Р
Е Ш Е
Н И Е № 2790
гр. Бургас, 31.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 4399 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР
предявен от Т. С. К. *** против ОД на МВР – Бургас.
Ищецът твърди, че за периода от 01.08.2017г.
до 31.05.2019г. е работил при ответ-ника като полицай – със статут на държавен
служител, в Пето РУ Б.
Твърди и че ОД на МВР – Б, не му е
заплатило дължимо за това време допъл-нително възнаграждение за извънреден труд – общо 140 часа, получени след преизчис-ляване
на положения нощен труд с коефициент
1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, във вр. с чл.140 от КТ, а именно:
1 015.30 лв., с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на иска
по реда на чл.214 от ГПК – чрез увеличението му по размер.
Иска от Съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да стори това.
Претендира законната лихва и
направените по делото разноски.
Ответната ОД на МВР оспорва иска.
Излага съображения, че положеният от К, извънреден труд е надлежно начислен в
съответните протоколи и му е платен по действащите правила – Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., както и заповедите на министъра
на вътрешните работи, уреждащи по спе-цифичен начин заплащането на нощния труд,
а именно: допълнително възнаграждение от 0.25 лв./час. Моли Съда
да отхвърли претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените
писмени доказателства се уста-новява, че ищецът е служител на МВР от 18.01.2017г.,
със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР,
като през исковия период е заемал длъж-ностите ”полицай” и “старши полицай“ в
група ”Охрана на обществения ред” към Сек-тор ”Охранителна полиция” при Пето РУ
към ОД на МВР Бургас, съответно за времето от 23.08.2017г. до 11.12.2018г. и от
11.12.2018г. до настоящия момент, така и в нароч-ното удостоверение – л.11.
Безспорно, също така, е и
обстоятелството, че К. е полагал
труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, т. е. и през нощта
– общо 979 часа
за целия период, така и заключението на вещото лице по
ССЕ, от което се установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 244.75 лв.
– по 0.25 лв. на час, съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и №
8121з-1429 от 23. 11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните слу-жители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е
предвидено, че към
основното месечно възнаграж-дение на държавните служители се
изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и
за нощен. Условията и редът за заплащане на послед-ното се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или
24-часови смени, то се
изчислява сумирано за
три-месечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редов-ното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение
за извънре-ден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работ-ното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служи-тели
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почив-ките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните ра-боти.
През процесния период 01.08.2017г. – 31.05.2019г. са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните
работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са
идентични – при работа на смени е
възможно по-лагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не след-ва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В
първата от тях изрично е пред-видено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по
0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нор-мативен акт е отменен с приемането на
втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение №
8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до изда-ването и
обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била
първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./
липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче,
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава
би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-не-благоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължител-ността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а пред-ставлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръ-щат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна сед-мица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8
часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така
да съобра-зяват продължителността на работния
ден. Когато
последната е надвишена пък, очевид-но се касае за положен извънреден труд,
който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятел-ство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие
на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само до-бавката от 0.25
лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 244.75 лв.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето
основание – за времето от 12.07. 2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно
– Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като
обективно и компетентно из-гответно Съдът изцяло кредитира, се установява, че
положеният от ищеца за периода от 01.08.2017г. до 31.05.2019г. нощен труд –
общо 979 часа, преизчислен в дневен с кое-фициент 1.143, е 1 119 часа.
Разликата от 140 часа не е отчетена в протоколите за поло-жен труд, съответно,
не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нет-но трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от К. размер, общо 1 015.30 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т. е., искът се явява доказан и по своя
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Основателна е и
претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2019г., до окончателно-то
плащане.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в раз-мер на 50 лв. и
80 лв. за ССЕ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Б, с адрес: гр.Б, ул.”” № , да заплати на Т.С. К, с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез
адв. С.К., сумата от общо 1 015.30
лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 140 часа, полу-чени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него – като ”полицай” и “старши полицай“ в група ”Охрана на обществения
ред” към Сектор ”Охранителна по-лиция” при Пето РУ към ОД на МВР Бургас, за периода от 01.08.2017г. до 31.05.2019г.,
979 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от
03.06. 2019г. до окончателното плащане, както и
сумата 300 лв. – платено адвокатско
възна-граждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР
Бургас да заплати по сметка на РС
Бургас държавна такса в размер на 50 лв.
и 80 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.
Съдия: / п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.