№ 315
гр. П., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Н.Т.З.
при участието на секретаря К.АН.ИВ.
като разгледа докладваното от Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720102489 по
описа за 2024 година
Образувано е по искова молба вх. № 10656/16.05.2024 г. /с п.к. 15.05.2024г./,
подадена от Л. Т. Д.чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
,
представлявано от адв. Д. М. против "****” АД ЕИК **** и „****” ЕООД, ЕИК ****,
,
Ищецът излага в исковата молба, че на 04.06.2021 г. сключил с „****“ АД
договор за предоставяне на паричен заем № 4165361 в размер на 1 250 лева. Съгласно
чл. 4 от договора за заем същият следвало да бъде обезпечен с гарант. На същата дата
между ищеца и първия ответник бил сключен договор за предоставяне на гаранция №
4165361, по силата на който „****“ ЕООД поел задължение да обезпечи пред
кредитодателя „****“ АД изпълнението на договора за паричен заем, срещу което
ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение в размер
на 300,00 лева. Посочената сума била разсрочена и платима заедно с месечната вноска
на договора за кредит към заемодателя „****“, като последният бил изрично овластен
да приеме плащането, след което да превежда сумите на поръчителя. Ищецът твърди,
че е погасил изцяло процесния кредит.
Изложени са подробни съображения за нищожност на договора, поради липса
на основание с оглед липсата на насрещна услуга за потребителя, сключването му в
противоречие с чл. 138 ЗЗД – между длъжник и поръчител, вместо страна по договора
да е кредиторът. Оспорва действителността на договора с твърдение за
противоречието му с добрите нрави и заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Изложени са съображения за недействителност на основното съглашение с кредитора,
както и клаузата от договора за заем, предвиждаща предоставянето на обезпечение.
При изложените съображения моли съда да:
бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит № 4165361 /
04.06.2021 г., сключен между Л. Т. Д. и "****" АД, ЕИК ****, на основание чл. 22
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
1
22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК;
да бъде признато за установено в отношенията между страните Л. Т. Д. и „****”
ЕООД, ЕИК ****, че сключеният между тях договор за предоставяне на
поръчителство № 4165361/04.06.2021 година е нищожен;
на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът „****” ЕООД, ЕИК **** да бъде
осъден да заплати сумата от 5,00 лева, представляваща частичен иск от общо
300,00 лева – недължимо платени по нищожен договор за поръчителство №
4165361/04.06.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „****“ АД в срока по чл.131 ГПК не оспорва твърденията
относно сключването на договора за кредит. Оспорва същият да е недействителен, тъй
като валидността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор освен
в изрично визирани хипотези като подробно аргументира тезата си. Позовава се на
приетото по дела С 453/10 и С 42-15 на СЕС, в които се достигало до тук посочения
правен извод. Поддържа, че правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено, поради
което не е налице твърдения порок, тъй като ГПР е правилно изчислен. Поддържа, че е
налице и съответствие с правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита съждението на ищеца,
че възнаграждението за поръчителство следва да се включи в ГПР е неправилно, тъй
като това са взаимоотношения, стоящи извън тези по договора за кредит. Сочи, че
обезпечаващия главното вземане договор е следвало да се сключи в срок до три дни
след този за кредит, поради което не следва да намира отражение в ГПР. С оглед на
изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло исковата
претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът „****“ ЕООД в срока по чл.131 ГПК не оспорва изложените от
ищеца факти относно сключването на договор за предоставяне на поръчителство,
неговия предмет и условия. По същество на спора намира предявените искове за
неоснователни. Излага правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се
позовава на съдебна практика като счита, че не е налице нарушаване на моралните
принципи, нито престациите са нееквивалентни. Обоснова отговорността, която е поел
като поръчител, съпоставяйки размера на задължението за което отговаря с размера на
възнаграждението, което му е дължимо. Намира твърденията на ищеца за нарушаване
разпоредбите на чл. 19. ал. 4 ЗПК за неправилни, тъй като сключения от него с ищеца
договор е само една от три възможности за обезпечаване на главното задължение.
Намира, че договора за поръчителство не попада в предметния обхват на ЗПК, поради
което позоваването на него и специалните хипотези за недействителност са
неприложими. Допълва, че такъв договор е сключен с другия ответник, а не с ищеца.
Оспорва същият да е нищожен, само защото такъв е договора за кредит. Поддържа, че
договорът с ищеца не е в нарушение на конкретна правна норма, нито такъв принцип,
поради което не заобикаля закона и не е в противоречие с добрите нрави. Твърди, че
ищецът е избрал начинът, по който да обезпечи задължението си и договора с него
влиза в сила, единствено ако не представи едно от другите две обезпечения. С оглед на
изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло исковата
претенция. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с евентуално и кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № 4165361 / 04.06.2024 г., сключен
2
между ищеца и „****“ АД, за прогласяване нищожността на договор за поръчителство
№ 4165361 / 04.06.2024 г., сключен между ищеца и „****“ ЕООД и осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 предл. първо ЗЗД за осъждане на „****“ ЕООД да
заплати на ищеца сума в размер на 354.64 лева /съобр. направено увеличение по чл.214
ГПК, допуснато с протоколно Определение от 27.01.2025г./
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и "****"
АД е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца сумата от 1 250,00 лева срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс
на единадесет погасителни вноски за периода от двадесет и две седмици, ведно с
начислената възнаградителна лихва. Установен е годишен лихвен процент от 35 % и
годишен процент на разходите от 39.99 %.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с "****" АД, да няма незаплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 "Редовен"; банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност –
тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или
одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
По делото е представен Договор за предоставяне на гаранция №
4165361/04.06.2021г., сключен между ищеца и ответника „****“ ЕООД.
От изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза,
неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като компетентно и обективно
дадена се установява, че общата сума, която е изплатена на ответното дружество по
договор за паричен заем № 4165361/04.06.2021г. и Договор за предоставяне на
поръчителство № 4165361/04.06.2021г. е в размер на 1677.00 лева. С направената обща
вноска от 1677,00 лева е осчетоводено погасяване на договорна лихва в размер на
72,36 лева за периода от 04.06.2021г. до 20.08.2021г. и главница в размер на 1250,00
лева по Договор за паричен заем № 4165361/04.06.2021г. По договор за предоставяне
на поръчителство № 4165361/04.06.2021 г. осчетоводено направено плащане в размер
на обща сума от 354,64 лева. На основание сключения Договор за паричен заем №
4165361/04.06.2021г. със съответните параметри: размер на кредита 1250,00 лева, срок
на кредита 22 броя седмични вноски, двуседмична погасителна вноска 123,02 лева, при
годишен лихвен процент 35,00% и годишен процент на разходите по кредита е размер
на 39,99 %. В случай, че се вземе под внимание общо
изплатената сума от Л. Т. Д. в размер на 1677,00 лева, от които за погасяване
възнаграждение за предоставяне на поръчителство по Договор за предоставяне на
поръчителство № 4165361 в размер на 354,64 лева, направената вноска за погасяване
на договорна лихва в размер на 72,36 лева за периода от 04.06.2021г. до 20.08.2021г. и
главница в размер на 1250,00 лева по Договор за паричен заем №4165361г., то
изчислен ГПР би бил в размер на 1339.55 %. Вземайки предвид параметрите по
договор за паричен заем № 4165361/04.06.2021г., размер на кредита 1250.00 лева, срок
на кредита 11 броя двуседмични вноски, при двуседмична погасителна вноска 123,02
3
лева, при годишен лихвен процент 35,00% и за възнаграждение на поръчителя в
размер на 505,78 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 45,98
лева, с краен срок на договора 08.11.2021г. то доходността на ден е в размер на 3.90
лева, респективно за срока на погасяване на договора, която е следвало да бъде
заплатена от ищеца е в размер на 690.00 лева и реално полученото възнаграждение в
размер на 427.00 лева.
По предявения иск за недействителност на договора за кредит :
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В настоящия случай, съдът е обвързан от
заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор,
които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за
нищожност на договора, незаявени от ищеца.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност
на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит
следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид
/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че
е възнаграждението за поръчител, уговорено по договора за гаранция, сключен между
ищеца и „****“ ЕООД, тъй като договорът за поръчителство е свързан с договора за
кредит, поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който
е пряко свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „****“ АД е бил
наясно с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на
сключване на договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено,
че "****" ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за
кредит след като бъде поискано писмено това от „****“ АД. Също така в договора за
поръчителство е посочено, че „****“ АД събира вноските за възнаграждение за
поръчителя. Предвид горното „****“ АД е следвало да включи възнаграждението за
поръчителя в ГПР и в общо дължимата сума по кредита. Нарушена разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не е посочена общо дължимата сума по кредита и на
основание чл. 22 ЗПК договора за кредит се явява недействителен, поради което искът
ще бъде уважен.
По предявения иск за недействителност на договора, сключен между ищеца
и „****“ ЕООД:
Съдът намира, че договорът за поръчителство е недействителен, поради
установяването му в противоречие с добрите нрави, доколкото единствената цел,
поради която е сключен е установяване на допълнително задължение за длъжника,
респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя. Съдът намира, че
4
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е установено в полза
на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния
договор, последното постъпва в неговия патримониум. Кредитодателят „****“ АД и
поръчителят „****“ ЕООД имат качеството на свързани лица, като едноличен
собственик на капитала на поръчителя е кредиторът по договора за кредит „****“ АД.
По този начин, в разрез с нормите на добросъвестността, е установено допълнително
възнаграждение в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1777/2015 г., I. т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се свързва с
общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден
етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични
норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на
общност.
Договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на последния в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането
си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, няма пречка този
договор да е установен като възмезден, но такова задължение следва да се установи за
обезпечения кредитор като насрещна престация срещу поетото от страна на
поръчителя задължение. Установяване на такова задължение в тежест на главния
длъжник, също следва да се приеме за сключено в разрез с добрите нрави.
При основателност на исковете на едно от посочените основания, не е налице
вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на евентуално съединените
възражения.
С оглед установената недействителността на договора за предоставяне на
поръчителство, заплатените от ищеца суми в изпълнение на задълженията по договора
са заплатени без наличие на валидно правно основание за това. От приетата по делото
ССЕ се установява, че ищецът е заплатил сумата от 354.64 лева по договора за
поръчителство, поради което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 предл. първо ЗЗД следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По разноските:
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски. Ищецът претендира заплащане на разноски
в размер на 2 065 лева, от които 1 680 лева – адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ. С оглед направеното от ответниците
възражение за прекомерност същото следва да бъде редуцирано до размера на сумата
от 900 лева с ДДС, по 300 лева с ДДС за всеки един от предявените искове, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и
множеството образувани дела между същите страни в РС П., която сума следва да
бъде присъдена в полза на адв. М..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и на
основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, че Договор за потребителски кредит
№ 4165361 / 04.06.2024 г., сключен между „****“ АД, ЕИК **** и Л. Т. Д., ЕГН
**********, с. ***** е недействителен, поради противоречието му с закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че
5
Договор за предоставяне на поръчителство № 4165361 / 04.06.2024 г., сключен между
„****“ ЕООД, ЕИК **** и Л. Т. Д., ЕГН **********, с. ***** е недействителен,
поради противоречието му с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „****“ ЕООД да
заплати на Л. Т. Д. с ЕГН **********, сумата от 354.64 лева представляваща
недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство № 4165361 /
04.06.2024 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда (15.05.2024 г.), до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „****“ АД с ЕИК **** и „****“
ЕООД, ЕИК **** да заплатят на Л. Т. Д. с ЕГН ********** сумата от 415,00 лева –
сторени по делото съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА „ ****“ ЕИК **** и
„****“ ЕООД, ЕИК **** да заплатят на адв.Д. М. сумата 900 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в настоящето производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6