№ 2324
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330207768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-008214, издадено
от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор Пътна полиция, с което
на Н. Г. Б. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 50, ал.1
от ЗДвП
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски. По-конкретно се сочи, че релевантната по делото фактическа
обстановка е неправилно установена.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
25.08.2020г., а жалбата е входирана на 28.08.2020г.) от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 20.07.2020г., около 11:50 часа, жалбоподателят управлявал лек
автомобил ШКОДА ФАБИЯ, чужда собственост, с pег. № ******* в гр.
Пловдив, по ул. „Копривките“ в посока кръстовището с бул. „Пещерско
шосе“.
Кръстовището на ул. „Копривките“ и бул. „Пещерско шосе“ било
регулирано, като за водачите, движещи се по ул. „Копривките“ важели
поставени знаци: Б2 „Стоп“ и Г2 „Движение само надясно след знака“.
За водачите, движещи се по бул. „Пещерско шосе“, бил в действие знак
Б3 „Път с предимство“. Движението по бул. „Пещерско шосе“ в зоната на
кръстовището с ул. „Копривките“ било двупосочно, като във всяка от
двете посоки на движение имало по две ленти, тоест общо 4 ленти за
движение.
По същото време по бул. „Пещерско шосе“, в зоната на кръстовището с
ул. „Копривките“, в посока от прелеза към гр. Пещера, в лявата от двете
пътни ленти в неговата посока на движение, се движел лек автомобил
МЕРЦЕДЕС с рег. № *******, управляван от свидетеля И.А..
Същевременно, достигайки кръстовището с бул. „Пещерско шосе“,
жалбоподателят не се съобразил с действието на нито един от двата важащи
за него знака – Б2 и Г2, като предприел завой наляво по бул. „Пещерско
шосе“ и не пропуснал движещия се по пътя с предимство- по бул.
„Пещерско шосе“, в лявата от двете ленти в посока гр. Пещера, л.а.
МЕРЦЕДЕС с рег. № ******* и допуснал ПТП, вследствие на удара л.а.
ШКОДА се отклонил, завъртял се и се ударил в л.а. ДАЧИЯ с рег. №*******,
с водач свидетеля В.Я..
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на
първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно
2
чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до
установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
доказателства:
- показания на актосъставителя и свидетеля по акта, които при
разпита си в съдебно заседание изрично потвърдиха изложеното в АУАН;
-показания на свидетелите очевидци-И.А. и В.Я.;
-писмени доказателства, приложени по преписката, сред които
констативни протоколи за ПТП № 737457 и 737456;
-писмени доказателства, изискани по служебна инициатива на съда,
сред които писмо от общинско предприятие „Организация и контрол на
транспорта“, ведно с приложен чертеж за вертикална и хоризонтална
сигнализация на пътя.
Посочените доказателства са безпротиворечиви, последователни,
взаимно допълващи и подкрепящи се, поради което изцяло се кредитират от
съда.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делата от
административен характер изключително рядко е налице толкова
изобилна и което е по-важно безпротиворечива доказателствена
съвкупност, като съставомерните по делото факти се установяват не само от:
-показанията на двамата полицейски служители, които са
незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е
включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина
относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им
биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.
-но и от разпита на двама свидетели очевидци, които са имали най-
непосредствени впечатления от пътния инцидент, доколкото са били
участници в самия него.
Нещо повече съответстващите си и последователни показания на
четиримата свидетели кореспондират изцяло на приложените по делото
писмени доказателства-схема за организация на движението.
Изцяло неоснователни останаха възраженията в жалбата:
-че по бул. „Пещерско шосе“, на процесния пътен участък нямало по
3
две ленти за движение във всяка посока;
-че водачът на л.а. Мерцедес се движел в лентата за насрещно
движение,
доколкото те се опровергават от показанията и на четиримата разпитани
свидетели и което е по-важното от схемата за организация на движението,
представена от ОП „ОКТ“, на която кристално ясно се вижда, че в зоната
на процесното кръстовище, на бул. „Пещерско шосе“ има по две ленти за
движение във всяка посока, като посоките за движение са отделени с
непрекъсната осева линия, а лентите за движение в една посока са
отграничени с прекъсната пътна маркировка.
Посочените изводи не се опровергават и от изложеното в молба Вх. №
79246/20.12.2021, депозирана от адв. А. за отмяна хода по същество и за
възобновяване на съдебното следствие. Действително в молбата се сочи, че
адвокатът, след обявяване на делото за решаване, извършил личен оглед
на бул. „Пещерско шосе“ , като констатирал, че в зоната на кръстовището на
бул. „Пещерско шосе“ и ул. „Копривщица“ по бул. „Пещерско шосе“ са
налице не 4 ленти, а три.
Посоченото обстоятелство обаче е изцяло неотносимо към процесния
казус, доколкото в АУАН и НП е посочено, а и от доказателствата по делото
се установява, че ПТП се е осъществило на кръстовището на бул. „Пещерско
шосе“ и ул. „Копривките“, а не на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“
и ул. „Копривщица“, където е извършвал частен оглед адвоката.
Същевременно е ноторно известно, че бул. „Пещерско шосе“ в района
на РЗИ се пресича от редица улици: „Перущица“, „Копривщица“,
„Копривките“ , които макар и да звучат сходно, всъщност са напълно
отделни и образуват самостоятелни кръстовища с бул. „Пещерско шосе“.
Доколкото частният оглед (който всъщност изобщо не представлява
годно доказателствено средство) на адвоката касае съвсем различно
кръстовище от процесното, то резултатите от него по никакъв начин не
опровергават несъмнените изводи, които се черпят от всички събрани по
делото доказателства (гласни и писмени).
По изложените съображения молбата за отмяна на хода по същество се
явява неоснователна, като съдебното следствие не следва да бъде
възобновявано, доколкото по делото са събрани всички необходими
4
доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Още повече, че освен, че се установява от доказателствата по делото
(гласни и писмени), всъщност е и общоизвестно, включително и на съдията
докладчик, че точно в зоната на кръстовището на бул. „Пещерско шосе“ и ул.
„Копривките“ в посоката на движение на лекия автомобил Мерцедес (от
прелеза към град Пещера) са налични две ленти, като лявата лента е за
движение направо към РЗИ-Пловдив и гр. Пещера, а дясната за завой надясно
на непосредствено следващия светофар към паркинга на Кауфланд и
пресечката за МОЛ-Пловдив. Точно в същия смисъл са и показанията на
свидетеля А. (водач на лекия автомобил Мерцедес), който споделя, че се е
движел в посока от прелеза към град Пещера, в лявата от двете ленти за
движение в неговата посока, като по тази причина се „чудел“ как да се
престрои, за да направи на следващия светофар завой надясно.
Посоченото е съвсем различно от доказателствено необоснованите
твърдения в жалбата, че лекият автомобил Мерцедес се движел в лентата
за насрещно движение, които освен всичко друго са и изцяло нелогични
предвид ноторно известния интензивен трафик по булеварда по това време,
което обстоятелство всъщност е засвидетелствано и от разпитаните
свидетели.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и че е изцяло
неоснователно възражението на защитника, направено в откритото заседание
и в молбата за отмяна на хода по същество, че по делото следвало да се
назначи автотехническа експертиза.
Това е така, доколкото както в процеса по НПК, така и в процеса по
ЗАНН, съдът не е длъжен да събира абсолютно всички възможни
доказателства, а само тези които са необходими и достатъчни за
установяване по несъмнен начин обстоятелствата включени в предмета
на доказване.
Така Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС, Решение №
294 от 16.06.2011 г. по нак. д. № 1607/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 353 от 06.10.2009 г. по к.н.д. № 303/2009 г. на ВКС, Решение №
405 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 425/2009 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 104 от 16.09.2019 г. по н. д. № 387 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 115 от 19.05.2017 г. по н. д. № 226 / 2017 г. на
5
Върховен касационен съд, Решение № 368 от 24.10.2014 г. по нак. д. №
1109/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 201 от 20.04.2012 г. по
нак. д. № 432/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 75 от
21.02.2011 г. по нак. д. № 733/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д. № 1473 / 2013 г. на Върховен
касационен съд.
В процесния случай при положение, че:
- всички съставомерни обстоятелства (а именно наличен знак Б2
важащ за жалбоподателя и знак Б3 важащ за автомобилите по бул. „Пещерско
шосе“, непропускане от жалбоподателя на движещия се по пътя с
предимство лек автомобил Мерцедес и настъпване на удар между тях) се
установяват по несъмнен и абсолютно безпротиворечив начин
- и то от показанията не на един, а на двама полицейски служители
и на още двама свидетели очевидци, както и
-от представените по преписката официални документи, изходящи
от стопанина на пътя- ОП „ОКТ“
то назначаването на АТЕ за обстоятелства, които не са съставомерни
(например точното място от платното за движение, където е настъпило ПТП)
не се явява необходимо за установяване на обективната истина досежно
релевантния предмет на доказване. Още повече, че тези невключени в
предмета на доказване обстоятелства всъщност се установяват от
събраните по делото гласни доказателства.
Следва да се отчете и факта, че в отменителното решение на
Административен съд-Пловдив по КАНД 2016/2021г. не са дадени
задължителни указания за назначаване на АТЕ, а само за разпит на
четиримата свидетели, разпитани от настоящия състав, и за приобщаване на
релевантните писмени доказателства.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на наказващия орган не е
оспорена по делото, а и се установява от приложената по делото Заповед №
6
8121з-515/14.08.2018г
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на
извършване и установяване на нарушението- 20.07.2020г., а НП - на
18.08.2020г., тоест преди погасяване на административно наказателната
отговорност на дееца по давност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати пороци, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение ( а именно, че жалбоподателят на 20.07.2020г.,
около 11:50 часа, на бул. „Пещерско шосе“, в зоната на кръстовището с ул.
„Копривките“, не е пропуснал движещо се по път с предимство МПС и от
това е последвало ПТП) и нарушените правни норми.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и лично е подписан от
него. Предоставена му възможност за излагане на възражения, като същият
се е възползвал от това си право, което е допълнителен аргумент, че по
делото в максимална степен е гарантирано правото му на защита.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния
закон, доколкото с действията си по:
- предприемане на завой наляво към главния път, при положение, че за
него е важал пътен знак Б2, който съгласно чл. 45, ал.2 ППЗДВП има
значението „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
-непропускане на движещия се по пътя с предимство л.а Мерцедес, в
резултат от което между двете МПС настъпил удар
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 50, ал.1 ЗДвП.
В този смисъл, следва да се съобрази, че според практиката на ВКС при
непропускане на автомобил, движещ се по пътя с предимство -деянието е
съставомерно, независимо дали се дължи на незабелязването му или на
необоснована преценка, че може да се мине безопасно преди него, като
под „пропускане“ се има предвид осигуряване на безпрепятствена
възможност за преминаване за автомобила движещ се по пътя с
7
предимство, без да бъде принуждаван да променя посоката или скоростта
си на движение. Ако до ПТП не се достигне в резултат от своевременната
спасителна маневра, предприета от водача на автомобила, движещ се по пътя
с предимство, нарушение по чл. 50, ал.1 ЗДвП отново е налично, доколкото
не може да се приеме, че той е бил „пропуснат“.
Така Решение № 55 от 11.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 725/2009 г., III н.
о., НК.
Нарушение на чл. 50 ЗДвП се върши дори деецът да е спрял на знака
Б2- стоп, ако след това не е взел необходимите мерки да се пропуснат
движещите се по пътя с предимство автомобили.
Така Решение №73/24.06.2020 по дело №237/2020 на ВКС.
Действително от разпита на актосъставителя се установи, че
жалбоподателят е допуснал и допълнително нарушение на ЗДвП, а именно по
чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, като не е съобразил поведението си и с пътен знак Г2, но
доколкото такова административно обвинение липсва повдигнато, то не може
да се вмени във вина на лицето, при преценка за съставомерността на
деянието.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори да бе
основателно възражението (а то не е) направено от защитата, че л.а Мерцедес
се е движел неправомерно- в лентата за насрещно движение, то отново
деянието би се явило съставомерно, доколкото лек автомобил Мерцедес
отново би се движел, макар и неправомерно, по пътя с предимство и в
този смисъл, би се запазило задължението на жалбоподателя да го пропусне.
Това е така, тъй като правилата на чл. 50, ал.1 ЗДвП и на чл. 45, ал.2 ППЗДвП
са императивни и безусловни, като задължават водачите, идващи от път без
предимство, да пропуснат тези, които се движат по пътя с предимство,
независимо дали движението им е правомерно или не.
В този смисъл е трайната практика ВКС, която прима, че
обстоятелството, че даден участник в движението се движи
неправомерно по пътя с предимство, не го лишава от предимството,
което има и не оневинява другия водач при ПТП. В този изричен смисъл са и
задължителните указания на ТР № 2/2016 на ОСНК на ВКС.
Ако се установи, че и двамата водачи са допуснали нарушение на
8
правилата на ЗДвП, би било налице съвина и съпричиняване на
вредоносния резултат, в който случай и двамата водачи следва да понесат
своята отговорност в отделни процеси.
Така Решение №24/07.03.2019 по дело №31/2019 на ВКС, Решение №
201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС,
Решение № 16 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2888/2011 г., II н. о., НК.
С оглед гореизложеното, изцяло неотносими са възраженията в
жалбата, че не било изследвано:
-дали автомобилът мерцедес бил преминал технически преглед и дали
бил технически изправен;
-дали водача на мерцедеса бил използвал адекватно спирачната уредба.
Това е така, доколкото дори и да бяха установени визираните
нарушения от страна на водача на мерцедеса, те биха довели най-много до
извод за съпричиняване, което по смисъла на трайната цитирана по-горе
практика на ВКС, не може да бъде основание за несъставомерност на
извършеното от жалбоподателя, при несъмнената установеност от
доказателствата по делото, че той е нарушил правилото на чл. 50, ал.1 ЗДвП.
В същия смисъл и трайната практика на ВКС приемаща, че ако даден
водач сам е допуснал нарушение на ЗДВП (в случая за жалбоподателя- чл.
50, ал.1 ЗДвП), не е налице случайно деяние и той не може да бъде оправдан
при ПТП, независимо от поведението на останалите участници в
движението и степента на съпричиняване. В процеса по НПК евентуално
налично съпричиняване може да се отчита само на база
индивидуализация на наказанието, но не и като аргумент за оневиняване
на дееца.
Така Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС, Решение
№257/09.06.2015 по дело №571/2015 на ВКС, Решение № 229/23 януари
2017г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2016г.на ВКС,
Решение № 414 от 15.02.2016 г. по н. д. № 1389 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 318 от 11.VIII.1988 г., по н.д. № 315/88 г., на ВС.
В процесния случай обаче, евентуално съпричиняване от другите
водачи (което както се каза не е налице), не може да ползва жалбоподателя
дори при индивидуализация на наказанието, доколкото предвидената в чл.
9
179, ал.2 ЗДвП санкция е във фиксиран размер, тоест правеното
възражение се явява освен доказателствено неподкрепено, но и изцяло
неотносимо.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр. ал.1,
т.5, предл.4 ЗДвП, доколкото при доказателствения анализ вече се обоснова,
че в резултат от неправомерното поведение на жалбоподателя, изразило
се отнемане на предимството на движещия се по пътя с предимство лек
автомобил л.а. МЕРЦЕДЕС с рег. № ******* се е реализирало ПТП с
него и с л.а. ДАЧИЯ с рег. №*******. по смисъла на дадената в т.30 от ДР на
ЗДвП легална дефиниция и по-конкретно: "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети.“
В процесния случай от доказателствата по делото (констативни
протоколи) се установяват налични материални щети по всички МПС,
участващи в ПТП, тоест условията за приложение на нормата на чл. 179,
ал.2 ЗДвП са налице.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката
за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна
обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия
спрямо дееца
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на
който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
10
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
В конкретния случай нито са изложени твърдения, нито са
представени доказателства конкретното нарушение да разкрива по-
ниска степен на обществена опасност от типичния случай на нарушения с
подобна правна квалификация.
Нещо повече, предвид установеното, че:
-с процесното деяние нарушителят, освен че е нарушил чл. 50 ЗДвП, е
допуснал и друго самостоятелно нарушение на ЗДвП, за което не му е
повдигнато административно обвинение;
-че от ПТП са настъпили материални щети по цели две МПС,
различни от това на жалбоподателя;
-жалбоподателят е бил без валидна застраховка гражданска
отговорност, което е възпрепятствало компенсиране вредите на другите
участници в ПТП
според настоящия състав степента на обществена опасност на
конкретно извършеното е даже завишена.
Действително достолепната възраст на жалбоподателя (80 години)
заслужва уважение. Същата, обаче не може да бъде индулгенция за
безотговорно поведение на натоварени кръстовища, в резултат от което се
причиняват имуществени вреди не на един, а на двама други водачи на МПС,
които и до настоящия момент не са възстановени, доколкото:
-жалбоподателят не е имал сключена застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите;
-за да се изплатят вредите от Гаранционен фонд, се изисква влязло
в сила НП.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН право
на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не
бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за
заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то
11
такива не следва да се присъждат.
Това е така, доколкото по делото е представено само писмено
становище от самия представител на въззиваемата страна- началник на сектор
Пътна полиция. Не са изложени твърдения, а не са и представени
доказателства въззиваемата страна да е използвала услугите на
професионален защитник (юрисконсулт или адвокат), а съгласно трайната
съдебна практика участието на въззиваемата страна в производството ( в
открито заседание или чрез писмено становище) само чрез органния си
представител не е достатъчно за присъждане на разноски.
Така Решение № 1187 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1024 / 2020 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив
Липсва също така и нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането на разноски не е автоматична последица от
постановяването на благоприятно за страната решение и по дължимостта
им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
По изложените съображения НП следва да се потвърди, но разноски в
полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат.
Констатира се обаче, че на съдебна фаза са сторени разноски в размер
на 36 лв., за разпит на явилия се свидетел-очевидец Я.. Предвид изхода от
правния спор, на основание т.2.а от Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985
г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК , същите следва да се възложат върху
жалбоподателя
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-008214,
издадено от началник група към ОДМВР-ПЛОВДИВ, сектор Пътна
полиция, с което на Н. Г. Б. е наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. Г. Б. , ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 36 лева,
представляваща разноски по делото
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13