Решение по дело №4399/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2790
Дата: 31 октомври 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120104399
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 2790

 

гр. Бургас, 31.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4399 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР предявен от Т. С. К. *** против ОД на МВР Бургас.

Ищецът твърди, че за периода от 01.08.2017г. до 31.05.2019г. е работил при ответ-ника като полицай – със статут на държавен служител, в Пето РУ Б.

Твърди и че ОД на МВР Б,  не му е заплатило дължимо за това време допъл-нително възнаграждение за извънреден труд – общо 140 часа, получени след преизчис-ляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, във вр. с чл.140 от КТ, а именно: 1 015.30 лв., с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК – чрез увеличението му по размер.

Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори това.

Претендира законната лихва и направените по делото разноски.

Ответната ОД на МВР оспорва иска. Излага съображения, че положеният от К, извънреден труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е платен по действащите правила – Наредба 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба 8121з-776/ 29.07.2016г., както и заповедите на министъра на вътрешните работи, уреждащи по спе-цифичен начин заплащането на нощния труд, а именно: допълнително възнаграждение от 0.25 лв./час. Моли Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се уста-новява, че ищецът е служител на МВР от 18.01.2017г., със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР, като през исковия период е заемал длъж-ностите ”полицай” и “старши полицай“ в група ”Охрана на обществения ред” към Сек-тор ”Охранителна полиция” при Пето РУ към ОД на МВР Бургас, съответно за времето от 23.08.2017г. до 11.12.2018г. и от 11.12.2018г. до настоящия момент, така и в нароч-ното удостоверение л.11.

Безспорно, също така, е и обстоятелството, че К. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта общо 979 часа за целия период, така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 244.75 лв. – по 0.25 лв. на час, съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23. 11.2017г. на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните слу-жители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.

В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграж-дение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на послед-ното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/

Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за три-месечен период, с възможно полагане на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редов-ното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънре-ден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работ-ното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служи-тели извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почив-ките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните ра-боти.

През процесния период 01.08.2017г. – 31.05.2019г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични –  при работа на смени е възможно по-лагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не след-ва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е пред-видено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият нор-мативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната до изда-ването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в по-не-благоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължител-ността на работното време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а пред-ставлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръ-щат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна сед-мица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.

Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобра-зяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевид-но се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятел-ство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само до-бавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 244.75 лв.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание – за времето от 12.07. 2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно из-гответно Съдът изцяло кредитира, се установява, че положеният от ищеца за периода от 01.08.2017г. до 31.05.2019г. нощен труд – общо 979 часа, преизчислен в дневен с кое-фициент 1.143, е 1 119 часа. Разликата от 140 часа не е отчетена в протоколите за поло-жен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нет-но трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от К. размер, общо 1 015.30 лв.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция.

Т. е., искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.

Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2019г., до окончателно-то плащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в раз-мер на 50 лв. и 80 лв. за ССЕ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б, с адрес: гр.Б, ул.”” № , да заплати на Т.С. К, с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С.К., сумата от общо 1 015.30 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 140 часа, полу-чени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положния от него – като ”полицай” и “старши полицай“ в група ”Охрана на обществения ред” към Сектор ”Охранителна по-лиция” при Пето РУ към ОД на МВР Бургас, за периода от 01.08.2017г. до 31.05.2019г., 979 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.06. 2019г. до окончателното плащане, както и сумата 300 лв. платено адвокатско възна-граждение.

ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 50 лв. и 80 лв. за ССЕ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на страните.

 

                                                                                              Съдия: / п/ Калин Кунчев

                                                                                              Вярно с оригинала: З.М.