РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 128 по описа за 2018 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е осъдителен иск по чл. 430, ал. 2 от ТЗ.
Производството по делото е образувано е по повод искова молба от
„“Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Д.Х." **-**, представлявано от В.А.Г.и А.Ч.Д.- изпълнителни
директори, чрез юрисконсулт Т.К.против А.А.К., ЕГН **********, постоянен адрес:
*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1235,40
лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2015 г. до 15.01.2018
г. включително по договор за потребителски кредит № ********** от 13.01.2015 г.
В
исковата молба ищецът "Т.Б.А.Б."
ЕАД твърди, че на 13.01.2015 г. е сключил Договор за потребителски кредит №
********** с ответника, по силата на който е предоставил на последния
потребителския кредит в общ размер 3831.74 лв., към който е прибавена и
еднократна такса за оценка на риска в размер 410,54 лв. Поддържа, че е превел
средствата по кредита на ответника по негова сметка, открита в, ,Т.Б.А.Б." ЕАД, съгласно чл. 7, т. 2.1 от
процесния договор. Сочи, че с подписването на Договора за потребителски кредит,
ответникът-кредитополучател е дал изричното си нареждане и съгласие средствата
по кредита в общ размер 421.20 лв., представляващи застрахователни премии,
които са също част от общия размер на кредита, да бъдат преведени от „Т.Б.А.Б." ЕАД директно по банковата сметка
на съответния застраховател. Изтъква, че ответникът е декларирал съгласието си
еднократната такса за оценка на риска, включена в общия размер на дълга, в
размер на 410.54 лв., да бъде финансирана от ,Т.Б.А.Б."
ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план по договора. Поддържа, че уговореното между страните възнаграждение е
1806.48 лева и се състои от договорна лихва в размер 27,09 % от остатъчния
размер на главницата по кредита. Твърди, че общото крайно задължение по
Договора възлиза на 5638.22 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния
план, на 36 погасителни месечни вноски, включващи главница и договорна лихва,
от които 35 вноски по 156.61 лв. и една последна изравнителна вноска от 156.87
лв. Твърди, че в чл. 16, ал.2 от Договора е уредена автоматична предсрочна
изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три
поредни месечни вноски, въпреки което ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита с уведомление, адресирано до адреса му,
посочен в процесното съглашение като постоянен: гр. Луковит, п.к. 5770, ул. „С.“
***, както и на посочения в договора настоящ адрес:***, търсен е на тези
адреси, но от върху обратните разписки е отразено, че пратката не е потърсена,
получателят е непознат на посочения адрес. Твърди, че предсрочната изискуемост
на кредита е настъпила на 16.11.2015 г. и след тази дата длъжникът е загубил
възможността да погасява месечно и непадежиралото вземане на кредитора, което е
станало незабавно и предсрочно изискуемо. Твърди се, че към датата на исковата
молба /08.02.2018 г./ задължението на ответника за договорна лихва е в размер
на 1235.40 лв. за периода от 15.09.2015 г. до 15.01.2018 г. включително, което
е и предмет на претенцията. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника в качеството му на кредитополучател по Договор за потребителски
кредит № ********** от 13.01.2015 г. да заплати на ищеца, в качеството му на
кредитодател по същия договор, сумата в размер на 1235.40 лв., представляваща
договорна лихва за период от 15.09.2015 г. до 15.01.2018 г. включително.
Моли
в условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането, да се съобрази, че към настоящия момент
крайният срок на договора, посочен в чл. 6 от процесното съглашение е настъпил
– 15.01.2018 г., поради което не е необходимо ответникът да бъде уведомяван за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1235.40 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 15.09.2015 г. до 15.01.2018 г.
включително по Договор за потребителски кредит № ********** от 13.01.2015 г.
Претендира
разноските по делото.
В срока по
чл. 131 от ГПК от особения представител
на ответника, назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА страна:
Установява се от приложения Договор за
потребителски кредит №
********** от 13.01.2015 г., че между ищеца, в качеството на
кредитодател - банка и ответника, в качеството му на кредитополучател-физическо
лице, е възникнало правоотношение по договор за банков кредит. Процесният
договор по своята правна същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит. По силата
на договора ищецът, в качеството си на кредитор, се е задължил да предостави на ответника
потребителски кредит за общо ползване в размер на 3831,74 лева, като ответникът, в качеството си на
потребител, се е задължил да върне сума в общ размер на 5638,22 лева, платима
на месечни погасителни вноски съгласно погасителен план, обективиран в
договора.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на
императивните изисквания на чл. 10,
ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7 - 9 от Закона
за потребителския кредит. Посочени са индивидуализиращи данни за
страните, размерът на получената сума – 3831,74 лева, общият размер, който
потребителят следва да върне – 5638,22 лв., годишният процент на разходите – 42,33%,
годишния лихвен процент по кредита – 27,09%, представен е погасителен план, в
който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски - 36 вноски, от които 35 вноски по 156,61 лева, първата на
15.02.2015 г, а последната – на 15.01.2018 г. в размер на 156,87 лева, размер
на застрахователната премия – 421,20 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че договорът
за потребителски кредит е
действителен.
С ръкописното изписване на имената си и полагане на
подписа си под графата "потребител" ответникът е удостоверил, че е съгласен
и приема условията на договора. Ответникът се е подписал и на всяка страница от
договора, с което е удостоверил, че е прочел и се е съгласил с условията по
договора.
От заключението на допуснатата и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, което съдът преценява като обективно и
обосновано, същото не е и оспорено от страните, се установява, че
предоставеният кредит в размер на 3831,74 лева /включващ 3000 лева - главница,
421,20 лв. - застраховка живот и 410,54 лв. еднократна такса за оценка на
риска/ е усвоен на 13.01.2015 г. от кредитополучателя. На същата дата
/13.01.2015 г./ ищцовото дружество е превело по сметка на застрахователя и
сумата, представляваща застрахователна премия. Ответникът е извършил плащания
по кредита в общ размер на 1101,60 лева. Налице са три поредни непогасени
вноски на падежните дати 15.09.2015 г., 15.10.2015 г. и 15.11.2015 г. Неизплатените задължения за договорна лихва
към датата на подаване на исковата молба и към датата на изготвяне на
заключението са в размер на 1235,40 лева. Предсрочната изискуемост на кредита е
осчетоводена на 03.02.2016 г.
Като последица от
пълното или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски в
чл. 16.2 от договора е уредено настъпването на предсрочна изискуемост на
вземанията. Установява се, че ищцовата страна е изпратила до ответника
уведомление, с което е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Уведомлението е изпратено на посочените в договора постоянен и
настоящ адрес на ответника, като видно от приложените по делото л. 17-21
документи, уведомлението за предсрочна изискуемост не е достигнало до ответника
длъжник по договора. Следователно липсва надлежно уведомяване на
кредитополучателя за волеизявлението на банката, с което кредитът се обявява за
предсрочно изискуем.
Същевременно съдът
съобразява, че към датата на подаване на исковата молба - 16.02.2018 г., е
настъпил крайният падеж на кредита - 15.01.2018 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 430, ал. 2 от ТЗ.
В тежест на ищеца е да установи при
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличие на валидно
сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията си по него, валидно поето
договорно задължение за договорна /възнаградителна/ лихва, размера на вземането
си, както и настъпила изискуемост.
Съдът намира, че ищецът успя да установи правнорелевантните факти по
делото.
Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал. 2 от
посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
В случая безспорно се установи, че по силата на
сключен договор за потребителски кредит от 13.01.2015 г., банката ищец е
предоставила на ответника А.А.К. кредит в размер на 3831,74 лева. По делото се
доказа по безспорен начин, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
преведе съответната част от договорените средства по сметка на
кредитополучателя, а останалата част от средствата по сметка на застрахователя
за заплащане на застрахователната вноска, съобразно уговорения в договора начин.
С факта на
предоставяне на кредита, банката ищец е изпълнила своето задължение по
договора, а за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата по
кредита в уговорения срок, ведно с уговорената лихва. В случая претенцията на
ищеца касае единствено вземането за дължимата и незаплатена договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 15.09.2015 г. до 15.01.2018 г. От
заключението на ССчЕ се установи и размера на претендираното вземане – 1235,40
лева. Към датата на подаване на исковата молба е настъпил крайният срок на
договора /15.01.2018 г./, поради което е настъпила и изискуемостта на вземането
на банката ищец за дължимата възнаградителна
лихва.
С оглед на изложеното и при установените по-горе
обстоятелства относно спорното право, съдът счита, че предявеният осъдителен
иск за претендираното вземане по процесния договор за кредит, на основание настъпила
изискуемост поради изтекъл краен срок на кредита, се явява доказан и следва да бъде
уважен изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на процеса и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски по делото, съгласно представения списък и приложени по делото платежни
документи, а именно: 50.00 лева – държавна такса, 300.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, 300.00 лв. - депозит за особен представител, 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице, или общо
разноски по делото в размер на 950,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.А.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Д.Х." **-**,
представлявано от В.А.Г.и А.Ч.Д.- изпълнителни директори сумата от 1235,40 лева /хиляда
двеста тридесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща договорна
лихва за период от 15.09.2015 г. до 15.01.2018 г. включително по
Договор за потребителски кредит № ********** от 13.01.2015 г.
ОСЪЖДА А.А.К.,
ЕГН **********, постоянен адрес: *** да
заплати на “Т.Б.А.Б.“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Д.Х."
**-**, представлявано от В.А.Г.и А.Ч.Д.- изпълнителни директори сумата от 950,00 лв., представляващи разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: