Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 09.04.2019г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на девети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА
ч.гр.д. № 181 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Образувано е по жалба на К.П.Д., ЕГН **********
***, длъжник по изп.дело № 20179150401892 по описа на ЧСИ Г.Г. против
постановление за възлагане на недвижим имот.
В жалбата се твърди, че ЧСИ неправилно е извършил публичната продан
на недвижим поземлен имот с идентификатор 72165.504.808, ведно с построените в
него сграда с идентификатор № 72165.504.808.1 и №72165.504.808.2, тъй като
същите не са били възложени по най-високата предложена цена. Сумата от
22 000 лв. не отговаряла на цената на продадения имот. На имота били
направени две оценки през 2008 г. при отпускане на кредита за 68 000 лв. и
втората през 2017 г. на стойност 47 780 лв. Освен това, жалбоподателят
посочва ,че жилището е единствено за семейството и при продажбата му остават на
улицата.
Взискателят по изпълнителното
дело не е изразил становище по жалбата.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК –ЧСИ Г. е посочила, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй
като били спазени всички законови изисквания по публичната продан. Оспорваната
публична продан била шеста поред и била съобразена с изготвеното експертно
заключение относно стойността на имота. В хода на наддаването били направени
две наддавателни предложения и имотът бил възложен на лицето, което направило
по-голямото наддавателно предложение. От
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прецени следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 20179150401892 на
ЧСИ Г. било образувано във връзка с представен изпълнителен лист от 18.03.2011 г.
на РС – Сливен, с който жалбоподателят е бил осъден да заплати солидарно с П.И.Д.
и Д.Г. Д. сумата от 14 082.31 евро главница, 1375.36 евро просрочена
лихва, 224.98 евро наказателна лихва, законна лихва върху главницата и разноски
в размер на 1370.18 лева. В полза на кредитора, за обезпечаване на вземането
му, е била учредена договорна ипотека № 42/09.06.2008 г. по отношение на
процесните недвижими имоти. Изпълнението по делото било насочено срещу
описаните по-горе недвижими имоти с идентификатори 72165.504.808, №
72165.504.808.1 и №72165.504.808.2. За продажбата били насрочени няколко
публични продани, на 16.12.2016 г., на 04.05.2017 г., на 10.10.2017 г., на
15.01.2018 г., на 20.04.2018 г., на 01.08.2018 г., на 20.11.2018 г. е била
насрочена поредната нова /шеста поред/ публична продан при начална цена, в
размер на 90% от началната цена при първата предходна публична продан, а именно
21 888 лв. Проданта била надлежно разгласена. В срока на публичната продан
постъпили две наддавателни предложения на 10.01.2019 г. наддавателните
предложения от Л. Л. / с наддавателно предложение в размер на 21 900 лв./
и от В. П. /с наддавателно предложение в размер на 22 000 лв./. Наддавателните
предложения били обявени по надлежния ред и за купувач била определена В. Л. П.,
като лице, което е предложило най-високо наддавателно предложение. Купувачът
своевременно внесъл остатъка от дължимата цена и на 18.01.2019 г. било
съставено постановление за възлагане на недвижим имот.
Обжалваното постановление е било съобщено на
жалбоподателя на 22.01.2019 г., а процесната жалба
е била депозирана на 28.01.2019 г. в рамките на законоопределения едноседмичен
срок.
С оглед гореизложеното депозираната
жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен
интерес. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.435 ал.3 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане,
поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или
имуществото не е възложено по най-високо предложената цена. От изложеното в
жалбата съдът приема, че жалбоподателят основава възраженията си на втората
хипотеза, а именно че имотът не е възложен на най-високата предложена цена. Доказателствата
по делото обаче сочат обратното. Били са направени две наддвавателни
предложения, едното за 21 900 лв. и второто за 22 000 лева. Правилно
ЧСИ е възложил имота на наддавача, който е предложил по-високата цена, а именно
на В.Л.П.. С оглед на това, съдът намира, че възражението на жалбоподателя е
неоснователно.
Следва да се отбележи, че
по отношение на твърдението за неправилно определяне на цена на недвижимия
имот, предмет на публичната продажба, същото се явява неоснователно. Предвид ТР
№ 2/13 от 26.06.2015г. на ВКС т.8
оценката на имуществото и разгласяването на проданта не са част от наддаването,
поради което излизат от предмета на проверка при обжалване на постановлението
за възлагане. В настоящия случай съдът не може да извърши преценка относно
законосъобразността на дадената оценка на недвижимите имоти от ЧСИ.
Във връзка с направеното
възражение за несеквестируемост на продадения недвижим имот, съдът намира, че следва
да съобрази разпоредбата на чл. 445 от ГПК, съгласно която забраната въведена в
чл.444 от ГПК /несеквестируемост/ отпада, когато изпълнението е насочено върху
вещи, по отношение на които е учреден залог или ипотека и когато взискателят е
заложния или ипотекарен кредитор. В случая взискателят е банката, в чиято полза
по отношение на продадените недвижимите имоти е била учредена договорна ипотека
,поради което възражението на жалбоподателя за несеквестируемост на това
имущество, се явява неоснователно.
Предвид изложеното жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение
жалбата на К.П.Д., ЕГН ********** ***,
длъжник по изп.дело № 20179150401892 по описа на ЧСИ Г.Г. против постановление
за възлагане на недвижим имот.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.