Решение по дело №1291/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 73
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150701291
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          73 / 7.2.2022г.

 

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело № 1291 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.

 

2. Образувано е по касационна жалба на А.Г.Б., ЕГН ********** ***, с посочен съдебен адрес *** , офис1 5, тел. **********, email:***************@*****.***, адв. И. Б., срещу Решение №623 от 08.10.2021 г., постановено по  а.н. дело № 670 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 8 от 13.04.2021 г., издадено от зам. кмета на Община Пазарджик,  с което на А.Г.Б., ЕГН **********, за нарушение на чл. 148 от ЗУТ, чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, чл. 183 ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1, на основание чл. 232 ал. 2 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000лв.

Твърди се, че решението на районния съд е постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Поддържа се, че Наказателно постановление №8 от 13.04.2021г на Петър Иванов Петров, на длъжност Зам. Кмет на Община Пазарджик, съдържа описани факти, които не отговарят на обективната действителност.

Твърди се, че в хода на първоинстанционното производство, е оспорена констатацията на административно наказващия орган, че А.Б. е построил незаконен етаж в под покривното пространство на сградата собственост на майка му и е поискано назначаване на съдебно - техническа експертиза, която да отговори на конкретно формулирани въпроси, относно устройствения статус и техническите характеристики на строежа.

Иска се обжалваното решение на първоинстанционния съд да бъде отменено, а делото да се върне на първоинстанционния съд.

 

3. Ответника по касационната жалба Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Виячева, в представен по делото писмен отговор е на становище, че същата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния съд в  обжалваното съдебно решение.

Сочи се, че в случая е налице извършено от А.Б. административно нарушение, състоящо се в това, че същият е изградил „външно стълбище и надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда“ в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, според който, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

За неотносими към текущия спор е изясняването на въпросите към съдебно техническа експертиза, поставени от Б. в съдебно заседание на 14.06.2021 г.

Иска се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

 

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от А.Г.Б., срещу НП № 8 от 13.04.2021 г., издадено от зам. кмета на Община Пазарджик,  с което на А.Г.Б., ЕГН **********, за нарушение на чл. 148 от ЗУТ, чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, чл. 183 ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1, на основание чл. 232 ал. 2 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000лв. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 8 от 29.03.2021г., съставен от инж. Венета Иванова, на длъжност  гл. специалист „Строителен контрол“ в Дирекция “Архитектура и териториално устройство”, в Община Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

А. ***, към 23.02.2021 год., в качеството си на възложител и строител на строеж: “Външно стълбище и надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР, участващ в УПИ XVI-общ., кв.32, по плана на с. Мокрище, ул. “30-та“ №42А, е започнал строежа без разрешение за строеж и одобрени проекти, в нарушение на изискванията на чл.148 от ЗУТ, без учредено право на строеж, съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, без съгласие на останалите съсобственици, съобразно изискванията на чл.183, ал.2 от ЗУТ, както и в нарушение на задължителен сервитут към страничната регулационна линия, съобразно изискването на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ, като строежа е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Относно строежа е констатирано, че е изпълнено външно стоманобетоново стълбище от западна страна на съществуваща масивна едноетажна жилищна сграда и надстройка над нея в УПИ XVI-общ., кв.32 по плана на с. Мокрище. Стълбището е с широчина 0,90м. Надстройката е в груб вид от носеща стоманобетонова конструкция: плоча, пояс и тухлена зидария с размери 11,20м/5,80м. Покрива е дървена конструкция покрита с дъсчена обшивка и керемиди. Височина на кота стреха мерена от кота терен е около 4,30м, а кота било е около 7,20м. Надстройката е в груб вид, не е захранена с вода и електричество.

Строежът е пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 148, чл. 182, ал. 1, чл.183, ал.2 и ал. 3, чл. 31, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Акта е връчен на неговия адресат, без заявени резерви или забележки.

Това описание на противоправното деяние и неговата правна квалификация са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в процесното наказателно постановление, като на основание чл. 232 от ЗУТ, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00лв.

