавни такси, депозит за
особен представител и за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.А.Х., ЕГН ********** да заплати на „И.”
ООД, ЕИК ***, представлявано от А. П., сумата от 3 767.00 лева – главница по договор за потребителски кредит № ГО-21/29.4.2014 г., сумата от 435.65 лева - главница по договор за потребителски кредит № ГО-22/29.4.2014 г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на исковите молби - 13.2.2019 г. до окончателното
им изплащане, сумата от 1 148.13 лева – мораторна
лихва върху главницата по договор за потребителски кредит
№
ГО-21/29.4.2014 г. за периода от 13.2.2016 г. до 13.2.2019 г., сумата от 132.78
лева - мораторна лихва върху главницата по договор за потребителски кредит № ГО-22/29.4.2014 г. за периода от 13.2.2016 г.
до 13.2.2019 г., както и сумата от 479.09
лева – направените разноски за производството съразмерно с уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „И.” ООД, ЕИК ***, представлявано
от А. П., за осъждането на А.А.Х., ЕГН ********** за разликата над сумата от 3 767.00
лева до претендирания размер от 5 983.02 лева - главница по договор за потребителски кредит № ГО-21/29.4.2014 г., за сумата от 6 351.37 лева - договорна лихва по договор за потребителски кредит № ГО-21/29.4.2014 г. за периода от 20.1.2015 г.
до 20.12.2015 г., за разликата
над сумата от 1 148.13 лева до
претендирания размер от 2 184.37
лева – мораторна лихва върху
главницата по договор за потребителски кредит
№
ГО-21/29.4.2014 г., за разликата
над сумата от 435.65 лева до
претендирания размер от 5 134.72 лева - главница
по
договор за потребителски кредит №
ГО-22/29.4.2014 г., за сумата от 3 868.32 лева - договорна
лихва по договор за потребителски кредит
№
ГО-22/29.4.2014 г. за периода от 29.8.2014 г. до 29.12.2015 г., както и за разликата над сумата от 132.78 лева до претендирания размер
от 1 830.67 лева – мораторна лихва върху главницата
по договор за потребителски кредит № ГО-22/29.4.2014
г.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: