ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 178
гр. Сандански, 09.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100040 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ХХХХХХХХХХ, с
ЕИКХХХХХХХХ, срещу Х. С. П. /C.S. P./, с ЛНЧ GR **********, с настоящ адрес-гр. ул.““,
№ , ет., ап.4 и постоянен адрес-Aksos, 5810 Aksos, с която са предявени искове за заплащане
на сумата от 18 754,93лв.-главница по договор за кредит за текущо потребление от
30.09.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението, на сумата от 2224,53 лева-договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 21.08.2020г. до 18.01.2022г., и на сумата от 123,95 лева-обезщетение за забава за периода
от 21.08.2020г. до 18.01.2022г., както и на направените по делото разноски.
Съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и приложенията към нея на
посочения в исковата молба настоящ адрес в гр.Сандански за отговор в едномесечен срок.
Съобщението е върнато в цялост с отбелязване от връчителя, че по данни на съседа Пламен
Борисов Николов такова лице на посочения адрес няма. Съдът е изискал от ОД на МВР-
Благоевград, отдел „Миграция“, справка относно наличието на статут на пребиваващ в
страната чужденец на ответника и за регистриран негов адрес в страната. Видно от
постъпилата справка е, че Х. С. П., роден на 05.08.1962г., гражданство , е имал статут на
продължително пребиваващ в РБългария гражданин на ЕС до 27.04.2021г., със заявен адрес
в РБългария- гр., ул.““, № , ет., ап.4(съвпадащ с посочения в исковата молба настоящ адрес),
като лицето не е подновило статута си на пребиваване в РБългария.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея, ведно с
разпореждането на съда по чл.131 от ГПК, с превод на гръцки език, на постоянния адрес на
ответника в , по реда на Регламент (ЕО) №1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и
извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (заменен от 01.07.2022г. с
регламент ЕС 1784/2020 на Европейския парламент и на Съвета). Видно от постъпилото на
08.03.2023г. уведомление от Получаващия орган на е, че исковата молба и приложенията
към нея са редовно връчени на 21.05.2022г. на пълнолетния син на ответника- Х. П., с
когото съжителстват заедно. След надлежното връчване на книжата по делото на ответника,
в указания в разпореждането по чл.131 от ГПК срок, а и до настоящия момент, не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че следва да прекрати производството по делото
поради липса на международна компетентност, като съображенията за това са следните:
1
Претенцията на ищеца се основава на сключен между страните на 30.09.2019г. договор за
кредит за текущо потребление. По този договор ответникът има качеството на потребител.
Същият е чужд гражданин-гражданин на , поради което за спорното правоотношение е
приложим Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съгласно чл.18, пар.2 от този Регламент, иск срещу
потребител се предявява по местоживеенето на потребителя. Тази компетентност е
специална, уредена с цел защита на по-слабата страна в правоотношението, произтичащо от
потребителски договор. Съдебната практика приема, че под местоживеене по смисъла на
Регламент № 1215/2012, съобразно действащото вътрешно право на Р България, се разбира
мястото, където лицето фактически живее, без значение дали е извършена и
административна регистрация (напр. определение № 543/16.06.2016г. на ВКС, ІV г.о., по
гр.д.№1754/2016г.). По делото не се установи местоживеенето на ответника да е на
територията на РБългария към датата на подаване на исковата молба. Напротив, установи се,
че ответникът е имал статут на продължително пребиваващ в РБългария гражданин на ЕС,
който е изтекъл на 27.04.2021г., т.е. близо 10 месеца преди предявяване на исковата молба
по настоящото дело, и не е подновяван, както и че не живее на посочения в исковата молба
адрес в България. Следователно, българският съд не е компетентен да разгледа настоящия
спор. Не се твърди в исковата молба, а и от материалите по делото не се установи,
компетентността по чл.18 от регламента да е дерогирана от страните със споразумение по
смисъла на чл.19 или по чл.25 от регламента. Няма и пророгация на компетентност по
смисъла на чл.26 от Регламента, тъй като ответникът не е подал отговор на исковата молба
или друг документ, съдържащо негово изявление, че е съгласен сезираният съд да разгледа
спора, поради което съдът приема, че няма „явяване“ по смисъла на чл.26, пар.2 от
Регламента (в съдебната практика се приема, че под „явяване“ по смисъла на цитираната
разпоредба се разбира подаване на отговор на исковата молба, което е т.нар. „първо защитно
действие“, с което ответникът може да оспори компетентността-решение на СЕО от
20.05.2010г. по дело С-111/09, решение на СЕО от 27.02.2014г. по дело С-1/13, определение
№ 18/13.01.2017г. по ч.т.д.№ 1734/2016г. на І т.о. на ВКС).
Международната компетентност на съда е процесуална предпоставка за допустимостта на
иска и за нея съдът следи служебно, като при липсата й съдът следва да прекрати
производството по делото пред себе си като прогласи, че не е компетентен в съответствие с
чл.28, пар.1 от Регламента.
За пълнота следва да се посочи и следната съдебна практика в подкрепа на горните изводи:
определение № 2590 от 18.10.2022г. на АС-София по в.ч.гр.д.№ 2298/2022г., с което е
потвърдено определение на ОС-Благоевград по т.д.№ 188/2020г.; определение №
60366/22.10.2021г. на ВКС по ч.гр.д.№ 3772/2021г. на ІІІг.о.; определение №
60287/30.09.2021г. на ВКС по ч.гр.д. №3086/2021г. на ІVг.о.; определение №
171/11.05.2021г. на ВКС по гр.д.№ 678/2021г. на ІVг.о.; определение № 338/21.10.2020г. на
ВКС по ч.т..д.№ 1501/2020г. на І т.о.; определение № 279/21.07.2020г. на ВКС по ч.т.д.№
998/2020г. на ІІт.о.
Водим от горното и на основание чл.28, апр.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд-Сандански не е международно компетентен да разгледа
предявените с искова молба вх.№ 383/20.01.2022г. по описа на Районен съд-Сандански
искове на „“-АД, с , срещу Х. С. П. /C. S. P./, гражданин на РГърция, с постоянен адрес-
Aksos, 5810 Aksos, за заплащане на сумата от 18 754,93лв.-главница по договор за кредит за
текущо потребление от 30.09.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
2
окончателното изплащане на задължението, на сумата от 2224,53 лева-договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 21.08.2020г. до 18.01.2022г., и на сумата от 123,95
лева-обезщетение за забава за периода от 21.08.2020г. до 18.01.2022г., както и на
направените по делото разноски, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 40/2022г. по
описа на Районен съд-Сандански.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца. Да се изпрати препис от определението на
ищеца.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3