Решение по дело №258/2019 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1360                               16.07.2019 година                       гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                     Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 258  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е образувано по повод постъпила жалба от „Ай хотел“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: курортен комплекс „Слънчев бряг“, общ. Несебър, хотел „Ай хотел“, представлявано от изпълнителния директор Х.Гълбачев, против Заповед № ДК 19-Б-1/10.01.2019 г., издадена от началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“- Бургас (РО НСК- Бургас). С обжалваната заповед е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: пристройка на три нива и два броя нови асансьорни клетки с монтирани асансьорни уредби, обслужващи хотел „Странджа“ с идент. № 51500.505.48.1 по кадастралната карта на гр. Несебър, УПИ І в кв. 10 по плана на курортен комплекс „Слънчев бряг“- изток.

В жалбата са развити доводи за нищожност на оспорената заповед поради некомпетентност на нейния издател. Въведени са твърдения, че строежът е от ІV категория, поради което компетентен да се произнесе със заповед по чл. 178 от ЗУТ е кметът на общината, а не началникът на РО НСК- Бургас. Твърди се също, че извършените СМР представляват вътрешно преустройство на сградата, което не променя нейната конструкция и по отношение на тях следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Наред с това сочи, че процесната пристройка и изградените асансьорни уредби са реализирани още през 2012 г. и за тях е издадено разрешение за ползване № СТ-05-816/12.07.2012 г. По същество се иска прогласяване нищожност на заповедта, алт. отмяната ѝ като незаконосъобразна. Приложени са писмени доказателства.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за обявяване нищожност на обжалваната заповед, алт.- за отмяна на същата като незаконосъобразна, като подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на направените разноски по делото.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят „Ай хотел“ ЕАД е собственик на поземлен имот с идентификатор № 51500.505.48, представляващ УПИ І в кв. 10 по плана на к.к. „Слънчев бряг“- изток, общ. Несебър, ведно с построения в него хотелски комплекс „Странджа“ с разгъната застроена площ от 12 398.30 кв.м., на четири етажа и триетажна пристройка за спортно- рекреационен център към хотела с разгъната застроена площ от 1 540 кв.м., по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 3/2017 г. (л.74). По отношение на сградата са издадени: разрешение за ползване № 168/11.04.2003 г. за строеж „Хотелски комплекс „Странджа“ (реконструкция и разширение, открит плувен басейн и бар към него, бистро, кафене, лекарски кабинет – вътрешни болести, фризьорски салон и обменно бюро) (л.83); разрешение за ползване № СТ-05-816/12.07.2012 г. за строеж „Спортно рекреативен център към хотел „Странджа“ (представляващ триетажна постройка- застрояване на вътрешния двор на хотела и приобщаването ѝ към хотела); разрешение за строеж № 39/20.03.2017 г. (л.31) за извършване на строителство на „Пристройка, надстройка, преустройство, водно огледало и преместваеми обекти на парковото обзавеждане на хотел „Странджа“- етапно строителство (четири обособени етапа), към което разрешение е издаден и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 21.04.2017 г.

На 26.07.2018 г. в РДНСК- Бургас е постъпил сигнал с рег. № ОН-1525-02-877 от „Кис клима“ ООД- изпълнител на обект „Пристройка, надстройка, преустройство, водно огледало и преместваеми обекти на парковото обзавеждане на хотел „Странджа“. Подателят на сигнала е посочил, че за обекта е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 21.04.2017 г., и строителството е реализирано, но не е подписан от него констативен акт обр. 15. Посочил е също така, че строежът се ползва, без да е въведен в експлоатация. Във връзка с така постъпилия сигнал служители на РО НСК- Бургас са извършили на 26.09.2018 г. проверка на строежа. В хода на проверката същите са установили, че за строежа има издадено разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и протокол за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството. Проверяващите лица са констатирали, че са изпълнени СМР- монтирана е остъклена фасада, изпълнена с метална конструкция; пристроено е на три нива фоайето към вътрешния двор, като са монтирани остъклени витрини и парапети; плочите са разширени с приблизително 50 кв.м.; изградени са два броя асансьорни клетки с монтирани асансьори. Наред с това са констатирали, че строежът се ползва, а към момента на проверката не е въведен в експлоатация. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол (л. 22) и бил изготвен констативен акт № 33/26.09.2018 г. (л.13) за извършено нарушение по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Жалбоподателят е бил уведомен за съставения констативен акт с писмо с изх. № ОН-1525-00-581/09.10.2018 г. В законоустановения срок не са постъпили възражения срещу констативния акт, за което е бил съставен на 30.10.2018 г. нарочен акт.

Въз основа на съставения констативен акт началникът на РОНСК- Бургас е издал обжалваната заповед № ДК19-Б-1/10.01.2019 г., с която на основание чл. 178, ал. 1, във вр. с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ е забранил достъпа и ползването на строежа: „пристройка на три нива и два броя асансьорни клетки с монтирани асансьорни уредби, обслужващ хотел „Странджа“, по съображения, че същият се ползва без  да е въведен в експлоатация и без да е издадено изискуемото разрешение за ползване от органите на ДНСК.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният строеж представлява частично изпълнение на І-ви етап от строителството по разрешение за строеж № 39/20.03.2017 г. и се изразява в: монтирана стъклена фасада пред главния вход, с което площта на фоайето е увеличена с 10.70 кв.м.; фоайето от юг към вътрешния двор е пристроено на три нива със застроена площ от 50.70 кв.м., като за целта е изпълнена стоманобетонова конструкция и на кота 0.00 е монтирана стъклена фасада; завършени са двата асансьора и строителните работи по пристройките. Експертизата е констатирала, че изградените пристройки са функционално свързани с хотела и увеличават площта- на кота 0.00 пристройката е приобщена към лоби-бар; на кота +2.69 е удължена тераса към зала за хранене и на кота +5.60 е изградена тераса към основен ресторант, като е уточнено, че така извършените пристройки не могат да функционират самостоятелно. Вещото лице сочи, че с извършените СМР не се променя конструкцията на сградата или нейната устойчивост, както и че същите са изградени въз основа на издаденото разрешение за строеж от 2017 г. В съдебното заседание вещото лице разяснява, че процесните пристройки са извършени въз основа на инвестиционен проект, който е изготвен на база реалното състояние на сградата и след въвеждането в експлоатация на останалите части от сградата през 2003 г. и 2012 г.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган- началник на РО НСК- Бургас, оправомощен със заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на РО НСК- Бургас. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ да издава заповеди за забрана достъпа до строежи от първа до трета категория, за които не е издадено разрешение за ползване. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед поради некомпетентност на нейния издател да забрани достъпа и ползването на процесния строеж, като такъв от ІV категория. Строежът представлява пристройка на три нива към изградения хотел „Странджа“ и две нови асансьорни клетки с монтирани асансьори, и макар да не може да функционира самостоятелно, той не представлява вътрешно преустройство, доколкото увеличава разгънатата застроена площ на сградата, респ. нейния обем. Поради това съдът счита, че нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи е неприложима. Хотелът е с разгъната застроена площ от 12 398 кв.м. (според данните от приложения по делото нотариален акт за собственост) и представлява строеж от ІІІ категория съгласно чл. 6, ал. 3, т. 6 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, а на основание чл. 7, ал. 1 от същата наредба и чл. 137, т. 3, б. „ж“ от ЗУТ всички реконструкции и основни ремонти на строежи от ІІІ категория приемат същите характеристики. Ето защо съдът приема, че строежът е от ІІІ категория и на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ компетентен да забрани достъпа до него е именно издателят на заповедта.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и́. В нея са изложени обстоятелствата, установени при извършената проверка на строежа, така, както са отразени в констативния акт, съставен от длъжностни лица в администрацията на органа, осъществяващ контрол по строителството. За този акт жалбоподателят е уведомен с писмо с изх. № ОН-1525-00-581/09.10.2018 г. и е предоставена на същия възможност да направи своите възражения, с което е осигурено правото му на защита.

Материалноправните предпоставки за издаване на заповед за забраняване достъпа и ползването на строеж са установени в нормата на 178 от ЗУТ. В случая административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната норма не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. От данните по делото е видно, че към момента на издаване на заповедта процесният строеж не е въведен в експлоатация. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира, като обосновано и изготвено от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, строежът е реализиран въз основа на издаденото през 2017 г. разрешение за строеж, представлява част от първия етап на строителството и е включен в протокола за открита строителна площадка и дадена строителна линия и ниво. Следователно, с оглед момента на изграждането му не би могло да се приеме, че е въведен в експлоатация през 2003 г. и 2012 г. с предходните реконструкции на сградата. По делото не е спорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, в т.ч. констативен акт № 33/26.09.2018 г., че строежът се ползва. Ето защо съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 178, ал. 5, вр. чл. 178, ал. 1 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на ответната страна разноски в размер на 150 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ай хотел“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: курортен комплекс „Слънчев бряг“, общ. Несебър, хотел „Ай хотел“, представлявано от изпълнителния директор Х.Гълбачев, против Заповед № ДК 19-Б-1/10.01.2019 г., издадена от началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“- Бургас (РО НСК- Бургас).

ОСЪЖДА „Ай хотел“ ЕАД с ЕИК ******** да заплати на Регионален отдел „Национален строителен контрол“- Бургас (РО НСК- Бургас) сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски  по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: