Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас, №1976 / 15 ноември 2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова, кат о разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 756 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят
П.Х.Г. с ЕГН **********, младши инспектор – младши автоконтрольор
І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ към сектор „Пътна полиция“ при отдел „Охранителна полиция“ на Областна
дирекция на МВР – Бургас, с адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул.„Шейново“ 92,
чрез адвокат С.И.И. *** е оспорил заповед № 769з-24/27.03.2019г.,
издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас. С
оспорената заповед, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.3, чл.200,
ал.1, т.11, предл. второ и чл.204, т.4 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6
месеца.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради нарушаване
на разпоредбата на чл.205, ал.2 от ЗМВР, тъй като жалбоподателя не е бил
уведомен за започване на проверката срещу него, а само е запознат с крайния
резултата от нея. Твърди се, че наложеното наказание „порицание“ не съответства
на вида и тежестта на нарушението, както и не съответства с целта на закона. Жалбоподателят
иска съдът да отмени оспорената заповедта.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят чрез представител по пълномощие адвокат
И., поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на заповедта като
незаконосъобразна. Депозира писмени бележки. Претендира разноски и представя
списък за същите.
Ответникът
– началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, оспорва жалбата и
счита, че не са налице основания за нейната отмяна. Прави възражение за
прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение.
ФАКТИ:
Според
мотивите на обжалваната заповед за времето от 19:00ч. на 16.01.2019г. до
07:00ч. на 17.01.2019г. жалбоподателят е бил назначен в наряд като служител в
сектор „Пътна полиция“ – Бургас. Служебните си задължения изпълнявал със
служебен автомобил марка „Киа“ с рег. № СВ 76 24 КВ с монтирана система ВПК-2 (Интегрирана
система за мобилно видеонаблюдение).
На
17.01.2019г. инспектор Й.Р.Р. – група „ОДПК и ПД“ –
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас изготвил докладна записка до началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, съгласно която на 16.01.2019г. Р.
е бил на работа за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 17.01.2019г., като по
време на смята извършил проверка на нарядите от смяна „А“ към сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Бургас, съгласно Инструкция № 8121з-929/2014г. на територията на
град Бургас. В докладната записка е посочено, че на 17.01.2019г. в 03:00 часа
извършил проверка на мл.автоконтрольор М.М. и мл.автоконтрольор П.Г.. Доближавайки
служебния автомобил Киа с рег. № СВ 76 24 КВ инспектор Й.Р. видял, че служителят
М. е на предната пасажерска седалка и си гледа телефона, а когато отворил
вратата, установил, че на предната камера, находяща
се отдясно има бяла кърпа, с която умишлено е увита камерата с цел да не бъдат
наблюдавани. При зададен въпрос кой е поставил кърпата върху ВПК М. отговорил „Питай
Г. мен не ме занимавай“.
Във
връзка с докладната записка на инспектор Й.Р., със заповед №
УРИ769з-4/18.01.2019г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас конституирал
комисия в състав: старши инспектор Байчо Георгиев Желязков – началник група
(председател), инспектор Пеньо Колев Господинов – полицейски инспектор ІV
степен и инспектор В.Н.С.– полицейски инспектор ІV степен (членове), на която възложил
да извърши проверка по постъпилите данни, посочени в докладната записка от
инспектор Р., като проверката се извърши срещу младши инспектор М. П. М. и
младши инспектор П.Г. по отношение действията им при възпрепятстване
функционирането на системата за видеонаблюдение – ВПК
на лек автомобил Киа с рег. № СВ 76 24 КВ (л.14). Жалбоподателят е запознат със
заповедта в 14:25ч. на 21.01.2019г.
Във
връзка с извършваната проверка директора на ОД на МВР е изискал от директора на
дирекция вътрешна сигурност видеозаписите от АИС ВПК 2 на служебен лек
автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“ с рег. № СВ 76 24
КВ от момента на покриването на камера № 2 до момента на премахването на
кърпата, или за интервала от 02:00 часа до 03:30 часа на 17.01.2019г. (л.25).
На
29.01.2019г. в ОД на МВР – Бургас е постъпило писмо с рег. № 7855р-1010 по
описа на Дирекция „Вътрешна сигурност – МВР“, в което е посочено, че на
основание чл.14 от ОТП за работа с АИС „Видеозаснемане
на пътен контрол“ и във връзка с направеното искане, при спазване на реда и
условията на министерска заповед № 8121з-1154/01.09.2017г. в директория ODMVR_BURGAS, поддиректория Proverki е
предоставена папка с номер (251р-2365/2019), съдържаща един брой директория с
приложени към нея 12 броя файлове с видео информация от АИС ВПК на служебен
автомобил СВ7624КВ2018 за дата 17.01.2019г. и времето от 02:00 часа до 03:30
часа (л.24).
На
07.02.2019г. на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР до младши инспектор П.Г. е
изготвена покана за даване на писмени обяснения за това, че на 16-17.01.2019г.
при изпълнение на служебните си задължения със служебен автомобил марка „Киа“,
модел „Сийд“ с рег. № СВ 76 23 КВ за времето от 19:00
часа до 07:00 часа е установено, че около 03:00 часа в к-с „Славейков“ на
ул.“Проф. Яким Якимов“ при извършване на проверка от инспектор Й.Р. камера 2
монтирана в автомобила е закрита с цел възпрепятстване на нормалната й работа.
Посочено е, че е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.198, ал.2 от ЗМВР за
маловажни нарушения се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“.
Поканата е връчена на Г. на 13.02.2019г., като на същата собственоръчно е
написано „Не желая да давам обяснение“ (л.21).
На
08.02.2019г. във връзка с извършваната проверка, от главен инспектор Д. –
началник сектор „ПП“ е изготвено писмо до началника на сектор „Човешки ресурси“
при ОД на МВР за предоставяне на кадрови справки и копия на протоколи за
запознаване с длъжностната характеристика на служителите мл.инспектор П.Г. и
мл.инспектор М.М. и двамата мл.автоконтрольори
в сектор „ПП“ – Бургас (л.18).
С
докладна записка от 12.02.2019г. старши инспектор Б.Ж.е поискал от началника на
сектор „ПП“ – Бургас удължаване срока на проверката по заповед №
УРИ796з-4/2019г. до 28.02.2019г. (л.20).
Според
сведение от 21.02.2019г. (л.16) изготвено от инспектор Й.Р. до началника на
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, на 16.01.2019г. около 19:00 часа К.О. Р.Дерменджиев
провел инструктажа и запознал колегите (в т.ч. Г. и М.) с кои технически
средства ще работят и с кой служебен автомобил ще излязат. Посочва, че след
приключване на инструктажа разбрал от жалбоподателя Г., че на зачисления им
автомобил радиаторът е протекъл, поради което Дерменджиев им дал ключове за
служебен автомобил Киа с рег. № СВ 76 24 КВ. В сведението е посочено, че на
17.01.2019г. около 03:00 часа е извършил проверка на мл.автоконтрольор
М.М. и мл.автоконтрольор П.Г..
При проверката служителите се намирали на бул. „Проф. Яким Якимов“ срещу бл.34.
Доближавайки служебния автомобил инспектор Й.Р. видял, че служителят М. е на
предната пасажерска седалка и си гледа телефона, а когато отворил вратата
установил, че на предната камера, находяща се отдясно
има бяла кърпа, с която умишлено е увита камерата с цел да не бъдат
наблюдавани. При зададен въпрос кой е поставил кърпата върху ВПК М. отговорил „Питай
Г. мен не ме занимавай“. Г. не е дал отговор. Инспектор Р. искал да покаже на
колегите си Д. и Д., с които е бил в един автомобил, установеното нарушение, но
служителят Г. моментално махнал кърпата. Отбелязва, че констатираното нарушение
по ВПК отразил в зачисления му таблет и е изготвил
докладна записка за случая (л.16).
На
25.02.2019г. старши инспектор Б.Ж.– началник група „ОДПКПД“ изготвил протокол
относно непредставянето на обяснение или допълнителни доказателства от държавен
служител П.Г. (л.22).
На
28.02.2019г. назначената дисциплинарна комисия изготвила справка с рег. №
769р-2086/28.02.2019г. относно извършената проверка във връзка със заповед №
УРИ796з-4/18.01.2019г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас. В
справката след запознаване с водената служебна документация, събраните
материали по случая, проведените разговори и изготвените докладни записки
комисията е установила следната фактическа обстановка:
На
16.01.2019г. за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 17.01.2019г. са
назначени в наряд за изпълнение на пътен контрол на територията на гр.Бургас по
маршрут М-7, служителите на сектор „Пътен контрол“: младши инспектор М. П. М. –
мл.автоконтрольор и младши инспектор П.Х.Г. – мл.автоконтрольор. Инструктажът на наряда е проведен в сградата
на сектор „Пътна полиция“ от младши експерт Р.Д.. За изпълнение на служебните
задължения на наряда е бил заложен лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег. № А 00 01 АТ, като при потеглянето за
изпълнение на служебните им задължения е възникнала техническа неизправност,
поради която МПС-то не е било годно за изпълнение на служебните задължения и
същият е подменен със служебен автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ 76 24 КВ, оборудвана със система за видеонаблюдение ВПК-2. При извършване на проверка на
нарядите от инспектор Й.Р. около 03:00 часа служителите П.Г. и М.М. ***. По време на проверката инспектор Р. установил, че
камера 2 на ВПК е закрита с бяла кърпа с цел възпрепятстване на нормалната й
работа.
Посочено
е, че при запитване на служителите кой е поставил предмета върху камерата, М. е
отговорил „Питай Г. мен не ме занимавай“, а Г. не е дал отговор на поставения
въпрос, но веднага махнал кърпата.
Според
справката, след преглеждане на записите от ВПК-2 е установено, че на
17.01.2019г. от 00:00 часа до 02:57 часа липсва запис
от камера 2 на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“
с рег. № СВ 76 24 КВ, тъй като младши инспектор М. и младши инспектор Г. при
изпълнение на служебните си задължения са закрили камера 2 с кърпа. При
извършената проверка в 02:57 часа се вижда как водача П.Г. прибира текстилен
предмет, с който е била покрита камерата, а старшия на наряда М.М. излиза от автомобила.
Със
справката (л.10-12) е предложено на началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Бургас:
-
за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1
от ЗМВР, изразяващо се в това, че на 17.01.2019г. за времето от 00:00 часа до 02:57ч. младши инспектор П.Г. с поведението си
виновно е нарушил т.7 от раздел ІІ от Указания за работа на полицейските
служители със системата за видеонаблюдение, монтирана
в автомобил (Указания), утвърдени с МЗ рег. № 8121з-1155/01.09.2017г. на
министъра на вътрешните работи, с която служителят е бил запознат на
15.09.2017г. срещу подпис – „Назначените
в наряд служители задължително поддържат предното и задното стъкла на служебния
автомобил чисти, като по никакъв начин не намаляват тяхната прозрачност и не
поставят прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила“
да бъде наложено на основание чл.200, ал.1, т.11, предложение второ от ЗМВР – неизпълнение на заповед дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
шест месеца до една година. Жалбоподателят е запознат с изготвената справка на
07.03.2019г. в 10:25 часа (л.13).
На
21.03.2019г. в 09:30 часа на жалбоподателя е връчена покана за даване на
допълнителни обяснения на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР (л.26). Младши
автоконтрольор Г. не е депозирал в деловодството на
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас допълнителни обяснения, за което главен
инспектор Д.Д. изготвил протокол с рег. №
769р-2930/26.03.2019г. (л.27).
Въз
основа на констатациите на комисията, началникът на сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Бургас издал оспорената заповед. В нея са описани фактите и обстоятелствата по
допуснатото нарушение, така както те са били възприети от комисията и отразени
в справка с рег. № 769р-2086/28.02.2019г. Деянието е квалифицирано като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР(неизпълнение
на заповед на министъра на вътрешните работи), за което на основание чл.200,
ал.1, т.11, предл.второ от ЗМВР за „неизпълнение на
заповеди“, е наложено наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Заповедта
била връчена на служителя лично на 27.03.2019г. Жалбата сезирала съда е
подадена на 28.03.2019г.(л.3).
В
хода на съдебното производство за разпитани свидетелите М.Д.М. и Й.Р.Р..
Свидетелят
Й.Р.Р. - инспектор в Гранична полиция от три месеца,
преди това работил като полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – гр.Бургас заяви, че на 16 срещу 17.01.2019г. преди да извърши проверка на
служителите М. и Г., които са били в наряд, им се е обадил и те му заявили, че
се намират на ул.“Проф.Якимов“ и осъществяват пътен контрол. След около
десетина минути отишъл на мястото, където бил автомобилът и отваряйки предна дясна
врата, където е стоял М., видял въпросната кърпа, с която е покрита камерата за
видеонаблюдение. Посочва, че инструктажът го провеждал
той, тъй като е началник смяна. Поясни, че всеки един служител от смяната бил запознат
с работата с камери и микрофони и всички знаели, че камерите не следва да се
покриват, както и, че не следва да има манипулации върху тях, тъй като имало
сигнали и половината от смяната били наказани. Свидетелят посочи, че при
проверката на наряда на място е възприел, че камерата е била доста внимателно
изцяло обвита в кърпата и счита, че няма как неволно да е била хвърлена или
паднала. При така установено заявява, че първата му реакция била да попита кой е
поставил кърпата, при което М. казал да пита Г. и излязъл от колата, а Г. мълчал.
Свидетелят Р. сочи, че пътникът отпред е на 50 см от кърпата, като кърпата е
била бяла и няма как да не се види вечерта. Според свидетеля, камерата е
разположена в предния десен ъгъл точно пред служителя М., голяма е колкото топка
за тенис, а кърпата, с която е била увита била с приблизителни размери 30 см на
30 см.
Свидетелят
М. П. М. заяви, че на 17.01.2019г. около 3:00 часа бил на работа с колегата П.Г..
Изпълнявали служебните си задължения и около 3:00 часа, Й. се обадил, че ще
дойде на проверка. Те му казали къде се намират и след десетина минути Р. дошъл
на проверка и видял един парцал в автомобила, който опирал в таблото на
камерата. Твърди, че кърпата била върху камерата, защото колегата му постоянно
си бършел стъклата, тъй като било вечерно време и трябва да се вижда. Заяви, че
той е стоял на предна дясна седалка и едва когато дошъл Р. видял, че има парцал,
след което Р. попитал този парцал какво прави там. Твърди, че отговорил, че бършат
стъклата – той и Г., и не може да се сети кой го е сложил, защото Г. постоянно
бършел стъклата, но заяви, че и той може да го е поставил там. Твърди, че
парцалът няма кака да е бил сложен умишлено, тъй като знаят, че им идва
проверка.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началника сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас. Разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР предвижда, че
заповедта за наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР се издава от служители
на висши ръководни и ръководни длъжности. Служителите на висши ръководни и
ръководни длъжности са посочени в чл.143, ал.1, т.1 и т.3 от ЗМВР. Съгласно
раздел ІХ, т.8 от Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл.142,
ал.1, т.1 и т.3 и ал.3 ЗМВР (утвърден със заповед 8121з-140 от 24.01.2017г.)
началникът на сектор заема ръководна длъжност, поради което съдът приема, че
същият е компетентен да издава заповеди за налагане на наказанието „порицание“
по чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР на всеки от подчинените си служители.
Заповедта е издадена в надлежна писмена форма и съдържа както
фактическите, така и правните основания за издаване. Надлежно са описани
фактите, въз основа на които дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че е налице нарушение на заповед на министъра на вътрешните
работи, извършено от мл.автоконтрольор П.Г.. Посочена
е правната квалификация на нарушението.
С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че не
са допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗМВР по
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. В хода на
дисциплинарното производство, на същия е била предоставена възможност на
основание чл.206, ал.1 от ЗМВР да даде обяснения относно установеното
дисциплинарно нарушение.
Съгласно чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение дисциплинарнонаказващият
орган може да разпореди извършване на проверка, като определи срок за нейното
приключване. В процесния случай производството е
започнало именно с издаване на заповед № УРИ 769з-4/18.01.2019г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас за извършване
на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение. В хода на
проверката са установени фактите описани по-горе в процесното
решение.
Дисциплинарното наказание на оспорващия е наложено в срока,
регламентиран в разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението е
открито на 27.02.2019г., когато органът е поставил резолюция за съгласие върху
справка с рег. № 769р-2086/2019г. и е извършено на 17.01.2019г., а процесната
заповед е издадена на 27.03.2019г., т.е. в сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта. В случая съдът намира, че оспорената заповед съдържа всички
реквизити посочени в чл.210, ал.1 от ЗМВР.
Наложеното на жалбоподателя наказание „порицание“ за срок от 6
месеца, е за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1, във вр. с чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР - неизпълнение на заповед
на министъра на вътрешните работи, като на 17.01.2019г. от 00:00 до 02:57 часа допуснал закриване на камера 2 и
непредприел действия за премахване на предмет (кърпа), който възпрепятства
работата на камерата.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, неизпълнението
на заповед на министъра на вътрешните работи е дисциплинарно нарушение, като
според чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР, за неизпълнение
на заповеди е предвидено дисциплинарно
наказание „порицание“. В чл.200, ал.2 от ЗМВР е предвидено наказанието да се
налага за срок от шест месеца до една година.
Както
беше посочено дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
това, че е допуснал закриване на камера 2 от видеосистема
ВПК-2, монтирана на таблото на служебния автомобил „КИА” с рег. № СВ 7624 КВ,
пред която камера е била поставена описаната в административното производство
преграда (според показанията на св. Р. камерата е била увита с бяла кърпа). В
мотивите на заповедта ясно е посочено, че изпълнителното деяние, заради което е
наказан Г., не се изразява в поставянето на преграда пред камерата, а се
изразява в допускане камерата да бъде закрита и непредприемане на действия по
отстраняване на тази преграда. Тези обстоятелства ясно и недвусмислено са
описани от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед. В този смисъл
твърдението, че дисциплинарно наказващият орган не е доказал кой от двамата
служители, които са били част от наряда, е сложил установената преграда върху
камерата, е ирелевантно, тъй като жалбоподателят Г.
не е наказан за това. Допускайки закриването на камерата и непредприемайки
действия по отстраняването на преградата от тази камера Г. е нарушил вмененото
му задължение с т.7, раздел ІІ от Указания за работа на полицейските служители
със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобила, утвърдени със
заповед №8121з-1155/01.09.2017г. на министъра на вътрешните работи (л.57). Тези
указания са станали задължителни за служителите, на които те са били надлежно
съобщени. В процесния случай по делото е представен
списък (л.23) на всички служители от група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност” към сектор ПП при ОД на МВР Бургас, които са
били запознати с посочената по-горе заповед от 01.09.2017г. на министъра на
вътрешните работи. Сред тях под № 9 е посочен жалбоподателят П.Х.Г., който е
положил подпис и е отбелязал, че се е запознал на 15.09.2017г., а деянието, за
което е ангажирана отговорността му, е извършено на 17.01.2019г. След
запознаване със заповедта на министъра на вътрешните работи, с която са
утвърдени гореспоменатите указания, те са станали задължителни за служителите
на МВР. Този извод се подкрепя и от текста на т.3 от раздел ІІ от Указанията,
съгласно който до работа със системите се допускат единствено служители,
запознати с методическите указания.
Съгласно
т.7 и т.10 от същите утвърдени с министерска заповед Указания, с които жалбоподателят
е запознат, назначените в наряд служители не трябва да поставят прегради пред
камерата, монтирана на таблото на автомобила, както и не трябва да допускат
поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло на автомобила. Целта е
една и съща – да не се възпрепятства работата на камерата. Задължението е и за
двамата служители, независимо кой от тях е поставил преградата и дали това е
станало случайно или умишлено. Безспорен е факта, че видимостта на камерата е била
закрита за посочения в заповедта период. Дори да се приеме за вярно
твърдението, че никой от двамата служители не е увил умишлено камерата, въпреки
наличието на доказателства за обратното, отсъства логика, при която може да се
приеме за основателно възражението, че почти три часа отново никой от двамата
не е забелязал бяла кърта върху камерата на фона на тъмно арматурно табло на
автомобила.
Категорично
е установено, че жалбоподателят е нарушил задължението си да не допуска
възпрепятстване на записа от камерата, като без значение в случая е кой и по
какви подбуди е поставил преградата пред камерата, монтирана върху арматурното
табло на автомобила, с което се закрила видимостта й за продължителен период от
време. Жалбоподателят е бил в наряд заедно със свидетеля М. и се е намирал в
автомобила, когато е поставена преградата и когато е премахната, както и през
цялото време, докато видимостта на камерата е била закрита. Знаел е, че е
забранено поставянето върху арматурното табло на предмети и преграда пред
камерата, която е монтирана върху него, защото по този начин може да се закрие
видимостта й, дори и неволно. Премахнал е кърпата не по своя инициатива, а едва
след като инспектор Р. е установил, че камерата е увита с нея.
По изложените по-горе съображения, жалбата против процесната
заповед като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и поради липсата на претенции за разноски
от страна на ответния орган такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.Х.Г., с адрес *** 92, чрез адвокат С.И.И. *** против заповед № 769з-24/27.03.2019г., издадена от
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Бургас, с която на основание
чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.200, ал.1, т.11, предл. второ от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: