Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

25.06.2021г

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренския районен			съд		граждански	състав
В		Открито	заседание на 26.05.2021г в следния състав:

 

Председател								ПЕНКА ПЕТРОВА
Секретар		Мария Ганева
като разгледа докладваното от					Съдия Петрова
	гражданско		дело номер	135			по описа за		2017	година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с вх. №260384 от 25.01.2021год., депозирана от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия и Карел Крал, гражданин на Република Чехия,  чрез адв. Ренета Даньовска от САК, с искане да се признае за установено, че длъжникът Д.Б.Г., с ЕГН **********, дължи на ищеца за електроснабден имот, находящ се в **** ИТН 300230349359, следните суми: Сумата от 264.01 (двеста шестдесет и четири лв. и една ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 19.04.2018 г„ до 16.08.2018г.. и сумата от 58,89 (петдесет и осем лв. и осемдесет и девет ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 29.06.2018 г. до 27.10.2020г., съгласно приложената по делото справка за възникнали задължения; Законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендират се и разноските, направени във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1181/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра, както и разноските за настоящото съдебно производство.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но в съдебно заседание оспорва исковете, тъй като е заплатил всички претендирани суми, с което съм покрил задълженията си за ток и начислени лихви.

Исковете са с правно основание чл.124  във връзка с чл.415 и чл.422 ГПК, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени доказателства и е приложено ч.гр.д. №1181/2020 г. по описа на МРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба се твърди, че В исковата молба се твърди, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД се е намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия в електроснабден имот, находящ се в **** ИТН 300230349359 за периода 19.04.2018 г. до 16.08.2018г., за което е издал отделни фактури. От своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени му фактури No ********* от 28.05.2018г. на стойност 114.41 лв за периода 19.04.2018- 18.05.2018г ; No ********* от 26.06.2018г. на стойност 92.87 лева за периода 19.05.2018- 16.06.2018г; No ********* от 26.07.2018г. на стойност 49.46  лева за периода 17.06.2018 - 17.07.2018 и Фактура No ********* от 27.08.2018г. на стойност 7.27 лева за периода 18.07.2018 - 16.08.2018г.

Тъй като ответникът не е заплатил задълженията си за ползваната ел. енергия, съгласно действащото законодателство ищецът твърди, че има право и е начислил лихва за процесния период , както следва:

1.   26.16 (двадесет и шест лв. и шестнадесет ст.) лева за периода от 29.06.2018 - 27.10.2020г. за фактура No *********.

2.   20.67 (двадесет лв. и шестдесет и седем ст.) лева за периода от 21.07.2018 - 27.10.2020г. за фактура No *********.

3.   10.58 (десет лв. и петдесет и осем ст.) лева за периода от 21.08.2018 - 27.10.2020г. за фактура No *********.

4.   1.48 (един лв. и четиридесет и осем ст.) лева за периода от 21.09.2018 - 27.10.2020г. за фактура No *********.

На основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд Мездра, по което е образувано ч.гр.дело 1181/2020г. Длъжникът е упражнил правото си по чл.414, ал.1 ГПК да подаде Възражение в законоустановения срок срещу така издадената заповед за изпълнение на парично задължение, с което е оспорил вземането на кредитора, поради което за ищеца се е породил правен интерес да предяви иск по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба.

Преди съдебното заседание от ищцовото дружество е постъпила молба с вх. № 262032 от 05.05.2021 г., с която  процесуалния представител на същото заявява, че в хода на процеса са заплатени претендираните суми за главница и лихви, но поддържа искането  си за присъждане на дължимите разноски, както по заповедното производство, така и в настоящото.

Ответникът се явява лично в първото съдебно заседание и оспорва иска, като заявява, че претендираните суми по исковите претенции са изцяло платени, с което е покрил задълженията си за ток и начислени лихви. В подкрепа на твърденията си представя  вносна бележка, с която е платил претендираните суми. Представя и преводно нареждане за заплащане на разноските по гр. дело № 1181/2020 г. по описа на РС-Мездра и по настоящото дело.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното:

По допустимостта на иска: Ищецът има качеството на кредитор по Заповед №260107 от 10.11.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1181/2020г по описа на МРС. Длъжникът е депозирал възражение, поради което с разпореждане от 02.12.2020г заповедният съд е дал указания на заявителя да предяви  иск за установяване на вземанията си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим.

          По основателността на иска: В настоящия случай няма спор между страните, че ищецът е заплатил на 15.03.2021г сумите по издадената Заповед №260107 от 10.11.2020г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1181/2020г по описа на МРС, т.е.  след образуване на настоящото производство  .

          Съдът на основание чл. 235 ал.3 ГПК, като взе предвид направеното от ответника плащане на исковите претенции след предявяване на исковата молба, приема че към момента на постановяване на решението исковете за установяване дължимостта на претендираните суми за потребление на ел. енергия и лихви за забавено плащане са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

                     По разноските.

           Процесуалният представител на ищеца с молба с вх. № 262032 от 05.05.2021г., заявява, че претендира присъждането на разноски, тъй като исковите суми са заплатени  след завеждане на исковата молба, която е депозирана в изпълнение на указания на заповедния съд във връзка с постъпилото от ответника възражение срещу издадената заповед. В Заповед №260107 от 10.11.2020г е разпоредено заплащането на сумата от 25лева  - разноски за внесена държавна такса по ч.гр.д №1181/2020г, както и сумата от 63.00лева – адвокатско възнаграждение. В настоящото производство от ищеца е заплатена държавна такса в размер на 75лева и адвокатско възнаграждение в размер на 113,00лева, или общо направените от ищеца разноски за двете производства възлиза на сумата от 276.00лева.  В съдебно заседание ответникът представя преводно нареждане от 28.04.2021г, от което е видно, че същия е заплатил на ищеца по посочената в исковата молба банкова сметка ***,00лева, с което претенциите на ищеца за разноски са удовлетворени напълно, поради което на същия не следва да бъдат присъждани такива с настоящото решение.

            Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, с ЕИК *********, представлявано от Леон Връшка, гражданин на Република Чехия и Карел Крал, гражданин на Република Чехия,  чрез адв. Ренета Даньовска от САК, с искове да се признае за установено, че длъжникът Д.Б.Г., с ЕГН **********, дължи на ищеца за електроснабден имот, находящ се в **** ИТН 300230349359, следните суми: Сумата от 264.01 (двеста шестдесет и четири лв. и една ст.) лева - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 19.04.2018 г„ до 16.08.2018г.. и сумата от 58,89 (петдесет и осем лв. и осемдесет и девет ст.) лева - законна лихва за забава, считано от 29.06.2018 г. до 27.10.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизането на решението в сила, препис от него да се приложи към ч.гр.д.№1181/2020г. по описа на МРС.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: