РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Кюстендил, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20241520200085 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на А. Р. П., с ЕГН – ********** от с.********, общ.
Кюстендил против електронен фиш /ЕФ/ с. К № 8518680/2023 г. , издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 400 лева.
Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С електронен фиш серия К № 8518680/2023 г., издаден от ОДМВР Кюстендил, е
наложено на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т.4 от ЗДвП глоба в размер
на 400 лева на А. П. – посочен като собственик на МПС марка“Субару“, модел „Легаци“, с
рег.№************, за това че на 27.12.2023 г. в 20:01 ч., на ВП II-62, км. 4+730, с
Багренци, е извършил нарушение за скорост с описаното МПС, като се е движел със
скорост 90 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3 %, в полза на водача/, при разрешена
такава, за населено място - от 50 км/ч. Превишаването на скоростта е установено и заснето
със стационарно техническо средство SITRAFFICLYNX ERS 400, насочено към гр.
1
Кюстендил - нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволен от издадения и връчен му електронен фиш останал жалбоподателят, който
го обжалвал в срок и сочи в жалбата си, че същият е незаконосъобразен .
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Представя доказателства, в
подкрепа на твърдението си, че е действал в условията на крайна необходимост. Според
изложеното от него в жалбата и поддържано в съдебно заседание, в деня на нарушението
се е наложило спешно транспортиране на малолетното му дете до ЦСМП в гр. Кюстендил.
Въззиваемата страна представя писмено становище по съществото на спора и моли
ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
От събраните по делото писмени доказателства, от становището на жалбоподателя,
изложено в жалбата и подкрепено с писмени доказателствени средства, представени в хода
на съдебното следствие , съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят живее със семейството си в с. *******, общ. Кюстендил. На
27.12.2023 г. синът му – К. П. / на 8 м./ вдигнал висока температура , която поддържал
почти през целия ден. Силно притеснени за състоянието му жалбоподателят и неговата
съпруга поддържали постоянна телефонна връзка с личния педиатър на детето. Тъй като
около 20:00 ч. температурата на детето приближила 40 градуса по препоръка на педиатъра
родителите тръгнали със семейния автомобил от с. Багренци към ЦСМП гр. Кюстендил.
Автомобилът управлявал жалбоподателя А. П.. В резултат на силното притеснение жалб.
действително превишил допустимата за населено място скорост от 50 км/ч., като в зоната ,
контролирана от техническо средство SITRAFFICLYNX ERS 400, скоростта му на
движение била 93 км/ч. Това движение е заснето с посоченото техническо средство и въз
основа на този запис е издаден атакувания ЕФ. В издадения ЕФ е посочена скорост на
движение от 90 км/ч. , която е изчислена след приспадане на предвидените 3% толеранс в
полза на водача. Техническото средство е преминало дължимия контрол за годност , видно
от Протокол от проверка № 076-СГ-ИСИС/13.06.2023 г. Същото представлява стационарна
система за видеоконтрол.
Собственик на описаното МПС към датата на извършване на нарушението бил
жалбоподателят А. П..
Жалбата е процесуално допустима и по съществото си основателна.
На първо място , по безспорен начин се установи , че на посочената дата и в
посочения час жалбоподателят е управлявал собственото си МПС, като на територията н
населено място – в с. Багренци е превишил максимално разрешената скорост за движение ,
като се е движел с 93 км/ч. / при разрешена такава от 50 км/ч/.
Действията му по несъмнен начин осъществяват обективните признаци на
административно нарушение – такова по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
ЗАНН, в чл. 6 дава дефиниция на това що е административно нарушение .
2
Според този текст „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“
С разпоредбата на чл. 8 от ЗАНН, обаче се въвеждат две категории деяния , които макар и
да осъществяват състава на определено административно нарушение , не представляват
такова. Това са деянията извършени при неизбежна отбрана и крайна необходимост.
Основното възражение на въззивника, в настоящото дело се свежда до действия в
условия на крайна необходимост, като се представят и доказателства в подкрепа на това
негово твърдение. За да е извършено едно административно нарушение в условията на
"крайна необходимост" по смисъла на чл. 8 от ЗАНН, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл.
13 от НК, е необохидимо да са налице кумулативно няколко предпоставки: да съществува
непосредствена опасност, насочена срещу държавни или обществени интереси, както и свои
или на другиго лични или имотни блага, деецът да не е могъл да избегне тази опасност по
друг начин и причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените.
Очевидно в случая жалбоподателят има предвид под непосредствена опасност именно
опасността за живота на неговото 8-месечно бебе, за което от представените доказателства /
Лист за преглед на пациент в Спешно отделение, допълнителен лист към лист за преглед и
копие от рецепта, издадена от специалист педиатър в МБАЛ „Д-р Н. Василиев“АД, гр.
Кюстендил/ се установи по безспорен начин, че е било прегледано в ЦСМП гр. Кюстендил в
20:30 ч. на 27.12.2023 г. , т.е 30 мин. след като техническото средство е заснело
нарушениеот / превишаването на скоростта на движение на автомобила , собственост на
жалбоподателя/.
От разпитаните по делото свидетели – С. Д., съпруга на жалбоподателя и Р. Й. –
негов баща, се установи по безспорен начин, че здравословното състояние на 8-месечното
дете на жалбоподателя и св. Д. се е влошило рязко вечерта на 27.12.2023 г., което е
наложило и спешното му транспортиране до ЦСМП в гр. Кюстендил. Живеейки в с.
Багренци, жалб. П. е бил запознат много добре с наличието на стационарно техническо
средство на територията на селото , в което живее, но спешната необходимост от бърза
реакция, с оглед рязко влошеното здравословно състояние на сина му е наложило да не се
съобрази с ограничението за скорост.
От изложеното се налага извода, че по делото се доказа по категоричен начин, че на
27.12.2023 г. , вечерта е съществувала непосредствена опасност за живота на малолетния К.
П., която опасност е мотивирала действията на неговия баща - въззивника А. П. и която
определя същите , като извършени в условията на крайна необходимост.
И доколкото деянията, извършени в условия на крайна необходимост не
представляват административни нарушения, то издадения за това деяние ЕФ се явява
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на
жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото. Относно възражението за
3
прекомерност на адвоктаското възнаграждение, следва да се съобрази, че съгласно чл. 78, ал.
5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая
съдът счита, че претенцията на жалбоподателя относно присъждане на адвокатско
възнаграждение е прекомерно, тъй като надвишава минималния размер по действащата
редакция на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 Ноември 2022 г. /, с
оглед конкретиката на казуса и материалния интерес по делото, който в случая е "Глоба" в
размер на 400 лева. А съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата – "Ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение". От своя страна
нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 сочи: "За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 лв. 400 лв...
". По изложеното, съдът прие, че претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважена, но в
размер на 400 лева.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло електронен фиш с. К № 8518680/2023 г. , издаден от
ОДМВР Кюстендил, с който на осн. чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
на А. Р. П., с ЕГН – ********** от с.*********, общ. Кюстендил административно
наказание „ глоба“ в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кюстендил да заплати на А. Р. П., с ЕГН – **********
сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/
лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4