РЕШЕНИЕ
№ 812
гр. Плевен, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20234430105856 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от
“Топлофикация Плевен” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, „***“ № ***, представлявана от *** Й. В., чрез юрк.С.С., против
С. Р. П., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.*** и С. Ю. П.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***,
за признаване за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца
при условията на СОЛИДАРНОСТ, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, сумата
от 2235,73 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.01.2022г.-31.03.2023г., и сумата от 143,29 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.03.2022г.-03.05.2023г., ведно
със от законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в Съда – 17.05.2023г. до окончателното
изплащане на сумите.
1
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2761/2023 г. по описа на РС-Плевен, по
което е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК на ответниците. Твърди се, че до имот, собственост на ответниците, е
доставяна топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ
се в гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, е с абонатен №***. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства по опис и е направено
доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертизи, в случай на оспорване на претенцията от страна на
ответника. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират писмен отговор
чрез назначения им един *** - адв.В. И. от АК-Плевен, в който се оспорва
иска като неоснователен и недоказан.
Изложени са доводи, че главницата, както и отделните видове
топлоенергия са посочени като обща сума за един общ период от 01.01.2022 г.
до 31.03.2023 г., без да е посочен размерът на отделните месечни плащания за
този общ период. Твърди се, че не е упоменато в обстоятелствената част на
исковата молба, сумата за дялово разпределение в общ размер от 60 лева за
кой период се отнасят. Излагат се доводи, че искането за събиране на
доказателства по делото чрез експертиза, е процесуално действие за
доказване на твърдяни факти, каквито в случая липсват в съдържанието на
исковата молба.
Сочи се в отговора на искова молба, че към исковата молба не са
приложени Общите условия от 2007 г., както и доказателства за тяхното
публикуване, каквито твърдения се излагат в обстоятелствената част на
исковата молба.
В тази връзка се твърди, че при липсата на приложени писмени
доказателства - фактурите за всяко едно отделно месечно плащане, Общите
условия от 2007 г. и доказателства за тяхното публикуване, се осуетява
правото на защита на ответната страна.
Отправено е искане да бъде оставена без движение депозираната искова
молба, както и да бъде продължен срока за отговор на искова молба, тъй като
*** счита, че липсва пълно изложение на фактическите обстоятелства, въз
основа на които се твърди, че съществува вземане на ищеца срещу ответника.
2
*** счита, че това от своя страна не позволява да бъде осъществена
пълноценно правото на защита
В случай, че Съдът приеме исковата молба за редовна, а исковете за
допустими, *** на ответниците взема становище, исковата молба е нередовна,
както и че претенцията е неоснователна и недоказана.
Излага доводи, че между страните няма сключен договор за продажба
на топлинна енергия от една страна. Сочи, че съгласно приложените към
исковата молба фактури, като потребител на абонатен № *** е записан само
С. Р. П., а се претендира солидарно заплащане на дължимите суми от страна
на двамата ответници. Твърди се, че липсват доказателства за уговорка между
двамата ответници, С. Ю. П. да отговаря солидарно за задълженията на С. Р.
П., които задължения са формирани като потребител на топлинна енергия с
абонатен № ***.
Твърди се, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че
общите условия от 2007 г., на които има позоваване, отговарят на
изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ, влезли са в сила и са породили
последици. *** оспорва верността на Общите условия. Твърди, че липсват
доказателства за публикуване в един централен всекидневник и за одобряване
от КЕВР, респективно за пораждане действие на тези условия, на които се
позовава ищецът. Счита, че не са налице доказателства за действащи валидни
Общи условия съобразно изискванията на ЗЕ. Счита, че същите противоречат
на закона и добрите нрави.
Твърди, че липсват доказателства относно цената: по какви цени е
формирана главницата, променени ли са, регулирана ли е цената за исковия
период съобразно чл. 30, ал.1 ЗЕ, спазен ли е редът по глава IV от Наредба №
5/23.01.2014 г. на КЕВР за регулиране цените на топлоенергия.
Оспорва приложения препис-извлечение за задълженията на
ответниците за консумирана топлинна енергия за главница и лихви за
посочените периоди. Счита, че последното няма признаци на документ по
смисъла на ГПК и е създадено единствено за нуждите на процеса. Посочва, че
не е връчвано на ответниците и няма материална доказателствена сила.
Излага доводи, че в него нито се съдържа информация за какъв вид и
количество топлоенергия е начислената сума, нито е посочена единична цена,
нито има позоваване на първични документи.
По отношение на претендираната енергия за сградна инсталация в
3
размер на сумата от 386,78 лева, *** прави възражение, че самостоятелна
услуга „сградна инсталация“ няма и предвиждането й е неравноправна клауза
по смисъла на чл. 3 от Директива 93/13 към Регламент 2006/2004, поради
което е нищожна.
Излага съображения, че за да се претендира исковата сума като
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, ищецът следва да
докаже, че е извършено дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. В тази връзка сочи, че позоваването на Общите
условия от 2007 г. не доказва извършване на реален отчет на уредите за
дялово разпределение, тъй като тези условия уреждат отношенията с всички
потребители. Счита, че ищецът не е доказал какво количество топлоенергия
реално е предоставено и разпределено на ответника. Счита, че главницата е
определена от ищеца в нарушение на изискването на ЗЗП и Директива
2011/83 ЕС относно ясни, недвусмислени и лесно разбираеми от
потребителите сметки.
Счита, че при топлоснабдяването на сградата, ищецът не е спазил
показателите и изискванията за качество на топлоснабдяването.
По отношение на иска за обезщетение за забава счита, че същият е
неоснователен и недоказан, тъй като не са доказани фактическите твърдения
за главния иск. Отделно от това взема становище, че претенцията не е
доказана по размер.
Оспорва представеното от ищеца препис-извлечение от сметка, а при
представяне на Общи условия за продажба на топлоенергия за битови нужди,
заявява, че оспорва и тях.
Отправено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от
*** ***, като исковата молба и молбите-уточнения се поддържат по
изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът С. Р. П., редовно уведомен
чрез ***, се представлява от *** адв. В. И. от АК-Плевен. Отговорът на
исковата молба се поддържа по изложените съображения.
4
В открито съдебно заседание ответникът С. Ю. П., редовно уведомен
чрез ***, се представлява от *** адв. В. И. от АК-Плевен. Отговорът на
исковата молба се поддържа по изложените съображения.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №2761/2023 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 17.05.2023г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за исковите суми. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение №
1601/19.05.2023г., която е връчена на длъжника С. Р. П. и длъжника С. Ю. П.
по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда, получено на
19.09.2023г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си, като искът е предявен в законоустановения срок – на
16.10.2023г.
Съгласно копие на справка НБД Население /л. 26/, ответниците С. Р. П.
и длъжника С. Ю. П. са съпрузи от ***г.
Видно от представеното копие на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот акт №***, том *** рег. ***, дело *** от ***г. на *** с рег.
№*** на НК, ответникът е закупил процесния недвижим имот, находящ се в
гр.Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.***, като имотът е закупен по време на
брака, който видно от справката НБД за С. Р. П., е първи брак поред и е
сключен на ***г.
Видно е, че още през 2014г. е сключен договор за включване в
системата за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ул. „***“
№*** както и споразумителен протокол за разпределение на ТЕ между
топлинен счетоводител и ищеца, като доставчик на ТЕ. Приложено е копие на
протокол от общото събрание на етажната собственост.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление
и препис-извлечение от сметка, съгласно които за исковия период е имало
потребление за отопление с ИРУ в общ размер на 1367,67 лева, потребление
на ТЕ за сградна инсталация в общ размер на 134,41 лева, потребление за
БГВ в общ размер на 667,65 лева и сума за услуга дялово разпределение в
5
размер на 60 лева, като главницата е за периода 31.01.2022г.-31.03.2023г., и е
изчислена на 2235,73 лева. Налице са фактури, издадени за процесния период,
които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Доказа се по делото, че ответниците са придобили през време на брака
си собствеността върху процесното топлофицирано жилище. Съдът взема
предвид само обстоятелството, че имотът в цялост е придобит през време на
брака на страните, че няма данни между тях да е сключен брачен договор или
избран режим на разделност, поради което приема, на осн. чл. *** ал.1 от СК,
че вещните права, вкл. и собствеността върху имота принадлежи общо на
двамата ответници. Фактическото обитаване на имота е ирелевантно
обстоятелство за качеството на потребители на топлинна енергия на
ответниците - собствеността на имота придава качеството на потребител на
топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, който сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки
потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани
на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Доказа се по делото
че двамата ответници имат обща и неделима част от собствеността на имота,
за разходите за която отговарят като съпрузи при условията на солидарност
съгласно чл. 32, ал. 2 от СК. Дори и да се приеме, че част от имота е
индивидуална собственост, фактът, дали имотът е в режим на съсобственост и
с други лица има правно значение само във вътрешните отношения между
съсобствениците при уреждане на сметките между тях във връзка с
ползването на имота – чл.30, ал.3 от ЗС, съобразно квотите им в
съсобствеността. Доказа се също и че имотът е бил топлоснабден, което е
6
видно както от протокола на ОС на ЕС , така и от приложените договор и
приложения, и от издадените фактури за всеки от месеците, обхванати от
иска. Тези фактури не е било необходимо да се предявяват на нито един от
титулярите, доколкото задълженията не произтичат от конкретната фактура, а
от наличието на доставена и разходвана ТЕ. Ирелевантно в случая е, че по
делото не е представен договор между страните - между страните са налице
договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество, приложени още в заповедното производство,
се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма
данни да са оспорени от ответниците. По делото е безспорно, че в сградата
има изградена топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи по отношение на
претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната инсталация
е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и носители
на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата
на общата вещ.
Установява се от заключението на вещото лице Т. И. по назначената по
делото съдебно - икономическа експертиза, че за процесния период
01.01.2022г.-31.03.2023г. стойността на консумираната и незаплатена
топлинна енергия е в размер на 2235,73 лева главница по посочени в
табличен вид фактури, както и сума в размер на 143,29 лева лихва за забава.
Вещото лице дава заключение, че фактурите са начислени за месеците, за
които са издадени, внесен е начисленият ДДС по сметка на Републикансия
бюджет от страна на ищеца. Съгласно заключението, през процесния период
и до датата на изготвяне на заключението няма платени суми за имот с
абонатен №***.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и
компетентно.
От заключението на вещото лице Й. Й. по назначената по делото
съдебно - техническа експертиза е видно, че сградата, в която се намира
процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством
абонатна станция. Сочи се в заключението, че до имота на ответниците е
доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на
процесния период. Вещото лице дава заключение, че извършеното дялово
7
разпределение е направено в съответствие с Методика за разпределение на
топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61 от
Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. Вещото лице не
констатира разлики в изчисленията. Съгласно заключението, отчитането на
общата ТЕ в АС става чрез търговски уред-топломер. Изложено е в
заключението, че съгласно нормативната база същият е изминал изискващите
се държавни проверки, а монтажът на уреда е извършен съгласно
изискванията на производителя.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като вярно, обективно и
компетентно.
Тежестта на доказване на плащането на сумите в исковия период или в
хода на делото, е на ответниците, но в тази насока доказателства по делото не
са събрани.
Съдът намира за неоснователни възраженията на *** за дължимостта за
сумите за сградна инсталация. Предвид наличието на отоплителна система в
блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като
задължение на собственика/носителя на ползване на жилище в
топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация.
Съдът намира за неоснователни възраженията на *** по отношение на
общите условия. Същите са приложени към изисканото ч.гр.д. №2761/2023 г.
по описа на РС-Плевен. При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003
г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че
продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за
общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153,
ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
8
самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е
видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като
съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива
с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Не се констатират неравноправни клаузи в представените
още в заповедното производство ОУ на ищеца, които касаят начисляването,
отчитането, срока за плащане и начисляването на лихва.
Съдът намира за неоснователни възраженията на *** по отношение на
препис-извлчението по сметка и фактурите. Видно от приложенията към
исковата молба, всички документи са заверени с печат „вярно с оригинала“,
печат на дружеството, и е положен подпис до заверката. Същевременно,
фактурите съдържат всички необходими реквизити.
Съдът намира за неоснователни възраженията на *** по отношение на
експертизите / че чрез същите са събирани доказателства, липсващи в
исковата молба/, доколкото същите са изготвени от компетентни вещи лица в
съответната област, във връзка с направени оспорвания от ***, и същите
дават изчерпателни отговори на въпроси от науката, за които са необходими
специални знания.
Поради всичко дотук изложено – доказаното качество на ответниците
на потребители, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са дължими от ответниците, а поради незаплащане
на задълженията в периодите по чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят/ - дължими са и начислените
лихви в претендирания размер. Поради посоченото, исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
9
присъди в полза на ищеца изцяло разноските в исковото производство, а
именно: 47,58 лева за държавна такса, 200 лева за депозит за съдебно-
счетоводна експертиза, 200 лева за депозит за съдебно-техническа
експертиза, 538 лева за депозит за ***, 100 лева за ***ско възнаграждение.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
Съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, възлизащи на 47,58 лева за държавна такса и 50 лева за ***ско
възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че С. Р. П.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.*** и С. Ю. П.,
ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.***, ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от
*** Й. В., сумата от 2235,73 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2022г.-31.03.2023г., и сумата
от 143,29 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.03.2022г.-
03.05.2023г., ведно със от законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в Съда-17.05.2023г., до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 1601/19.05.2023г. по ч.гр.д. № 2761/2023г. по описа на РС-
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Р. П., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.*** и С. Ю. П., ЕГН **********, от
гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й. В., направените
разноски в исковото производство: 47,58 лева за държавна такса, 200 лева за
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 200 лева за депозит за съдебно-
техническа експертиза, 538 лева за депозит за ***, 100 лева за ***ско
възнаграждение.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Р. П., ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.*** и С. Ю. П., ЕГН **********, от
гр. Плевен, ул. „***“ №*** вх.***, ап.***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, „***” №***, представлявана от *** Й. В., направените
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 2761/2023г. по описа на
РС-Плевен в размер на 47,58 лева за държавна такса и 50 лева за ***ско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11