№ 1660
гр. София, 11.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Иво Юр. Хинов
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII НПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 141327/06.07.2022 г., подадена
лично от подсъдимия Г. М. В. срещу определение № 1591 от 26.05.2022 г. на
Софийски районен съд (СРС-НО), 14-ти състав, постановено по НОХД №
13456/2021 г., с което е върната жалба вх. № 44874/08.03.2022 г., подадена от
Г. М. В. срещу определение, инкорпорирано в съдебен протокол от 21.02.2022
г., постановено по преждепосоченото дело и, с което е констатирано, че в
хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК.
В жалбата на подсъдимото лице се съдържат съждения, от които се
извежда изразено недоволство от определението на съда. Твърди се, че
процесуалното нарушение се изразява, от една страна, в несъобразяване от
страна на първостепенния съд с обективната невъзможност на страната да
депозира срочна частна жалба по обективни причини и по-конкретно
невъзможност да се запознае с протокола от съдебното заседание, проведено
на 21.02.2022 г. Уточнява, че препис от процесния протокол е получен едва
на 04.03.2022 г., претендирайки, че именно от тази дата тече и срокът за
обжалване на инкорпорираното в последния съдебно определение. Излагат се
твърдения в посока, че СРС не е спазил срока за изготвяне на съдебния
протокол от проведеното открито съдебно заседание, а наред с това
последният не бил достъпен и на електронната страница на съда. Последното
възпрепятствало страната да се запознае с мотивите на съда. Релевирани са и
съображения по същество на спора.
Въз основа на изложените аргументи е и отправеното искане към
въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания съдебен акт, наред
с постановяване на ново определение, по силата на което пропуснатият срок
1
за обжалване да бъде възстановен от настоящия състав на въззивния съд.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, приема за установено следното:
В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт от Софийска районна
прокуратура срещу подсъдимото лице Г. М. В., със снета по делото
самоличност, за извършено от последния престъпление по чл. 310, ал. 1 вр.
чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание защитата на подсъдимото лице
В. е направила искане за прекратяване на съдебното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Наред с това, в хода на
разпоредителното заседание първоинстанционният съд е сезиран и с искане за
спиране на производството, при твърденията, че е налице хипотеза на
идентичност на процесното производство и ДП № 3286 ЗМ № 44/2017 г., по
повод на което е образувано НОХД № 16105 по описа на Софийски районен
съд (СРС-НО), 136-ти състав. Необединяваното на двете наказателни
производства, развиващи се пред първата инстанция затруднявало защитата.
Допълнително, наведени са твърдения за наличие на основания за връщане
делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимия, по съображения, идентични с тези касателно искането за
обединяване разглеждането на двете производства по НОХД № 13456/2021 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 14-ти състав и НОХД № 16105
по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 136-ти състав. В подкрепа на
твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл. 248, т. 3 НПК, се коментира, че назначената по делото експертиза е
изготвена в нарушение на закона, като вещите лица са работили по
приложени копия от документи, вместо по оригинали.
Разглеждайки въпросите по чл. 248 от НПК, първостепенният съд с
определение от 21.02.2022 г. е констатирал, че не е допуснато соченото в хода
на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия към този момент В.. Изложил е мотиви, че не са налице
визираните от защитата на подсъдимия В. процесуални нарушения и е
оставил искането без уважение.
Срещу горепосочения съдебен акт е постъпила частна жалба вх. №
44874/08.03.2022 г. от подсъдимия В., в която се излагат доводи по посока
незаконосъобразността на атакуваното определение, при подробно изложени
аргументи.
С определение № 561/18.03.2022 г. Софийски градски съд (СГС-НО), IX
с-в, постановено по ВНЧД № 882/2022 г. е прекратил производството и е
върнал делото на първия съд за произнасяне по молбата на подсъдимото лице
за възстановяване на срок по смисъла на чл. 186, ал. 2 НПК, доколкото
2
последното било инкорпорирано в частната жалба, инициираща въззивното
частно производство, а липсвало произнасяне от страна на СРС в тази посока.
С определение, инкорпорирано в протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 12.04.2022 г., Софийски районен съд (СРС-НО), 14-ти състав, е
оставил без уважение молбата на подсъдимия В., характеризираща се като
такава по чл. 186, ал. 2 НПК за възстановяване на пропуснат законов срок.
След като първата инстанция се е произнесла в отбелязания смисъл и с оглед
правилото на чл. 344, изр. 2 НПК делото, заедно с постъпилата частна жалба
срещу определението на съда на 21.02.2022 г., е изпратено на Софийски
градски съд по компетентност.
С определение № 938/04.05.2022 г. Софийски градски съд (СГС-НО), IX
с-в, постановено по ВНЧД № 1625/2022 г. е прекратил производството, тъй
като е приел, че е сезиран с просрочена частна жалба (предвид произнасянето
на първата инстанция по молбата по чл. 186, ал. 2 НПК) и е върнал делото на
първоинстанционния съд за изпълнение на разпоредбата на чл. 323, ал. 1, т. 2
от НПК.
По-нататък, с определение № 1591/26.05.2022 г., постановено по НОХД
№ 13456/2021 г., Софийски районен съд (СРС-НО), 14-ти състав, е
констатирал, че жалбата на подсъдимия В. срещу атакуваното протоколно
определение от 21.02.2022 г. не е депозирана в законоустановения 7-дневен
срок, доколкото частната жалба с вх. № 44874 е от 08.03.2022 г. С тези
мотиви, първата инстанция е върнала посочената жалба, подадена от
подсъдимото лице. Именно този съдебен акт подлежи на ревизия от
настоящия състав на въззивната инстанция.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че искането, с което е сезиран, е
подадено от процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено
е в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1
НПК, като разгледано по същество, същото е неоснователно. Съображенията
за това са следните:
Съгласно новелата на чл. 345, ал. 3 НПК, в случай, че в рамките на глава
22 от НПК не се съдържат особени правила, прилагат се правилата на
производството по глава 21 от НПК. В настоящия случай такова правило се
явява нормата на чл. 323, ал. 1, т. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НПК или осъществяване
правомощието на първоинстанционния съд да върне жалбата, когато тя не в
съответствие с изискването да бъде депозирана в седемдневен срок от
постановяването на акта по чл. 341, ал. 2 НПК, какъвто несъмнено се явява
определението по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
Съгласно процесуалните правила, разписани в НПК, имащи значение за
изчисляването на срокове, когато срокът се изчислява в дни, същият започва
да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден – арг. от чл. 183,
ал. 2 НПК. Същевременно, както вече се отбеляза срокът за подаване на
3
частна жалба срещу определение по чл. 249, ал. 3 НПК е седемдневен от
постановяването му – арг. от чл. 342, ал. 1 НПК. Все в тази посока и
доколкото частната жалба с вх. № 44874 от 08.03.2022 г., подадена от Г. М.
В., срещу определение, инкорпорирано в съдебен протокол от 21.02.2022 г., е
депозирана повече от седмица след изтичане на приложимата в случая
срочност (срокът е изтекъл на 28.02.2022 г.), то и първоинстанционният съд
правилно е приел, че същата е подадена извън срока и като такава следва да
бъде върната.
В ТР № 5 от 21.05.2018 г., по т.д. № 5 от 2017 г. на ОСНК на ВКС е
възприето, че систематичното тълкуване на поредността на нормите на чл.
323 – чл. 326 от НПК дава основание да се приеме, че на първоинстанционния
съд е предоставен контрол върху жалбите или протестите, както и
правомощие да ги връща в случаите по чл. 323, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, без
обаче да му е предоставено правомощие за произнасяне по оттеглянето им,
каквато фактология обаче процесният случай несъмнено не разкрива. Ето
защо въззивната инстанция и в настоящия си състав приема, че жалби и
протести, за които са налице основанията по чл. 323, ал. 1 от НПК, следва да
бъдат върнати от съдия от първоинстанционния съд по реда на чл. 323, ал. 2
от НПК. Производството, развиващо се по реда на глава 22 от НПК,
характеризиращо се като частно такова, разкрива обаче известни специфики.
В процесния случай, изпълнявайки повелята на по-горната инстанция,
като е върнал частната жалба с вх. № 44874 от 08.03.2022 г. на Г. М. В. срещу
определение, инкорпорирано в съдебен протокол от 21.02.2022 г. по НОХД №
13456/2021 г. на Софийски районен съд (СРС-НО), 14-ти състав, е процедирал
правилно и законосъобразно.
За пълнота, въззивната инстанция намира за нужно да отбележи, че
неоснователни са възраженията на защитата, че разпоредбата на чл. 342, ал. 1
от НПК е изтълкувана погрешно от районния съд. Новелата на чл. 342, ал. 1
от НПК е пределно ясна и в практиката не съществува спор по отношение на
нейното прилагане. Съгласно чл. 311, ал. 1, т. 1-7 от НПК в протокола от
съдебно заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1 НПК, се посочват още
редица обстоятелства, имащи отношение към предмета на делото.
Установеният в НПК задължителен ред за съставянето на съдебния протокол
е гаранция за осигуряване разкриването на обективната истина и възможност
за висшестоящите инстанции да проверят правилността на съдебния акт. В
чл. 129 от НПК е разписано изискуемото общо съдържание на протокола в
наказателното правораздаване, а съгласно чл. 131 НПК протоколите,
съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са
доказателствено средство за извършване на съответното действие, за реда, по
който са извършени, и за събраните доказателства.
Безспорно, във всички случаи протоколът се обявява публично,
доколкото същият се води в присъствието на всички страни в съдебно
заседание, като горното изключва изпращане на препис от същия на
4
неявилите се страни по делото. Това е така, тъй като, проследявайки логиката
на процесуалния закон, препис от актовете на съда се изпращат тогава, когато
същите са постановени в закрито съдебно заседание, съответно в случаите,
когато съдът е постановил, че ще се произнесе с решение в срок. При все това
обаче в частната жалба е залегнало погрешното разбиране, че срокът за
обжалване на определение, инкорпорирано в протокол от открито съдебно
заседание, тече от момента на узнаване на страните за неговото изготвяне (на
протокола), респективно обявяване в деловодните системи на съда. Подобно
разбиране противоречи на разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК и е пречка за
придобиване на стабилитет на постановеният съдебен акт, в частност
определение. Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК –
определенията влизат в сила след изтичане срока за обжалване и
протестиране, ако не е подадена жалба, респективно протест. В случай, че
определението не беше обжалвано, то същото щеше да е влязло в сила.
Недопустимо е с оглед разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от НПК влизането в сила
на обявеното публично, доколкото производството не е водено като такова
при закрити врати, определение от 21.02.2022 г. да се поставя в зависимост от
узнаването, респективно получаването на физически достъп до протокола, в
който същото това определение е инкорпорирано, от страните, в това число и
частния жалбоподател – подсъдимия В.. Последният не само е редовно
призован, ала освен това е взел участие в съдебното заседание, на което
определението е публично прочетено. Принципна е постановката, че в
хипотеза, която дадена страна се е дезинтересирала от хода на съдебното
производство, влизането в сила на съдебния акт да се постави в зависимост от
уведомяването , би довело до невъзможност същият да придобие
стабилитет и да влезе в законна сила. Затова законодателят е приел, че в
случаите, когато съдебният акт е обявен публично, то срокът за обжалване
тече именно от обявяването му, а не от информиране на неизправната страна.
Поради това и по аргумент за по-силното основание, в хипотеза като
процесната, когато страната в лицето на подсъдимия В. е участвала надлежно
в хода на заседанието, то би било contra lege прочитането на процесуалния
закон в смисъл, че атакуваният акт подлежи на обжалване от същата тази
страна, считано от момента на изпращането му в препис до нея.
По гореизложените съображения въззивната инстанция приема, че
определението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл. 345 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1591 от 26.05.2022 г. на Софийски районен
съд (СРС-НО), 14-ти състав, постановено по НОХД № 13456/2021 г., с което е
5
върната жалба вх. № 44874/08.03.2022 г., подадена от Г. М. В. срещу
определение, инкорпорирано в съдебен протокол от 21.02.2022 г., с което е
констатирано, че в хода на досъдебното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4
от НПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6