 

7. По административно наказателната преписка и съответно по първоинстанционното дело са приобщени :

- жалба от С. Д. от с. Мокрище, до РДНСК, Пазарджик, във връзка с процесния строеж;

- Констативен акт № 16 от 16.03.2021 г., съставен от специалисти по строителен контрол в Община Пазарджик, относно установяване на незаконен строеж   “Външно стълбище и надстройка към западната страна на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР, участващ в УПИ XVI-общ., кв.32, по плана на с. Мокрище, ул. “30-та“ №42А ;

- Заповед № 679 от 13.04.2021 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е наредено Б. да премахне процесния строеж;

- Заповед № 2408 от 12.11.2019 т. на Кмета на Община Пазарджик, с която на П. П., на длъжност зам. кмет са делегирани правомощия по чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и длъжностни характеристики на специалист строителен контрол;

Разпитан като свидетел е бил служителя, състави акта за установяване на административно нарушени и посочения в него свидетел Х..

В съдебно заседание на 14.06.2021 г., Б. чрез процесуалния си представител е заявил, че нито е осъществил фактически строежа, нито пък е бил негов възложител. Заявил е, че къщата е стара и е собственост на неговата баба, покривът бил разрушен, заради „метеорологични проблеми“ и всички извършени действия по оправяне на покрива, са извършвани от незнайни за него строители, по възлагане от баба му.

Поискано е да бъде извършена съдебно техническа експертиза, към която са формулирани следните въпроси : Какво представлява строежа, като се опишат основните параметри, конструкция и дата на построяване ? По проект за тази сграда било ли е предвидено изграждането на втори етаж и съществуващите конструктивни елементи в пространството над първия етаж и покрива налични ли са? Как се е обслужвал покрива на сградата и как се преминава към него?

Съществуващият преди това покрив бил и е компрометиран и наложило ли се е да се извърши ремонт, реконструкция и възстановяване на изчезналия обем на покрива, като за заздравяване и удължаване на експлоатационната му годност са доиззидани страниците му и са заменени част от материалите с нови и други конструктивни елемента?  Изградения двускатен покрив дава ли възможност за усвояване на подпокривното пространство и изграждането му засяга ли конструкцията на сградата, както и извършените дейности като премахване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, с които да се засягат конструкцията на сградата, заменени ли са с нови, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на строежа? В преписката и документацията, касаещи процесния строеж, има ли данни за съществуването преди това и на външно открито стълбище за обслужването на под покривното пространство. От къде може да се преминава и достига до покрива-през помещенията в сградата или отвън?

Искането е оставено без уважение от съда, като е прието, че поставените въпроси и техните отговори, стоят извън фактите, включени в предмета на доказване по делото.

 

8. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционния съд след като е описал прежде посочените данни е приел, че не е спорно по делото, че подробно описаният строеж е бил незаконен по смисъла на ЗУТ. Не се спори и по това, че строежът е бил реализиран в нарушение на посочените в наказателното постановление норми от ЗУТ. Според съда, основният спорен въпрос между страните е дали, именно жалбоподателят е бил възложител и строител на незаконния строеж, респективно дали той следва да понесе административнонаказателна санкция за това. Положителния отговор на този въпрос, решаващия съд е основал само и единствено на показанията на служителите от Община Пазарджик Иванова и Халачев, като първопосочената е съставила акта за установяване на административно нарушение, а вторият е участвал при извършване на проверката. Според първоинстанционния съд : „…Свидетелите бяха категорични, че когато попитали кой извършва строежа, описан подробно по-горе, жалбоподателят А.Б. им отвърнал, че го извършва лично той. Пак от показанията на двамата свидетели стана ясно, че в същия имот незаконни строежи, но други, различни от този на А.Б., били извършвали, както майката, така и братът на жалбоподателя, за което против тях също били съставени актове за установяване на нарушение. Няма никаква причина да не се вярва на двамата свидетели, че пред тях лично А.Б. е заявил, че той е строителя на процесния незаконен строеж, т.к. ако това не беше така, а например майка му или брат му бяха заявили, че някой от тях го строи, то не би имало никаква причина да се състави АУАН против жалбоподателя…..“.

Според съда, подалият жалба до РДНСК, Пазарджик съсед Димитров е смятал, че именно Светла Борисова е била строител на незаконния строеж, на ако това наистина е било така, респ. ако тя е била потвърдила пред проверяващите това, то актът е щял да бъде съставен против нея.

Посочено е още, че в акта и в наказателното постановление недвусмислено е казано, че А.Б. „... към 23.02.2021г., в качеството си на възложител и строител ...“, т.е. според съда, не може да има никакво съмнение, че това е датата на нарушението, независимо че строителните работи със сигурност са били започнали преди тази дата.

Според първоинстанционния съдебен състав, нарушението не би могло да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН във вр. с чл. 9, ал. 2 от НК., доколкото следва да се изходи от естеството на нарушението и демонстративния начин на неговото извършване, включително и със засягане на правата на трети лица, доколкото не са били спазени отстоянията, т.нар. задължителен сервитут към страничната регулационна линия със съседния имот.

 

ІV. За правото :

 

9. Според чл. 232, ал. 2 от ЗУТ, наказва се с глоба от 1 000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице - участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж.

 

10. Явно е, че субект на административно наказателната отговорност е лицето, което участва в строителството, което извършва и разпореди или допусне извършването на незаконен строеж.

В случая, с оглед данните по делото и прежде описаните факти, напълно необосновано, районния съд е приел, че по делото няма спор относно извода, че строежа е бил незаконен и е бил реализиран в нарушение на установените в ЗУТ изисквания за това. Обратно, в случая Б. е поддържал, че става реч стара къща, собственост на неговата баба, която е имала нужда от ремонт, а въпросния ремонт бил извършен от неизвестни за него лица. Този въпроси – дали в случая става реч, за нов строеж, за ремонт на съществуваща вече сграда или съоръжение и какъв по естеството си е бил ремонта (основен, текущ, поддръжка, реконструкции или преустройство) са останали неизяснени в производството.

Явно е също така, че Б. е отрекъл той да е осъществил или разпоредил извършването на строежа. Всъщност, в случая, районния съд е установил, че в процесния имот са извършени множество отделни строежи, за останалата част от които има съставени актове за установяване на административно нарушение на останалите обитаващи имота лица. При това положение, извода, че процесния строеж е осъществен от Б. е основан само и единствено на твърдението на двамата служители извършили проверката, които  са заявили, че това им било казано от самия Б., като всъщност такова изявление няма обективирано в нито един от писмените документи по делото. Все в тази насока, трябва да се констатира, че действително, подалият жалбата срещу строежите в процесния имот, съсед Д., в жалбата си е посочил, че „… съседа ми С. Б. изгради 3 броя незаконни веранди, които опират на моя масивен дувар – стена…“. Ето защо, необоснованата на конкретни факти по делото вяра на решаващия съд в заявените от служителите на Община Пазарджик, твърдения относно авторството на строежа, не може да бъде споделена.

В случая не е установена и датата, или периода в който строежа е бил осъществен. Не е посочено, какво точно, като факти е нарушено с оглед изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, не е посочено, дали процесния строеж е или пък не е фактически или юридически търпим по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

 

11. Според чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; със строителни продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3.

Според чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, не се изисква разрешение за строеж за: текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации.

 

12. Ето по всички тези въпроси, Б. е искал извършване на съдебно техническа експертиза в хода на първоинстанционното производство. Констатациите и отговорите на вещото лице, биха внесли конкретика и яснота по всички, съществени за разрешаване на правния спор въпроси, и биха дали необходимата обоснованост и безпротиворечивост на изводите, които трябва да формира решаващия съд. Отказа такава да бъде допусната е имал за последица, неизясняване на правния спор от фактическа страна в необходимата пълнота и е накърнило правото на страната на участие и защита в процеса.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение №623 от 08.10.2021 г., постановено по  а.н. дело № 670 по описа на Районен съд Пазарджик за 2021г.

 

ВРЪЩА  делото на Районен съд Пазарджик за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията дадени в настоящото решение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :        /п/                              

 

ЧЛЕНОВЕ            :  1. /п/

 

 

                                       2. /п/