Решение по дело №1001/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 492 от 23.10.2023 г., постановено по НАХД № 1717 по описа за 2023г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № Р-003119 от 12.06.2023г., издадено от А. Д. - член на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл.210в и чл.231 от Закона за защита на потребителите на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от неограничено отговорния съдружник „Кауфланд България“ ЕООД, представляван съвместно от П. В. В. и И. Н. Ч., е наложена имуществена санкция в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, за нарушение по чл.210в вр. чл.68л ал.1 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, чрез адвокат С. Ц. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е постановен при допуснати нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложената имуществена санкция. На първо място се твърди, че районният съд не е извършил анализ на събраните доказателства и не е отговорил на конкретните доводи, изложени от дружеството в жалбата срещу наказателното постановление и в хода на въззивното производство. В тази връзка се посочва, че въобще не са обсъдени съображенията за липса на материална и темпорална компетентност на актосъставителя; ненадлежно връчване на АУАН; предрешаване на административнонаказателната преписка от КЗП; неправилно квалифициране на твърдяното нарушение по чл. 210в от ЗЗП; неосъществяване на фактическия състав по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП; неосъществяване на състава по чл. 210в от ЗЗП, както и липса на нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП. Счита се още, че в обжалваното решение липсват конкретни, относими към оплакванията на дружеството правни изводи, като се посочва, че районният съд се е задоволил да възпроизведе показанията на свидетелите, съдържанието на процесния АУАН и наказателното постановление и да изброи приложените писмени доказателства, без да ги анализира и да изведе фактическите и правните си изводи от такъв анализ. В таза връзка се твърди, че съображенията, с които е потвърдено наказателното постановление, са бланкетни, абстрактни и декларативни, и се посочва съдебна практика в този смисъл. Допълнително отново се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление, които според дружеството-жалбоподател са основание за неговата отмяна – липса на компетентност на актосъставителя; ненадлежно връчване на АУАН; предрешаване на резултата по административно-наказателната преписка; неправилно квалифициране на нарушението; неосъществяване на фактическия състав на чл.68л ал.1 от ЗЗП; липса на нарушение по чл.68д ал.1 предл.1 от ЗЗП. Твърди се, че дори да се приеме наличието на нарушение, то същото следва да се квалифицира като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Счита се, че е налице явна несправедливост на наложената имуществена санкция. В заключение се моли за отмяна на решението и връщане делото на друг състав за ново разглеждане, алтернативно се иска отмяна на решението, при условията на евентуалност прилагане на чл.28 от ЗАНН, респ. изменение на НП. Претендират се направените по делото разноски.

От ответника е подадено писмено становище по касационната жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Направено е искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Р., който поддържа касационната жалба и изложените в нея основания. Моли за отмяна на решението, алтернативно да бъде приложена разпоредбата за маловажен случай. Претендира присъждане на разноски, съобразно списък.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на „КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД за това, че на 28.03.2023г., при извършена проверка в хипермаркет Кауфланд с адрес гр.Плевен, ул.“Гренадерска“ №119, стопанисван от търговеца, е установено, че в момента на проверката се предлагат за продажба хранителни стоки с обявено намаление на цената чрез оранжеви етикети, поставени на видно място в близост до стоките, като при произволно избрани артикули от магазина с обявено намаление на цената чрез етикет, при три от артикулите /конкретно посочени в НП/ при маркиране на касата цената е предишната /по-високата/. Посочено е, че независимо, че периодът на намалението, който е обявен на етикета е изтекъл, то атрактивният цвят на етикета и обявените две цени подвеждат потребителя, че стоката все още се продава с намалена цена. Посочено е още в НП, че търговецът предоставя невярна и подвеждаща информация на цената на стоките в търговския обект, като по този начин прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68л ал.1 предл.1/съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ вр. чл.68д ал.2 т.4 хипотеза 1 /цената/ вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Посочено е също, че по този начин дружеството не изпълнява Заповед №518/23.11.2020г. на Председателя на КЗП, която е влязла в сила на 13.01.2021г. Като заключение е отразено в наказателното постановление, че на 28.03.2023г. дружеството продължава да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика, която е била забранена с влязла в сила на 13.01.2023г. Заповед $518/23.11.2020г. на Председателя на КЗП, което е квалифицирано като нарушение на чл.210в от ЗЗП. Констатираното нарушение е извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на НП №Р-0048949/29.09.2021г.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е описал дословно фактическата обстановка, отразена в АУАН. Посочил е, че от свидетелските показания се установяват описаните в акта факти. От правна страна съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл.210в от ЗЗП и правилно му е наложена административно наказание, като този извод е обосновал чрез преповтаряне на изводите на наказващия орган, изложени в наказателното постановление. Посочил е, че нарушението е извършено при условията на повторност, като е съобразена нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН, а деянието не представлява маловажен случай. В заключение е посочил още, че не са констатирани допуснати съществени нарушения на процедурата, а нарушителят не е бил лишен от възможността на направи възражения по акта.

Решението е неправилно, а възраженията в касационната жалба са основателни. Районният съд подробно е преписал фактическата обстановка в АУАН и НП и е цитирал относимите правни разпоредби, но не е направил анализ на събраните доказателства и не е извел свои правни изводи, въз основа на тях. Съдът дословно е възприел и пресъздал изводите на административно-наказващия орган, без да направи свой анализ на доказателствата и да отговори на конкретните възражения на касатора. Съображенията, с които е приел за доказано описаното нарушение са бланкетни и декларативни. Липсват каквито и да било относими към възраженията в жалбата правни изводи. Съдът не е изложил правни изводи относно твърденията в жалбата и писмените бележки на пълномощника на дружеството, за липсата на компетентност на актосъставителя; за ненадлежно връчване на АУАН, за неправилната правна квалификация на твърдяното нарушение; за неосъществения състав на чл.68л ал.1 от ЗЗП и липсата на нарушение по чл.68д ал.1 предл1 от ЗЗП. По този начин остава неизяснен въпроса на какви основания се приема, че жалбата е неоснователна. Съдът е следвало да обсъди всички представени по делото доказателства и на база на тях да установи фактическата обстановка при извършване на нарушението, като направи собствени правни изводи и отговори на всички възражения на жалбоподателя. Съдът е длъжен, независимо дали счита възраженията за основателни или не, и дали ги уважава или не, да даде отговор по същите. Решението на районния съд не отговаря на тези процесуални изисквания, включително в него липсват мотиви свързани с основни въпроси за деянието. Последното обосновава извод за постановяване на съдебен акт при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а излагането на бланкетни мотиви за наличие на извършено нарушение следва да бъде приравнено на липса на мотиви. Изложеното е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане районният съд следва да установи пълно и ясно действителната фактическа обстановка и да отговори подробно и мотивирано на всички възражения в жалбата. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и за разноските в настоящето производство на основание чл.226 ал.3 от АПК.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 492 от 23.10.2023 г., постановено по НАХД № 1717 по описа за 2023 г. на Районен съд – гр. Плевен.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.