РЕШЕНИЕ
№567
гр.Варна,
04.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, облигационно-трудово
отделение, деветнадесети състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т.П.
при участието на секретаря П.В., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№1373
по описа на съда за 2005г., за да се
произнесе взе предвид следното:
К.А. ***, с ЕГН:********** е предявила против Н.К.Г. ***3,
с ЕГН:********** иск с правно основание чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ за признаване
за установено в отношенията между страните, че Запис на заповед от 30.04.2004г.
за сумата от 105 000.00 лв. с падеж – 09.11.2004г., с място на плащане –
гр.София, с поемател Н.К.Г. и посочен издател К.А. Бусотова е неистински документ под формата на неавтентичен.
Ищцата поддържа, че на 06.12.2004г. е
получила призовка за доброволно изпълнение по изп.д.№1376/2004г.
по описа на СИС при ВРС, ІІ – ри район образувано въз основа на издаден в полза
на Н. Кирчев Г. изпълнителен лист за сумата от 105 000.00 лв., дължими по силата
на издаден на 30.04.2004г. запис на заповед. Предвид обстоятелството, че никога
не е полагала подписа си под посочения менителничен
ефект, ищцата обективира искане за постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено в отношенията й с ответника, че
записа на заповед от 30.04.2004г. е неистински документ.
Ответникът застъпва становище за
неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Поддържа, че
ищцата е изпълнила положения под „издател” подпис върху документа, поради което
същият се явява автентичен.
С Определение от 31.05.2005г. ВРС е
прекратил производството по делото, като е постановил изпращането му по компетентност
на ВОС, с оглед цената на иска и установените в чл.80, ал.1, б.”б” от ГПК
/отм./ правила за родова подсъдност. Така постановеният първоинстанционен
съдебен акт е отменен с Определение №1412 от 26.07.2005г. по ч.гр.д.№892/2005г.
на ВОС в частта, с която делото е изпратено по подсъдност на ВОС, като в прекратетелната си част е оставен в сила по съображения за
недопустимост на установителната претенция. В този
смисъл въззивният съд е изложил съображения за
липсата на правен интерес от провеждане на
установителния иск, доколкото ищцата разполага
с по-интензивен способ за защита срещу принудителното изпълнение, установявайки
недължимост на претендираната от взискателя сума.
С Определение №750/05 от 18.10.2005г.,
постановено по гр.д.№695/2005г. ВКС е отменил Определение №1412 от 26.07.2005г.
по ч.гр.д.№892/2005г. на ВОС, приемайки в съобразителната част на съдебния акт,
че за ищцата е налице правен интерес от провеждане на установителния
иск за неистинност на извънсадебното изпълнително
основание, доколкото при благоприятен за нея изход от спора, принудителното
изпълнение подлежи на прекратяване по реда на чл.330, ал.1, б.”г”, предл. второ от ГПК /отм./, като от волята на длъжника
зависи дали да се възползва от възможността да претендира съдебно установяване неавтентичността на документа или недължимостта
на сумата по реда на чл.254 от ГПК /отм./.
С оглед задължителните по см. на
чл.217, ал.3 от ГПК /отм./ указания на ВКС решаващият съдебен състав приема, че
предявеният иск се явява процесуално допустим.
При разглеждането му по същество, съдът
като прецени по реда на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка
с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Определение от 19.11.2004г. по
ч.гр.д.№4625/2004г. ВРС е осъдил на основание чл.242 във вр.
с чл.237, б.”е”, предл. първо от ГПК /отм./ К.А. Бусотова да заплати на Н.К.Г. сумата от 105 000.00
лв., дължима по запис на заповед от 30.04.2004г. и е постановил в полза на
молителя да се издаде изпълнителен лист.
На 06.12.2004г. е връчена призовка за
доброволно изпълнение на К.А. Бусотова по изп.д.№1376/2004г. на СИС при ВРС за плащане на присъдената
по записа на заповед от 30.04.2004г. сума и дължимите съдебно – деловодни разноски.
В хода на настоящото производство са допуснати пет съдебно-графологични експертизи
/единична и четири тричленни/ с предмет на изследване авторството на
положения в менителничния ефект подпис.
В заключението си по единичната почеркова
експертиза вещото лице Генчо Димитров поддържа, че подписът, положен под
„издател” в процесния запис на заповед е изпълнен от ищцата.
В първата от поредицата тройни експертизи вещите лица
М. Великов и А. Ангелов застъпват становище за автентичност на положените като
изхождащи от К.А. Бусотова подписи върху документа,
докато вещото лице М. Златев дава заключение, че същите не са изпълнени от нея,
като е констатиран опит на действителният автор за имитация на подписа на
ищцата.
В заключението по следващата тричленна експертиза
вещите лица Е. Атанасов и Ц. Маринов поддържат, че подписите под документа са
изпълнени от К. Бусотова. От своя страна вещото лице Х.
Бобчев излага становище, че съвкупната индивидуалност
на съвпадащите признаци в подписите не са достатъчни за категоричен извод, че
същите са положени от ищцата, като от друга страна съвкупността от различаващи
се признаци дават основание за извода, че подписите могат да бъдат положени и
от друго лице със сходен почерк и евентуално подражание.
В заключението по допуснатата с протоколно определение
от 09.02.2007г. тричленна експертиза вещите лица К. Минчев и Ф. Филев застъпват становище, че подписите са изпълнени от К.А.
