Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.
София, 12.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 2646 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 вр.
чл. 485, ал. 1 ТЗ.
Въз основа на подадено от ищеца Д.Л. АД срещу ответниците С. ЕООД, Е.Х.АД и Х.Б.Д. заявление по чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение в размер на 34 583,69 евро, представляваща част от дължимата по запис на заповед от 09.04.2009 г. главница. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е поемател по запис на заповед, издаден от първия ответник и авалиран от другите двама, за сумата от 121 361 евро. Поддържа, че не е получил плащане по ценната книга в цялост. Не оспорва сочената от издателя връзка с каузално правоотношение по договор за финансов Л., но твърди, че по него са налице непогасени задължения за Л.ови вноски № 38-41, за неустойка за забава на лизинговите вноски, за остатъчна стойност на лизинговата цена и за разноски за имуществено застраховане /вж. уточнителна молба от 28.02.2017 г., л. 96/. Ето защо моли съда да установи съществуването на вземането така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответниците С. ЕООД, Е.Х.АД и Х.Б.Д. оспорват иска, като твърдят, че записът на заповед не е надлежно предявен. Поддържат, че ценната книга е издадена за обезпечение на задължения по договор за финансов лизинг, но такива не съществуват – не са възникнали поради непредаване на лизинговите вещи, а в евентуалност – погасени са чрез плащане. Правят възражение за погасителна давност по ценната книга. Молят съда да отхвърли иска и да им присъди разноски.
Съдът, като отчете събраните по
делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Предявен е иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответниците – издател и авалисти.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 09.04.2009 г. С. ЕООД е издало запис на заповед за сумата от 121 361 евро с падеж на предявяване, авалиран от Е.Х.АД и Х.Б.Д., както и че издаването на ценната книга е в обезпечение на задълженията по съществувало между между ищеца като лизингодател и С. ЕООД като лизингополучател облигационно отношение по договор за финансов лизинг № 0001282А1/09.04.2009 г.
Спорно е надлежното предявяване на ценната книга, както и възникването и размера на съществуващите към момента на устните състезания задължения по каузалното отношение.
Не са налице данни относно влизане в сила на заповедите, издадени по предходно подадени заявления за части от главницата по процесния запис на заповед /по ч.гр.д. № 28563/2011 г. на СРС, 54 състав, и по ч.гр.д. № 25273/2012 г. на СРС, 79 състав/, поради което съдът не може да приеме, че по въпроса относно настъпилата изискуемост на менителничното задължение между страните е формирана сила на пресъдено нещо. Поради това този факт подлежи на изследване в настоящото производство. Съобразно мотивите на т. 3 от ТР 1/2005 г. на ОСГТК на ВКС обаче, наличието на подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя и неговите авалисти не е обвързано от надлежното предявяване на ценната книга в законовия или определения от издателя срок за предявяване, вкл. когато така е уговорен падежът. Непредявяването на записа на заповед в срок води до загубване на правата само срещу джирантите и техните авалисти, но не и срещу издателя и неговия авалист /също решение № 132/23.06.2016 г. по т.д. № 2316/2015 г. на ВКС, І т.о./. Ето защо ирелевантно е редовното предявяване на ценната книга с представените нотариални покани – при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобразява осъщественото извън срока в хода на настоящия процес предявяване чрез връчване на препис от ценната книга, приложен към исковата молба.
Поради изложеното съдът приема, че процесният запис на заповед удостоверява изискуемо вземане срещу издателя и авалистите. С оглед безспорността на връзката между ценната книга и каузалното отношение следва да се даде отговор на въпроса, налице ли са непогасени задължения по договора за финансов лизинг и какъв е техният размер. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Съгласно договора за финансов лизинг ищецът се е задължил да придобие от трето лице и да предаде за ползване на лизингополучателя-издател десет С.ени машини, а лизингоплучателят – да заплаща лизингова цена на месечни вноски, както и разноски във връзка с ползване на вещта, вкл. застрахователни премии по имуществените застраховки. С оглед представените доказателства за предаване на лизинговите вещи /вж. приемо-предавателен протокол от 02.06.2009 г. и от 16.06.2009 г./ в тежест на лизингополучателя е възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски /фактът на получаване на вещите се явява доказан и от извършваните доброволни плащания по договора за лизинг и извършеното осчетоводяване от ответника на задълженията/.
От заключението на ССчЕ се установява, че след приспадане на извършените доброволни плащания, както и на плащанията, извършени в хода на други изпълнителни производства, са налице непогасени задължения, както следва: за лизингови вноски № 38-48, за остатъчна стойност, за неустойка за забавено плащане и за разноски за застраховане на имуществото в общ размер от 34 583,66 евро. Обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил задължения за неустойка и за разноски за застраховане, не се отразява върху дължимостта на тези суми – същата следва от поетото с договора неустоечно задължение и настъпването на забава /за неустойката/, както и от законовото и възпроизведено в договора задължение за заплащане на разноските, свързани с ползване на лизинговата вещ, каквито съставляват разходите за нейното застраховане.
Ответниците не доказаха погасяване чрез сочения от тях способ – плащане. Извършеното погашение в хода на принудителното изпълнение на настоящата заповед по чл. 417 ГПК не следва да се взема предвид съгласно т. 9 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца срещу ответниците е налице подлежащо на изпълнение вземане, обективирано в запис на заповед, и непогасено по каузалното правоотношение, което обезпечава. Възражението за погасяване по давност на менителничния дълг е неоснователно – давността тече от изтичане на срока за предявяване /01.07.2013 г./ и до предявяване на иска /18.07.2013 г./ не е изтекла /определение № 128/10.02.2016 г. по т.д. № 1800/2015 г. на ВКС, І т.о./. Същевременно възражение за погасяване по давност на каузалните отношения не се поддържа – съгласно изрично дадените с определение от 27.12.2016 г. указания да се уточни погасителният способ по отношение на каузалните задължения ответникът е посочил, че твърди погасяване чрез плащане.
Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 4731,97 лв. и разноски за исковото производство в размер на 1952,80 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535 и чл. 483, че издателят С. ЕООД, ЕИК **********, и авалистите Е.Х.АД, ЕИК *********, и Х.Б.Д., ЕГН **********, дължат солидарно на Д.Л.АД, ЕИК ***********, сумата от 34 583,69 евро, представляваща част от дължимата главница по запис на заповед от 09.04.2009 г., ведно със законната лихва от 18.07.2013 г. до погасяването.
ОСЪЖДА С.ЕООД, ЕИК **********, Е.Х.АД, ЕИК **********, и Х.Б.Д., ЕГН **********, да заплатят солидарно на Д.Л. АД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4731,97 лв. разноски за заповедното производство и 1952,80 лв. разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: