№ 81
гр. гр. Добрич, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500490 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по
въззивна жалба с вх.№ 267634/14.06.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на
ищеца ПЛ. ИВ. Г. от град Добрич срещу Решение № 260378 от 25.05.2021 г.
на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2931/2019 г., отхвърлящо предявен от
него иск за установяване несъществуването на парично вземане на „
Електроразпределение Север“ АД, град Варна в размер от 4 559,48 лева -
стойност на доставено и неотчетено количество електрическа енергия от
23 762 кВТч , което е изчислено при корекция на сметката му за периода
28.07.2017 г. – 6.06.2019 г. за енергоснабден имот – апартамент ***“ .
В жалбата са поставени въпроси : приложими ли са приетите през 2013
г. ПИКЕЕ, отменени частично ( член 1 – член 47 , член 52 – 56 ) с решение №
1500 от 6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385 /2016 г. на 5- членен състав на ВАС,
както и приложимо ли е правилото на член 183 от ЗЗД в случай на софтуерно
въздействие върху средството за търговско измерване, довело до записване на
част от потребената електрическа енергия в неизведен на дисплея регистър ;
1
необходимо ли е доказването на виновно поведение на абоната, наред с
доказването на неточното отчитане на електромера. Въззивникът се позовава
на неизясняване на фактите от първоинстанционния съд , тъй като
назначеното вещо лице е инженер, вместо софтуерен специалист, който
единствен разполага с необходимите за констатиране на софтуерното
въздействие експертни познания и иска допускане на повторна експертиза с
оглед това процесуално нарушение . Повтаря твърденията от исковата молба
и довода , че корекционната процедура при неяснота за точната дата, от която
е започнало отклоняването на преминалата енергия към третия регистър, води
до неоснователно обогатяване на електроразпределителното дружество
противно на общите принципи на правото, добрите нрави, член 143,т.14 от
ЗЗП и практиката на СЕС по приложението на Директива 93/13ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Настоява, че дружеството няма правна възможност да извършва корекцията ,
освен при действието на изменението на ЗЕ – член 98а,ал.2,т.6 от ЗЕ и на
приети в съответствие с него ОУ ,в които задължително е уреден редът за
уведомяване на клиента при извършена корекция на сметката ( неспазено
условие по отношение на действащите ОУ ). Позовава се на това ,че е заявил
измерване в две тарифи, несъответното на него измерване в три тарифи не го
обвързва , че изследването на СТИ от БИМ е извършено след изтичане на 12
месеца от техническата проверка, при изискуеми не повече от 2 месеца в
нарушение на член 675а,ал.4 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол , че изследването на БИМ е извършено по
начин ( софтуерно четене ), който не е залегнал в Методиката по МП №
29/2913 г. и в Инструкцията за извършване на метрологична експертиза от
2019 г. Отрича изобщо приложимостта на ПИКЕЕ от 2019 г. и на правилото
на член 183 от ЗЗД като материалноправно основание за оспореното
вземане. Сочи, че ответникът не е доказал основанието на вземането и
размера му. Иска обжалваното решение да бъде отменено и разноските да
бъдат присъдени .
В отговор въззиваемото дружество „ Електроразпределение Север“АД,
град Варна оспорва жалбата по съображения, че съществуващата правна
уредба ( правилата на ЗЕ – член 98а,ал.1,т.6,б.“а“ ; член 83,ал.1,т.6 , на
ПИКЕЕ от 2019 г. и член 183 от ЗЗД ) признава правната му възможност да
коригира сметката за електрическа енергия за минал период и да определи
2
точното количество на доставената енергия в хипотезата на преминала и
отчетена в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Поддържа,че фактите,
предвидени като условие за упражняването й и за възникване на оспореното
вземане ( надлежно извършване на техническа проверка и на експертиза от
БИМ , установяване на неточното измерване и причината за него ) са
доказани . Настоява за потвърждаване на решението и за присъждане на
разноски.
Срещу иска на ПЛ. ИВ. Г. като „ потребител на енергийни услуги “ по
смисъла на § 1,т.41б,б.“а“ от ДР на ЗЕ за оспорване на вземането
въззиваемото дружество, последното е възразило, че е осигурило
снабдяването на имота на ползвателя - ищец с електрическа енергия, че при
техническата проверка ( на място ) на дата 6.06.2019 г. и метрологичната
експертиза, изготвена от БИМ, е констатирано разпределено в
невизиуализиран регистър т.1.8.4. количество електрическа енергия от 23
762 kWh, което е потребено, но не установено при отчетите на средството за
търговско измерване, не е начислено в сметките на абоната и не е заплатено
от него.
В съдебната практика (решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 2206/
2020 г. на ІV г.о. ; решение № 118 от 18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г. на ІІ
т.о. на ВКС ) се приема, че доставянето на електрическа енергия и
заплащането на цената е в изпълнение на породените договорни
задължения,че неточното измерване на доставеното на потребителя
количество електрическа енергия не поражда имуществена отговорност на
същия за виновно причинени на доставчика вреди и за неоснователно
обогатяване, а притезание на последния за продажната цена на реално
доставеното количество електрическа енергия , ако то бъде установено от
него. В съдебната практика ( решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д.№
1650/2014 г. на І т.о. ; решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на
II т. о. и решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на I т. о. ВКС) се
приема още, че при действието на специална подзаконова нормативна уредба
за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период поради
неизмерването , неотчитането и незаплащането на част от нея , крайният
снабдител има възможност при спазване на реда и условията на тази уредба
да определи / преизчисли количеството електрическа енергия и дължимата
3
сума / цена за него .
Спорното правоотношение е регламентирано от Закона за енергетиката
( изм. и доп. Дв.,бр.54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г. с последващи
изменения и допълнения ) - член 83,ал.1,т.6 и член 98а,ал.2,т.6, б. „а“ и както
правилно е приел първоинстанционният съд - от ПИКЕЕ (обн.Дв.,бр.35/2019
г.), влезли в сила от 4.05.2019 г., т.е. преди техническата проверка на дата
6.06.2019 г. В правилото на член 55,ал.1 от ПИКЕЕ е уреден случай на
допустимо преизчисление на количеството електрическа енергия – при
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване , а в член 55,ал.2 от ПИКЕЕ са уредени
условията за него : съставен по реда на член 49 от ПИКЕЕ констативен
протокол и извършена метрологична проверка .
Не е било спорно между страните, че в исковия период 28.07.2017 г.-
6.06.2019 г. ( и до 16.09.2019 г. ) те са обвързани от сключен при общи
условия договор за продажба на електрическа енергия и че снабдяването на
имота на въззивника с електрическа енергия до крайната дата не е било
прекъсвано. В тежест на ответника – въззиваем е установяването на
останалите правнорелевантни факти : монтаж на средство за търговско
измерване съобразно заявената от ищеца тарифност ( с две тарифи за
измерване – дневна и нощна ); активирането на трети, невизуализиран
регистър ; наличие на измерено в него количество електрическа енергия ;
причинно – следствената връзка между последните два факта и стойността на
измереното в този регистър количество електрическа енергия. Не е в тежест
на ответника с оглед горепосочената съдебна практика установяването на
виновно поведение на потребителя - въздействие върху електромера и
измерването в невизуализиран регистър като резултат от него.
Правилно е приетото от съда, че за извършената на 6.06.2019 г.
проверка на средството за търговско измерване на доставената в имота на
ползвателя – потребител енергия има надлежно съставен по реда на член 49
от ПИКЕЕ констативен протокол № 1202848/ 6.06.2019 г. , подписан от негов
представител – И. Г. ( син ) и от представител на оператора- в случая повече
от един – от двама служители на „ Електроразпределение Север “.
Протоколът удостоверява, че в провереното СТИ е открито измерено
количество електрическа енергия освен в регистрите т.1.8.1 и 1.8.2 и в трети
4
регистър 1.8.4 ,че то е 23 762 kWh. и че не са направени възражения от
името на потребителя.
С констативен протокол от дата 2.08.2019 г. за метрологична
експертиза на същото СТИ от БИМ , РО – Русе, е установена чрез софтуерно
четене външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия по тарифа 1.8.4 от 23 762 kWh, която не е визуализирана
на дисплея. Метрологичната експертиза е извършена в срок, по – кратък от 2
месеца, считано от техническата проверка. За извършването й законът – член
58,ал.1-5 от Закона за измерванията ( преди изм. ДВ, бр.72 от 2019 г. ) - не е
предвиждал срок . От 17.09.2019 г. ,когато влиза в сила измененото правило
на член 58,ал.2 от ЗИ, срокът е определен като не по – дълъг от 12 месеца,
считано от получаване на искането. А срокът по член 675а,ал.4 от Наредбата
за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е за
извършване на други действия ( демонтаж и транспортиране ) при
извършване на последваща периодична проверка . В случая обаче БИМ
извършва изследване не поради изтекъл срок на валидност на първоначалната
проверка , а по искане на крайния снабдител. Прочитът на
енергонезависимата памет ( софтуерното четене ) е самостоятелен вид
изследване по т.4.2.8 от утвърдената на 11.06.2019 г. Инструкция за
извършване на метрологична експертиза на електромери. Той е приложим
при предоставен програмен продукт на структурното звено на БИМ .
Заключението на вещото лице – инж. Ч. въззивният съд възприема като
обосновано и правилно само в частите, които съответстват на
професионалната му компетентност ( инженер ) .А именно: в т.6 относно
това, че процесното СТИ е подлежало на последваща проверка в 2021 г. ; в т.
7 относно това, че БИМ е прочел паметта на изследваното СТИ от вида Iskra
ME 162, произведено в Словения от ISKRAEMECO, с програмния продукт на
производителя – MeterView ( вер.4.5.х ) , предоставен на БИМ от официалния
представител на производителя – „ Фродексим Трейд“ ООД; в т. 4
относно това, че остойностяването на измерената в третия регистър енергия е
извършено в съответствие с член 56, ал.1 и ал.3 от ПИКЕЕ – по цени на
технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител
и при аритметично точни математически изчисления и в т. 4 ( от констатации
), че потреблението на 23 762 kWh е възможно при максималната мощност от
5
10 kW по 3,5 часа на денонощие за период от 679 дни.
Въззивникът не оспорва констатацията на първоинстанционния съд, че
това СТИ е монтирано на 27.07.2017 г., но оспорва констатацията му (
при позоваване на експертното заключение ), че то е имало нулеви начални
показания по третия тарифен регистрър и доказателствения му извод, че
измереното в него количество е потребено в исковия период (
28.07.2017 г. - 6.06.2019 г. ) от 679 дни. В заключението и при изслушване на
вещото лице не е даден отговор на въпроса с какви показания на третия
регистър е монтирано провереното СТИ ( обратно относно въпроса с какви
показания на регистрите е монтирано СТИ, с което е подменено провереното -
констатации на стр. 2 от заключението ) . А иначе този въпрос , ведно с други
: за естеството и времеизвършване на намесата / въздействието върху
електромера и резултата от тях , са поставени като задачи на вещото лице –
софтуерен специалист - по допуснатата с определението на въззивния съд от
заседание на 3.11.2021 г. повторна съдебно – техническа експертиза. Но тя е
останала неизвършена поради невнасяне от въззивника на разноските за нея .
При така събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че
протоколът от техническата проверка от 6.06.2019 г. е частен свидетелстващ
документ, който при липса на възражения от името на потребителя, има
обвързваща го доказателствена сила за удостоверените неизгодни за него
факти ; протоколът за извършената от БИМ по реда на член 57-58 от ЗИ
метрологична експертиза от 2.08.2019 г. е официален свидетелстващ
документ и има същата доказателствена сила. Предмет на същата са фактите
за : извършена намеса в тарифната схема на СТИ ; измерване на част от
преминалата енергия в невизуализиран регистър, причинно – следствената
връзка между първите два факта и количеството на енергията . При
създадените от въззивника пречки за събирането на доказателства чрез
експертиза на софтуерен специалист и с оглед на член 161 от ГПК
въззивният съд приема, че при монтажа на СТИ на дата 27.07.2017 г. на
адреса на потребление то е имало нулеви показания и по третия регистър,че
от тогава е започнало разпределянето на част от доставената за обекта
енергия в този регистър. Потребяването на записаната в него електрическа
енергия през исковия период е доказано с оглед изводите на вещото лице при
прилагане на правила на техниката и опита . Следователно въззивникът
6
дължи на основание член 183 от ЗЗД заплащане на цената на преизчисленото
на основание член 55,ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ количество енергия, измерено в
невизуализирания регистър в размер от 4 559,48 лева и искът му за оспорване
на вземането е неоснователен . Първоинстанционното решение , с което е е
отхвърлен, е правилно и следва да се потвърди .
При този изход по спора въззиваемото дружество има право на
разноски, но само за адвокатско възнаграждение ( в списъка – на л.63 от
делото на ДОС са включени негови разноски за назначеното от
първоинстанционния съд вещо лице), платено в размер от 1 308 лева с ДДС (
1090 лева без ДДС ) в полза на АД „ Величков,Желязков и партньори“,
съдружник в което е един от пълномощниците му по делото ( вторият
пълномощник е преупълномощен от него ) . По направеното в срок
възражение за прекомерност въззивният съд съобразява, че минималното
адвокатско възнаграждение по член 7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 се
равнява на 549,16 лева – почти двойно по – ниско от претендираното, че
делото е с ниска фактическа и с близка до средната правна сложност, но едно
от многото водени от и срещу дружеството при същото представителство.
Поради това го намалява до минималния размер и присъжда, заедно с
дължимия ДДС, 658,99 лева .
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260378 от 25.05.2021 г. на
Добричкия районен съд по гр.д.№ 2931/2019 г.
ОСЪЖДА ПЛ. ИВ. Г.,ЕГН: ********** от Д. да заплати
на „ Електроразпределение Север “ АД, град
Варна, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г сумата от
658,99 ( шестстотин петдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки )
лева, разноски за адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8