Бусотова. В особеното си мнение вещото лице И. Илиев
излага съображения за неавтентичност на подписите.
Междувременно е изслушано заключение по допусната от
съда съдебно-медицинска експертиза, съгласно което ищцата е с намалена зрителна
острота на лявото око поради хиперметропичен
астигматизъм, същата е със затруднена фиксация поради
наличието на нистагъм и стеснено зрително поле, микрофталма и зрение 0 в дясното око. При изслушване на
вещото лице в проведеното на 17.10.2007г. съдебно заседание, същото поддържа,
че заболяването принципно не пречи на способността на лицето да пише, но прави
този процес по-бавен и изисква специално нагаждане на главата.
С протоколно определение от 20.06.2007г. е поставена
допълнителна задача на вещите лице Минчев, Филев и
Илиев по изслушаната тричленна почеркова експертиза,
а именно да отговорят на поставения вече въпрос за изследване авторството на
положените подписи под процесния документ след съобразяване с данните от
заключението по съдебно-медицинската експертиза. В
депозираното по делото допълнително заключение експертите Минчев и Филев поддържат, че въпреки данните за наличието на вродено
заболяване на очите е възможно К.А. Бусотова да е
положила подписите под записа на заповед. От своя страна вещото лице Илия Илиев
препотвърждава становището си за неавтентичност
на подписите.
В последната проведена по делото тричленна съдебно-графологична експертиза вещите лица С. Б., П. Т. ***,
отчитайки данните за вродено заболяване на очите на ищцата дават заключение, че
двата подписа под „издател” в запис на заповед от 30.04.2004г. са изпълнени от
едно и също лице, като това не е К.А. Бусотова.
Същевременно устойчивите и характерни различия между почерка, с който са
положени подписите в документа и саморъчните подписи на ищцата не се дължат на
проблемите в зрението й, а на това, че въпросните подписи са изпълнени от друго
лице със стремеж за имитация.
С протоколно определение от 06.06.2007г. съдът е задължил
ответника Н.К.Г. да се яви в съдебно заседание и да отговори по реда на чл.114,
ал.1 от ГПК /отм./ дали подписите под записа на заповед на 30.04.2004г. са
положени в негово присъствие, като са му указани и последиците от неявяването или
отказа да отговори на поставения въпрос. Въпреки редовното си уведомяване
ответникът не се е явил в следващото съдебно заседание.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е автентичността на диспозитивен документ, обективиращ
едностранна абстрактна сделка. Доколкото като издател на процесния запис на
заповед е посочена ищцата, за успешното провеждане на иск, предявен на
основание чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ в нейна тежест е да обори обвързващата
формална доказателствена сила по см. на
чл.144 от същия кодекс на посочения документ, като при условията на пълно и
главно доказване установи по несъмнен начин, че направеното изявление не
изхожда от нея.
Макар и при използването на специални знания за
установяване на обстоятелството дали К.А. Бусотова е
положила подписите под „издател” в записа на заповед от 30.04.2004г. да са
събрани в хода на производството противоречиви становища от експертите
графолози, съдебният състав счита, че може да се направи обоснован извод за неавтентичност на посочения диспозитивен
документ. В тази връзка съдът възприема като обективно и компетентно
становището на вещите лица С. Б., П. Т. ***, даващи заключение, че подписите не
са изпълнени от ищцата. При формирането на този извод съдебният състав отчита,
както задълбочеността в изследването и обосноваването на заключението, така и
обстоятелството, че вещите лица по последната тричленна експертиза са разполагали
с най-широк кръг от материали за изследване, отчели са данните за наличието на очно
заболяване на лицето и са дали окончателното си мнение при съобразяването с
този факт. Същевременно в полза на този извод следва да се цени и отказът на
ответника да се яви в съдебно заседание и да отговори на въпроса дали ищцата е
подписала документа в негово присъствие, като на основание чл.114, ал.3 от ГПК
/отм./ съдът приема, че този факт не се е осъществил.
Обстоятелството, че подписите, положени под „издател”
върху записа на заповед от 30.04.2004г. не са изпълнени от ищцата обуславя
извода за неавтентичност на посочения документ,
поради което предявеният иск за установяване неговата неистинност се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход от спора в тежест на ответника следва
да бъдат присъдени по реда на чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ сторените от ищцата в
производството под формата на платена държавна такса /15.00 лв./ и депозити за
възнаграждения на вещи лица /1 010.00 лв./ съдебно-деловодни разноски в общ
размер от 1 025.00 лв. Предвид липсата на доказателства за действителното
плащане на уговореното в находящия се на л.29 от делото Договор за правна
защита и съдействие адвокатско възнаграждение от 200.00 лв., същото не подлежи
на присъждане.
Мотивиран от гореизложеното,
Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА на основание чл.97, ал.3 от ГПК /отм./ в отношенията
между К.А. ***, с ЕГН:********** и Н.К.Г. ***3, с ЕГН:**********, че Запис на
заповед от **.**.**** г. за
сумата от 105 000.00 лв. с падеж – **.**.**** г., с място на плащане – гр.С., с поемател Н.К.Г. и
посочен издател К.А. Б. е неистински документ под формата на неавтентичен.
ОСЪЖДА на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ Н.К.Г. ***3, с ЕГН:********** да заплати на К.А.
***, с ЕГН:********** сумата от 1 025.00 лв. /хиляда двадесет и пет лева/, представляваща направени в производството
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в 14-дневен
срок от съобщението до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: