Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр.София, 01.06.2021г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти  състав в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №3285/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането.

 Ищците Н.В.Д., лично и като настойник на С.А.С. излагат в исковата молба, че на 02.08.2017г., през нощта, И.Г.А. с л.а. "Рено Клио с рег№******* отишъл в гр.Перник в дома на А.Т.С. и със сила и заплахи я принудил да се качи в автомобил, след което потеглил към град София. Около 5,30 се намирал в гр.София, управлявал автомобила по ул. "Пладнище" с посока на движението от ул."Дъга" към ул."Ехо". На предната дясна седалка в автомобила се возела А.Т.С.. А. загубил контрол над автомобила, движейки се с несъобразена скорост, в резултат от което се отклонил наляво и самокатастрофирал в отводнителен  канал и крайпътно дърво. В резултат от ПТП пострадалаА.С., която получила черепно-мозъчна травма, била приета в болница, направена й е оперативна интервенция,  но въпреки усилията на лекарите на 10.08.2017г. починала.

На местопроизшествието пристигнали екипи на СДВР-отдел "Пътна полиция", които извършили необходимите оперативно-следствени действия, а екип на СМП транспортиралА.С. до УМБАЛ "Царица Йоанна-ИСУЛ". Образувано е досъдебно производство №11276/2017г. по описа на СДВР и пр.пр№ 27272/2017г. за престъпление по чл.343, ал.1, б."В" във вр. с с чл.342, ал.1 от НК, водено срещу неизвестен извършител.А.С. била дъщеря на Н.В.Д. и майка на  С.А.С.. От смъртта й Н.Д. получила шок, от който не може да се отърси и до сега. Двете живеели в едно домакинство, грижели се една за друга и си помагали. Все още не може да приеме мисълта, че дъщеря й я няма,  като шокът от насилствената й смърт е още по-голям.

Ищцата С.С. загубила единствения си родител, нейната майка, която се грижела за нея  и й давала цялата си любов. Тя все още не може да приеме, че я е загубила. Все още не са събрали смелост, за да й кажат за смъртта на майка й.

Излага твърдения, че към датата на ПТП по отношение на л.а. "Рено Клио с рег№******* имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното застрахователно дружество.

На 16.10.2017г. ищците подали заявление за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение до ответника, по което е постановен отказ поради недостатъчно доказателства, за които са уведомени в писмо от 23.11.2017г. 

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на  решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на Н.В.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лева и на С.А.С. в размер на 250 000лева, настъпили в резултат на ПТП от 08.02.2017г., в резултат от което на 10.08.2017г. починалаА.Т., дъщеря на първата и майка на втората ищца, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017г. - датата на постановения отказ, до окончателното й плащане.

Ответникът  "ЗАД Д.Б.:Ж.И.З." АД в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска, тъй като липсват доказателства ПТП да е настъпило по вина на И.Г.А., който да е извършил нарушения на правилата на ЗДвП при управление на л.а. "Рено Клио с рег. №******* при настъпване на ПТП. Причина за настъпването му е състоянието на настилката и поведението на пътувалата в автомобилаА.С., която е отклонила автомобила и/или е въздействала върху уредите за управление в автомобила-волан, ръчна спирачка или друго. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от поведението наА.С., поради непоставяне на предпазен колан, както и поради това, че е приела да пътува в автомобил, управляван от употребил алкохол водач с концентрация на алкохол в кръвта по-висока от допустимата по закон или наркотично вещество. Счита, че съпричиняването е 80%. Оспорва настъпването на травматичните увреждания и настъпилата впоследствие смърт да са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва настъпването на описаните в исковата неимуществени вреди и размера на претендираното обезщетение. Оспорва да дължи лихва за забава, тъй като е подадено уведомление за настъпило застрахователно събитие на 22.08.2017г., което не е отговаряло на изискванията на чл.380, ал.1 от КЗ.

Третото лице помагач на страната на ответника И.Г.А. не изразява становище по исковете.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и  становищата на страните, приема за установено  от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на л.а. "Рено Клио с рег.№*******, поради което не следва да се обсъждат доказателсвата, събрани за установяване на това обстоятелство.

С влязла в сила присъда от 012.08.208г. на Софийски градски съд  по НОХД№2949/2018г., изменена частично с решение на САС по ВНОХД№1190/2018г., е признат И.Г.А. за виновен в това, че на  02.08.2017г., 5,30часа в гр.София, кв. "Горна баня" при управление на  л.а. "Рено Клио с рег№******* по ул. "Пладнище" с посока на движението от ул."Дъга" към ул."Ухо" в района на № 27 поради нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на А.Т.С., настъпила на 10.08.2017г. като деянието е извършено в пиян състояние и без да има необходимата правоспособност за управление  на МПС. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно от представената присъда се установява наличие на противоправно поведение на И.Г.А., който при управление на л.а. "Рено Клио с рег№*******, на посоченото място, дата и час поради нарушение на  правилата за движение по пътищата реализирала ПТП, при механизма описан в присъдата и исковата молба, в резултат от което е настъпила смъртта на А.Т.С.. Поради изложеното съдът приема, че не следва да обсъжда събраните в настоящото производство доказателства за установяване механизма на процесното ПТП.

            Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Не е спорно между страните, че ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска отговорност със собственика на л.а. "Рено Клио с рег№*******. Установява се, че при управление на същия и поради неспазване на правилата за движение по пътищата от водача е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е настъпила смъртта на А.Т.С.. Не е спорно, че ищците са сред лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, посочени в   постановление №4 от 25.05.1961г. на ПВС. Предвид изложеното са установени всички законоустановени предпоставки за присъждане на обезщетение на ищците.

            Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За установяване на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Б.Д., която дава показнаия, чеА.живеела заедно с майка си  и дъщеря си, която отглеждали заедно с майка й.  Дъщеря й е на 3-4 годинки  и не са й казали, че  майка й е починала, тъй като е малка, казали й че майка й я няма.  На Н. загубата на дъщеря й се отразила много зле, изпаднала в шок, когато научила, и дълго време била на успокоителни медикаменти.А.и майка й били в добри отношения, нямали дразги помежду си.А.имала едно дете, но нямала съпруг, затова майка й помагала при отглеждане на детето. Живеели заедно в една къща. Н. прави редовно помени по повод смъртта на дъщеря си и още не е я е преодоляла, посещава гроба й, но никога не е водила детето там. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като се основават на непосредствените й впечатления за фактите, за които свидетелства, и са житейски обосновани.

Размерът на обезщетението за претърпените болки и страдания от ищцата, като майка на починалата в резултат от ПТПА.С., следва да се определи от съда по справедливост съгласно  чл. 52 от ЗЗД. Същото се отнася за обезщетението за претърпените болки и страдания от страна на С.А.С., като дъщеря на починалата.  В задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК е прието, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на Н.В.Д. настоящият състав взема предвид, че е била майка на починалата, двете са живеели в една къща и взаимно са си помагали, заедно са отглеждали С.С.. Като майка на починалата Н.  преживяла силни отрицателни емоции, настъпили при уведомяването за смъртта на дъщеря й, при организиране на погребение, негативните емоции от посещението на гроба й, както и че след смъртта е останала да се грижи сама  за внучката си, без нейната помощ.  Следва да се вземат предвид негативните емоции, които тя е продължила да изпитва след погребението на дъщеря си, осъзнавайки непоправимостта на настъпилите промени, невъзможността да я види отново, което без съмнение е породило у нея депресивно състояние продължително време.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди е в размер на 200 000лева.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от С.А.С., съдът взема предвид, че е дъщеря на починалата, че в ранна възраст е загубила майка си, лишена е от нейните грижи и внимание, което не може да бъде заменено от вниманието  и подкрепата на бабата на детето. След смъртта й останала единствено на грижите на баба си, която не може да я замести. Между майката и детето е съществувала естествената силна духовна привързаност, като смъртта й представлява стресово събитие, причинила на детето негативни емоции и несигурност за бъдещето си. Смъртта на майката го лишава от нейната морална подкрепа и духовна опора. В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2017 г., и наложилите се морални норми в обществото, както и съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на обезщетение при смъртта на майка, към която детето е изпитвало привързаност, е в размер на 250 000лева.

По възраженията за съпричиняване съдът приема следното:

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва гражданския съд досежно всички елементи на престъпния състав, както и за правната квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички, независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите постановки в присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во Т.О.; Решение № 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение № 25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради изложеното следва да се обсъдят събраните доказателства във връзка с възраженията за прихващане.

Във връзка с възражението за съпричиняване с твърдение за непоставен или неправилно поставен обезопасителен колан от страна на С. е изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа екпертиза, в която е посочен механизъм на ПТП, идентичен с установения в присъдата. В отговора на въпрос 2.7. е посочено, че  наличните пластични деформации по купето  на автомобила, както и морфологията и анатомичната локация на травмата на главата дават основание да се твърди, че пострадалата в момента на настъпване на произшествието е била без поставен обезопасителен колан. Вещото лице приема, че не е възможно С. да е получила описаните телесни повреждания при поставен обезопасителен колан, че е възможно нараняванията, довели до смъртта й, да бъдат избегнати ако е била с предпазен колан, че не е възможно при правилно сработване на системите за сигурност да се получат в такъв размер и тежест травматичните увреждания.    Съдът кредитира заключението на вещите лица като обективно, обосновано и неоспорено от страните. От него се установява, чеА.С.  се е возела на предната седалка на автомобила и е била без поставен обезопасителен колан, което е допринесло за настъпване на тежките увреждания, в резултат от които е починала.

При преценка основателността  на възражението за съпричиняване следва да се вземе предвид задължителната практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. 
            В разглеждания случай, възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, изразяващо се в нарушение на чл. 137а ЗДвП, е доказано и основателно. Установено е от заключението на комплексната съдебна медицинска и автотехническа експертиза, че С. е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, че не е възможно С. да  получи описаните телесни повреди при поставен обезопасителен колан, че е възможно нараняванията, довели до смъртта й, да бъдат избегнати ако е била с предпазен колан, че не е възможно при правилно сработване на системите за сигурност да се получат в такъв размер и тежест травматичните увреждания.  Съпричиняването поради  пътуване без поставен обезопасителен колан следва да се определи в размер на 20%, с което определеното обезщетение да се намали.

По възражението за съпричиняване поради пътуване в автомобил, управляван от  лице без свидетелство за управление на МПС и с алкохол в кръвта над допустимия по закон минимум съдът приема  следното:

От влязлата в сила присъда и на основание чл.300 от ГПК съдът приема за доказано обстоятелството, че при настъпване на процесното ПТП водачът И.Г.А. е бил в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност за управление. Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК налице е съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, в случая застрахователя. Ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи знание на ищцата за посоченото обстоятелство. Предвид липсата на други относими към твърдяното съпричиняване доказателства съдът приема, че не може да бъде направен извод за знание от страна на починалата за употребата на алкохол от страна на водача на автомобила. Още повече, че от  свидетелката Б.Д.  дава показания, чеА.С. била отвлечена  от едно момче, преди катастрофата. В тази връзка не са ангажирани доказателства и свидетелката не се позовава на свои лични впечатления, а на слухове, но е в подкрепа на извода, че С. не е знаела за управлението на автомобила от водача с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата и без свидетелство за управление на МПС.  

От присъдата се установява, че водачът на лекия автомобил го е  управлявал  без изискуемото за това свидетлство за управление, но този факт не е достатъчен, за да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Според ППВС № 17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване  на увреждането по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.  В случая не е установено при условията на пълно главно доказване от страна на ответника, че пострадалата е знаела за това обстоятелство.

Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че възражението за съпричиняване основани на твърдения за пътуване от починалата в автомобил, управляван от  лице без свидетелство за управление на МПС и с алкохол в кръвта над допустимия по закон минимум е неоснователно и не са налице предпоставки за намаляване на обезщетението за причинените вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради него.

С оглед уваженото възражение за съпричиняване поради пътуване на починалата без предпазен колан в размер на 20% съдът приема, че следва да се присъди обезщетение на Н.В.Д. в размер на 160 000лева, а на С.А.С. в размер на 200 000лева, за които суми исковете следва да бъдат уважени и да се отхвърлят до пълните предявени размери.

Основателна е претенцията за заплащане на лихва за забава  върху присъденото обезщетение, тъй като такова се дължи от датата на увреждането, тъй като представлява обезщетение за непозволено увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. На следващо място съгласно съдебната практика, обективирана в Решение № 153 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о., ГК законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Затова законната лихва се присъжда от момента на деянието. Предвид изложеното и съобразно диспозитивното начало в гражданския процес ответникът дължи законната лихва върху присъденото обезщетение от посочената в исковата молба дата 23.11.2017г. до окончателното плащане. 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 8424,00лева, което да се присъди на адвокат М. Д., предвид представения договор за безплатна правна помощ.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете-1/5. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 360,00лева, от които следва да се присъдят 72,00лева. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи съобразно чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 90,00лева или 1/5 от 450лева, максимален размер на възнаграждение съгласно  чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима съобразно чл.78, ал.8 от ГПК.   

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 14 400,00лева, от заплащане на която ищците са освободени за уважената част от исковете, както и разноски по допусната експертиза в общ размер на 300,00лева, от които ответникът следва да заплати 240лева по сметка на СГС, съобразно с уважената част от исковете.  

           Воден от гореизложеното съдът :

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗАД "Д.Б.:Ж.И.З." АД с ЕИК******* да заплати на  Н.В. Д.н с ЕГН **********  на оснвоание чл.432, ал.1 от КЗ , обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000лева, настъпили в резултат на ПТП от 02.08.2017г., от което на 10.08.2017г. е починала дъщеря йА.С. Т., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017г.  до окончателното й плащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 160 000лева до 200 000лева, поради уважено възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан в размер на 20 %.

ОСЪЖДА ЗАД "Д.Б.:Ж.И.З." АД с ЕИК******* да заплати на С.А.С. с ЕГН********** , представлявана от настойника й Н.В. Д.н с ЕГН **********  на основание чл.432, ал.1 от КЗ , обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, настъпили в резултат на ПТП от 02.08.2017г., от което на 10.08.2017г. е починала майка йА.С. Т., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.2017г.  до окончателното й плащане, като отхвърля иска до пълния предявен размер от 200 000лева до 250 000лева, поради уважено възражение за съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан в размер на 20 %.

ОСЪЖДА ЗАД "Д.Б.:Ж.И.З." АД с ЕИК******* на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА да заплати на адв. М. Д. с ЕГН**********адвокатско възнаграждение в размер на 8424,00лева.

ОСЪЖДА Н.В. Д.н с ЕГН ********** лично и като настойник на С.А.С. с ЕГН********** на оснвоание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ЗАД "Д.Б.:Ж.И.З." АД с ЕИК******* направените разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете , в размер на 162,00лева.

ОСЪЖДА ЗАД "Д.Б.:Ж.И.З." АД с ЕИК******* на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 14 640,00лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на И.Г.А. като трето лице помагач на страната на ответника.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

СЪДИЯ :