О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 173

гр.Габрово, 13.12.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 238 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба с вх. № 1514/25.08.2021г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „****“ ООД – град Банкя, ул. ******№ 16, с ЕИК******, представлявано от управителите на дружеството А.С.и Л.С.против Мълчалив отказ на Областен управител на Област Габрово по заявление вх. № АВК-01-1366/29.07.2021г., с което е поискано от Областния управител да изрази съгласие по реда на чл.60, ал.2, т.3 от Закона за водите /ЗВ/.  

         В проведеното съдебно заседание на 12.10.2021г. представителя на ответния административен орган изрази становище, че жалбата е недопустима поради това, че областния управител макар и административен орган, в случая действа като представител на собственика на съоръженията и не е длъжен да дава съгласие, както и че заявлението се явявало второ по ред и на първото такова, наименувано „Изложение“ с № РРТУ-01-298(5) от 17.12.2020г., Областния управител на Област Габрово е отговорил с Писмо № РРТУ-01-298(6) от 13.01.2021г.

         По делото, освен всички останали книжа, са приложени и посочените „Изложение“ и „Писмо“. След дадени указания, ответникът в производството е представил доказателства установяващи, че посоченото писмо е връчено на дружеството-жалбоподател на 14.01.2021г. Фактът че писмото е доведено до знанието на дружеството, посредством връчването на препис от същото на посочената дата бе потвърден от процесуалния представител на дружеството и следователно този въпрос не е спорен между страните. Съдът, не споделя тезата на ответника, че тъй като вече с Писмо № РРТУ-01-298(6) от 13.01.2021г. дружеството е уведомено че не съществува правна възможност за даване на съгласие от страна на държавата по чл.60, ал.2, т.3 от ЗВ, заявление вх. № АВК-01-1366/29.07.2021г. се явявало второ и по тази причина същото е недопустимо по смисъла на чл. 27, ал.2, т.1 от АПК. Това е така, тъй като Областният управител изразява тази си позиция „във връзка с Изложение с № РРТУ-01-298(5) от 17.12.2020г.“ В този документ не се съдържа искане за даване на съгласие. Напротив в това изложение се търси документ, удостоверяващ, че „стария договор за консорциум с „****“ ЕООД остава сила и при встъпването на новия оператор ВиК – Габрово“. По тази причина не е налице пречката по чл. 27, ал.1, т.1 от АПК.

         Основателно обаче е другото възражение на Областния управител на Област Габрово – че не е длъжен да дава съгласие, следователно не е налице мълчалив отказ и по тази причина не е налице годен за обжалване административен акт. Със заявление вх. № АВК-01-1366/29.07.2021г., дружеството-жалбоподател е сезирало Областния управител да изрази съгласие по смисъла на чл.60, ал.2, т.3 от ЗВ, от името на Държавата в качеството ѝ на собственик на питеен водопровод ПСПВ „****“ – НВ 11000 м³ (стомана ф 630), дружеството да ползва това съществуващо съоръжение.

         Така описаното заявление не задължава Областния управител да се произнесе, още по-малко да даде съгласие. Решението дали да даде съгласие или не, е решение, с което се упражняват правата на собственика /в случая относно държавна собственост/. В тази ситуация би било налице е едно гражданскоправно волеизявление, насочено към обременяване с тежест на конкретен имот държавна собственост. Ето защо следва да се приеме, че оспореният „мълчалив отказ“ не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и по тази причина не подлежи на контрол за законосъобразност. Съдебният контрол е допустим само по отношение на индивидуален административен акт, но не и спрямо акт, непритежаващ реквизитите на такъв по смисъла на чл. 21 от АПК. Съгласието на собственика на съществуващи съоръжения, няма качеството на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Даването на съгласие, както бе посочено е гражданскоправно волеизявление и не е възможно посредством съдебен контрол да се задължава собственика /в случая държавата/ да даде такова съгласие. Аналогични са случаите в които гражданскоправен субект пожелае да придобие общински/държавен имот, или да замени такъв имот с имот негова собственост. В тези случаи държавата/общината не е длъжна да даде съгласие за сключване на предлаганата сделка.

         За да се формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, е необходимо за съответния административен орган да съществува разписано в закон задължение да издаде акт с определено съдържание. Респективно, мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато органът има задължение в определен срок да се произнесе изрично по направено пред него искане. Случаят не е такъв. Дали ще бъде дадено съгласие или не, е предоставена възможност, но не и задължение на Областния управител да се произнесе по искането да бъде изразено съгласие за ползване на ВиК съоръжение. Няма норма, която да задължава областния управител да се произнесе с нарочен акт по отправеното до него заявление, поради което непроизнасянето му по същото, не може да бъде възприето за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК.

         В този смисъл е и константната практика на Върховния Административен съд. Така например Определение № 4912/07.04.2011 г. по адм. дело № 3422/2011 г.,ІІІ о. и Определение № 5889/05.04.2010 г. по адм. дело № 4636/2010 г., І о., Определение № 247 от 9.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2007 г., 5-членен с-в, Определение № 3051 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9612/2018 г., II о. и оставилото го в сила Определение № 9109 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4521/2019 г., 5-членен с-в, Определение № 247 от 9.01.2008 г. на ВАС по адм. д. № 7488/2007 г., 5-членен с-в, Определение № 563 от 18.01.2007 г. на ВАС по адм. д. № 152/2007 г., 5-членен с-в и редица други.

         С оглед изложените мотиви и на основание чл. 159, т. 1 АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Това налага де се отмени и протоколното определение, с което е даден ход по същество на спора.

 

         Така мотивиран, Административен съд – Габрово на основание чл. 159, т.1 от АПК

 

         О П Р Е Д Е Л И:

  

         ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.11.2021 г., с което е даден ход по същество на делото.

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1514/25.08.2021г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „****“ ООД – град Банкя, ул. ******№ 16, с ЕИК******, представлявано от управителите на дружеството А.С.и Л.С.против Мълчалив отказ на Областен управител на Област Габрово по заявление вх. № АВК-01-1366/29.07.2021г., с което е поискано от Областния управител да изрази съгласие по реда на чл.60, ал.2, т.3 от Закона за водите.

         ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 238 по описа на Административен съд – Габрово за 2021г.

         Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Габрово, с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: